„Зоар” и мъдростта на Кабала говорят единствено за формите и видовете на връзката по между ни. Творецът (Висшата светлина) няма форма; не можем да Го почувстваме. Видовете и формите на връзката основана на отдаване и любов по между ни, в рамките на нейното подобие на Твореца, придава на Светлината форма, цвят и степенуване на качествата. Мога да различа и „уловя” Светлината в собствените си качества, доколкото те са подобни на Него.

Затова, за каквото и да четем в „Зоар”, то винаги се отнася до вида на връзката между душите. Разкриваме Светлината според формите на връзката, която се проявява в нас. В противен случай би било невъзможно да „уловиш” (да разкриеш) Светлината. „Няма светлина” ако не я обрисувам с различни цветове. Светлината достигаща до мен задължително следва да е оцветена като седемте цвята на дъгата. Без това аз, като сътворено създание, няма да я видя – да я почувствам или възприема.

Да предположим, че има призма, през която простата, бяла светлина е насочена. Пречупването през нея я разделя на седемте цвята на дъгата. От червено до виолетово.

Така прави Зеир Анпин на света Ацилут – привлича светлината Бина и я разлага на седем светлини/цвята. Аз, Малхут, действам обратно (чрез екрана) – събирам всички светлини/цветове, прекарвам ги обратно (Ор Хозер – отразена светлина) през призмата и се получава една светлина.

Аз не чувствам простата, бяла Светлина, която идва до мен, защото тя няма цвят. Но аз събирайки в себе си всичките седем цвята идващи от З”A (Зеир Анпин) в Малхут, чувствам първоначалната, проста Светлина. Малхут се нарича „събрание”, защото събира заедно и включва всичките седем сфирот на З”А .

Уподобявайки се на тази „призма”, която разделя бялата Светлина на седем цвята, Малхут отново постига бяла Светлина. Така тя (Малхут) я чувства и си я представя. Тя не получава бяла Светлина, но уподобявайки й се, може да я постигне и да се слее с нея според правилото „по Твоите действията ще те позная” (МиМаасейха икарнуха).

От 613 действия, наши поправки, градим „образа” на Твореца. Макар че Той няма образ, сътворяваме го съобразно качествата си.

От урока по „Книга Зоар”, 08.09.2010 г.

[#20911]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако ”Няма никого освен Него” и всичко се случва от Него, то защо аз да се смятам за грешник?

Отговор: Ако ми се разкрива злото за първи път – това все още не се счита за мой грях.

Но ако аз, разкривайки в себе си злото желание, все пак имам намерение да се възползвам от него – това вече става за моя сметка. Втория път – това вече се счита за грях, като повторно да вкусиш плод от Дървото на познанието.

Но само при третия път аз вече се считам за истински грешник! А при втория път – това е само разкритие, че се намирам в злото.

Аз съм извършил престъпление – но за първи път. Това се зачита даже от съда, като смекчаващо обстоятелство. Дават някакво неголямо наказание, за да предпазят човека и да му помогнат повече да не го прави, тоест дават му сила за поправяне.

Но ако въпреки поправянето, което дават за съответното провинение, той все пак повтаря престъплението, защото в него се събужда престъпното желание, още по- голямо от наказанието, страхът от престъпление – означава, че той действително е сбъркал.

При първия път ми разкриват големината на моето зло. Това засега не се нарича грях. При втория път ми разкриват какво е това престъпление срещу Твореца – и за това ми дават наказание, малко надвишаващо греха.

Ако сега аз за трети път разкрия в себе си такова желание, още по-голямо в сравнение с предишното – то тази разлика се нарича ”зло начало”, наистина при нея аз отивам именно срещу Твореца.

Това е силата на Фараона в мен. И това вече е истински грях. За него трябва да се разкаят и да молят за опрощение. Тук вече няма съмнение, че аз съм грешник.

При първия път – това е само създаване на съсъда, на желанието. При втория – това е изследване на своя грях. А при третия път е истинско престъпление, но само в резултат на него възниква молбата за поправяне.

