„Грехът” се определя от това, дали ти молиш Твореца за силата да се издигнеш над твоите усещания за „добро” и „зло”. Първия  път когато направиш нещо не е грях! Може би ти още не си различил добро и зло в твоето отношение към Твореца. Но ако ти го направиш втори път, тогава става грях. И ако го повториш трети път, ти падаш от своята степен; не можеш повече да останеш на нея.

С първия контакт между наслаждението и желанието, се създава желание за наслаждение (съсъд, Кли). С втория контакт на наслаждението и желанието, човек получава усещане за престъпление (грях), получаване заради себе си. Но ако човек получи в желанието за трети път, тогава това не само означава извършване на грях, но и показва, че усещането за греха не е било достатъчно, за да се въздържи от него човек.

Това може да се уподоби на ситуация, където присъдата, дадена от съда, е по-слаба от желанието на престъпника и затова той не се отучва да краде. И тогава се взима решение да ме скрият в затвора на този свят.

От урока по Рабаш, 14.09.2010

[#21153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз чета текст от Зоар, но е лошо ако текста скрива от мен целта на четенето. И трябва постоянно да проверявам себе си: какво именно желая от четенето?

Преди всичко, искам в резултат от четенето на  книгата Зоар да стане разкриване на болестта на егоизма в мен, а след това и лечението, т.е. да придобия вместо него свойството отдаване, единение с другите, устремени към същата цел.

Това се нарича намерение преди учене. И не е важно, че именно ние заедно четем от книгата Зоар.

След подготовка на намерението за какво чета книгата Зоар, аз мога да пристъпя към нейното четене. И ако мога  надеждно да удържа това намерение, мога да си позволя да слушам и текста, неговия смисъл.

Това е подобно на болен, който е в критично състояние и търси в лекарската книга единствено лечение и повече нищо не го интересува!

Нито начина на описание, нито подробности в написаното – той търси само лекарството (еликсира на живота – светлината).

Затова преди всичко трябва да има намерение, а след него вече може да се слуша за какво именно разказва Зоар.

Но няма нищо по-важно от получаването на „лечебната процедура”, защото, така или иначе, аз нищо не разбирам от самия сюжет, докато не вляза в това състояние.

Но защо авторите на Зоар са ни написали всички тези разкази? За да можем ние да приложим усилия да се удържим в намерение.

И само доколкото е възможно, си разрешавам да възприема сюжета, желаейки да го разкрия в намерението, осъзнавайки, че не сме в тези състояния, не разбираме текста, но искаме да го разкрием в стремежа си да бъдем в описаните състояния и тогава текстът е понятен и се свързва с тях.

Аз желая правилно отношение към книгата Зоар, преди всичко за да достигна духовните свойства и след това вече възприемам текста, бидейки уверен, че правилно ще го разбера. Това се нарича ”желание да позная изучаваното”, както е казано в Предговора към ТЕС п.155.

Текстът на Зоар за мен е работно място за вътрешни изяснявания, където аз намирам: 1. намерение относно целта; 2.усещане, относно текста.

Необходимо е да се усеща дълбочината на пластовете в постиженията – това се нарича „Да се занимаваш с Тора и Заповедите”, „Изучаване на Тора”.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010 г.

[#20989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - Няма коментари→

Трябва да се стремим винаги да бъдем с вяра над знание. Защото ако Творецът се разкрие, аз губя своето независимо „Аз”, ставам паразит (получаващ) във висшата система.

Както човек, който няма никаква нужда да се повдигне от кревата, и лежи, поставен на система за изкуствено хранене.

Ако Творецът се разкрие, няма да е нужно аз да съществувам, аз няма да мога да направя и най-малко движение и Той ще запълни със себе си целия свят. И затова съм длъжен  през цялото време да удържам себе си независим от Него, да Го скривам.

Сега разбираме, защо Малхут, усещаща такова състояние в света на Безкрайността, не е могла да го понесе, тъй като това зачерква ”Азът”, същността на творението.

Творецът пробужда в нас „Аза” и ние сме готови да се откажем от цялото напълване, от цялото знание. Това е и усещане за срама, когато ни се струва, като че ли преставаме да съществуваме.

Затова цялата наша работа е в това, през цялото време да съхраняваме себе си като творение, отделено от Твореца, а от друга страна да сме подобни на Него. И това е възможно само запазвайки преградата между нас.

