Пред нас стои огромно творение. Не го усещаме, не го разбираме, не осъзнаваме неговите размери. Поради това кабалистите са получили указания от Твореца (природата) да поддържат контакт с нас по определен начин. Тези специални души вече са извършили поправяне по различни начини, почти без помощ от обкръжение, и сега преди да изтече срокът, те се обръщат към нас и ни предлагат метода за поправяне.

Те обясняват как да изградим правилно обкръжение и ние определено трябва да послушаме съвета им, защото ако изберем пътя на естествено развитие, всяка степен ще се удължи и ще изисква огромна сила. Подобно на учители в детска градина, кабалистите ни разказват за правила и условия, и ни учат на игри и упражнения. Трябва да възприемаме техния съвет като жизнена необходимост. Трябва да им се подчиня, защото иначе няма да се придвижвам. Човек не трябва да се самозаблуждава, надявайки се да намери някакви странични пътища.

Провери и виж дали участваш като отвориш книгата, но не го осъществяваш. Да видим дали след това все още ще имаш оплаквания.

„В твоите сили е да изградиш общество”, казват кабалистите. Да, ти можеш, но те мързи да създадеш такова общество, което да ти даде увереност, да повдигне важността на целта (сливане с Твореца) и средството за постигането ù (обединение с приятелите). Всъщност, само работейки в това обкръжение, ще намериш всичко необходимо, за да усетиш духовния свят.

Нека обкръжението ти изглежда като външно. В действителност, това са все твои вътрешни келим (съсъди), които са се проявили заради разбиването. Искаш ли да поправиш разбитото и да влезеш в духовната реалност? Няма проблем: приеми ги и започни да ги обичаш, така както обичаш себе си. Когато го направиш, всички тези външни келим ще се обединят с вътрешните и ти ще се върнеш към правилно възприятие, ще виждаш духовното вместо материалното. Всичко е написано и обяснено, така че осъществяването на метода е в твои ръце.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде в текста на „Зоар” мога да намеря описание на взаимното отдаване между мен и групата?

Отговор: Навсякъде и във всеки миг! Защото става дума само за това. „Зоар” ни описва точката на връзката между нас – душите, които се обединяват помежду си в Малхут и тогава, от връзката между тях, те осъществяват връзка със Зеир Анпин (З“А) или с Твореца (Кадош Барух Ху).

Това се нарича „Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са единни”. „Зоар” описва всичко от гледна точка на връзката между тези три съставни: 1. всеки от нас, 2. всички заедно, 3. Творецът.

През цялото време става дума само за точката на връзката между тези три съставни, във всички нейни прояви – на множеството състояния при тяхното сближаване, на подема нагоре, до пълното им сливане.

Цялото богатство на духовния свят и дори всичко, което чувстваме днес, ние усещаме само от същата точка на връзката или от нейното отсъствие. Освен тази точка, нищо друго не съществува.

Същата тази точка Малхут на света Ацилут, която усеща, че не е свързана с другите и с Твореца, се нарича Малхут на този свят. Когато тя започне да осъществява връзка с тях, тогава говорим за видовете връзки между нас – и това вече е духовното.

И така – до света на Безкрайността, който усещаме също вътре в тази Малхут, вътре във връзката между трите съставни. Когато тази връзка стане безпределна – това се нарича Малхут на Безкрайността. 

Тоест само Малхут на света Ацилут, във всички нейни прояви е мястото, където се разкрива връзката между нас, а в нея – Творецът.

Затова, „Зоар” не разказва за нищо друго, освен за ставащото в нея и само добавя данни, от които можем да съставим по-правилна картина.

Както, когато гледам неясно изображение на екрана на компютъра и не знам къде е проблема. Идва специалист и ми обяснява в детайли какво точно трябва да се поправи.

Така, коментарите на Баал Сулам към книгата „Зоар” ни дават по-подробна информация за съставните, на които трябва да обърнем внимание, за да изградим цялостната картина.

