Въпрос: Как е възможно да се задържаме в правилното намерение, ако висшата сила нарочно ни отхвърля от него?

Отговор: Висшата сила не ни отхвърля от правилното намерение, тя само ни добавя още по-голямо желание, което сме способни да преодолеем и да поправим.

Отгоре всичко точно е разчетено съгласно общата система: колко усилия вече си вложил, колко сили са натрупани в твоя запас – и според това количество, на теб сега ти разкриват допълнително желание.

А на теб ти се струва, че те бутват от пътя. Но теб не те бутват, обратно, дават ти възможност да се придвижиш!

А ти го възприемаш като пречка, защото не се стремиш към работа. Ако ти беше заинтересуван от работата, би се радвал от затрудняването.

Всичко зависи от това, как аз се подготвям. Ако съм устремен в работата и считам възнаграждението за възможност да направя все повече и повече, то всички тези струващи ми се падения не бих възприемал като падения. Ще видя, че това е възможност за придвижване и за успех.

Аз ще благодаря за това утежняване на сърцето като за поправяне. Нали за мен това ще бъде възможност да проявя своята любов към Твореца.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако влизайки в аптеката видя пред себе си опашка от 70 души, ще отида да свърша другите си покупки, и ще се върна след час, когато ще е дошъл моя ред.

Защо сега трябва да се занимавам с духовна работа, ако не зная кога точно ще се поправя? За какво ми е нужно това? За сега мога да се завърна към заниманията си в този свят…

Отговор: В духовния път няма насилие! Щом не искаш – заминавай! Не си заслужава да оставаш и да пречиш на останалите. Щом сериозно си решил, че не желаеш да вървиш по този път, кажи на другарите си – те ще те разберат и ще ти пожелаят успех.

Ако смяташ пет години да се занимаваш с по-доброто си устройване в този свят и после да се завърнеш към укрепналата вече група и заедно с тях да продължиш по пътя, това са лъжливи надежди.

Защото след пет години ще трябва да положиш сто пъти повече труд: за да компенсираш твоето петгодишно занятие с егоизма и да догониш групата, в това което е изминала за тези пет години.

Така, ти не съкращаваш, а удължаваш своя път. Мислиш, че ще се присъединиш към групата, която се намира в духовното, и веднага ще ти стане по-леко?

Но тогава ще имаш ли по-голямо подобие на свойствата с другарите? В теб ще се прояви още по-голямо различие!

Тъй като те ще се отдалечат на хиляди километри напред, а ти ще се върнеш десет километра назад. Разстоянието ще се увеличи! И в резултат, ти ще трябва да чакаш на още по-голяма опашка…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От желанието, сътворено като нещо от нищото, Твореца е създал света на Безкрайността.

Там желанието е слято със светлината в окончателната форма, която Той е пожелал и установил. Това съвършенство се държи под Неговото влияние.

След това Твореца е разделил тази структура на части: желанието и светлината и ни ги е дал за да ги ползваме.

Сега трябва да използваме желанието и светлината, така, че да достигнем целта, т.е., да се уподобим на Твореца. Всичко е в нашите ръце: след като сме разбрали, какво се изисква от нас, ние можем да го направим.

Заповядай, вземи и построй. Имаш всички необходими условия, за да сформираш постепенно същото това състояние на света на Безкрайността.

Но отнема много време да се разбере тази работа, да се почувства. Какво е това светлина? Какво е това желание: мисъл или действие? Какво се нарича действие?

Човек е объркан и невеж, дори повече, отколкото едно малко дете в началото на жизнения му път. Необходими са години, за да се разберат само основите: същността на материала от което е създадено творението, същността на силата, която е необходима за промените.

Организирали са ни текущото ни състояние за нашия най-интензивен и ефективен напредък. Това не са изкуствени условия, а естествено заключение на всички степени на развитие – света, от който можем да започнем да строим себе си, да формираме нещо ново с помощта на желанието и светлината.

Намирайки се на животинско ниво, аз имам възможността да изградя създание, отнасящо се към следващата, човешката степен и обладаващо духовна, а не материална форма. Аз използвам две сили: желанието и светлината, съчетавайки ги по такъв начин, така че от тях да се роди трето нещо.

Именно в мен, такъв какъвто съм, е заложена способността да го осъществя. По какъв начин? Посредством организиране на обкръжение. „Обкръжение“ се нарича представата за тази утопия, която искам да реализирам.

Трябва да си представя съответната картина и силно да поискам, тя да се реализира в действителност. Уточнявайки детайлите й, увеличавайки точността, проявявайки връзките и противоречията в нея, в един момент „изпълнявам нормата“ – и тогава тя се реализира в действителността.

В това е същността на моята „игра“: аз полагам усилия, и още и още, докато това не произтече. И така всеки път, издигайки се все по-високо, прониквайки все по-дълбоко, разбирайки и чувствайки все повече.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22631]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В началото на духовния път, според усилията на човек, постепенно той разбира от какво се нуждае, за да постигне целта. Всичко се променя: Аз, моето възприятие за целта, представите за нейното достигане, собствените ми възможности и моето виждане за образа на Твореца.

