Въпрос: Защо ние от раждането си се стремим към равновесие и абсолютен покой, заложен в нашия корен – света на Безкрайността, ако Вие казвате, че там също стават подеми и падения, опустошения и напълвания?

Отговор: В Безкрайността подемите и паденията стават с безкрайна скорост и честота. И именно затова такова състояние на творението се нарича (самото творение го нарича) абсолютен покой.

Творението съществува само когато усеща себе си и околното, а усещането се изгражда от ”докосването” на две различни сили, свойства. Както е казано: ”Усещането на светлината става от усещането на тъмнината”.

Ние  усещаме едно след друго различни явления от ”докосващите се” във всяко от тях противоположни съставящи, от типа ”сянка – светлина”.

Състоянието на безкрайност означава, че творението усеща в него всичко и то – едновременно, и затова такова състояние се счита за абсолютен покой.

Значи творението се намира в безкрайно голяма честота на сравнения, съпоставяния, решения, а  следователно – усещания.

Именно безкрайната честота води до това, че творението се намира едновременно във всички места на безкрайното пространство.

Усещането се състои от усещанията за недостиг и напълване (падение и подем). Колкото по-чести са те в творението, толкова то е по-високо на стълбата, водеща към съвършенство.

Именно възможността да е навсякъде едновременно (с безкрайна честота) означава да запълва със себе си цялото пространство и да усеща покой. Това е и Краят на Поправянето на Душата (Гмар Тикун).

В квантовата физика учените все още не са открили, че на практика е невъзможно да се спрат елементарните частици, поради това, че тогава материята изчезва, тя не може да съществува без движение.

Ако дори се удаде по някакъв начин да се спрат частиците – те изчезват, тъй като материята съществува само в постоянно движение между две състояния ”празнота -напълване”.

Между другото, физиците твърдят, че в квантовата физика частицата може да бъде едновременно на две места (състояния).

Покой съществува не при спиране, а при безкрайно движение. Тогава ние се намираме на всички места едновременно.

При безкрайната скорост аз не се премествам моментално от една точка в друга, а се намирам в тях двете заедно. И това означава покой.

От беседата на тема ”Светлина, възвръщаща към източника”, 08.09.2010

[#21074]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От какво зависи скоростта на духовния напредък?

Отговор: Скоростта на духовния напредък зависи от това, колко често човек моли Твореца (висшата светлина, общото свойство на отдаване и любов на природата), да поправи себе си.

 Веднага щом види как егоистично се отнася към света, упреква себе си за миналото, ненавижда останалите, прави сметки със себе си или другите, той трябва да привлече светлината на Твореца, защото освен него няма друга действаща сила в природата.

Защото всичко, което човек усеща, е само това което му рисува тази висша светлина, с цел да и обърнем вниманието си.

[#21084]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

От света на Безкрайността ние сме се спуснали до този свят, от свойството отдаване дo свойството получаване.

По пътя на това спускане, на намаляване на свойството отдаване в нас, в степента на подобие с него, съответно в нас намалява и напълването (светлината, чувството за Твореца).

Докато не достигнем състоянието „Наш свят”, където въобще изчезват всички признаци на светлината и духовния съсъд (желанието за отдаване), и се оказваме изцяло откъснати от духовното.

Над нашия свят, в световете Брия, Ецира, Асия, се намират разбитите души – чувстващи своя егоизъм.

И ние трябва от нашия свят да влезем там, т.е. разкрием това, че нашите души са разбити (разделени), разединени. А след това да преминем границата, отделяща света БЕ”А от света Ацилут (парса), т.е. да изпълним условието включване в процеса на изправяне – да пожелаем да постигнем любов, до пълно обединение.

И тогава пробуждаме нашите разбити души, за да се включат в Малхут на света Ацилут, която първоначално е само точка, намираща се в Хазе (гърдите) на Зеир Анпин. Над ЗА се намира ГАР на света Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Ишсут, а още по – на горе, следващата граница – табур на Галгальта, света Адам Кадмон и света на Безкрайността.

Душите в нашия свят – това са  точки. Така човек разкрива своето духовно състояние, наричано „наш свят”. А след това, привличайки развиващата го светлина, той започва да чувства себе си в световете БЕА – усещането за разбиване т.е. егоистичните желания (състоянието египетско изгнание).

Оттук трябва да се повдигнем към светлината т.е. над парса, защото е невъзможно да достигнем изправяне в световете БЕА, където светлината за изправяне отсъства, а съществува само светлината за проява на злото.