От урок по книгата „Зоар”, 10.10.2010

[23080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Свободата на волята – това е най-важната тема, защото поставя пред нас главния проблем в нашия живот: управлявани ли сме изцяло свише, както всяка друга част в природата.

Защото ние виждаме, че всичко, което се движи е под управление свише, под управление на Природата, тоест на Твореца.

Няма нищо, което да излиза извън рамките на Природата. Има действия, които  виждаме как се регулират, но има и такива, при които управляващата ги сила е скрита от нас.

И ние някога, в младостта си сме мислили, че сме собственици на своя живот, но остарявайки, с придобиването на жизнен опит разбираме, че животът ни управлява, а не ние него.

И в крайна сметка, къде е възможна свобода на волята, ако откриваме, че на всяко ниво в природата действат точни, неизменни закони: физични, химични, биологични.

А ако някъде  не виждаме закона, значи просто не сме го открили все още за себе си, а не че там той не действа с абсолютна закономерност.

Как може да остане някаква неуправлявана част от природата, на която не действа никакъв закон? Това просто е невъзможно! Навсякъде, където разкриваме природата, ние намираме ясна закономерност.

И какво значи свобода на избора – възможност да правя това, което ми е угодно, не подчинявайки се на детерминирания природен закон?!

Възможно ли е  ние да притежаваме свобода на избора? Нима в природата може да съществува бяло петно, което да не и бъде подчинено?

И излиза, че свободата, която ни се струва, че имаме е като илюзия на малко дете, оставено да играе в стаята си под постоянен надзор и мислещо си, че е свободно. Всъщност цялата тази свобода се обяснява с нашето незнание. И това се нарича свобода?!

И какво тогава е човекът? Още една част на природата, напълно управлявана свише и дори не подозираща това? А щом сме само марионетки,  значи не правим нито добро, нито лошо – щом действам според закона, то какво може да се изисква от мен?

Всяко нещо, което внезапно ми се е приискало да направя  е природен инстинкт, който ме върти и управлява –  отвътре и отвън.

Не може да има нито награди, нито наказания, ако сме просто винтчета, частички в творението. Но в какво тогава е целият смисъл, ако това е просто една предварително продадена игра?

Това означава, че преди всичко трябва да разберем, че все пак имаме някаква свобода на волята и да проумеем в какво се състои тя. Защото, ако наистина имаме избор, то в такъв случай ние можем или да спечелим абсолютно всичко, или обратното – да загубим всичко…

Затова, тази е най-главната тема в кабала, тъй като с нея започва следващият етап: имаме ли свобода или не, а ако имаме – то в какво и как  мога да я използвам с максимална полза?

От урок по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[23021]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо е било необходимо прегрешението на Адам и неговото разбиване? Какво е станало, какво светлината не е могла да създаде в творението направо?

Отговор: Светлината не може да даде на творението статуса на Твореца, осъзнаването: „кой съм аз” – това е невъзможно да се предаде от единия на другия.

Прегрешението чрез Дървото на Познанието – това е особено състояние, където наслаждението превишава срамът.

Навсякъде, на всички степени, каквито и състояния да са се разкривали, пред всяко решение за отдаване, стои получаването – затова, всички тези светове се наричат свети. Само тук – не! Тук получаването е преди всичко!

„Аз ядох (от Дървото на познанието) и ще ям още”! – неспособен съм да се въздържа от това наслаждение. Аз възнамерявам да се насладя заради себе си – а после да става каквото ще! А какво ще стане с Отдаващия – това мен въобще не ме вълнува.

Аз нямам сили да устоя…Змията, пробуждаща се вътре в човека, разкрива в него бездна от пусти желания, и в това е разликата между животното и човека.

До греха, Адам и Ева са били на животинско ниво. А след прегрешението, те са станали „диви хора” – но вече са хора, дори и грешни!

