Въпрос: Защо е толкова трудно да се изпълни условието „купи си приятел”? Не трябва ли нашият егоизъм да получава удоволствие от това?

Отговор: Ти „купуваш” приятелите като принизиш себе си пред тях и правиш това, което те искат. Това се нарича „плащане”. Вместо гордо да вървиш в магазин с куп пари и да избираш кого да купиш ти купуваш приятел като правиш това, което на него му е необходимо; ти му служиш. Ти не го купуваш „отгоре”; ти го купуваш „отдолу”. Ти си готов да направиш всичко за него, като че ли той не се нуждае от теб.

С други думи, ти се прекланяш пред него и питаш „Какво мога да направя за теб, така че ти да ми станеш приятел? Готов съм на всичко, само ми дай духовно желание, върни ми душата!”.

Ти не можеш насила да изискваш той да ти върне душата, тъй като тя е негово притежание. Ако ти сега искаш да получиш душата си,  трябва да стигнеш до него от различни страни, опитвайки се да намериш подхода, който ще го накара да освободи душата ти. Твоят успех зависи само от неговото положително отношение към теб. Ако той не желае да се отнасят добре с теб, тогава ти си загубен.

Някога опитвал ли си се да се грижиш за някого, стараейки се да спечелиш неговото положително разположение спрямо теб? Представи си, че стоиш пред съдия, който трябва да обяви твоята присъда сега. Той е настроен изключително срещу теб и просто кипи от гняв. Как би се опитал да превърнеш неговия гняв в милост?

„Човек и група” са цяла кабалистична драма.

От ежедневния урок – 14/06/2010, статия „Направи си Рав и си купи приятел – 2”

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано в „Предисловие към учението за Десетте Сфирот”, п. 55, че човек, който е постигнал явното управление, т.е разкриването на Твореца, е сигурен че няма да съгреши отново?

Отговор: Човек е сигурен, че няма да съгреши отново, защото той е поправил, с помощта на екрана и на отразената светлина, всички свои желания за получаване. Той се е издигнал над тях и сега може да продължи напред. Той се нуждае „Творецът да свидетелства” за неговото поправяне, за да продължи да работи с желанията си за получаване и да започне да ги използва за получаване с цел отдаване.

Трябва ми допълнителна обща сила, която се нарича „свидетелство на Твореца“.

Сега аз трябва да отворя своята кутия на Пандора, която съдържа всички мои желания, и да започна да изяснявам с кои от тях мога да се насладя, за да да насладя Твореца. Това е напълно нова склонност, която никога преди не е съществувала.  Никога не съм правил това, а сега трябва да пробвам вкуса на наслажденията с цел да насладя Твореца като гост, който участва в пира, за да наслади стопанина.

За да не сгреша, аз трябва да събера специални, нови сили, дадени от свидетелството на Твореца.

Иначе,  не трябва дори да докосвам или да започна да разкривам моите нови желания за получаване. Трябва ми допълнителна спомагателна сила. И „Когато Той, който знае всички тайни на мирозданието, свидетелства, че аз няма да се върна към безумието” аз ще мога да започна да поправям моите престъпления.

В това състояние, престъпленията вече са се превърнали в грешки и аз би трябвало да  се чувствам по-добре.

Аз вече съм поправил половината от желанието за получаване и то изцяло е напълнено със светлината Хасадим. Сега трябва да започна да работя с него в трите линии и да внеса малко от светлината Хохма вътре в него.

Това означава, че моите престъпления са станали грешки. Аз ще получавам с цел отдаване, но аз вече имам намерението „с цел отдаване”. Сега трябва само много внимателно да добавя получаването към него.

Когато постигнем толкова високо духовно ниво, ще разберем за какво е тази работа.

