Въпрос: Какво се подразбира под сливане с Твореца?

Отговор: Сливането – това е голямо поправяне, съединяване за сметка на подобието на свойствата, на „формата”.

Не е необходимо да променяме самия материал на желанието за наслаждаване. Но той има егоистична форма (намерение), която се нарича „зло” и е противоположна на Твореца.

Самото желание за наслаждаване не се смята за лошо и противоположно на Твореца – както цялата нежива, растителна и животинска природа.

И докато човекът не почувства, че е противоположен на Твореца, също не се смята, че в него има „зло начало”.

Преди всичко трябва да разкриеш, че твоето намерение, „формата” на желанието е обратна на Твореца. Иначе в човека няма зло – той просто действа съгласно своята природа.

За зло, в кабала се смята свойството, което е противоположно на Твореца, на Доброто, на Светлината. Можеш да усетиш злото само, ако ти се разкрие свойството на доброто, на връзката, на любовта. Тогава човекът вижда себе си като противоположен на това свойство.

Тогава той става „човек”, макар и още да е лош. И това се случва само чрез изучаването на науката кабала. А до този момент, в човека, както и във всички егоисти по света, няма какво да се поправя. Това не е онази форма, която се нуждае от поправяне.

Необходимо е да се поправи само разрива между мен и Твореца. Именно тази, обратна на Твореца форма, аз трябва да обърна в добра, подобна на Него.

И когато, както е казано, ние станем подобни на Него във взаимното отдаване, тогава ще постигнем съединението, което се нарича „сливане” (двекут).

Тази вътрешна работа (разкриването на злото, разбиването и неговото поправяне) се извършва само за сметка на светлината, която бива привлечена по време на груповите занимания с кабала.

В един от своите кръговрати, човекът внезапно усеща „бодване в сърцето” – „искрата”, която го тегли към някакъв нов, нематериален живот.

Той иска да се издигне над обикновеното земно съществуване и стига до обучението в група. И с течение на времето започва да усеща доколко не съответства на отдаването.

От  този момент започва да  разбира, че неговата природа е противоположна на Твореца. Именно тогава може да се каже, че в него се е появило „осъзнаването на своето зло”.

А хората обикновено мислят, че „зло” означава да бъдеш лош в обществото, а не да си срещу единението на всички с Твореца.

Кабала не поправя земното зло изразяващо се в това, да не преведеш старицата през пътя или да не дадеш милостиня, защото то не може да бъде поправено, а непрекъснато ще расте, докато  не изкореним духовното зло.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз оправдавам Твореца и приемам всичко като добро, то откъде мога да знам дали съм попаднал в илюзия или в самозаблуда?

Отговор: Оправдаването на Твореца не е някаква неоснователна декларация, а е резултат от цяла поредица от действия. В своя завършващ стадий, аз се обръщам с молба към Твореца и Той съединява всички детайли и причини от предишните събития.

Картината, която започвам да разкривам сред неяснотите и объркванията, най-накрая започва да се прояснява и да придобива яснота и взаимосвързаност. Аз разкривам себе си и целия свят като група и разкривам Твореца като изначалния източник.

И сега, когато съм постигнал това единство, аз виждам, че всички е било направено за мое добро и ме е предвижвало по пътя. Така аз оправдавам Твореца не изкуствено, а „по резултатите от проверката”, когато разкривам реалното положение.

От урока по статията на Рабаш, 07.10.2010

[22809]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се прави, ако по време на четенето на Зоар ме измъчват разни мисли дори за моя нов бизнес?

Отговор: Това е забележително! Нека вашият егоизъм се моли съвместно с групата за разкритието на злото и поправянето му, а така също и за процъфтяването на бизнеса. Но само заедно за всичко!

Няма нищо, излизащо от рамките на системата за поправяне. Казано е, че всички ”грешници” (егоистичните желания) се поправят и се присъединяват към праведниците (желанията за отдаване и за любов).

Така че, защо вашият бизнес да не може да е вътре? Не изхвърляйте нищо, а го включвайте в поправянето!

