Да се издигнем над усещането горчиво-сладко, без да го вземаме предвид, и да преминем към изясняването истина-лъжа ни помага силата на обкръжението, в степента на стремежа ни да се съединим, въпреки взаимното отблъскване.

Но всички състояния си остават, нищо не изчезва, ние само все повече се издигаме над предишните състояния, и така растем.

И затова всичките проблеми си остават, но ние получаваме антиегоистичен екран, и се издигаме над тях. Предишният опит се превръща в създавана от нас система.

И когато достигнем пълното поправяне – съединението между нас, то в крайното състояние ще присъстват всички лоши и добри свойства. Нищо не изчезва, ще останат всички престъпления и грешки, но те ще се превърнат в заслуги!

Защото само ако те съществуват, ще можем да действаме противоположно „над тях”. На основата на тези две противоположни форми, поради тяхната разлика и напрежението между тях, ние постигаме истинската реалност, „620 пъти” по-голяма, отколкото първоначалната точка, в която не сме усещали нито себе си, нито Твореца.

От това ще направим следните изводи:

Всичко, което сме преминали досега, именно така е трябвало да се случи. „Няма никой, освен Него.”

Всички състояния, които ни очакват в бъдеще, вече включват в себе си записи (решимо) за етапите, през които трябва да преминем.

Но в каква форма ще преминем тези етапи – зависи от нас. Можем предварително да положим усилия, да си направим изяснения и под нашият натиск следващите етапи ще бъдат в подобие на Твореца.

Или пък, не в подобие на Него, но и в този случай, въпреки всичко ще стигнем до добро, но само разтягайки времето, така че светлината ще пробужда в нас страдания, според степента на противоположността ни на Него. Тоест, ние ще загубим във времето и в усещането на страдания.

Затова: миналото е било такова, каквото е трябвало да бъде,  в бъдещето – всичко зависи от мен, а в настоящето трябва през цялото време да се задържам в едно състояние, което се нарича „поръчителство”. Това е степента на връзката между нас, която се пробужда от „светлината, възвръщаща ни към източника”.

Има желание, има точка в това желание – решимо, има и светлина – всички компоненти. А връзката, която трябва да създам между тях, се нарича поръчителство.

Ако го достигна, аз напредвам леко и бързо, с въодушевление и радост, и от този момент и нататък, чувствам себе си така, като че ли съм влязъл в Райска градина!

От урока по статията „Поръчителство““, 17.09.2010

[21479]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ако аз нямам подкрепата на приятелите си в групата, тогава не мога духовно да напредна. В краен случай  трябва да имам пасивна подкрепа от групата дотолкова, доколкото всеки е способен да я предостави.

Затова великият Кабалист Раби Йоси Бен Кисма е бил в малка група, в която учениците му се стремели като бебета към него – това е било достатъчно за него, за да напредва. Ако той се е стремял съгласно своята степен, а те са се стремели съгласно тяхната степен, тогава това е било достатъчно за него да привлече през тях светлината на Безкрайността.

Светлината е в пълен покой. Тя е еднаква навсякъде и всичко зависи от човека, който я използва. Затова няма разлика между малка група от начинаещи и голяма група от напреднали ученици. Всичко зависи от човека и до колкото той действително се стреми към поръчителство. Според усилията, които влага в групата, той получава това, от което се нуждае – от висшата светлина. Затова той напредва  и помага на другите да напреднат.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.09.2010г.

[#21484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние четем Зоар. Какво е важно за мен – да знам текста във всичките негови подробности или да позная Твореца, защото тук се разказва за Него, за Неговите действия?

Или искам да знам какво е написано за самите действия или от къде, от Кого произлизат тези действия?

Тук се крие преломната точка, водеща или към успех или към провал, към светлина или към тъмнина, към разкриване на Твореца или към запомняне на текста, да уча Тора или Даващия Тора.

Целта е да разкрия и да позная Твореца, стоящ зад текста. Именно Той е важен за мен. Затова мисля, как да разкрия силата, за чиито действия се говори тук.

То прилича на това, как аз седя със Стопанина на Неговата маса, Той е приготвил за мен най-изисканите блюда.

Но аз не гледам на угощението, не обръщам внимание на нищо наоколо. Не пренебрегвам всички, но го използвам за да разкрия Него, да придобия връзка с Него.

Преди всичко: за какво съм седнал на тази маса? – заради Стопанина, за да се запозная с Него, а не заради угощението.

Извършвам всевъзможни действия, за да Го опозная. Тогава ми е позволено да взема от масата всичко, да го опитам и да се наслаждавам, да направя всичко, което ми е угодно, ако за мен е важен Той, а всичко останало е само като средство.