Откъс от урока по статията „Предисловие к ТЕС“, 13.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата наша работа в условията на свобода на избора, се извършва основно в състояние на скриване на висшето управление. И за този период, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 53 е казано:

„Според страданието е и отплатата”. Тъй като управлението на Твореца не е явно и не може да бъде видян по друг начин освен в скриването на лика, т.е. само Неговата обратна страна… и затова ще се усъмни…

И по този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: да изпълни ли желанието на Твореца или да наруши Неговото желание.

Защото страданията и болката, които човек изпитва му носят съмнение в реалността на управлението на Твореца на Своите създания.

Представете си, че виждате пред себе си някого през призмата на своето егоистично желание. Съществуваме аз и Творецът, а между нас стои моята егоистична природа. Сякаш, към мен идва добър, хубав човек – но той е лекар и държи в ръцете си спринцовка, за да ми направи инжекция.

А аз съм малко дете, гледам добрата му усмивка и спринцовката, която държи в ръка и замирам от ужас. А той, все повече се приближава към мен, за да ми направи инжекция.

Представихте ли си? Ето, такова е вашето състояние! Тоест на нас ни е нужно да се запознаем с Него и да Го разберем, да почувстваме Неговото намерение – дори Той да възнамерява да ни направи инжекция…. Какво друго да направи, ако сме болни и е необходимо да ни излекува (поправи).

Но, защо Той прави всичко това? Именно затова, за да можем да Го познаем – иначе това би било невъзможно. Преимуществото на светлината се познава само в тъмнина.

И тогава разбираш, че всички тези въображаеми страшни картини: инжекцията, целият този свят със страдания и зло – само се рисуват в твоя егоистичен материал.

Степента „вяра” означава, да се издигнеш над материята и тогава, ти ще престанеш да я чувстваш! Ще почувстваш, че всичко това е било в твоята детска фантазия, която всъщност не е съществувала.

Същата тази светлина, доброто отношение на Твореца са били за твоя егоизъм като болезнена инжекция. Както децата се боят от инжекции, така и ние сме се страхували от нея…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

През целия ни духовен път, ние трябва да вървим с вяра над знанието, защото придобиваме усещане за духовното, влизаме в обсега на Твореца, желаем да привлечем Неговите сили.

Именно това се нарича вяра над знанието, когато аз вървя не със затворени очи, а със силата на отдаването, не със своя разум и чувство, а с висшето стъпало.

Но аз вървя с нея по такъв начин, че приемам разума и усещанията на висшето, възвисявайки ги над своите, в противовес на моите собствени.

Тоест придобивам нови свойства, които са по-високи, логични. Само на мен, те не ми се струват логични.

Същото се случва с нас сега. Ние винаги се сблъскваме с един и същи проблем: аз трябва да се отнасям към своите другари и към целия свят според принципа „възлюби ближния като  себе си”.

Длъжен съм да ги обичам, да се обединя с тях, нещо да направя със себе си. Как е възможно това? На мен това не ми харесва, не съм способен да го направя.

И тук, следва да приема това условие, този закон за вярата над  знанието, да реша, че ще го изпълня.

Защото имам възможността да изпълня това условие и да го приложа на практика, дори без желание, както е казано: „Ще направим и ще чуем!”

Затова, както е казано в Тора: „разцъфтя тоягата на Моше”. Всичко това се случва със силата на благославянето свише, когато приемат разума на висшето стъпало, което означава – вървят подир Твореца.

Тъй като Творецът – това е по-високото стъпало, а не нещо отдалечено. Така малкото дете се учи от по- голямото: то с отворена уста, буквално лови всяка дума, всички движения, всички примери. Каквото и да му покажеш – то възприема всичко. В резултат на което се развива.

Ние трябва да направим същото, полагайки огромни усилия срещу нашата природа – да задължим себе си да се учим от висшето стъпало.

Това се нарича вяра над знанието. Същата тази сила, която аз придобивам от висшата степен, ми дава чувства, разум, всякакви знания и информация.

Само това се нарича вяра над  знанието, тъй като в сегашното си състояние, аз трябва да вървя срещу него. Но е ясно, че това е така.