Когато се говори ”бягат от Фараона” се има предвид не бягството от него, а подемът над него. Казано е: ”И излезли от Египет с голямо имущество”. Ние вземаме всичко, което е възможно, цялото ”его” и излизаме, това ”его” става поправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22826]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Етапът на подготовката за разкриването на висшия свят означава достигане на свойството отдаване, защото светлината се намира около нас, а нейното получаване зависи само от подобието на нашето желание с нея.

Подготовката е многостранен процес, изискващ правилен подход. Първо, трябва да се разбере, че е възможно да се подготвяш само в група. Наистина, цялото поправяне се свежда до обединяването на душите в една обща душа.

В статията ”Свобода на волята”е казано, че любовта към ближния – това е общ принцип, съвкупност от всички поправяния. А пълната му реализация може да стане само съвместно.

Второ, ние предполагаме, че можем да поправим себе си сами. Идва пречка и ми се струва, че трябва да й противостоя със собствени сили.

В действителност, нашата работа се заключава не в това да се побеждава злото, а в това да се сливаме с Твореца. Само чрез това злото ще бъде победено.

Аз не бягам от злото, както от могъщия Фараон, а използвам този Фараон като средство за сливане с Твореца.

Казано е, че именно Фараонът е приближил синовете на Израел към Твореца. Фараонът за мен е като заслуга – аз съм заслужил, като помощ, неговата сила, благодарение на която и над която мога да се слея с Твореца. Без нея това би било невъзможно.

Аз действам в система, в поле от сили. Те не са добри и не са лоши – въпросът е в това, как ще ги приложа, намирайки се между тях. Всичко зависи от моето умение да ги използвам за придвижване.

По такъв начин, аз никога не се сражавам сам. Отначало нямам никакво ”оръжие” освен силата за анализ. Прилагайки правилно своите сили само за анализ, аз разкривам ситуацията правилно и използвайки силата на Твореца, мога да спечеля победа.

Всички ситуации произлизат от Твореца, за да ни ”обучават” като в обучаваща игра. Играейки в нея, съм длъжен само да изнамирам средства, оптимално отвеждащи ме към поредната крачка към сливането и единството, към любовта към ближния.

В такъв случай, аз виждам, че всички сили са призвани да ми служат в това. Няма грешки и злосторност – само заслуги, само благо. Аз оправдавам всичко и чувствам, че всичко е в моя помощ.

Необходимо е постоянно да имам такова отношение и тогава пътят се открива пред мен като пътечка от червен килим.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22813]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да организирам своя живот, за да бъде той изцяло насочен към разкритието на Твореца?

Отговор: Лесно можеш да провериш и организираш обикновения живот: просто трябва да се увериш, че не нанасяш никаква вреда на останалите чрез своите материални действия.

Тоест, ти не можеш да бъдеш крадец, престъпник, да живееш на чужд гръб – и в същото време някак си да действаш за отдаване и да разчиташ, че вървиш към поправяне.

Главното е да поправиш себе си така, че в своя живот да не вредиш на останалите, дори и косвено, да не вземаш нищо от другите. А останалата работа вече е в намерението.

Трябва, разбира се, да помогнеш на другаря да си намери работа, но същността на нашата работа се ограничава в духовната област, духовното обединение.

Не трябва да действаме както всевъзможните „алтруистични” и „духовни” организации, оказващи „хуманитарна” помощ чрез, което те унищожават хората.

Те размножават паразити, крадат възможността на хората да бъдат независими и да се обезпечават сами. А това е изгодно за самите организации.

Затова, правилото за приближаване към Твореца е: аз се грижа за материалното, дотолкова, че да осигуря необходимото за съществуване, а останалите мои усилия са насочени само към разкриване на Твореца и обединението с другарите.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа е насочена към подготовката. Нашата задача не е да премахнем егоизма, който ни се разкрива, а да сме готови винаги да го възприемаме като разкрит от Висшата светлина, Твореца. Ние веднага трябва да го разграничим в светлината като горчиви, но все пак радостни знаци на развитие.

Нашите души (желание и светлина) са преминали постепенно спускане и сега трябва да разкрием същите степени отдолу нагоре. Ние трябва да ги преживеем, както и всичките им детайли, тъй като би имало недостатък в общото Кли, в крайното поправяне.

