Въпрос: Защо е било необходимо прегрешението на Адам и неговото разбиване? Какво е станало, какво светлината не е могла да създаде в творението направо?

Отговор: Светлината не може да даде на творението статуса на Твореца, осъзнаването: „кой съм аз” – това е невъзможно да се предаде от единия на другия.

Прегрешението чрез Дървото на Познанието – това е особено състояние, където наслаждението превишава срамът.

Навсякъде, на всички степени, каквито и състояния да са се разкривали, пред всяко решение за отдаване, стои получаването – затова, всички тези светове се наричат свети. Само тук – не! Тук получаването е преди всичко!

„Аз ядох (от Дървото на познанието) и ще ям още”! – неспособен съм да се въздържа от това наслаждение. Аз възнамерявам да се насладя заради себе си – а после да става каквото ще! А какво ще стане с Отдаващия – това мен въобще не ме вълнува.

Аз нямам сили да устоя…Змията, пробуждаща се вътре в човека, разкрива в него бездна от пусти желания, и в това е разликата между животното и човека.

До греха, Адам и Ева са били на животинско ниво. А след прегрешението, те са станали „диви хора” – но вече са хора, дори и грешни!

А без това, цялото творение губи смисъл, тъй като в изначалния замисъл е било замислено да се сътвори човека подобен на Твореца. И двигателят на творението е именно в разкриването на този срам, на разликата между Твореца и творението.

На неживо, растително и животинско ниво, творението не е отделено от Твореца, то изпълнява всички негови заръки и не Му противоречи в нито едно свое желание.

А в това ново, в сега разкриващото се желание, в тази нова пустота, творението чувства, че се противопоставя на Твореца, че то е гост, а Той – Хазяин.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 29.08.2010

[22946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →