Ние изучваме книгата Талмуд Есер Сфирот, който се състои от шест тома и над 2000 страници, и през цялото време изучаваме само десетте сфирот. Ние правим това, за да четем за тях отново и отново, след това да ги забравим всички тях, след това отново да прочетем за тях и да ги забравим отново. Всеки път, когато учим, ние учим за същите десет сфирот, но в нова форма, защото нашите качества непрекъснато се изменят, докато десетте сфирот остават същите.

Затова всеки път, когато сядаме да учим, ние го правим неправилно. А след това ние трябва винаги да забравяме, това което сме научили.

Духовният закон на поправянето на душите твърди, че Нуква се връща всеки път към състояние на „девственост”. След това Нуква пораства, става малка, след това става възрастна и се обединява със Зеир Ампин. Тя после завършва това състояние и се връща към „девствено” състояние, за да започне да расте отново и да достигне до ново състояние на обединение.

По този начин ние преминаваме през всеки етап или всяка степен, което обхваща същите десет сфирот. След това всичко се изтрива и на следващото ниво ние още веднъж изучаваме същите десет сфирот, но с по-дълбоко разбиране и усещане и с по-голямо свързване.

Така една степен е заменена от следващата. Нови отношения са добавени, но ние винаги говорим за обединение на Малхут с първите девет сфирот.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 15.09.2010

[#21232]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ние прекарваме целия си живот гонейки „моркови”, но никога не успяваме да ги хванем. Каква е разликата между това да гоним „моркови” и нашите усилия да разкрием Твореца?

Отговор: Ако човек гони нещо – „морков” или Твореца – движен от своите егоистични, получаващи желания, тогава той няма да получи нито едното, нито другото. Според закона на творението нищо не може да влезе в желанието за получаване освен „киста де-хаюта” – мъничка, кратковременна порция светлина, която ни дава усещане за малък, кратък живот.

Ако човек желае да усеща по-голям живот, това е възможно в различно желание. Например, аз хващам риба с въдица, пеперуда или птица с мрежа и животно – с капан. Има различен инструмент за хващане на всеки вид животно.

И така, нашето желание за наслаждение е неспособно да усети нищо повече от този малък, кратък живот. Нещо по-голямо може да бъде усетено в различен „капан”, който ние трябва да създадем. Ние можем да го усетим само в желанието за отдаване.

Оплакването, което изразихте във вашия въпрос е правилно. В моето естествено желание аз нямам възможност да бъда щастлив. За да съм щастлив, аз трябва да заменя моето желание „да получавам” с желание „да отдавам”. В крайна сметка най-важното нещо не е желанието, а напълването.

От урока по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21222]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Духовната работа започва винаги като от нулата и ние трябва да разберем това, да се съгласим и да благодарим за новото начало. Човек през цялото време започва по този начин – сякаш до тогава нищо не е било – всичко се изтрива.

Нуква всеки път се завръща в „девствено състояние” – тоест не остава никакъв жизнен опит, пропада целия контакт с жениха, с Твореца, близостта, това как и колко съм се  приближил до Него.

И не е нужно нищо да влача със себе си от миналото – напротив трябва да се молим да ни се даде да забравим всичко. По-добре да не знам нищо!

Ние в своите егоистични желания не можем да си представим как може човек да иска да се откаже от целия си жизнен опит.

Но никаква премъдрост не ни е нужна! Умът е нужен само за това, да започва всеки път всичко от нулата, на нов лист. И ако сме способни на това, то ние наистина се приближаваме към вярата, към отдаването.

Защото за отдаване не се нуждаем от никакъв разум – само от чисто отношение, което с нищо не се свързва с отминали състояния, в които то несъмнено е било покварено в нещо, тъй като аз все още не съм достигнал Безкрайността и края на поправянето.

Затова Нуква и ЗА след всяко действие се завръщат в своето минимално състояние: точка и 6 сфирот.