И главното е, че всичко това е възможно само благодарение на околнота светлина, идваща в обличането на ”групата”, на свързването, в което присъства Творецът.

Това означава, че ”Израел (човек, стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът – са едно цяло”.

От урок по статия на Рабаш, 14.09.2010

[#21145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво усеща кабалист, който е постигнал крайното поправяне?

Отговор: В състоянието на крайно поправяне (Гмар Тикун) се случват непрестанни огромни промени. Душата съществува в подем и падение „едновременно”, защото тя усеща тези две противоположни състояния като идентични, като едно. Двете крайности са свързани в душата като едно цяло, защото човек е поправил своето възприятие за тях и ги усеща като едно явление.

Но когато се издигаме към света на Безкрайността „преходите” от празнота към напълване не престават да съществуват, а се превръщат в съпоставяне на първоначалните противоположни действия на Твореца: „съществуване от нещо” и „нещо от нищо” (еш ми еш ве еш ми аин). И точно аз, човекът, ги свързвам в себе си, допълвайки действието на Твореца.

Това е продиктувало необходимостта от създаването на човек: той трябва да обедини тези две противоположности в себе си и да разкрие от „нещо от нищо”, какво е „съществуване от нещо”, тоест да разкрие Твореца.

От беседа за Поправящата светлина, 08/09/2010г.

[#21071]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да съхраня обкръжаващата светлина (О”М) в течение на целия ден, след като напусна урока в групата и се потопя във външния свят?

Отговор: Закон за всяко физическо поле: интензивността (светлина или всякакво друго въздействие), се намалява пропорционално на квадрата от разстоянието до източника.

При отдалеченост 2 пъти, интензивността се намалява 4 пъти, но ако се приближим 2 пъти, то интензивността се усилва 4 пъти!

В духовният свят няма източник на светлина, светлината изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намира тя.

Струва ти се, че след урока излизаш във външния свят, но всички промени са вътре в теб. Преминаваш от едно желание в друго. Всички места – това са твоите желания. Пътешествие в себе си.

Затова всичко зависи от това, доколко в тези желания, ти, пробуждаш светлината, която се намира в тях равномерно, в цялата нейна пълнота.

И затова няма значение къде се намираш – на улицата или на урок в групата. Аз мога физически да съм с групата, а мислите ми да са някъде другаде. Мярката на връзката със светлината зависи само от намерението – доколко ти желаеш да си свързан с групата. 

От ежедневния урок, 08.09.2010г.

[#21087]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за падение по време на подем?

Отговор: По никакъв начин не трябва да очакваш падение по време на подем! Трябва да се отнасям към всеки подем като към последна поправка на душата ми. Как мога да отдавам ако очаквам да падна?

Трябва да бъда позитивен за бъдещето. Това се нарича „подготовка за падение”. Аз правя максимум усилия и очаквам в резултат пълно поправяне, вярвайки че отсега нататък нищо лошо няма да ми се случи в живота. Напълно се прилепям към Онзи, който е „Добър и Творящ добро” – Твореца. Всяко духовно състояние изисква пълна преданост и посвещаване от душите. Трябва да мислиш само за отдаване и за нищо друго.

Сега съм в подем, няма значение какво ще ми се случи по-късно като падение. То ще бъде като подем за мен. Това си мисли човек като е в състояние на подем – „Не се страхувам от нищо, нека се появи Ангелът на смъртта, ще го разкъсам! Няма значение в какво състояние съм, ще го използвам като трамплин, за да се издигна!”

Това означава, че след Конгреса през ноември ние ще преминем в непрекъснат подем! Няма да има повече падения! Всеки духовен подем, който усетим ще бъде превърнат в подем чрез нашите намерения.

Дори когато усетя падение, то ми помага да разбера, че не съм все още достигнал върха на стълбата, но чрез моето намерението аз съм вече в Света на безкрайността. Нека празнотата се прояви в получаващите желания, готов съм да се издигна над тях. От една страна аз падам – разкривам злото, от друга – веднага се издигам над нея чрез намерението за отдаване.

Ние искаме да преминем през такъв непрекъснат прогрес след конгреса, така че каквито и препятствия да има на пътя ни, ще ги възприемем като подем.