Четейки Зоар, ние изучаваме действията на Твореца – и само за това, за да Го разкрием. Затова е нужно да се съсредоточим над това, което стои зад текста, да проникнем през него.

От една страна, Книгата сякаш ме обърква. От друга страна именно в моите усилия да проникна през текста, аз изведнъж започвам да виждам зад текста Твореца.

Няма друга възможност да Го разкрием. Няма друга връзка със Стопанина, аз не Го разбирам, Той се намира в скритие зад масата.

Мога да Го разбера само от угощението: „Обичам сладки неща – Той ги е приготвил за мен. Той ме е създал, обичащ сладко и ми го е дал. Какво иска Той с това? Аз не обичам много киселото. Но той  ми го дава. Защо?” Аз трябва да Го разкрия в самия себе си.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21569]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да говорим с Твореца”?

Отговор: „Да говорим с Твореца“ – това преди всичко означава с всички сили да се стараем да разкрием в себе си Неговия образ.

Опитай се да си представиш: Той е причината за всичко, което усещам. Мислите, желанията, усещанията – са все Той, който е заложил моята основа и ме формира.

Ако съм решил, че текущата реалност е основана от Него, то как да се отнасям към случващото се с мен? Има две възможности:

1. Пряко да строя отношение към вътрешната ми реалност като към Него. Но този подход е неточен, неверен, нестабилен, т.е. няма възможност за проверка, аз със сигурност греша, воден от егото си.

2. Първо укрепвам себе си във връзка с подобни на мен, а след това строя отношения към вътрешната реалност, пропускайки нейната картина през тази връзка.

В такъв случай аз безусловно вече пребивавам в някакво свойство на отдаване, адаптиран съм по свойства към образа на Твореца. И по-нататък аз изменям не образа, а отношението си към него. Това означава „говоря с Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Ще направим и ще чуем”, което означава, че имаме възможност да работим върху нашето обединение, колкото може повече в  този материален свят, действайки така „сякаш” искаме да се обединим. Затова сме в този илюзорен, фалшив свят. Той ни е даден,  за да ни помогне, не за да ни наказва!

Ние сме в група, която върви към Твореца и лъжем себе си като „играем” на игра на духовност, така както децата играят, че са възрастни. Ние се правим, че сме привлечени един към друг и че се обичаме. Но дори тези външни усилия привличат Поправящата светлина върху нас и ни приближават към Твореца.

Като резултат, достигаме състояние на „взаимно поръчителство”, в което всеки човек гарантира, че неговият приятел ще има необходимото вдъхновение и сили да пробуди върху себе си Светлината на Поправянето („Даряването на Тора“ – вижте статията на Баал Сулам „Матан Тора”). Това не означава, че аз съм щастлив, защото съм освободен от моите проблеми и се намирам в общество, което се грижи за мен. А по-скоро взаимното поръчителство ни дава защита от злото начало, защото ни дава възможност да заменим грижата за себе си с грижа за обществото. До степента, до която се грижа за другите, до толкова аз спирам да се грижа за себе си.

Междувременно, ние сме под контрол на „египтяните” – това в Кабала е нашия глобален егоизъм. Доколкото ние достигаме взаимно поръчителство, до толкова ще можем да излезем от властта на „Египет”. Тогава ще спрем да се тревожим за себе си, и ще мислим за обществото.

Когато излезем от нашия малък, вътрешен, егоистичен свят, ще започнем да усещаме нова реалност. Желанието определя всичко, защото то е същността на творението.  Ако се стремим към общото желание чрез взаимно поръчителство, тогава,  преминаваме от нашето лично желание към общото, ще разкрием ново място, нова вселена. Ето така се придвижваме от един свят в друг.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.09.2010

[#21476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Има вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.

В близко бъдеще ще достигнем до поръчителство и в него ще се разкрие светлината, възвръщаща към източника. Тогава всеки ще усеща това, което изучаваме сега.

Едновременно с това е нужно и външно разпространение, за да доставим известие за възможността да изменим себе си и света, всички хора в света.

Разпространението вътре в нас зависи от външното разпространение, и обратно. Вътрешното разпространение – е силата на светлината, която се запалва в нас и въздейства на всички души.

В бъдеще разпространението ще се води основно по пътя на вътрешното, а не на външното въздействие. Разбира се, нужни са нови филми и книги, необходим е международен ТВ канал, многоезично радио, но главното е нашата вътрешна сила.

Длъжни сме да стигнем до състояние, в което в нашето послание ще има много от висшата сила на светлината.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава постоянна вяра?