Но тази преграда не ни разделя! Ние се съединяваме над нея чрез подобието, връзката, която сме построили помежду си, според степента на нашето подобие!

Аз не давам на своето желание да се наслади в получаване направо от светлината, а в отразената светлина, където построявам подобие на Твореца – там се сливаме с Него, неотделими един от друг.

Отдолу – знание и разум  , а над тях – вяра и отдаване. В тази вяра и отдаване аз и се съединявам с Твореца.

Творецът никога не се разкрива така, че да направи  заради мен цялата работа и да отмени моето Аз. Висшият само ми показва примери, спускайки към мен своята долна част, АХАП, а аз  вземам тези примери и правя себе си подобен на Него.

Това се нарича „работа на Твореца”. Той не прави заради мен поправянето, а ме учи как да се поправя.

А наслаждението идва от нашето сливане и съединение.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам  е достигнал много високо духовно постижение.

Но от друга страна той се молел за това,  да го спуснат от неговото ниво, за да може да донесе науката кабала до хората.

И  главното, което  е помогнало в това, е включената в него душа на АРИ (ибур нешама).

Цялата методика на науката кабала, относно последният етап на поправянето, идва при нас от АРИ,  и ни обяснява как да излезем от последното, четвърто изгнание и да достигнем пълно духовно освобождение.

Затова, веднага щом се разкрила методиката на АРИ, нито един разбиращ кабалист повече не се занимавал по други книги, написани преди него.

Баал Сулам получил от Твореца  отговор на своята молба, разкриване в него душата на АРИ, и затова  е могъл да напише коментарите „Сулам“ на книга Зоар и коментари „Учението за Десете Сфирот” на всички произведения на АРИ, където се говори за строежа на духовния свят.

Нито един кабалист преди него не е могъл да опише метод на „трите линии” за изправяне  на душите. Защото цялата Тора това е средната линия, поръчителството – това е средната линия.

Нашата главна работа и разкриването на Твореца е в средната линия. Затова разкриваната ни методика е работа в  средната линия и се явява за нас духовно спасение.

Няма кабалист подобен на АРИ –  откривателя на тази методика, и няма кабалист, подобен на Баал Сулам, предаващ  я на нас и обясняващ ни работата с нея.

Затова неговите книги са източник на висша светлина за нас.

От урока посветен в памет на Баал Сулам 16.09.2010

[#21319]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В действителност няма подеми и падения, тях ги определяш само ти в своите усещания.

Творецът разкрива в теб все по-големи желания за наслаждение, а ти, съгласно своята подготовка, преценяваш случващото се с теб като подем или падение – по усещането или по важността в достигането на целта.

Творецът постепенно открива завесата, разкривайки ти все повече и това е всичко, което Той прави. А ти си длъжен да  определиш своето отношение към това разкриване.

За егоизма това разкриване е неприятно, защото разкривайки все повече, Творецът като че ли те  дърпа „за ухото” нагоре по стълбата на степените.

Разбира се, злото начало само страда от това, защото там се разкрива светлината, противоположна на егоизма, получаващ поддръжка от тъмнината.

Но ако искаш да се съединиш със светлината – за теб това е желателно. Т. е. в теб винаги има възможност да определиш своето отношение към това разкриване и да го оцениш чувствено или целенасочено.

От урока по статията на Рабаш 16.09.2010

[#21296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Започвайки от Адам, колкото по-рано е живял кабалистът, толкова по-близко е свързан той с корените и е стоял по-високо. Чрез него са получавали светлина всички, идващи след него.

Но за желаещите да се свържат с лъча на светлината, идваща от Безкрайността, е по-важен винаги последният, най-близък кабалист – тъй като именно той включва и съединява със светлината, с Твореца. За нас този кабалист се явява Баал Сулам.

Той пише, че се е удостоил да ни предаде науката кабала. А ние сме се удостоили с това да ни се разкрие такава душа, донасяща ни методиката на кабала, благодарение на която ние можем да разкрием Твореца.

Трудовете на Баал Сулам са единствените подходящи в наше време за постигане на духовната цел. Само книгите на Баал Сулам носят нужната за нашето поправяне светлина. А при подготовката за тях се изискват статиите на Рабаш.

Разкриването на Твореца от творението, т.е. духовното освобождаване, трябва да стане напълно, за всички – тоест, тяхното учение се явява учение за целия свят.