А без това, цялото творение губи смисъл, тъй като в изначалния замисъл е било замислено да се сътвори човека подобен на Твореца. И двигателят на творението е именно в разкриването на този срам, на разликата между Твореца и творението.

На неживо, растително и животинско ниво, творението не е отделено от Твореца, то изпълнява всички негови заръки и не Му противоречи в нито едно свое желание.

А в това ново, в сега разкриващото се желание, в тази нова пустота, творението чувства, че се противопоставя на Твореца, че то е гост, а Той – Хазяин.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 29.08.2010

[22946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.694: „Благословена да е съдбата на този, който се занимава с Тора по правилния начин. Благословен да е той в този свят, благословен – и в света на бъдещето.

До това място на управлението на Йеуда“, – тоест „ръката“, включена в трите линии, по силата на трите страни юг-север-изток.

Това са образуващите се в „ръката“ три връзки Йеуда-Исасхар-Звулун (както в символите, където Йеуда е сиянието на дясната линия, Исасхар – лявата линия, а Звулун – средната линия)  – за да може Йеуда да възтържествува над цялата зла сила.

Четейки Зоар, ние се опитваме да видим през тези думи, за каква именно връзка между нас става дума. Дванадесетте колена – това е общата структура на връзките между всички души.

Всички души, които осъществяват връзка помежду си, се издигат до връзките между 12-те колена – части на Малхут, общата душа. Все повече непоправени души от „народите на света“, „грешниците“, се присъединяват към тази връзка, поправят се по отношение на своето намерение и се присъединяват към системата на 12-те колена.

Затова, четейки Зоар, трябва да видим, как ние можем да се включим в тази мрежа за връзка. Ние искаме да бъдем в тази връзка и в нея да разкрием, как Творецът се отнася с нас. Ние искаме да получим от това впечатление, жизнена енергия и сила на отдаване, да открием тези действия „на живо“.

Както се казва: ние желаем да открием всичко, за което четем в Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.10.2010

[23074]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако е в сила законът, че светлината строи желанията (келим), то защо ние се намираме в същото състояние на Безкрайността и само го разкриваме?

Отговор: В процеса на разпространението и низхождението отгоре надолу, светлината е създала всички състояния на спускането, “степени”, така, че сега развитието, подема, зависи от въздействието на съответстващата степен върху нас, а не от светлината.

Светлината изпълнява действия, но само ако я заставят да ги осъществи.

В това се състои същността на построяването на системата на висшите светове: системата се е разбила на части, за да може всеки път да създава препятствия на пътя на въздействието на светлината върху желанието, за да може именно потребността от страна на желанието да открива път за действие на светлината.

В началното състояние аз и ти се намираме в безкрайността, но не се усещаме понеже сме различни по свойства.

От това състояние се построява нисхождението до нашия свят, за да може след това да се позволи на човек сам да се издигне обратно. Целият смисъл на това спускане отгоре надолу, е за да може човек самостоятелно да се издигне отдолу нагоре.

Човек сам не извършва действието, а го предизвиква, формира желание за него. И веднага след като желанието да се издигне е формирано, той пуска в действие издигането на следващата степен.

По такъв начин, човек разкрива степените, намиращи се в скриване. Той търси формите на желанието за отдаване, формите за отдаване на Твореца – и ако намерената форма съответства на по-висока степен, той предизвиква силите на поправянето и се издига, на принципа „направи своето желание като Неговото – за да постъпи Той, както желаеш ти”. И тогава се случва “сливането”.

От урока по статията „От плътта си ще видя Твореца”, 01.10.2010

[22933]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

От статията на Баал аСулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”: „И става ясна същността на наказанието от Дървото на познанието … както е предупредил Творецът: „В деня, когато вкусиш от него, със смърт ще умреш”…

Душата на вечния живот е била задължена да се оттегли оттам и в човека е останал временен живот, зависещ от къшея хляб.