Защото, на по-високото стъпало има по-голямо желание да се насладиш, и то е по-голямо в намерението си за отдаване.

Без съмнение, по-високото стъпало е противоположно на мен, то никога не ми се струва логично.

Висшият винаги се струва на низшия странен, объркан, постъпващ неправилно, защото висшето стъпало е обратно на мен, неразбираемо, и аз съм уверен, че висшият не е прав.

И само от опит, ние виждаме, че висшият не греши. Дори, ако неговото поведение ти се струва странно и нелогично, ти просто не разбираш неговите разчети. Но по време на целия път Той не греши.

От урока по Книгата „Зоар” от неделната глава, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваеце“, п.60: … Защото такъв е редът на изграждането: Авраам и Ицхак – това са дясната и лява линии, а Яаков е в средата. И е казано: „земята“, т.е. Нуква, „на която ти лежиш“.

По такъв начин, всички те, заедно, представляват единен свят строеж: трите линии с Нуква. Тук видя Яаков, че ще бъде избран от Праотците.

„Зоар” ни разказва много за линиите, особено за тези, които са противоположни една на друга, за Авраам и Ицхак, тъй като ние още не усещаме, колко трудно е за човека да работи с намерение и действие, които са противоположни едно на друго.

Тъй като всичко в нашия свят, обикновено работи в една посока. Ако отдавам някому с намерение да ми стане по-добре от това, не означава, че отдавам и че работя в двете посоки. Това е работа в едната посока – за себе си.

Когато започнем да работим извън желанието за наслаждение, тогава всеки елемент включва в себе си две противоположности – в намерение или в действие.

Затова тук винаги има разчети, с които Зоар не просто така през цялото време се сблъсква и като че ли отново трябва да каже, къде е Авраам, къде – Ицхак, и къде е Яаков, къде е дясната, а къде – лявата линия.

Тъй като на всяко стъпало, работата в трите линии е много трудна. Това е обединяване на желанието за наслаждение, което няма връзка с духовното, с намерението за отдаване, за да стане именно това желание активно действащо, определящо, полагащо основата и извършващо духовно действие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От трудовете на Рабаш: Управлението на Малхут се нарича „хука” (кодекс). Но тя е само закон на Тора, не самата Тора. В крайна сметка, за да заслужим Тора, трябва да приемем законите, които тя ни дава. Иначе е невъзможно да я получим. И в този момент, когато човек е приел върху себе си управлението на Малхут, тогава той се нарича „свойството Исраел“.

Ние всички сме желание за наслаждение. Това желание е като някаква планина, хълм или купчина пясък, при които няма никаква форма. Ние трябва от този „пясък”, както на брега на морето, с помощта на водата (хасадим ), да построим форма, подобна на Твореца.

Това е нашата работа. Процес, в хода на който строим тази форма от безформен „пясък”, изучавайки свойствата. Творецът ги копира и слепва от „пясък”, и този процес се нарича „хука” (кодекс). Формите, които приемаме, също се наричат „хука”.

В крайна сметка и причината, и следствието, и самите форми на отдаване, които строим една след друга, са на основата на желанието за наслаждение и всички те се съединяват заедно (тъй като в духовното нищо не изчезва), докато всичко изградено не се превърне в образ на Твореца, който ние сами създаваме.

Излиза, че творението създава Твореца. Така е написано в книгата „Зоар“. Затова всички тези велики закони, които получаваме от светлината, за да разкрием Твореца, са предназначени да ги реализираме върху себе си.

От урока по книгата „Зоар”, неделна глава, 14.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Кратко съдържание на седмичната глава „Хукат”. ч.7: …И отново народът започва да се оплаква от несгодите, от това че напразно са го извели от Египет.

Заради това Творецът им изпраща множество отровни змии; и тогава народът се разкайва за това, че е роптал, искайки Моисей да се помоли за тях, за да премахне от тях тази напаст.

Мойсей се моли за тях и получава указание от Твореца, как да излезе от създадената ситуация, чрез медната змия.