От урока, посветен на паметта на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21326]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал Сулам пише, че можем да се съединим със светлината, само като се обединим в група. Иначе светлината не ни възприема, защото трябва да и се уподобим.

И тогава ще се съединим, както щепсела влиза в контакта, благодарение на точно обратното съответствие на формите.

След това светлината ще може да ни влияе, на всички празнини в нас, и да ги изправя, правейки ги подобни на себе си, съгласно желанието ни по време на ученето.

За да се организира правилно изучаване на статиите на Баал аСулам, неговия старши син Рабаш е създал методика на връзка с произведенията на баща му. С нея можем да сме сигурни, че ще реализираме всичко правилно.

Но не трябва да забравяме, че всички кабалисти говорят за необходимостта от група, в която ние реализираме тази методика, и се уподобяваме на светлината.

Човек не е способен да направи това сам. Дори ако той е много силно духовно извисен, без обединение, не може по-нататък да се издига и даже да остане в достигнатото.

Дори ако той вече е достигнал 124-тата степен, ако работи сам, той няма да може да се издигне на последната, 125-тата.

Спомнете си историята за Раби Йоси Бен Кисма, който е казал, че ако остави учениците си, той няма да е в състояние да напредва. А също така ще загуби нивото, което вече е достигнал.

Не е важно, че те са малки, а той им е учител, а важното е, че те са заедно. Има съединение – има подобие на светлината. Няма съединение – няма подобие. Това е съвършено необходимо условие!

От урока, посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21311]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Защо Йом Кипур се възприема от народа не като празничен ден, а като тъжен, даже траурен?

Отговор: Защото хората не разбират, че „лошото” в усещанията е възможно да е трамплин към доброто и в зависимост от нашето отношение се осъзнава не като зло, а като добро. Например, човек преминава през медицински преглед, намират му болестта – разкрива се злото.  А сега вече може да бъде излекуван, което значи, че разкритото зло – е добро!

Но е казано: „Мнението на чорбаджиите е противоположно на мнението на Тора” и човек оттласква от себе си поправянето. Той не разбира защо му е нужно това.

Той плаче, защото му е зле и моли Твореца да му направи добро – т.е. той плаче за своя егоизъм, жалвайки се, че Творецът не го пълни.

Той сякаш говори на Твореца: „Защо си толкова лош, толкова жесток?! Е, какво Ти става, жалко… Дай ми да се насладя!”

Той не разбира, че разкриването на злото е за негова полза, за неговото израстване. Въз основа на примера от хилядолетната ни история, ние трябва да разберем, че Творецът отговаря само на желанието, насочено към изправяне, към целта на творението. И на никакви други молби.

Но сега настана време да обясним на всички, какво означава действително да стигнем до Съдния ден – за да разкрием „Аз създадох Злото”, и след това „Аз създадох Тора за неговото поправяне”, а след това „защото светлината ще го доведе до Източника”.

От урока по статията на Рабаш, откъси към Съдния Ден, 15.09.2010

[#21239]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако вървиш в тъмнина, то по какъв начин се ориентираш, за да преминеш през всички тези етапи на духовната работа, докато не разбереш, че си изчерпал всички усилия и не помолиш Твореца да ти помогне?

Отговор: Ние не виждаме Твореца и не можем да си играем с Него, както детето си играе с възрастния. Вместо Себе си Твореца ни е създал игрово поле – групата от приятели.

Затова той специално е разбил създадената от Него Душа на части, за да може да се отнася не към всяка част, а към тяхното съединение, като към Себе си. Да направи кли подобно на светлината. От любов към творението – към любов към Твореца. Затова в отношението към групата (не към отделни другари) на мен ми е нужно да се отделя от всички материални сметки, да видя „Себе си, групата, Твореца – като едно цяло”.

Да проверя отношението си и състоянието си към Твореца по моето отношение към групата. Тъй като не виждам Твореца – но другарите си виждам. И после… със Своето скриване Твореца ми дава възможност да изградя себе си независим, подобен на Него.

Искам да попадна в целта, скрита зад хоризонта. Това е възможно ако имам видим ориентир и ако настройвам себе си на него, и тогава непременно ще попадна в невидимата цел.

Този ориентир в достигането на целта, Твореца, е самата група, която Твореца изкуствено е създал за нас (от нас), давайки ни илюзия, че се ненавиждаме.

И според степента на нашето обединение, ние всички точно „ще попаднем” на Него. И ако се обединим именно за да Го намерим – това е правилната работа.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→