От урока по „Шамати”, 06.09.2010 г.

[#20891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако искаме да се съединим, за да разкрием Твореца, всевъзможните форми, етапи на нашите връзки, до пълното обединяване, представляват всички степени на стълбата, която сме длъжни да преминем в нашия свят, за да постигнем пълното съединение, наречено„свят на Безкрайността”.

Цялата наука Кабала, (цялата Тора) говори само за разкриването на 125 степени на съединение между нас.

Затова, ако всеки се подготвя за това, да може при четене на Зоар всички да се съединим в едно цяло и пожелаем да разкрием в това обединение Твореца – формата, която приема нашето единение, тогава нашият стремеж ще се нарече „Исраел (стремящите се към Твореца), Тора и Творецът са в единство” – тогава ние действително откриваме Зоар, за да достигнем целта.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010г.

[#21143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Как в период на „Покаяние” (Слихот) между Нова Година, Рош аШана и Съдния Ден, Йом Кипур, да усетим себе си завършени грешници? Защото „завършеният грешник” навярно ще дойде на „покаяние” (Слихот).

Но да се почувстваме така е възможно само, ако дойде светлината и ни покаже, че сме завършени грешници. Защото и сега сме грешници, но не виждаме това, тъй като светлината не е достатъчна.

Тоест, за да станем грешници, не ни е нужно да извършим лоши действия, ние и сега сме в тях. На нас не ни достига само да осъзнаем своето зло.

Какво ли само не правим в своя егоизъм: крадем, убиваме, злословим, но не забелязваме, че това е грях. И това действително не е този грях, за който говори Тора и има предвид Твореца.

Да се подготвим за покаяние, това означава да се постараем да се обединим, чрез съединение притегляме светлината, възвръщаща към източника и тогава ще разкрием своя грях, нежеланието за обединение.

Грехът е само в отделяне от съединението. Защото човек е готов на всичко, даже да умре, само да не се съедини с другите!

И когато той разбере, че няма нищо по-важно и че той не желае това, значи е готов за покаяние.

Не ни достига само осъзнаване на злото, за да извикаме и помолим силата за съединение, силата на доброто и поправянето.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки човек има право да провери, дали му подхожда мястото, където той се учи.

Но след кратка проверка, трябва да избере и вече без колебания да се включи в обучение в едно избрано от него място. Иначе няма да може да разкрие Твореца и Неговият свят.

Има групи, които заявяват, че се занимават по своя собствена методика, но въобще не е ясно, как може да съществува методика, която не е получена по веригата кабалисти – от учител на ученик.

Не е възможно сам да получиш такава методика. Само Адам Ришон е получил тази методика като че ли „от небето” – разкрил я е „сам”, а всички останали са я получили по веригата, дори Авраам, който отначало е бил „идолопоклонник”, тоест, той се е занимавал с особена духовна работа, само че в обратната й форма, а след това е разкрил несъответствието й. След двадесет поколения от Адам Ришон, на Авраам му е била предадена кабала.

Методиката на постижението може да се получи само прилепвайки се към учител, така тя се разпространява отгоре надолу, посредством веригата души, от душа на душа. Нима ти можеш сам да се свържеш с корена, ако не си Адам Ришон?

Само Адам Ришон е пряко свързан с Твореца, а всички останали души са длъжни да получават чрез него по верига, в зависимост от своето място в нея. Всички получават от този, кой стои пред тях, и са свързани във веригата с един корен. Това е цяла йерархична система, подобна на дърво.

Аз се намирам в определено място в нея и мога да получа само от най-близкия до мен човек, от своя висш. И затова аз трябва да отменя себе си пред него, както низшият парцуф отменя себе си пред висшия в духовния свят.

Затова когато хората заявяват, че получават „светлина или прозрение свише”, или пък по време на сън – всичко това не е сериозно. Духовният контакт може да се установи, само намирайки се около кабалист, докато той живее в този свят.

