Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Творецът се скрива от нас, защото иначе, ние никога няма да излезем от своя егоизъм. Ние бихме се гордели с връзката си с Него чисто егоистически.

И затова, Той ни е дал, вместо себе си, целият този свят. Той ни казва: „Научи се да обичаш – и това ще означава, че ти обичаш Мен! И тогава, ние ще се съединим с теб, и ще ни бъде хубаво заедно!

И знай, че Аз ти давам тази игра, за да видиш, че в тези отношения с другите хора са скрити огромни средства за напредък, каквито между Мен и теб не може да има!

Защото аз съм вечен и съвършен – ти не можеш да дойдеш към мен днес с едно настроение, а утре с друго.

Аз съм закона на абсолютното отдаване, а днес ти не му съответстваш. И затова ти нямаш възможност да се приближиш към Мен, ние не можем да бъдем заедно!

Но засега, играй в този свят. Аз съм направил така, че да ти се струва, сякаш хората се променят, и ти се променяш. Аз ти давам другари, които се стремят към същото и искат да дойдат към Мен.

Това е само игра, но те могат да пробудят в теб желание за Мен. Ти ще играеш с тях, а те с теб, и ако ти ги организираш така, че те да ме търсят – това ще означава, че ти сам си на пътя към Мен.

Започни да изправяш връзката си с другите и да достигаш любов към ближния, и изведнъж ще разкриеш, че всичко това е все едно, да обичаш Твореца. Аз не мога да играя сега с теб. Но устроих за теб, на твоето ниво, цял свят! Всичко е само за това!”

Ако аз възприемам света по такъв начин, то целия този свят се превръща за мен в средство за достигане на Твореца! А иначе, както и да се отнасям по друг начин към света – ще става все по-лошо. Той все пак ще се опитва да ме пробуди в направление на Твореца.

Но вместо това, да бъде мой другар и да върви заедно с мен към Твореца – той ще действа против мен. Защото ще бъде задължен да ми разкрие, доколко аз не съм свързан с Твореца и не искам да използвам този свят заради това.

Животът ще ме удря, за да се стресна и да кажа: „Какво правиш?! Започни да ме използваш правилно!”

Затова ние виждаме, че всички опити да поправим този свят на материално ниво, го правят само по-лош.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има две последователни поправяния. Първото е връщането в трепета, а второто  –  връщането в любовта.

1. На първия етап работя против егоизма си, надстроявам над него своето отношение към ближния. Независимо от това колко голям е бил егоизмът, каквито и наслаждения в него да са се разкрили – аз съм над него.

Отношението ми към ближния се измерва с големината на егоизма над който мога да се издигна. Именно по тази причина, това поправяне се нарича „връщане в трепета” – аз се връщам по стълбата нагоре, откъдето е слязла душата ми, връщам се в света на Безкрайността.

Трепет, защото егоистичното желание се вихри в мен и ме отклонява от пътя, а аз съм в трепет и  тревога – намирайки се противоположно на него, аз изграждам своя подем.

2. При „връщането в любовта”, егоизмът ми вече не се съпротивлява. Не се сражавам със страховете си да не падна в него, а напротив – придобивам желанията на ближния като свои. Това също е работа над желанията, но над чуждите желания, възприемани като мои.

Да кажем, че по-рано си презирал другите, а сега откриваш, че те са още по-близо до теб, отколкото си ти самият – те са като твои деца, заради които си готов да отдадеш целия си живот.

И отново се изяснява, че в теб говори егоизмът, но вече насочен към другите. Тъй като те – това си ти, и дори нещо повече от това.

По такъв начин, процесът на поправяне винаги протича в желание за наслаждение – различават се само видовете желания – моите и „чуждите”. Ние винаги работим с „вяра  над знанието ”.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22804]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за общо поправяне. Но в групата има хора с голям опит, изучаващи кабала вече 10-15 години, а има такива, които идват едва сега и желаят да станат част от групата.

Как те могат да запълнят тази голяма разлика, създадена от годините учене, за да се обединят с напредналите хора в една група?

Отговор: Всеки човек, идвайки в групата, получава от нея толкова, колкото влага в нея. Ако тук седяха раби Шимон и неговите ученици, достигнали крайното поправяне, ти можеш да получиш от тях само според размера на усилията които си вложил.

