Въпрос: Ако е в сила законът, че светлината строи желанията (келим), то защо ние се намираме в същото състояние на Безкрайността и само го разкриваме?

Отговор: В процеса на разпространението и низхождението отгоре надолу, светлината е създала всички състояния на спускането, “степени”, така, че сега развитието, подема, зависи от въздействието на съответстващата степен върху нас, а не от светлината.

Светлината изпълнява действия, но само ако я заставят да ги осъществи.

В това се състои същността на построяването на системата на висшите светове: системата се е разбила на части, за да може всеки път да създава препятствия на пътя на въздействието на светлината върху желанието, за да може именно потребността от страна на желанието да открива път за действие на светлината.

В началното състояние аз и ти се намираме в безкрайността, но не се усещаме понеже сме различни по свойства.

От това състояние се построява нисхождението до нашия свят, за да може след това да се позволи на човек сам да се издигне обратно. Целият смисъл на това спускане отгоре надолу, е за да може човек самостоятелно да се издигне отдолу нагоре.

Човек сам не извършва действието, а го предизвиква, формира желание за него. И веднага след като желанието да се издигне е формирано, той пуска в действие издигането на следващата степен.

По такъв начин, човек разкрива степените, намиращи се в скриване. Той търси формите на желанието за отдаване, формите за отдаване на Твореца – и ако намерената форма съответства на по-висока степен, той предизвиква силите на поправянето и се издига, на принципа „направи своето желание като Неговото – за да постъпи Той, както желаеш ти”. И тогава се случва “сливането”.

От урока по статията „От плътта си ще видя Твореца”, 01.10.2010

[22933]

Filed under: Духовна работа | Add Comment →