Световете БЕА (място, състояние и усещане) са предназначени за осъзнаване на злото в разбитите души, така че да разкрием до колко сме лоши и подвластни на злото начало. И тогава, спрямо степента на нашето разкритие, ние ще съумеем да се повдигнем нагоре и да се присъединим към Малхут на света Ацилут.

Включването в Малхут на света Ацилут се нарича подем на МАН, наша молитва. Малхут на света Ацилут предава тази наша молитва на Зеир Анпин на света Ацилут и накрая ЗОН повдига тази молитва в Бина на света Ацилут. Тогава отгоре идва светлина (обкръжаващата светлина или светлината АБ – САГ) поправя връзките в ЗОН, а след това ги напълва.

Т.е. всичко, което е нужно да направим е да повдигнем Малхут на света Ацилут, Шхина  в изгнание. Всъщност всичко, намиращо се в световете БЕА – това са части на  Малхут, Шхина, и ние трябва да повдигнем там нашите желания. Малхут на света Ацилут  –  това е „събранието на душите на Исраел ” (исра ел  – устремени „право към Твореца”), т.е. съединение на разбитите желания.

Според това, доколко ще успеем  да се съединим, ние ще се включим в света Ацилут. Естествено, че сами не можем да извършим това, а можем само да помолим.

Малхут предава молбата ни за съединение на Зеир Анпин, и в степента си на съответствие разкрива, че желае да се присъедини към него. А ЗА е длъжен да получи желание да се присъедини към Малхут от Бина. И тогава те заедно, ЗА и Малхут (ЗОН) се повдигат, всеки със своето желание към Има – Бина, която ги съединява.

След това ЗА се спуска на своето място, създава Малхут и я присъединява към себе си. А доколкото ЗОН са съединени, намиращите се в тях души участват в това съединение и се напълват от него.Тъй като тези души са и тялото на Малхут.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 12.09.2010 г.

[#21081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Баал Сулам пише на първия си ученик и син, Барух Ашлаг (Рабаш), (писмо № 38 от книгата „Плодове на Мъдростта“), че не трябва да вдигаме ръце и да се спираме по средата на духовния път. Докато човек не достигне до целта, му е нужна сила за непрекъснатото преодоляване на все по-големи препятствия.

Не трябва да се уповаваме на миналите успехи – напротив, всички вчерашни постижения се превръщат в днешно ново желание, още по-силно тласкащо човека към целта. И това не значи, че полученото вчера може да излекува раните му и да му позволи вече да си почива.

Напротив, докато той не достигне окончателно поправяне, трябва да се погрижи, така че всеки миг желанието за постигане на целта да нараства. Всичко, което e постигнал, незабавно изчезва, човек остава «гол» – и така трябва да напредва.

И е ясно, че Рабаш е извършил огромна работа,  редом с баща си, постоянно намирайки се до него и участвайки във всички уроци.

Той е бил много предан на баща си и винаги е бил на негова страна във всички семейни спорове, възникнали сред роднините на Баал Сулам, част от които са били против заниманията с кабала, отделящи ги от религиозната общност.

Рабаш е бил успешен ученик и е достигнал духовно разкриване. Ние не можем да съдим, до каква висота той се е издигнал – той е твърде велик, за да можем да го оценим.

Можем само да се досещаме за величието му и за голямото му сърце – по обясненията на нашите състояния, за необходимостта от обединение.

Ние още не осъзнаваме дълбочината на неговите статии и необходимостта на неговите практически съвети. Затова трябва непрекъснато да се занимаваме с него.

Главното в работата над статиите: 1) да се прави кратък конспект на статиите 2) да се правят изводи от конспекта. Без тази работа, статията не се счита за изучена.

От  урока по писма на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21030]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Личното и общото се съединяват и включват едно в друго. Затова тези, които идват днес, могат, съединявайки се с нас, да използват нашия опит за вътрешна работа и да получат същото разбиране.

Виждаме как лесно и естествено младото поколение усвоява всички съвременни прибори, мобилни телефони и компютри – това, което ние с труд сме разкривали и развивали. А младите идват наготово и с лекота използват всичко, без да ни обръщат внимание.

Така и в духовното – начинаещите в заниманията с кабала могат да придобият по-големи успехи от нас! Всъщност те „стоят на нашите рамене”.

Първото препятствие по пътя – разочаровайки се от собствените си сили, да се радват на падението. Да се обясни това е възможно само чрез висшата светлина, но не сам с нея, а в група, където разкривам разбиването помежду ни, което ми е нужно, за да се изправя.

