Любов по висши преценки
Въпрос: Какво ме заставя да съблюдавам съюза, сключен с Твореца?
Отговор: Нищо не ме заставя! Например, влюбил съм се в момиче. Но след месец вече не я желая. Какво да правя? Казват ми: „ Трябва да изживееш целия си живот с нея”. Как така?! Това е лъжа, а не повеля на сърцето.
Ако сега я ненавиждам, как мога да живея с нея цял живот?!..Как ще сключим брачен съюз? Ясно е, че по любов няма да изживееш целия си живот, любовта – това е абсолютна лъжа!
Брачният съюз има висш корен – съюза на творението с Твореца, който е основан не на телесната любов, а на постигане на висшата цел. А любов се нарича взаимната помощ в постигането на тази цел.
Разбирайки този принцип, аз трябва да се издигна над желанието да се насладя и да изживея живота си в отдаване. Аз се подписвам не за това, че ще я обичам цял живот – не е възможно и изобщо не зависи от мен, за това даже и не става въпрос. Аз се подписвам за това, че винаги ще се отнасям към Твореца като към Великия, когото желая да разкрия посредством сключения съюз. Затова е казано: Мъжът и жената и Творецът между тях. Иначе брак няма да има!
За мен е важен Стопанина, а не масата с угощения, стояща между нас. Угощението ни служи само като първа стъпка помежду ни, само докато все още не съм построил по-висока връзка със Стопанина , – за да достигна впоследствие тази висока връзка.
Тоест, ние сключваме съюз със Стопанина не на нивото на любовта един с друг, заради наслажденията на масата, както младеж и девойка се омъжват поради животинската любов помежду си. Напротив, ние се ценим един друг, доколкото чрез връзката между нас достигаме висшия корен – високата духовна цел.
Сега възниква въпросът: как можем да удържим тази висока цел? Затова съществува групата – място на твоето поръчителство, способна да ти даде сила на вярата, която винаги ще ти служи като гориво. Сам ти не би се справил. И Творецът не би те удържал, ако ти не приложиш усилия.
От уроците по статията на Рабаш, 17.09.2010
[#21431]
Сега мислим за обединението между нас, защото открихме, че само в него можем да разкрием Твореца. Аз не искам да усещам себе си вътре във връзката между нас; аз искам да усещам всички заедно. И без значение какви проблеми се изправят пред нас – това е само, за да получа възможност да направя още по-силна връзка. Тогава проблемите се наричат „падение заради подем”, но ние трябва да се подготвим за тях.
Силата на вярата е излъчване, идващо свише и се нарича свидетелство на Твореца, както е казано: „И ще засвидетелства за него Твореца, за да не се върне повече към егоизма”.
В духовния път, душите желаещи да се съединят, трябва постоянно да работят, да строят връзка помежду си. Тогава те постоянно въздействат на Малхут от света Ацилут (невестата) и тя пробужда в Зеир Анпин (З”А), връзка на ниво на вярата, а не получаване на наслаждения.
Тези, които се наричат „Исра-ел” (стремящи се към Твореца) напредват чрез тяхната лична работа и отделно от останалото човечество. Това е за сметка на Решимот, които се пробуждат в тях, и желанието на Твореца да ги приближи до себе си.
Нямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.
Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.
При нас има проблем с възприемането на книгата Зоар и макар, че Рашби я е написал за нашето време, но той е писал от висотата на своята душа и в стила на 2000-годишна традиция.
Въпрос: Вие казвате, че злото може да бъде чувствено, а може – целенасочено. Целенасоченото зло означава ли подем?
Въпрос: Баал Сулам казва, че се е удостоил да направи такова разкриване на кабала, благодарение на това, че е живял в особено време, в поколение на пълно разкриване на Твореца.