Ако ти се даде да постигнеш дори само една точка на такъв контакт, то по-нататък от нея ти можеш да развиеш всичко останало. Но без тази първа точка, няма от къде да се развиваш по-нататък, ти си отрязан от цялото дърво, от системата на душите.

Затова винаги първо питат: „Кой е бил твоят учител? Откъде си излязъл?”.

Ето защо, от всички дипломи, няма за мен по-важно нещо, отколкото малката статия във вестника, където бях наречен предан ученик и първи помощник на Рабаш, защото това свидетелства, в края на краищата, затова доколко съм бил свързан с него.

От урока по писмото на Баал аСулам, 12.09.2010

[#21019]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Когато се издигаме от точката на този свят (най-ниската точка, където усещането за духовното изчезва), към най-висшата точка на света на Безкрайността (където всичко е свързано и разкрито), ние всички преминаваме през едни и същи състояния. Само, че всеки един преминава през тях в съответствие с корена на неговата душа или „в съответствие с неговия вкус”.

Както и в нашия свят, ние всички чувстваме общия свят с едни и същи сетива. Но нашите свойства съществуват в неповторима комбинация във всеки отделен човек. Затова картината на този свят, която е във всеки човек, е също неповторимата. Тя зависи от индивидуалната комбинация от свойства, която идва от корена на душата.

Въпреки това, ние всички се изкачваме по същите стъпала на същата духовна стълба. Затова що се отнася до разкриването на по-висш живот има само една наука за всички: науката кабала. Тя обяснява на всеки човек как трябва да напредва.

Всичко, за което четем в Зоар, говори за нашите напреднали състояния, през които всеки ще трябва премине. До степента, до която ние желаем да ги усетим, привличаме силата (светлината или Ор Макиф) от тези степени и тя ни развива. Доколкото полагаме нашите „детски” усилия, ние израстваме, развиваме се и се издигаме.

Много е важно да предизвикаме влиянието на напредналите състояния върху себе си. Затова второто най-важно нещо, когато четем книгата Зоар е да разберем, че подемът предполага обединяване. Ние се изкачваме по „пирамида” или „конус” до степента, до която се обединим в нашите точки в сърцето.

Затова всичките 125 стъпала на стълбата от нашия свят до абсолютното съвършенство са 125 степени на обединяване на желания, докато те напълно се слеят в свойството абсолютно отдаване. Това означава, че колкото повече се обединяваме, толкова по-високо се издигаме и до степента, до която се свързваме, свойството отдаване (Творецът) се разкрива между нас. Доколкото сме способни да се обединим, ние разкриваме степента на единение между нас и това определя степента на разкриване на свойството отдаване или Твореца.

Затова, когато четем книгата Зоар, ние искаме да сме в това състояние и очакваме неговото проявяване в нас и между нас.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010

[#20996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние създаваме помежду си взаимовръзка, взаимозависимост, поръчителство, любов, задължителна потребност да бъдем заедно.

Длъжни сме да изградим такава връзка (място), за да разкрием в нея, скриващият се от нас Творец. От това скрито от нас място, „Шатрата на откровението“,Той ще говори с нас.

Без наличието на такъв ‘’комуникатор‘’ между нас и Твореца, ние викаме в празнотата. Можем да се обръщаме само към този образ, който ние сме създали в нашата връзка – Храма на Твореца.

Казано е, че само чрез любовта към другите можем да постигнем  любов към Твореца. Затова изграждаме помежду си система на духовно поръчителство и взаимна поддръжка –  с цел да разкрием Твореца.

Ето защо, преди всичко е необходимо да се погрижим за изграждането на група. Първото условие за получаването на Тора, светлината за изправянето, в гората Синай (състоянието на разкриване на взаимната ненавист) е невъзможността, но и е готовността за сплотяване като един човек с едно сърце, работейки за това обединение по принципа ‘’нека направим и ще видим‘’.

Може да сме малки, или да нямаме готовност, но ако готовността я има, то в нас се появява обща точка – ‘’прозорец‘’ за апел към Твореца. Ето тази обща точка вече представлява  Малхут на света Ацилут, Шхина.

Ето така трябва да се възприема подготовката за получаването на Тора.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→