И това изглежда като потта на живота, тоест разделил се е животът на капки и се е изолирал човекът, капка след капка, а всяка капка – това е част от предишния живот.

И тези са искрите на душата, които се разделят на всички хора във всички поколения до последното, завършващо Целта на творението.

Просто светлината на живота, изпълваща напълно Адам Ришон, се е разпределила по цялата дълга верига, безспирно навиваща се по колелото на измененията на свойствата до Края на поправянето”.

Става дума не за обикновените живот и смърт на човека в този свят. Тук се говори за кръговратите на желанието ”да се насладя”, което през цялото време се разкрива в нас отново, а ние го поправяме все повече. И това се нарича ”новото кръгообращение” в понятията на науката кабала.

А ако живеем обикновения ”животински” живот, то нищо не поправяме и не преминаваме ”кръгообращенията”.

Благодарение на грехопадението се е разкрила огромна нова пустота – срамът, и него трябва да поправим, но затова е необходимо да се направят много кръгообращения.

И ако човекът се промени – заедно с него се променя целият свят и не е възможно светът да се промени без човека.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 29.08.2010

[22942]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всички ни е известно, че материалният живот завършва със смърт. А можем ли да станем вечни?

Разбира се, че не. Всяко биологично тяло умира, както е установено по законите на природата.

Но съществува „свобода от ангела на смъртта”, където смъртта – това е властта на нашият егоизъм, убиващ ни и затварящ ни в тясната и ограничена капсула на този свят за кратък миг. Тя се нарича смърт и над нея можем да се повдигнем.

Тоест, не да направим вечно своето биологично тяло, а за времето на този живот да придобием допълнителен живот, повдигащ ни над тази реалност – духовен живот.

И тогава, в този духовен живот, ние ще можем да съществуваме така както и до сега, но и в още едно измерение. А когато биологичното тяло умре, ние ще продължаваме да живеем в същото усещане на вечния духовен живот.

Това е, което под силата на живота в отдаване, ще победи ангела на смъртта.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[23019]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На духовния път трябва да се прилагат усилия, подобно на вечно неуморното дете. То тича като лудо, прави безпорядък, чупи, разхвърля вещи.

Още не му достигат чувства, затова, счупвайки няколко пъти чашата, разбира, че тя се състои от крехки частици и се учи да я пази в ръцете си. Разглобявайки нещо на части, то се учи как да ги съчетае.

И на нас ни трябва да постигнем разбиването, което е станало преди нас, да познаем силата на разпадането. Иначе ние няма да разберем, как да съберем всички разбити души заедно.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В рамките на подготовката на конгреса, групите от северен Тел Авив и Холон проведоха забележителна среща.

Аз изпитах необикновено усещане за единство с хората, макар никога преди да не бях виждал някои от тях.

Но след това, разговаряйки с един от участниците в срещата открих, че вече не чувствам сплотяването. Излиза, че за цялата група е по-лесно да се обедини?

Отговор: Разбира се. Когато си сам, ти потъваш в своите лични свойства, вместо да се издигнеш над тях, защото ние трябва да се обединим над характерите, над нашата природа – във взаимна връзка на даващите, а не на получаващите.

Всеки излита нагоре със своята искра  и именно тези искри се обединяват помежду си. Сред тях ние разкриваме светлината, Твореца.

Когато всички са се издигнали над своя егоизъм, желаейки да се обединят в общ стремеж, ти си почувствал това. А после, разговаряйки с човека, а не от своята искра с неговата искра, ти, разбира се, си се върнал към обичайните отношения.

Въпрос: Значи силата на конгреса е в това, че участниците много по-лесно се обединяват?

Отговор: Да. Силата на конгреса е в това, че ние можем да обединим всички искри, всички наши духовни пориви, обърнати към вътрешната сила на природата, към единството между нас, към подема над материалното животно, над егоистичното желание. Тази сила на обкръжението въздейства на всички.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 08.10.2010

[22990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→