Трябва да усвоим това като необходимо условие за напредването ни, стараейки се да го приемем с разбиране, любов и радост – всеки път започвайки наново, от нула.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 19.09.2010

[#21229]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В статията Рабаш привежда притча за това, как един другар дал на заем на друг голяма сума пари, въпреки че се съмнявал, дали ще ги получи обратно, но се разстроил, когато той му донесъл гаранционен чек от банка, поради това, че с това е изчезнала у него възможността да е във ”вяра над знанията” и така самият той да се развива духовно?

Отговор: Страхувай се от разкритията на Твореца. Аз не искам Той да се е разкрил, поради това, че тогава трябва напълно да Му се подчиня, превръщам се в безволево животно, изчезва независимата точка ”човек ” в мен.

Човекът се изгражда в мен, неусещайки Твореца, а в търсене на Неговия образ за пример на свойството отдаване, за да го изгради в себе си. Аз трябва да получа за това пример и сила, но да изграждам това свойство в себе си, без Неговото въздействие.

Както постъпваме с детето: даваме му играчка, не искаме да му помагаме и да правим работата вместо него.

Напротив, ние му създаваме трудности, за да се  постарае и да се научи, и се радваме, когато прилагайки усилия, то постига успех. Ние получаваме удоволствие, виждайки, как то се труди, тъй като така расте човек.

Ние не му разкриваме, че ни е лесно да изпълним неговата работа. Обратно, даваме си вид, сякаш самите нищо не знаем и се боим да го правим.

Ние играем заедно с детето и заедно търсим решение. Всичко е затова, да му оставим място за работа, възможност да приложи усилия, самото то да разкрива реалността от тъмнината. От нас не се дава решение, докато то само не го намери!

И ако искаме да му помогнем и да дадем някакви обяснения, то не по-рано от тогава, когато то напълно се е изявило, опитвайки се да намери решение само.

А ако после то дойде за помощ при нас, то това е вече изстрадан, конкретен въпрос, по самата същност.

Нали то вече е изпробвало всичко – и нищо не се е получило. И тогава ние му помагаме и допълваме това, което то не може само да постигне поради своята природа.

Наистина, ако е положило много усилия и е разбрало, че не е способно да направи само, то е подготвило своето желание и разум да приеме нашите обяснения и помощ, да получи допълване по-високо от своето ниво.

Това прибавяне, което му предаваме, изгражда в него човека. Но ако аз му разкрия всичко, преди то само да положи усилия – в него моите обяснения не създават ново – нито в желанието, нито в разума.

От урока  по статия на Рабаш, 15.09.2010

[#21217]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственият начин да провериш духовните състояния е да провериш твоята връзка с групата. За да ни даде възможност да се развиваме правилно в групата, Творецът ни дава да усетим присъствието на по-висша сила, но Той самият остава скрит, за да създадем Негов модел в нашия съюз.

Като многократно разкрива и скрива себе си, Той ни пробужда да усетим нужда да Го разкрием, точно от Неговото скриване, в точката на нашия съюз. Аз не мога да видя Твореца предварително по начина, по който аз бих видял някаква цел в този свят. Като се скрива, Творецът ни дава възможността да изградим Неговия образ, като анализирам свойствата на „аз и групата” както „аз и Творецът”.

Ние разграничаваме и оценяваме тези свойства по пътя ни към Него като формираме нещо, което е загадка дори за нашите сетива. Постепенно, докато формираме духовната система вътре в нас, ние използваме нашето желание и силата на Твореца, Светлината. Така ние създаваме образа на Твореца.

Защото ние Го създаваме в нас от тъмнина, без ясен пример, който да вземем, ние Го разкриваме, разбираме и възприемаме. Така ние наистина ставаме подобни на Него.

Всички препятствия, които получаваме, които са жестоки в своята мъдрост, са уроци, които Творецът е планирал за нас като инструктор, който просвещава в своята наука. Ние изграждаме вътрешна система на управление чрез отдаване: системата на екрана и Отразената светлина. Точно отразяването ни дава възможност да станем подобни на Твореца и да придобием същите свойства.