По целия духовен път в човека напират въпроси и той не знае какво да прави.

Той дотолкова се превива под товара на тежестта, че вика „отровните змии”, т.е., неговото първично, заложено в основата на творението, желание за наслаждение  започва да се пробужда .

И какво помага на човека? Помага му това, че той, като че ли, създава медна змия. Тоест, той разбира и чувства, че всичко, пред което се изправя е само скулптура, а не е живо.

Ако тези змии идват отвън, те му се струват като проява на висшата сила.

Но когато човекът изгражда същото сам, става му ясно, че това не е висша сила, а само игра на въображението и че всичко това е дошло при него като глупава пречка, възникваща в самия него.

Затова, веднага след като Мойсей изваял медната змия, проблемът се разрешил. И така народът на Израел се избавил от тази беда.

Така Тора ни показва различни начини за защита и поправяне. „Медната змия”, това е много интересен метод за овладяване на нашите „зли желания” – егоизма, когато ти изграждаш в негов противовес същото и разбираш, че това пред теб  е само въображаем образ.

Ти го виждаш защото сам изграждаш този „идол”. Това може да се нарече „трудова терапия”. Така човек се избавя от този проблем – пробуждането на „змията” в него. Разбира се, всички тези действия са вътрешни.

Въпрос: от една страна е казано: „Не си създавай кумири”. А тук именно Творецът заповядва на Моисей да създаде идол…

Отговор: Вярно. Понякога така постъпваме с децата си. Ние специално ги караме да правят нещо, за да престанат да се страхуват. „Хайде заедно да отидем при кучето и ще видиш, че няма нищо да ти направи! ”

Пред теб се появява някакъв образ и ти мислиш, че той е дошъл свише, от Твореца, че змията символизира висшата сила, която властва над теб.

Но Твореца казва „Не! Направи сам същото, и ще видиш, че си го направил ти, че всичко е в твоето въображение, че ти рисуваш  змията, която стои  пред теб.

Пред теб всъщност няма нищо, само така ти се струва. И ако ти направиш този „идол”, то ще видиш, че в него няма нищо, че във всички тези отровни змии, като че ли идват и те плашат, няма нищо, освен това, което сам си вложил в тях. Ти си ги създал, а не силата свише. Изгради го и ще видиш, че това е така.

„Медната змия” това начин за лечение, който позволява правилно да се отнасяме към егоистичното желание.

По седмичната глава от урока Зоар,14.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - 3 коментара →

Въпрос: Защо на човека му дават прекалено много разум свише, така че неговите разсъждения превишават неговите дела и ги отменят, лишавайки го от възможността да се предвижва?

Отговор: На човек му се дава толкова много разум, за да не бъде животно! Животното има разум точно толкова, колкото му е необходим за живота и то не греши.

А на човек му се дава разум в излишък, за да греши, за да прави планове за бъдещето, за да има егоистични намерения и наред с това разум, за да се стреми към по-висока степен, да се развива и да страда. Защото страданията ни тласкат напред.

В човек се пробужда допълнително желание – точката в сърцето пробужда в него неудовлетвореност: «Кой съм аз? Защо живея? Какво са животът и смъртта?» – животното не пита за това.

Ти нали не се оплакваш, че са ти дали всичките тези въпроси, вместо да си живееш спокойно, като животно?

Проблемът не е в излишъка на ум, а в това, дали човек позволява на земния си разум да властва над него и да не му разрешава да действа.

Ако действието не се съгласува с разума, то разумът печели и преустановява действието.

Ние трябва да се включим в групата, да установим добри отношения, да си «купим другар» – това се нарича действие, както е казано: «ще направим». А след това «ще чуем» – ще постигнем степента Бина.

Защото с действието, ние привличаме светлината на поправянето Бина и тя ни влияе, и ни дава свойството отдаване.