С всяка промяна аз виждам нещата различни: за какво, кой и защо пита? Защо Той ме е накарал да започна да питам? Каква липса има Той, какво постигам с моето искане? В края, всички тези въпроси и отговори (желания и напълвания) трябва да изградят правилното желание (кли) за разкриване на Твореца и сливането с Него.

Тук нищо не може да бъде оставено за „по-късно”, човек трябва да завърши всеки удар и да го впише в общата картина. Иначе кли ще остане незавършено, тъй като дори най-малкия недостатък прави духовната нужда несъвършена и затова светлината (присъствието на Твореца) не ще може да се прояви в желанието (духовния съсъд, кли).

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22520]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На нас ни е трудно да разбираме езика на кабалистите. Самият предмет на разговора е скрит от нас, ние не знаем какво е това светлина и кли, Творец и творение, духовен свят, правилни и неправилни взаимоотношения.

Не можем да съпоставяме казаното в книгите с реалното, защото духовната реалност, устремена към отдаване не се намира в нашите усещания, които са все още егоистични.

Запомняйки думите на кабалистите, ние не достигаме тяхната същност, а говорим с шаблони, за които сме се уговорили по-рано.

Дори ако внесем в тях някакво разбиране, откъде да знаем, че то е вярно? Нали духовните състояния, за които говори науката кабала, все още не са оставили в нас усещания, впечатления.

А всичко, което се усеща от нас в нашето егоистично желание, не се отнася към духовното. За разбирането на смисъла на кабалистичните книги от нас се иска вътрешно да подскочим над своя егоизъм, да замрем в този вътрешен скок и да започнем да попиваме в себе си смисъла на техните думи.

Ето защо на нас ни е необходимо да превеждаме думите на кабалистите в руслото на чувственото възприятие. В света на Безкрайността всичко е просто: светлината напълва съсъда.

А на етапа на развитието, отдолу-нагоре, изучавайки текста, но без да го усещаме е невъзможно да си представим за какво става дума, да разберем и дори механично да запомним – нали с нас не се случва това, за което разказват кабалистите.

В резултат на учението, някои представи остават в паметта, но понеже в чувствата ги няма, ние се объркваме в тях и губим. Това продължава, докато не можем да усещаме описваните духовни състояния, според количеството на тяхното подобие на свойствата им за отдаване.

Да се постигне това е възможно само по пътя на работа с другарите, тъй като любовта към ближния води до любов към Твореца.

Пребивавайки в егоизма, сме длъжни в стремежа към връзка с другарите отначало да разкрием ненавистта, после да я поправим, докато не отидем към любовта, като към мост над пропаст от ненавист.

Благодарение на това поправяне, пропастта се запълва със светлина.

От урока по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво е молбата за обединение?

Отговор: Единствената молитва (МАН), която ще бъде чута горе и ще получи отговор – това е молбата за обединение. Нищо освен това!

Тъй като ние я издигаме към мястото на разбиването, и там не ни достига само поправянето на това разединение – тоест, обединението. Молбата за това незабавно ще бъде изпълнена, ако е била правилна!

Дотолкова, доколко и как си се помолил, дотолкова  ще дойде и поправянето. И ти изведнъж сам ще вземеш участие в това, ще разбереш, какво се случва.

А всички останали молитви – те са просто вопъл в пустинята, който е предназначен да ни доведе до осъзнаването, че тези молитви са неправилни и напразни.

Това се нарича: „Всички врати са затворени, освен вратите на сълзите” – а те се отварят, само за да ни дадат възможност да се обединим.

А на какво още може да реагира висшата сила, ако ти трябва  да се издигнеш нагоре по средната линия и да съединиш заедно дясната и лявата линии.

По-рано те са били обединени в една линия, посредством идващата свише светлина – светлината е примирявала лявата линия с дясната.

Но сега светлината е изчезнала, а дясната и лявата линии са се разединили. Човек, повдигайки се отдолу на горе, трябва да ги съедини отново. Така той предизвиква действие свише в тази точка.

Първо тези две линии са излезли от Твореца, удържани заедно от силата Му (това се нарича Адам Ришон – първия човек).

След това, тези линии се разделили на дясна и лява, вследствие разбиването. И ти сега се намираш по средата между тях, с искрата, останала от това съединение.

Ако сега ти откриваш необходимост да се върнеш назад, в същото това място и издигаш МАН,  ще предизвикаш отново действието на тези две сили, или по-точно, ще заставиш силата свише да подейства на същата тази точка на съединение (О’’М – обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника).

Оказва се, че чрез своята молба, ти се издигаш в точката на съединението, и тук идват лявата и дясната сили, а отгоре към тях се спуска съществуващата някога сила на единството – обкръжаващата светлина или Творецът. И тогава всички те се съединяват, достигайки единство.

И освен това действие, няма нищо друго. За това е казано, че “всички врати са затворени, освен вратата на сълзите”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22640]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Наближава големият международен конгрес, на който ще се съберат повече от 7000 души от целия свят.