Така човек постепенно става човек – подобен на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14/09/2010

[#21127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Главното е да се достигне разкриване на  първата точка в душата, т.е. свойството поръчителство.

Това е подобно на пробуждане на тялото след безсъзнание и в такова състояние се намира разбитата душа.

Това е възможно само под въздействието на висшата светлина (Ор Макиф) и напълването с висша светлина (Ор Пними).

Нашият свят: в какво е тайнството на живота в материалното тяло, от къде се взема живота? Ние можем да съберем в една лаборатория всички необходими тъкани на тялото, да ги съединим, но как да запалим в тях искрата на живота, за да започнат да живеят?! Не е в нашите ръце източникът на живота, ние само манипулираме тялото, докато е живо.

Но къде в тъканите на тялото се крие живота, оживяващата сила? Ние не можем от неживата материя да създадем растителна, от растенията – животно, а от животното – човек, защото силата на живота идва от своето скрито ниво.

Тази сила можем да разкрием в поръчителството, като вътрешна сила на нашето съединение, ако желаем да анулираме откъсването между нас и да привлечем силата на Твореца.

Тази жизнена сила се нарича „Творец”. Когато тя се разкрива ние започваме да разбираме, доколко цялото наше предишно съществуване е било външна обвивка на тази сила.

От урока по статията „Поръчителство“, 12.09.2010

[#21091]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→

В началото в Нуква няма желание за получаване на светлина – тя е само една точка относително ЗА (под гърдите на ЗА).

След това, тя започва да расте и да получава светлина, за да построи своите желания (съсъди, кли). Светлината влиза от ЗА в Нуква и тя започва да гради себе си благодарение на връзката с Него.

Това съединение на техните „обратни страни”, е времето на образуване на Нуква, на нейния екран, формата за отдаване, на която я учи ЗА.

Получавайки всичко това, тя вече има желание и сили, чрез които да може да стане подобаваща (подобна) на ЗА, тогава жената – Нуква и ЗА (творението и Твореца), се съединяват лице в лице – и тя получава от него напълване.

Но творението никога не би могло да стане ’’Творец’’ – то е длъжно да стане подобно, равно на Него! Единият не може да стане другия, може да стане само подобен. Но това е достатъчно, в нас няма потребност за повече!

Ние не знаем какво ще се случи после, след окончателното ни изправяне (Гмар Тикун). Сега е невъзможно да си представим това.

Възможно е тогава да ни се открият някакви съвършено нови възможности, както сега, ако на човек от нашия свят изведнъж започне да се разкрива духовния, то тогава всичкия този наш свят му се струва като песъчинка в сравнение с разкриващата се пред него духовна вселена.

Толкова огромен му се струва духовния свят по своите впечатления, усещания, напълнения, постижения. Първото чувство е като, че човек се е родил наново и всичко, случило се до тогава с него сякаш не е било, сякаш е нищо.

Сравнявайки двете, това е като частица, по-малка и от капчица семе, спрямо голям, възрастен човек. Всъщност тя принадлежи към същия този материален свят и вече съдържа в себе си всичката информация за бъдещия човек, но й трябва само да се развие.

Тук се заражда нещо съвсем ново. Духовният свят означава едно съвършено ново възприемане на реалността: вместо егоистично, то е от себе си навън.

А е възможно след края на изправянето да следва пробив в още едно измерение, което ние сега изобщо не можем и да подозираме.

Ние дори не си представяме духовния свят, въпреки че притежаваме всевъзможни способи за неговото възприятие – Тора, религията, разказите на кабалистите.

А това, което ще се случи след края на изправянето ни е неизвестно – кабалистите не намекват и дума за това.

Разказват ни единствено за пътя на поправянето. Но никой не говори за това, което ще се случи след като аз стана подобен на Твореца.