Неспособни сме да променим съдбата, защото тя се спуска отгоре надолу. Но можем да се подготвим за това да я видим и възприемем по различен начин. Неприятни усещания в егоизма, желанието за наслаждение, са причинени от това, че се идентифицирам с моя егоизъм.

Ако обаче се издигна над него и се подготвя да видя само хубави промени във всичко, което идва от Твореца, тогава същите състояния на неприятно разкриване на егоизма ще възприемам като добри, положителни и полезни.  Ще съм благодарен за тях.

Когато започна да възприемам отношението на Твореца към мен по различен начин, тогава всички мои преднамерени и непреднамерени престъпления стават възможности за моето поправяне и постигане на отдаване, и тези престъпления се превръщат в мои заслуги. Затова всичко зависи от мен и моята подготовка.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22816]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз се намирам между силата на светлината и силата на тъмнината. С други думи между силата на желанието за отдаване и силата на желанието за получаване. Те са ми дадени, за да мога от тях да извлека правилното обяснение.

Правилното обяснение на тези сили се нарича „душа” или „Адам”. Събирам ги, преди всичко от доминиращата сила в дясната линия, силата на светлината.

С тази сила се обръщам към разбитото егоистично желание, противоположно на духовната реалност и му придавам формата на светлината.

Следователно желанието винаги трябва да бъде съкратено, неутрализирано: аз не го използвам заради получаване. То не е мое, то – не съм аз, а нещо чуждо за мен.

Аз се извисявам над него със силата на светлината. А след това според моето разбиране за отдаване, придавам на желанието тази форма.

Само обкръжението може да ми помогне в това. То през цялото време ме запазва от хитростите и уловките на желанията, с  които работя. С всички допустими средства обкръжението ще ме удържа над тях.

Да бъда над своите желания  означава да бъда в желанието на обкръжението и да съм подложен на неговото въздействие.

Да отъждествявам себе си с другарите ми, да се стремя към единство и любов, аз поправям изкривеното в своето възприятие, приближавам  към себе си това, което, като че ли се намира извън мен и започвам да усещам вътре в себе си цялата реалност.

Всеки детайл, всяко правило е тук, за да се приближим към правилното възприятие на реалността.

Свързвайки в едно вътрешното и външното, аз анулирам своето его, внасям ближния в себе си. И тогава възниква общото поправено желание, в което усещам Твореца.

Докато съм разединен с ближния, Творецът е скрит, защото Той се намира в нашето обединение. Окончателното поправяне ще ми покаже: аз –това е цялата реалност и Творецът е в нея.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22621]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме напълно откъснати от духовното, от свойството отдаване, но имаме „демонстрационен тренажор” – група, част от човечеството, готова да бъде във взаимно отдаване, за да се уподоби на светлината.

Затова, можем да проверяваме себе си само по отношение на групата. Доколкото сме готови да й отдаваме, дотолкова и ще познаем себе си.

Това е правилна по своята основа работа, защото страничният човек ни замества Твореца, светлината. Тъй като ние го ненавиждаме и даваме само, за да извлечем изгода.

Но ако разбираме, че единствената възможност да стигнем до светлината е отдаването в групата – дори да е егоистично, тогава то привлича светлината на поправянето.

Защото за поправянето не се  изискват намерения (мицвот ло црихот кавана), а самите действия на отдаване в групата ще доведат до поправяне – според правилото „Направи и ще чуеш” (наасе ве нишма). От действията ще постигнеш свойството бина (шмия, ли шма).

Вследствие на това, вместо оценяването „сладко-горчиво”,  ние преминаваме към скалата „истина-лъжа”, желаейки да приемем другарите си като поправени, велики и само в себе си да виждаме лъжливи свойства.

По такъв начин, ние разполагаме с условия за поправяне – група, в която можем да се поправим от пълния егоизъм и да проверим себе си по отношение на нея – доколко съответстваме на светлината, на Твореца.

Защото Творецът преднамерено е разбил нашето кли и ни е дал възможност да почувстваме неговите части като нещо чуждо – за да се научим да се отнасяме към тях като към Него. В тази чужда част, Той е внесъл противоположното свойство отдаване и затова ние го ненавиждаме.

