Групата е моето копие, моята сянка –  по същия начин, както аз съм сянка на Твореца. Получавам от другарите си повече, отколкото влагам в тях.

И това не зависи от тях, от поведението им, а само от моето отношение към тях. Защото това обкръжение също е Творецът.

По този начин, Той ми е дал възможност да работя с Него, създавайки ми илюзията, че нещо съществува извън мен. Но извън мен е само Творецът.

Затова, ние трябва през цялото време да пробуждаме обкръжението, докато не постигнем състояние, в което това обкръжение да ми въздейства така, че да пожелая да се съединя с тях, за да мога чрез него да се съединя с Твореца.

Без обкръжението няма да постигна Твореца, защото то е нещо външно, в което аз ще видя образа на Твореца.

Ако не желая да се съединя с групата, тогава изобщо не съм насочен към целта, към Твореца. Защото, кой е ближният? Силата на разбиването, случило се в духовното ме е разделила на две части – „аз” и „ближния”. Защо? За да разпозная какво не ми стига за сливането с Твореца.

Ако мога да приближа към себе си това обкръжение, което ми се струва чуждо, аз съм способен да се приближа към Твореца. Специално са ми дали раздвоено възприятие, за да видя част от себе си като нещо чуждо и ненавистно.

Затова, „възлюби ближния като самия себе си” е главно правило на Тора. Тъй като само това поправя светлината – няма какво повече да поправяш. Ако ти не молиш за това поправяне – жалко за всички твои усилия. Всичко останало са безполезни викове в пустинята.

От урок по книгата „Зоар”, 05.10.2010

[#22633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава “отделянето на нуква” от Зеир Анпин? Защо в него има 2 нукви?

Отговор: Отделянето започва с това, че в Нуква се разкриват допълнителни желания, и тя разбира, какво не ѝ достига, за да достигне степента на Твореца.

Аз съм се намирал в Бина заедно със З”А и Той е правел за мен всичко, което е било нужно. Но аз съм поискал да стана независим, какъвто е Той, и изцяло да се прилепя към Бина.

И тогава аз разкривам и чувствам, че не съм способен. Това се нарича разкриване на ограниченията (дин). Ако аз сега приема върху себе си тези ограничения и ги изправя, то ставам такъв, каквато е Бина.

Именно това трябва да направим: Малхут се повдига в Бина, а Бина се спуска в Малхут, и те заедно работят над изправянето.

Малхут може да повдигне в Бина всички свои молби, а Бина предава на Малхут своите сили, така че тя да получи всички необходими свойства на отдаване.

Сега става ясно, защо в З”А е необходимо да има 2 нукви – нали Бина също е разделена на 2 части. Всичко идва от Бина, тя определя всичко, което ще се случи с Малхут.

Бина – това е силата на отдаване, разкриваща се отгоре. Творецът иска да отдаде всичко – това се нарича “светлината Хохма”. Но Той иска творението да стане съвършено, получавайки тази светлина, пред Него да застане независима личност, както госта пред домакина, а не като управлявано от природата животно.

Това е желание на Бина, и затова в нея има две части: горна и долна, ГА”Р и ЗА”Т. ГА”Р – това е самата Бина, а ЗА”Т – нейното желание да отдава на другите.

И точно от такива части трябва да се състои Малхут. В нея трябва да има собствена част, изправена, в която няма никакъв недостатък, съвършено независима и не нуждаеща се от Домакина, не желаеща да получи нищо от Неговото угощение, напълно съвършена.

И освен това, тя трябва да желае да отдаде всичко на Домакина в отговор и да го наслади, без всякаква връзка със самата себе си.

Затова в Нуква има 2 части: едната установяваща нейната независимост, и втората – нейното подобие на Твореца. Това са и 2-те нукви на З”А: Ле и Рахел – относително 2-те части на З”А – Исраел и Яаков.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 04.10.2010

[22532]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи “да възлюбиш ближния като самия себе си”? Как точно трябва да направим това?

Отговор: Любовта към ближния, както към самия себе си – това значи, че целия наш свят (нежива, растителна, животинска природа и човечество), цялото мироздание, трябва да се включи в мен като моя неделима, интегрална част “като един човек с едно сърце”!

Аз присъединявам всичко към себе си и чувствам всичко като свое “Аз” – иначе, мен ме няма! Над разделящия ни егоизъм е нужно да получа сила свише, желание, способност да почувствам всеки, както самия себе си и даже повече. Тоест да почувствам, че всичко това съм Аз.