Зоар ясно ограничава нашето изследване само до материал и форма, облечена в материя. А за абстрактните форми и за същността не трябва да питаме, защото нямаме инструментите нужни за тяхното изследване, за да получим отговор.

От урока по „Учение за десетте сфирот“, 14.09.2010

[#21132]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато от парцуфа излиза светлината, в него остава само минимална искра на живот, която се нарича „киста де-хаюта“.

Това е като при спящият човек, от който са излезли силите, но въпреки това той не се счита мъртъв, защото в него е останала малка част живот, за да може да се върне към нормалното си състояние.

Този информационен запис, „киста де-хаюта“, приема възвръщащата се светлина, идваща от висшият.

„Киста де-хаюта“, това е точката, разделяща две различни състояния. Като гладен човек, който изцяло е забравил за предишното си състояние на ситост и е готов да поеме ново напълнение.

Той изцяло се е освободил от предишните 10 сфирот и тогава е готов да получи 10 нови.

А тази точка, в която вече не е останало нищо от предишното състояние и още няма нищо от бъдещето се нарича минималната искра на живот.

Аз сам съкращавам желанията си и искам да приключа с всичко, което е било, така че да започна нова степен, ново отдаване.

Нищо не мога да направя със старото кли, защото вече съм се опитал да направя в него всичко, на което съм способен. Разкрил съм, че нищо не ми се удава и по този начин съм разкрил в себе си ново празно пространство.

Затова старото състояние ми се струва по-лошо спрямо новото и аз се отказвам от него и вървя напред. А понеже в следващото състояние аз възнамерявам да отдавам, аз трябва да започна от нулата.

Не разполагам с нищо, не искам да нося със себе си стария багаж – желая само да отдавам! А в отдаването няма стари придобивки, аз излизам на пътя с празни ръце, както излизам от изгнание.

Някога е съществувал такъв обичай при първите хасиди, които са били кабалисти. Човек е излизал от дома си, без да взима нищо, само дрехите си, това което е на него, тояга в ръката и повече нищо.

Не взимаш за запас дори къс хляб – излизаш и нищо повече. И не е известно какво ще стане, но ще се върнеш чак след половин година или година.

Готов ли си днес да започнеш новият път?

От урока по „Учението на Десетте Сфирот“, 15.09.2010

[#21227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вчера на блога Вие написахте: „В духовният свят няма източник на светлина, тя изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намираме”.

Затова ли, само във връзките между нас, ние можем да оценим, доколко се приближаваме към източника на светлината, Твореца?

Отговор: Правилно. Няма друго място, освен където се намираме сега. Това е единственото създадено място – Малхут на света на Безкрайността.

Но в резултат от постепенното съкращение на светлината в 125 степени, присъствието на Твореца в него, ние се намираме зад 125 филтъра, зад последната степен на скриване, в която дори не усещаме, къде се намираме спрямо всички останали степени.

За да започнем да разкриваме това място, Малхут на Безкрайността, през скриването, трябва да си представим, че като че ли се намираме в него, но не го усещаме, защото сме разединени един от друг поради егоизма ни.

А ако започнем да се съединяваме, според степента на съединението, по 125-те степени на разкриването, ще се възвърнем в усещането на Малхут на Безкрайността. Всъщност, ние се връщаме в осъзнаване, махаме завесите, скриването.

Но всичко се разкрива според силата на съединението между нас. При устремяване към единство, именно силата на противодействие на единството се нарича „зло начало”, и никакви други неща.

Желаейки да се съединим в стремежа си да се уподобим на Твореца, ние ще разкрием цяла система от неправилни връзки между нас, която се съпротивлява срещу съединението, ще разкрием системата на нечистите светове БЕА (БЕА де пруда – световете на разделението).

Изправяйки намеренията ни от „да получаваме” на „да отдаваме”, ние създаваме от нечистата БЕА, система на чистите светове БЕА (БЕА де кдуша, святост, отдаване).