Цялата трудност на поправянето се състои в това, че аз трябва да се задължа да проверявам себе си по отношение на обкръжението, което по егоистичен начин  не смятам за важно.

Но именно това определя величината на егоизма в нас. А, проявявайки го в себе си, няма да избягаме от това усещане, а ще го привлечем към поправяне – с действията в групата и молба по време на обучението.

Излиза, че работата свързана с групата, пробужда скритата в нея светлина, Твореца, който е подставил групата вместо Себе си, за да можеш чрез групата, да Го помолиш за поправяне на своето отношение към нея.

И така, пред нас има всичко на всичко две скрити стъпала: групата, която е открехната съвсем малко и Творецът, който е напълно скрит.

Работейки в групата, ние трябва да разкрием в себе си неприемането, откъсването от нея, а след това с помощта на заложената в нея светлина да разкрием своето поправяне. В крайна сметка, групата и Творецът се спояваме в едно цяло, за да може съсъдът и светлината да бъдат единни.

От урок по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че ние извършваме отделните неща, но не преминаваме към общото?

Отговор: Можем да изпълним всичко, което съпътства поправянето – действия (провеждане на събрания на другарите, да се учим, да помагаме на групата и на другарите), да се суетим като мравки в мравуняк, но главното е какво искаме да постигнем с това?

Искаме ли единение, поръчителство, любов – такава връзка между нас, в която ще разкрием Твореца?

Ние забравяме за това! Човек се труди, а после пита: „А къде е възнаграждението?! Къде е духовността? Къде е силата на отдаването?” И не разбира, че още нищо не е направил за това.

Той е вложил много сили, извършил е много действия за разпространение, т.е. действително е придвижил светът към поправяне и в общ план също се е придвижил.

Не е избягал от този път и постепенно натрупва в себе си правилното желание. Т.е. с времето, той ще стигне до истината – ще разбере, че не му достига правилното намерение.

Но днес забравя, че всяко действие трябва да бъде съпроводено от това намерение! И затова все още не е постигнал духовно разкриване…

И така той разтяга времето! Казано е, че за да се влезе в духовния свят се изискват 3-5 години за подготовка на намерението – а в наше време и по-малко! Но всичко зависи от обединението помежду ни и от правилното намерение.

Сега разполагаме с такива условия, за които по-рано можехме само да мечтаем. Никога по-рано в света не е имало толкова благоприятни условия за разкриване на Твореца – има книги, средства за връзка, другари – единомишленици по целия свят.

Не достига само най-важното – намерението да отдаваме, а това е най-трудното. И в него се корени причината, поради която светът още не ни усеща като източник на светлина.

А всичко зависи само от намерението във всеки от нас – дори в най-малкото действие. В това не може да има никакви компромиси.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 06.10.2010

[22755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако времето, което се изисква за постигане на духовния свят сега се съкращава, то как се постига справедливост, при която всички извършват еднаква работа по отношение на своята душа?

Отговор: Именно по тази причина, не всички души се пробуждат едновременно за  духовното, а всяка в своето, в необходимото време!

Но всички ние вече сме преминали през превъплъщения в този свят и от тях имаме „минали заслуги”.  За това се говори като за „заслугите на праотците”.

Праотците са нашите собствени минали превъплъщения, през които някога сме преминали! И от тях, в нас са останали „заслуги” – склонност към духовното, която можем да продължим да развиваме.

А съвсем не е от това, че съм имал дядо, който ми е оставил духовно наследство…. Наследство може да бъде оставено само в материалния свят – в духовния не съществуват протекции.

„Заслугите на праотците” – това са моите собствени постижения, извършени в предишните кръговрати на живота, които мога да използвам сега и да продължа развитието на моята душа.

Затова, засега все още не можем да направим общи изводи за протичащия духовен процес, тъй като не разглеждаме всички кръговрати на душата като един общ кръговрат. Когато това се разкрие пред теб, ти ще видиш, че всичко е абсолютно справедливо.

А сега, трябва да видиш пред себе си работата и духовната цел, с желаното намерение и на правилното място, и по-малко да пилееш сили за философски разсъждения…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22734]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→