Но това Аз – не е егоистично чувство, защото ненавистта, омразата между нас остава и даже расте! И точно над тази ненавист аз ще се съединя с другите – само тогава те ще могат да се нарекат за мен “ближни”.

“Ближен”  е този, когото аз ненавиждам, но при това го обичам “като самия себе си”… “Всички престъпления ще покрие любовта” – предишната ненавист остава, но над нея се добавя любовта.

В нашия свят всичко се задвижва само от егоистичното желание – за получаване или за отдаване. В духовния свят ние се намираме между две противоположни сили: отдаване и получаване.

Егоизмът расте и паралелно на него възниква свойството отдаване – тези две свойства ми позволяват да стигна до усещането, че стоя пред гора от ненавист (Синай, от “сина” – ненавист).

Но преди това, аз трябва да премина през “Египет” – в робството на егоизма, на Фараона, да го възненавидя, да избягам от него в търсене на сили за поправянето му.

В гората на ненавистта към ближния, аз съм длъжен да отговоря, действително ли съм готов да се съединя с другите с любов, над своята ненавист, да станем като един човек с едно сърце?

Ако съм преминал през всички удари и наказания на егоизма/Фараона, аз чувствам, че вече достатъчно съм страдал и тогава се съгласявам! Защото аз вече толкова ненавиждам своя егоизъм – повече, отколкото ненавиждам ближния.

Аз се съгласявам, считайки, че това ще ми даде възможност да разкрия Твореца. Накрая аз разбирам, че самата любов и отдаване на ближния – това е моето напълване.

Аз вече не се нуждая от нищо, освен от това – самото действие ме напълва. И с това аз се уподобявам на Твореца.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22460]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише за това, че е необходимо така да обичаме ближния, че да му отдадем последната ”възглавница”. Това означава ли, че трябва да напълваме материалните си желания един на друг?

Отговор: Но аз нямам с какво да напълвам тези желания! Откъде да взема 7 милиарда ”възглавници” за цялото човечество?

Ако всеки се безпокои само за отдаване, то той няма да има нищо излишно, а само най-необходимото, за да си обезпечи нормален живот. И какво тогава ще даде той на другите?

Има закон, че не трябва да се отдава необходимото, без което аз самият не мога да съществувам. Това се отнася до съществуването на животинското тяло, което не трябва да се пренебрегва.

И се получава така, че аз не мога да дам нищо на другите. Това не се и изисква от мен! Ако правилно организирам себе си относно процеса на поправяне, то аз няма да имам никакъв излишен грам, нито грош – аз ще живея само заради отдаване и няма да взимам за себе си излишното.

Но ние забравяме, че не е необходимо да правим нищо сами – всичко организира светлината. Ние трябва да създадем само връзката, за да действа светлината чрез нас.

Ако аз мисля за това, че у другия има – то той ще има. Това аз съм направил за него и с това съм станал подобен на Твореца, наистина съм пробудил действието отдаване.

Аз не мога да направя повече – само да пробудя светлината за действие. Това означава, че издигам МАН, молба. И моят МАН (молба) от Малхут работи така сякаш е МАД (отговор) от Бина. Аз издигам в Бина всяко свое желание с такава мощност, както ЗАТ де Бина.

Всичко се разрешава в мислите. От мен идва желанието да напълня ближния, а го напълва Творецът. Аз съм само свързващото звено между другите хора и Твореца. Такъв е създаден светът в моето въображение, за да поправя себе си.

Аз усещам, че на самия мен нищо не ми е нужно освен отдаване за ближния. Аз чувствам неговото желание над моето, а още по-горе е желанието на Твореца, възможността да Го напълня и да Му доставя удоволствие.

Ако така организирам желанията, това означава, че аз изпълнявам своите действия. Творецът ще изпълни тези действия и ние ще постигнем единството. Аз Го помолих да ни свърже в сливане и това се случи. На мен ми е необходимо само да помоля!

Творецът прави специално така, че на ближния нещо да не му достигне, за да поискам аз да Го помоля да изпълни това, да поискам да се свържа с Него и да стана подобен на Него.

Той е създал цялото зло в света и иска да изляза като защитник на всеки и да се грижа за всички. Той напълва света с безкрайната светлина, а после изчезва и ми дава възможност да върна светлината в този свят.

Но аз трябва да разбера, че това, как си представям света в моята ”матрица”, илюзиите са именно за моето поправяне.