Това не зависи от висотата на другарите в групата, а от твоето отношение. Ти не можеш да пиеш от източника на безкрайна висота, ти получаваш от него точно в съответствие на подобието на твоите свойства с неговите!

Пред теб е винаги безкрайността, но колко ще получиш от нея? През малка дупчица, капка по капка. Защо? Защото ти не можеш да направиш по-голям отвор (некев), в теб няма желание за това (некейва).

Затова няма значение, на какво ниво ще се намира групата. Нима след двеста години хората ще бъдат по-близо към края на изправлението, и на човек, идващ в групата, ще му бъде по-лесно?

– Не, Творецът, висшата система на управление не може да се откаже нито от грам от усилията на човек, защото тези усилия няма да му достигат в крайното изправяне, и то ще бъде незавършено.

На всеки човек ще му е необходимо да извърши всички изправяния. Кога именно ще се пробуди, – това зависи от реда на изправяне на душите в общата система. Но всички ще изпълнят същата работа.

Впоследствие, от Безкрайността, ти ще усетиш, колко идеално са разчетени всички състояния, за всяка душа, в пълно равенство между всички, независимо от това, на каква част от общата душа Адам те принадлежат. Защото всяка душа постига цялата обща душа Адам.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос от Еквадор: Какво трябва да направим, че по време на урока да се обединим с молбата за изправянето на групата?

Отговор: Човек трябва да се старае да усети, кой се намира заедно с нас. Няма разстояния в духовния път.

Ако някой стои зад монитора на компютъра, на километри от центъра, друг – в Еквадор, а някой в нашата аудитория – това е едно и също.

Всичко зависи от това, къде е сърцето на човека. Трябва просто да се старае да бъде свързан с нас. Човек се намира там, където е неговото желание. Защото освен желание няма нищо друго, външната обвивка не се взема под внимание.

От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010

[22526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на предстоящия голям конгрес да се приближим към сливането с Твореца?

Отговор: Точно това е, което желаем да постигнем. Изграждаме си обкръжение, което да повлияе на всички нас, да внуши нови ценности и да предизвика срам във всеки за това, че аз все още не съм вътре в отдаването, че не чувствам себе си така, както се чувствам на конгреса.

Защото в течение на тези три дни аз ще чувствам вътре в себе си изгарящ огън, възторг и въодушевление – така че, защо не можем винаги да усещаме себе си по този начин?

И до и след конгреса аз видимо ще преживявам трудни състояния, подеми и падения, а и по време на конгреса ще има моменти, когато ще желая и няма да желая, ще бъда „за” и едновременно „против”.

Така ние се учим на това, колко се нуждаем от групата, и от натиск от страна на другарите си, така че именно благодарение на това въздействие по-бързо да достигнем сливане с Твореца. Именно това е, което този конгрес трябва да ни накара да почувстваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22834]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Творецът е заложил в нас особено свойство като средство за развитие, което сe нарича – “срам”.

Ако аз сметна себе си като получаващ от някого – на мен ми става срамно, защото това наранява моето “Аз”, моя личен статус, усещането ми за мен като личност.

Тъй като Творецът е създал нас от своята светлина, и така ние сме следствие на този много висок източник, но усещането за себе си като получаващи – е противоположно на светлината. И затова чувстваме себе си като унижени.

Само животното не усеща срам. Кучето изяжда подхвърленото му без всякакво стеснение. Ако подхвърлим нещо по същия начин на човек, то неговата реакция, изцяло зависи от моментното състояние, в което се намира.

Ако той вече умира от глад и това спасява живота му т.е. се е спуснал от човешко до животинско ниво – тогава той също няма да усети срам. Или не му е до срам от страдание, или пък е израснал в условия, където да получаваш е естествено.

Но ако дадат подаяние на човек, който притежава гордост и усещане за личност, то той ще се почувства оскърбен.

Творецът нарочно ни е създал така, че да почувстваме до колко желанието ни за наслаждение е презирано и нищожно, спрямо желанието на Твореца да отдава, и това отличие да ни даде сила да се повдигнем.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22840]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че любовта към ближния е възможна само по отношение на желанието към духовното, но не е необходимо да напълвам неговите материални желания?

Защото виждам, че сега не съм готов да разделя с него дори парчето месо, което е на масата.