Отговор: Вяра – това е силата, която съм получил от Твореца, която свети в мен, удържайки ме над моите желания, над природата ми – така, както магнита държи къс желязо във въздуха, в противовес на силата на притегляне.

Има две сили: силата на притеглянето (желанието за наслаждение) и силата на отдаването (сила на вярата, магнит), който притегля къс желязо нагоре. Тези две сили са противоположни една на друга.

Ако силата на вярата, която Творецът излъчва в мен, ме удържа на върха, над желанията ми да се наслаждавам, то аз съм праведник. Ако Творецът ме остави – незабавно падам в егоизъм, и аз съм – грешник.

Какво означава постоянна вяра? – Достигнал съм състояние, в което връзката ми с групата ми обезпечава постоянен стремеж към отдаване, аз сякаш сключвам съюз с групата за взаимна поддръжка, а Творецът става свидетел с това, че обещава винаги да ни свети, удържайки ни в отдаване над получаване (вяра над знанието).

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21409]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът не желае ние да се откажем от този свят. Той не изисква от нас по-малко да ядем, пием или спим. Напротив, човек трябва да се грижи за здравето, семейството, да води нормален начин на живот.

Творецът желае само твоите разум и сърце да са свързани с Неговата цел.

Главното са – умът и сърцето. В материалното ние трябва да достигнем до най-доброто и жизнеспособно състояние, до равновесие с природата.

Равновесно състояние с материалната ни природа означава, да използваме от нея само дотолкова, доколкото ни е необходимо, за да водим нормален живот. Но кой определя, колко ни е необходимо?

Ако твоята глава е „в облаците”, ти употребяваш за своето животинско тяло точно толкова, колкото му е необходимо – и не повече. Тогава то ще бъде най-здравото. Ти ще вземаш за него само толкова, колкото е нужно, поради това, че твоята глава не е в „корема”.

Затова ние не бихме успели да достигнем равновесие даже с материалната природа, докато не се свържем с висшата.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.09.2010

[#21481]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо ни е да стигнем до състояние, когато усещаме себе си между Египет и свободата, и ще разберем, че ако се обединим, то заедно ще се издигнем над своята днешна природа и ще можем да избягаме от всяко предишно състояние.

А докато няма осъзнаване на злото и човекът все още желае да остане в Египет, с него е безполезно да се разговаря. Необходимо е да почувства изгнанието в цялата му горчивина, с всичките му проблеми и страдания, за да приеме накрая решението да напусне.

Нашата точка в сърцето, ”Моше”, ни изтегля (мошех) от сегашното състояние – напред. Тогава ставаме готови да приемем поръчителството –  не по-рано.

И в това състояние в човека се съвмещават заедно много желания. Разбира се, в него все още остават всичките негови ”египтяни” и Фараонът, но вече се разкрива Моше, Творецът, народът на Израел – всички свойства на човека, старите, егоистичните и новите, алтруистичните.

Човекът се намира в съмнения дали излиза от егоизма, от Египет. Дори след като е излязъл, в него още дълго време има съмнения, правилно ли е направил или е по-добре  да се върне – докато не поправи целия свой егоизъм.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.09.2010

[#21474]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Получавайки духовно пробуждане свише, ние не трябва да чакаме, докато се разбудят и другите.

Първата ”редица” разбудени и стремящи се към Твореца се нарича ”Исраел” и на тях е възложено задължението да водят целия свят към това състояние, без да чакат светът да се пробуди сам, подобно на тях.

Това изглежда странно: ако съм се пробудил в далечна страна, ако аз сам не съм знаел какво търся, и сам все още не разбирам, какво съм намерил, то защо другите трябва да получат това ”на чинийка”: чрез вестник, телеканал, интернет?

И, при това, тук е заложен причинно-следствен ред: едни ги пробуждат свише, а след това те са задължени да предадат своето пробуждане на другите.

Хората, наричащи се ”Исраел”, тоест устремените ”направо към Твореца”, към отдаване, са задължени да разпространяват по целия свят науката кабала – това е апелът на Машиах. ”Машиах” – това е светлината на отдаването и на любовта, разкриваща се в света. Благодарение на нея, хората се пробуждат. А ние трябва да сме посланици на Машиах.

Исраел, вече разкривайки целта на творението и средството за достигането й, е отговорен за това да устремява към Твореца себе си и всички останали. Това е част от нашето поръчителство.

Ние сме задължени да работим заради всеки, който не може да се пробуди сам. Ние поправяме себе си, за да поправим света, за да доставим удоволствие на Твореца. Без тази единна последователност няма напредък.

От урока по статията ”Поръчителство”,19.09.2010

[#21495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→