Защото в действителност нищо не се е разбило, а само се е развалила връзката, станала е егоистична, а сега отново се е възстановила във форма на отдаване!

Ние не сме раздробени, а сме съединени един с друг, само че с неправилна връзка. Вместо аз да ти предавам добро, аз искам да го изтегля от теб и да ти предам зло. И така всеки от нас.

Това се нарича разбиване на системата. Но в действителност нищо в нея не се е разбило. Това е същата тази система, в която всички сме съединени един с друг, само че с неправилни връзки.

Когато разкрием, че връзките между нас са неправилни, това означава, че вече се намираме в нечистите светове БЕА. Това вече е духовно разкриване. А засега пребиваваме зад 125-те нива на скриването на тези връзки. Но това е само недостатък на осъзнаването ни.

Затова всичко зависи само от усилията ни да разкрием системата на правилните връзки между нас. Защото чрез тези връзки разкриваме силата управляваща творенията – Твореца. Няма друга възможност да разкрием Твореца.

Всъщност, ние създаваме отново нашето кли (общият съсъд на душата) от разбитото му състояние, в което всички негови части, подобно на органите на болен човек, работят неправилно – докато не достигнем хармония и правилна връзка.

Здравото състояние, в което се връщаме, нашето правилно функциониране, вътрешната сила, която ни управлява, необходимостта и целта на съществуването ни –всичко това се нарича „Творец”.

От урока по Книгата Зоар, 14.09.2010

[#21137]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

След няколко дни ще настъпи особен ден, който се нарича Йом Кипур (Съдния ден).

Но кой знае в какво вътрешно състояние ще се намира кабалиста в този ден и кога ще дойде неговото състояние, наречено „Съдния ден”. Вътрешните състояния не идват съгласно календара.

Състоянията на човек могат да бъдат частни, лични и общи, обществени. Като цяло, хората изпълняват традициите на празника.

А когато група кабалисти достигне в обединението си определено вътрешно състояние на празник, то няма да бъде свързано с общия народен празник.

Защото вътрешният празник произлиза от личното състояние, а общият – от календара. Макар че при тези традиции и обичаи, всеки особен ден има своя висш духовен корен.

Но кабалистът иска да изпълни обичая заедно с всички останали, както е казано: „Творецът пребъдва сред народа си”. Но все пак той се намира в своето лично вътрешно състояние.

Има религиозни хора – т.е. изпълняващи традициите и обичаите. А има също и хора, които изпълняват тези вътрешни действия в своите души, съединявайки се с останалите души в общата система Адам.

С това те доставят удоволствие на Твореца и наистина се поправят. А поправянето е възможно само за сметка на съединението между хората, както е казано: „Възлюби ближния, както самия себе си – това е велик закон в Тора”.

Така че, може би, когато хората по целия свят молят от Твореца, всеки за своята „прошка”, трябва да им се обясни, че покаяние може да има само относно любовта към ближния – „за” ли си или „против”.

Хайде да проверим – съгрешаваме ли или не относно това правило. Тъй като само този закон трябва да изпълним, както е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е главното правило в Тора”.

Ако цялото човечество можеше да се събере виртуално, за да изясни, какво се разбира под любов към ближния, доколко Творецът я изисква от нас и доколко ние сме противоположни на нея – това би бил истински Съден Ден (Йом Кипур), от който ние ще стигнем до Пурим (Кипур в превод е „както Пурим”), пълното поправяне.

Когато хората отиват да се молят, да поискат прошка – то важното е, за какво плачат и за какво се молят. Нали ние плачем и се молим така вече много години и това не помага. Изглежда, че Творецът не може да ни чуе в такава форма.

Защото нашата молба е противоположна на правилния вик – ние не молим за любов към ближния, а Творецът не чува други молби. Ние не се обръщаме към този, Който може да ни спаси, а викаме в обратна посока. Такъв е нашият Съден Ден…

От урока по статия на Рабаш, 14.09.2010г.

[#21187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→