Но, ако разумът възпира човека да действа – той не може да се промени.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистичната група това е висшият АХАП, Малхут включващ в себе си много други души, чужди за мен. Аз съм нисшият, който трябва да се присъедини към тях със своята точка в сърцето. Ако отменя своята точка относно Висшия, тя се обръща в моите Галгалта ве-ейнаим и получава форма за сметка на Висшия.

Висшият дава всичко за нейния растеж – всички души, целия свят на Безкрайността, целия съсъд на общата душа.

Искате ли да станете духовен обект (парцуфим), прилепете се към Висшия. Неговият АХАП ще стане светът, който ще разкриете. Доколкото съм се прилепил към висшия АХАП, дотолкова моята точка започва да расте, за сметка на частта на АХАП. Да се прилепя означава да приема неговата власт над себе си, както обяснява Баал Сулам в статията „Свобода на волята”.

Висшият АХАП е моята среда, към която се прилепям и получавам от нея като зародиш от майка си всичко: кръв, кислород, минерали, така че от моята точка в сърцето израства духовният организъм. Този организъм ще е подобен на това, което съм получил от висшия АХАП, от групата, но въплътен в моята точка, моят духовен ген, т. е. той ще е общ за нас двамата. Така детето в нещо прилича на баща си и майка си, а своята основна рамка получава от Твореца.

Аз анулирам себе си пред групата и я задължавам да се грижи за мен. Така е и бебето спрямо майка си, за да получи от нея цялата грижа и храната, то я задължава да направи всичко това.

Аз предавам себе си на Висшия като внасям в него своето желание, искане да стана тази част, в която се съединяват дясната и лявата линии и реализират действието отдаване.

И колкото повече аз правя това, колкото повече семето се анулира пред майката, и я задължава да го отгледа, толкова и тя в отговор се грижи за него.

От урока по статията „Въведение в коментара Сулам”, 14.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Краткото съдържание на неделната глава „Хукат”, ч.1: Народът на Исраел продължава своите странствания из пустинята и пристигат в Кадеш, намиращ се в пустинята Цин, където народът започва да се оплаква от липса на вода.

Моше и Арон се обръщат за съвет към Твореца, и Той им указва: пред очите на всички, да поискат от скалата да им даде вода. Но вместо да поискат от скалата, те удрят по нея.

Това предизвиква гняв у Твореца, и Той произнася своята присъда и тя е, че те трябва да умрат в пустинята и да не бъдат сред онези които ще въведат народа в земята на Исраел.

Въпрос: Ако Творецът ни дава точка в сърцето, и сам ни превежда през всичките тези състояния, тогава защо се гневи?

Отговор: Разбира се, Творецът от самото начало ни създава всичките тези проблеми.

Той ни подлага крак на всяка крачка, и няма никой друг.

По най-жесток начин, в началото Той извършва зло, след това крещи, наказва ни, после ни предлага: „Добре, направете го по-друг начин, на вас ще ви бъде по-добре”. Но и в това „по-добро” състояние, отново ни прави нещо още по-лошо – отново ни наказва.

Защо се гневи Той? Този гняв е поправянето. Това означава, че човекът усеща вътре в себе си поведението на Твореца, тъй като така е устроен човекът.

Ние не можем да съотнесем това с Висшата сила, с произтичащото в Нея. Защото в Твореца не се случва нищо, Той се намира в абсолютен покой.

Но, тъй като ние, още не се намираме в напълно поправено състояние, нашата реалност се разделя на „Аз” и „извън мен”, „Аз” и „заобикалящият ни свят”, „Аз” и „духовния свят”, „Аз” и „Творецът”.

Но, като че ли всичко е външно за мен – а в същност това съм Аз, само че, засега ми се струва, че то се намира отвън.

Затова, цялото поведение на Твореца, което се проявява в мен, в различни форми – това са моите свойства, чрез които си представям Него.

Ако аз поправя себе си, тогава ще видя, че от Твореца струи само любов и нищо друго освен любов.

Но засега, моите външни желания не са поправени – те ми дават усещане или за злия свят, или за злия Творец.

От урока „Зоар” от неделната глава, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→