Отговор: Засега, за нас е достатъчно да се обединим с ближния в неговото желание да постигне Твореца.

А след това, ти ще се чувстваш така, сякаш на масата, редом с теб седи твоят малък син – нима ще можеш да му вземеш късчето месо и да го изядеш сам? Така ще се отнасяш към целия свят.

Ти не разбираш, защо е нужно това и какво в крайна сметка ще получиш? Отговорът на този въпрос, тоест целта на отдаването, ние обикновено забравяме и по тази причина, това действие ни се струва изкуствено. Ти ще чувстваш, че си подобен на Твореца и че му доставяш удоволствие, постигайки такова поправяне!

Сега, изобщо не изпитваш такава потребност и затова, действието отдаване изглежда безпричинно, насилствено. Няма друга цел, освен подобието на Твореца.

Защото на теб само ти се струва, че целият свят страда и че има бедни и нещастни хора. Когато поправиш себе си ще видиш, че всички те са богати и щастливи, умни и здрави. (Виж статията на Баал Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”)

Ние не разбираме каква е тази илюзия – да виждаме страдания в света. На всеки човек специално му показват уродливия свят, за да му дадат усещане колко още трябва да се поправи, за да види съвършенството.

Ние виждаме, че всеки мисли по различен начин и има собствено мнение. Откъде произлиза това? От това, че всеки вижда различна картина на света. Защото в света няма никаква картина, няма форма – всичко се разкрива вътре в свойствата на човека!

И когато започна да разкривам истината, тогава разбирам, че зад всички картини на този свят, които възникват пред мен като миражи в пустиня, стои една Мисъл, проектираща ми такава реалност. И формата е неустойчива като фата-моргана, витаеща във въздуха и през цялото време – променяща се.

А да преминеш през всички тези призраци и неизвестност можеш само, ако се опираш на групата, която през цялото време изправя твоя фокус на виждане към истината.

Истината – това е постигането на силата, управляваща цялата фата-моргана, за да разберем как тази сила създава всички форми и защо. А ние  да се обединим със самата сила, от другата страна на видимата картина на този свят и да работим заедно.

Както е казано: „Всичко би дал човекът, за да намери истината”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[22930]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да действам само заради Твореца? Това много силно ме дразни – сякаш съм длъжен да работя за някого…

Отговор: Този „някой” е абсолютния закон на природата, общата сила, включваща в себе си цялото мироздание и теб.

Освен този закон не съществува нищо повече! И, когато ти „отдаваш”, правиш това  „не заради някого”, а за да установиш този закон над всички творения, за да се разкрие за всички.

На Твореца това не му е нужно – Той не получава нищо. Той е желание за отдаване, което не може да получава. Самият Той не може да бъде усетен в теб, а ти усещаш само своите представи за Него.

Законът за отдаването е като стена – той не чувства нищо, можеш да го смяташ за нежив. Това е закон на природата – абсолютният закон на отдаването, от който чувстваш реакции в себе си.

Ти не Му правиш услуга! Не Му е необходимо да се прикрепиш към Него и да Го обичаш – Той не усеща нашата работа така, както ние я усещаме.

Дори не можем да говорим за Неговата същност – тя е непостижима. Всичко, което говорим за Него – това са нашите собствени усещания. Това, как Го усещаме в своите непоправени или поправени желания.

Затова, не може да се каже, че аз работя за Него. „Прилепи се към Твореца”, „Обикни Твореца Свой” – става дума за мен, за моето поправяне и тогава аз ще постигна доброто.

Затова са ни дали група, по отношение на която ние трябва да работим, вместо да работим с някакви абстрактни принципи – със сила, която е невъзможно да се почувства или с условие, което всеки нагажда както му се иска.

Вземи науката кабала. Това е програма, показваща ти как е необходимо да се отнасяш към човешкото общество. Построй според тази програма своето отношение към обществото и по този начин ще постигнеш пълното си поправяне.

Любовта към творенията, която ще разкриеш благодарение на светлината, връщаща към източника, ще бъде твоето отношение към Твореца.

Вместо да действа по отношение на не усещащата се светлина, душата се е разбила и нейните части действат вместо светлината – по отношение една на друга.

И затова, те имат възможност да се свързват, да действат заедно и да проверяват какво не могат да направят по отношение на абстрактната сила.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→