Как можем практически да осъществим правилото “възлюби ближния” на този конгрес?

Отговор: Аз смятам, че мощта на обединението, което ни предстои да открием, с помощта на Твореца, действително ще бъде потресаващо огромна и силна.

Ние подготвихме себе си и “разгоряхме” цялото световно кли и всички наши другари, които възнамеряват да присъстват на този конгрес физически или виртуално.

В течение на оставащия месец до конгреса, ние трябва много добре да се запознаем с всичко, което ще се случи тогава, все едно, че вече се намираме в разгара му.

Длъжни сме отрано да научим всички песни, цялата програма на конгреса, разписанието по дни, темата на всяка от лекциите, на семинарите, срещите, приятелските събрания, културните програми, да се запознаем с местата на провеждане на конгреса.

Длъжни сме да знаем колкото се може повече, за да освободим място за новите впечатления. Човек трябва да знае предварително и то колкото е възможно повече за всичко, което се случва на конгреса.

Не желая никакви изненади в материален смисъл. Точно обратно – нека да има духовни сюрпризи – в съединението между нас! Човек трябва да бъде отворен за тях, а не да търси – какво, къде и кога ще се случи.

Трябва всичко да е ясно, така че на човек да не му се наложи да се безпокои за нищо, и за да бъде възможно най-отворен за влиянието на обкръжението. Тогава той просто ще впива от общото въодушевление – и това ще му въздейства.

Съдейки по моите усещания, ние се намираме на хубав етап от подготовката.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22658]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От произведенията на кабалистите узнаваме, че всичко, подготвено за нас, е това разбиване, което трябва да поправим.

Затова има само една заповед – поправяне на разбиването, тоест възстановяване връзката между душите, които са длъжни да се съединят отново в една душа.

Но тъй като общата душа и нейните части, всяка душа поотделно се е разбила на много части ни се струва, като че ли ни предстоят различни многобройни действия. Но всички те, всъщност, представляват едно и също действие – съединяване.

Отначало ни е нужно да намалим своето егоистично желание и да се издигнем над него – ”в отдаване, заради отдаване”, което се нарича заповедта: ”връщане от трепета”.

А после, да поправим себе си на ”получаване, заради отдаване”, което се нарича ”връщане с любов”. ”Любов към ближния, както към самия себе си” – това е резултатът от цялото наше поправяне.

В резултата всички части трябва да се съединят в едно цяло, без никаква разлика помежду си. Тоест в действителност, има една единствена заповед – съединяване.

На нас ни предстои да разкрием още доколко всичко в този свят е предназначено и подготвено за изпълнението именно на тази заповед.

Всичко е подготвено, за да ни даде възможност да се издигнем по прост и добър път, отначало с разкриването на състоянието на разбиване, а после – с неговото поправяне.

Затова ни се струва, че е необходимо да се направят много действия: със самия себе си, в кабалистичната група, в семейството, в обществото, в света, в цялото човечество, но е нужно постоянно да се държи на прицел (намерението), което означава едно единствено действие – съединяване.

Природата на това действие е достигането на единството, което разрешава за нас голямото объркване. Наистина, иначе ние не разбираме, защо преминаваме през такива различни състояния – тежки, объркани, мъгляви и защо в живота ни преследват толкова много трудности и проблеми.

А всъщност, причината е само една – недостиг на съединяването. И лекарството във всяка ситуация е същото – съединяване.

Ако ние си представим своето настояще и следващото желано състояние ето така: от разкриващия ни се недостиг на съединяването към съединяване – то всички проблеми ще се излекуват, всичко ще се проясни, всичко ще се напълни със светлина.

И ако ние се държим през цялото време в такова намерение, то ще се издигнем над объркаността и разбиването – към действието на единството с вяра над знанията.

Тоест аз няма да потъвам в своите желания, усещания, неразбирания и тъмнина, а ще разбера, че всичко това е следствие от разединението и ако направя всичко, зависещо от мен, за да достигнем съединяването, то ще се удостоя със светлината.

От урока по статията ”Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите забраняват да се задейства лявата линия в общуването с другарите. Каква е тази лява линия?

Отговор: Лявата линия – това е моето егоистично желание, устремено само към това да получавам, да се напълвам.

Това ”неправилно” ме възбужда и в това е неговата помощ. Ако умея да работя с него, то аз разкривам в лявата линия ”помощ срещу”.

Наистина, тя винаги ”се обръща”, ”навива”, подтиква ме и ако през цялото време се вглеждам в нея, ако аз съм чувствителен към нейната измама и подозрително се отнасям към всяко нейно начинание, тогава този самоанализ ми помага да се слея със светлината.

В крайна сметка, с помощта на силата на получаване и силата на отдаване, аз винаги се приповдигам над желанието, над натрапващите ми се мисли и действия, за да погледна на тях отстрани.

Докато човек е потопен в своето желание, той остава на животинската степен и е подчинен на природата. Ние говорим за стъпките, предприемани над природата, над от знанията.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22619]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→