Аз трябва да стана отдаващ по отношение на това разбиване, но не съм способен. И тогава идва светлината, която ме прави способен да се присъединя към другите и в тях да открия Твореца, за да отдавам на Него.

Аз трябва да разкрия тази ситуация  в цялата й дълбочина и да очаквам спасение в същата тази вътрешна точка. Ето такава картина ни е нужно да си представим – и тогава можем да бъдем сигурни, че човек стои точно пред духовната стълба нагоре.

От урок по статията от книгата Шамати, 06.09.2010

[#20892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да ценя състоянието на духовен подем”?

Отговор: Подем е състояние, в което аз мога да оправдая всичко, което ми се случва, да оправдая приятелите и групата, виждайки ги като ангели, които ми помагат да реализирам моята свобода на волята и да постигна целта. От елементите на това състояние, аз мога да изградя себе си и моята връзка с Твореца, който се разкрива в такова състояние.

Компоненти на моето състояние са: група, дом, работа, учене, здраве и т.н. Аз трябва да определя, че всички те са второстепенни по отношение на групата. Аз трябва да „събера” всичко, освен групата и да вляза в групата с него, въпреки че групата е само един елемент сред много други. В групата, аз също трябва да различа многобройните компоненти, докато не избера само един: желанието да постигна Твореца.

Аз се вглъбявам в тази работа и в тези различия, в центъра. Все едно, че идвам към двореца на Царя отдалеч, докато най-после го достигна. Аз свивам своя фокус, определяйки пътя, докато не стигна до целта.

Отначало чувствам, че има цял свят около мен. Скоро аз виждам, че има само група и различни ситуации в нея. Това остава така, докато не стигна до осъзнаването на много проста схема: всичко около мен са само ангели, сили, които ме насочват към Твореца и ми помагат да Го постигна.

Какво е групата? Това местната група, която е най-близка до мен ли е или е световната група? Групата – това са всички души. Започваме с целия свят и постепенно свиваме кръга.

Групата за мен започва с физическите тела, хората, които познавам и с които чувствам, че съм свързан чрез общата цел. Това са хората, които ме разбират и ме усещат, въпреки факта, че не ги познавам лично. Обаче, в духовния свят ние съществуваме в една обща система. В този свят ние може никога да не сме се срещали, но в духовния ние сме заедно.

Това несъмнено е възможност за спасение, защото ние сме свързани, подкрепяме се и зависим един от друг. Не само хората от моето поколение съществуват днес в подобно състояние по отношение на Твореца, а всички кабалисти от миналото, започвайки от Адам, който е бил първият, открил Твореца преди 5770 години, и е реализирал свободата на волята.

От този момент творението, точката – желание, е започнало своя път на постигане подобие с Твореца. Оттогава и до днес всички кабалисти, които са свързани чрез тази цел, принадлежат на една система, независимо от тяхното стъпало в духовната стълба. А по отношение на тези, които все още не работят в тази система – те също принадлежат към нея, но ние трябва да ги пробудим.

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010

[#20890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Клипат Нога” е състояние „наполовина добро/ наполовина зло” и това е много деликатно и напрегнато състояние. Все едно, че човек стои на ръба между това да извърши смъртно престъпление или, точно обратното, много добро дело, ако получи помощ. Но той се клатушка напред и назад, неспособен да се наклони на едната или на другата страна. Все едно, че е разделен на две, без да има сила да вземе крайно решение, без да знае на коя страна на везната да постави последния, решаващ грам.

От една страна, той е неспособен да отхвърли своя егоизъм, което е огромното желание да се наслаждава и цялото си егоистично „притежание”. От друга страна, той разбира, че ако не се освободи от него сега с помощ отгоре, той няма да може да премине от другата страна и да влезе в духовния свят. По този начин, той стои на прага без да знае от коя страна да стъпи. Той е като рицар на кръстопът. Това е състояние, в което човек трябва да направи избор.

Тук само групата, само висшата светлина може да помогне на човек най-после да реши и да се предаде в ръцете на Висшия, преминавайки към отдаване чрез вяра над разума. Молитвата тук не е за помощ, защото това би означавало, че човек вече е взел решение. Молитвата е за състояние, в което той е неспособен да избере. Това състояние е началото на годината или началото на нова промяна.

От една страна, ние чувстваме, че сме грешни, а от друга страна, нямаме силата да отблъснем тези егоистични свойства и състояния. Ние не можем да си представим как е възможно да живеем без тях или как да постъпим, за да се издигнем над тях. Само висшата светлина, която идва към нас в това състояние, ни помага да направим избор и ни повдига към вяра над разума (отдаване над получаване). Тогава започва Нова Година за нас и това се нарича „добър запис в книгата на живота”.