А ако аз се опитам нещо да отдам, тоест да поправя не себе си, а света, то само ще проваля още повече света, за да осъзная впоследствие грешката си и да започна все пак да се поправям самият аз.

Ние явно виждаме, че всяка ”хуманитарна помощ” нанася толкова вреда, пораждайки тероризъм, варварство, мързел.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[22555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва ученикът да се подготвя за всеки урок?

Отговор: Трябва да разберем, защо отделяме толкова голямо внимание на подготовката – нали с нея започва всяко учене. Да се подготвя за учене – това означава да си изясня, какво искам да постигна с негова помощ.

Тогава ученето става само средство за постигане на целта и именно подготовката определя направлението, в което се движа, когато уча. Затова подготовката е по-важна от ученето и точно това трябва да научи всеки ученик.

В науката кабала не е като в земните науки, където направлението поначало е разбираемо – искам да получа знание и толкова. В кабала на мене ми трябва да получа не знания, а да изменя себе си, доколкото мога да се свържа с другите. И цялото учене е средство за достигане на връзка с другите и, чрез тях – с Твореца.

Ако аз съм учил, всичко зная, но не съм .направил и най-малката крачка за своето вътрешно поправяне, значи, цялото учене е било напразно. Значи подготовката е била неправилна, намеренията и целите – също. Само така можем да определим правилността на намерението. А самото знание – няма значение.

Има хора, които се увличат по строежа на висшите светове и техните действия. Други повече ги вълнуват психологическите аспекти, историята, тенденцията за развитие.

Но кабалистите никога не обръщат внимание на количеството знания, защото “не с ума учим” (“ло ахахам ломед”). Всичко зависи от използването на науката за поправяне на душата.

От урока на тема „Подходът към изучаването на кабала“, 01.10.2010

[22354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между възприемането на Зоар и Учението за Десетте сфирот?

Отговор: Това е различният език. Не е възможно да се разбере Зоар, ако зад всеки израз не се различава съответстващата картина, облечена в нашето желание/намерение.

Ако чета приключенски роман за откритието на нови земи, у мен съществуват готови образи на неживата, растителната, животинската, човешката природа.

От тези форми съставям картината, която авторът описва. Представяните от нас картини са подобни.

А Зоар описва неизпитани от нас приключения в неизвестен ни свят. Ако нямам такива духовни форми (свойства, действия), то аз въобще не зная за какво чета – сякаш е написано на неизвестен за мен език.

В Учение за Десетте сфирот (ТЕС) се описват повече конкретни свойства и действия, събития, в които действат две сили/желания ”за” и ”против”.

Всъщност, става дума само за две свойства – отдаване и получаване, които се намират в различни отношения помежду си. И ние можем да си ги представим като притегляща и отблъскваща сила, тяхното взаимодействие.

Това, разбира се, е по-просто и по-малко обърква, отколкото описанието на Зоар. ТЕС постоянно ни демонстрира необходимостта от екран, сила за отдаване.

Зоар проектира на нашия материал/желание картините на висшия свят. Сякаш някъде, много далече, се прожектира филм, но аз не мога да го гледам.

В стремежа си да видя, аз задавам въпрос: Какви инструменти, свойства не ми достигат, за да приближа тази картина и да я почувствам.

Стремежът предизвиква в мен въздействие  от тази далечна картина. А ако стремежът се увеличава многократно за сметка на обкръжението/групата, то аз реално усещам приближаването на картината.

И спасението все пак идва от книгата Зоар, в нея е скрита най-силната светлина, връщаща към източника.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 03.10.2010

[22432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.528: Но той не е разкрил това, което е могъл да разкрие, тъй като е желал да им разкрие края. Има десен край, има и ляв край. Той е искал да им разкрие десния край, да бъде съхранен и очистен от кожата в края на лявата линия. А това, което той им разкрива, е било известно и разкрито още преди те да пристигнат на святата земя.  Но той не е разкрил другите неща и те са скрити в Тора, в тези благословения.

Ние трябва да се стараем да разпознаем събитията, описани в Зоар, „в себе си”, в нашето поправено желание. Колкото повече желаем да ги усещаме в поправеното желание, толкова по-силна светлина на поправяне привличаме. Тя постепенно ще ни поправи и ние ще можем да видим истинската картина.

Това е сякаш се взирам в нещо без очила, знаейки, че имам нужда от тях. Аз искам да видя истинската картина и се надявам да получа „очила”, да поправя зрението си и да видя истинското състояние. Това е същността на четенето на книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 03.10.2010

[22423]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→