Висшата сила, Творецът, слага Своя подпис в книгата на живота за нас и гарантира на човек, че от тук нататък този човек ще се придвижва по добрия път. Преди това човек трябва да направи всичко, което е по силите му, за да стигне до този избор.

Буквалният превод на „Нова година (Рош Ашана)” е „начало на промени” или „глава на промени”. Те трябва да се случват често и винаги да са към по-добро: към Твореца, който е „Добър и прави добро”.

От урока по писмо на Рабаш – 08.09.2010, „Писмо 67”

[#20913]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е светлина, възвръщаща към източника?

Отговор: Светлината, възвръщаща към източника, или просто казано светлината, това е едно особено впечатление, възбуждане, особена реакция от страна на желанието.

Наричаме светлината „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”. Откъде мога да знам, какво е това?

Това мое желание за обединение започва да усеща „вибрации”, получава напълване, въодушевление, което аз наричам „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”.

Именно това се нарича „светлина” – определено явление вътре в желанието ми да изправя разбиването на общата Душа.

Само по себе си, желанието е безформено, в него няма нищо. То дори не може да усети липсата на напълване, ако светлината не му въздейства отдалече.

Само тогава желанието се възбужда на определена „честота”, на определена светлина, което означава, че то изисква напълване на същата „честота”, като светлината.

Тогава светлината, преди всичко въздейства на желанието по такъв начин, че го прави подходящо да получи светлината по свойствата си, така, че желанието също да действа заради отдаване. Тогава в него се разкрива светлината според степента на отдаването, което му е присъщо.

Всичко се осъществява вътре в желанието, всичко започва и свършва в него. Нищо не се появява и изчезва извън желанието, и затова всичко зависи само от усещането ни.

Затова, преди всичко, в мен трябва да се появи желание към определено напълване. След това аз започвам да търся, как мога да го получа. Извършвам някои действия, за да съм в съответствие с напълването, защото започвам да усещам, че то зависи от степента на моето подобие.

Според това, как започвам да съответствам на напълването, аз усещам необходимост от него. След това усещам моето подобие на напълването, наричащо се свойство на отдаването, екран и отразена светлина (О”Х – Ор Хозер). И чак след това – самото напълване.

То напълва и първоначалното ми желание да го получа, и желанието ми да отдавам, създадено сега, което се наслаждава от това, че получавам напълване в подобието на свойствата си. Така аз получавам двойно напълване.

Това се нарича „праведниците ще наследят двойно”. Аз се наслаждавам и от получаването в своите естествени желания (келим), и от отдаването в своите изправени келим (съсъди), над моето природно желание.

Но всичко това са усещания и впечатления само в желанието за наслаждение, и всички те се наричат разновидности на светлината. Дори недостатъка от напълването – това е светлина.

Защото ако не съществуваше такова „напълване с глад”, никога не бих усетил нужда от напълване. А ако нямаше „глад за отдаване”, никога нямаше да мога да се насладя от свойството отдаване, от подобието на Твореца.

От беседата на тема „Светлината възвръщаща към източника” 08.09.2010

[#20973]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогнем на другарите, намиращи се в падение, и как да се поддържаме един друг?

Отговор: Преди всичко – да се поддържат вътрешно – с молитва, с молба, с обща мисъл за всички.

Тъй като  сме ”подписали” помежду си ” договор за съюз”, за взаимно поръчителство, взаимопомощ в духовния път! И сме задължени да се погрижим всеки да участва 100% в него . А това зависи само от поддръжката на групата.

Не трябва да виня другаря, че не е способен да приложи всички свои усилия за достигането на целта – аз съм длъжен да виня себе си за неговата слабост, че не мога да го пробудя! Наистина той напълно зависи от мен!

Взаимната поддръжка, когато никой няма никакви сили, но всички могат да дадат на всеки 100% сили се нарича поръчителство.

Ако съм подписал договор, аз съм подписал, че гарантирам духовно придвижване на всички, че те ще достигнат целта! Аз, както гарант в банката, гарантирам, че другарят ще има сила за желание да се движи към целта.

Ако съм подписал, това сега зависи от мен! И ако той пада, аз съм длъжен да разбера, че той пада в моите очи по отношение на мен, за да ми даде възможност за работа, да го пробудя. А съживявайки го, аз съживявам част от своята душа.

[#20889]

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→