Въпрос: Имам проблем, който много години не се разрешава, нищо не помага и това ми пречи да постигна поръчителството. Кога ще изчезне той? Може би си правя криви сметки?

Отговор: Трябва да се молиш не да изчезне, а ти да можеш да се издигнеш над него, грижейки се само за духовното – над всички грижи да създадеш екран с намерение. И тогава ще се окаже, че всичките ти проблеми са необходими за създаването на екрана.

Съществуват множество неприятни външни условия, но в зависимост от нашето израстване, ние разбираме, че те са ни от полза – иначе бихме правили само глупости.

А така в нас има страх, срам, завист и те ни задържат в рамките, в особеното отношение към света. И с тяхна помощ ние напредваме. Това ни уравновесява.

Всички добри и лоши явления в нашия живот са необходими и ни уравновесяват по пътя. Затова, аз дори не се опитвам да си изясня, кое е в моя полза и кое – в моя вреда. Моля се само, да бъда по-високо от егото, да се прилепя към по-високото стъпало.

Въпрос: Откъде мога да знам, какво трябва да се случи с мен на по-високото стъпало, ако още не съм го постигнал?

Отговор: По тази причина, това се нарича вяра над разума. Аз възнамерявам да се свържа с по-високото стъпало и не искам нищо да знам – желая само да ми дадат сила да се свържа с него и не е важно ще има ли проблеми, или не.

Само когато над желанието за получаване построиш желание за отдаване – само в него ти ще получиш напълване.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23198]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в книгата „Зоар” се казва, че „само благодарение на ревността, любовта придобива съвършенство”?

Отговор: Любовта не може да бъде съвършена, ако зад нея не се крие ревност. Казано е: „Завистта (ревността) на учените умножава мъдростта”. Има различни видове ревност.

Но ревността е разкриване на празното желание, което трябва да се напълни именно с любов. Ние разкриваме празни желания в различните състояния. Ако желанието (кли) е толкова силно, че срещу него вече се разкрива любов, това желание е кли на ревността.

Ако аз искам нещо, всичко зависи от размера на авиюта (дебелината, силата) на моето желание. С желание шореш (0) моето желание е слабо, с желание алеф (1) е по-силно и т.н. до желание с авиют далет (4), когато моето желание е безгранично.

Затова, на всяко ниво на желанието съответства определена ревност – доколко човек „изгаря” от желание за недостигащото му напълване. И затова, срещу любовта, която трябва да се разкрие стои ревността – празното желание за нейното разкриване. Тази ревност наистина е „адски огън”

От урок по книгата „Зоар”, 12.10.2010

[23315]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да ми обясните с няколко думи какво изучаваме сега в 15-та част от ТЕС? На мен абсолютно нищо не ми е ясно..

Отговор: 15-та част от книгата „Учение за Десетте Сфирот” се нарича ”Построяването на Нуква”.

Първо, тя била създадена, после станало разбиването, а сега изучаваме как отново да я изградим, тоест в какъв ред да издигнем нейните отломки и как, с какви сили да ги поставим заедно в поправената конструкция.

Именно затова, главата се нарича „Построяването на Нуква”. Авторът казва: „Ти искаш да я построиш – моля. Но имай предвид, че трябва да се научиш да работиш с нейния материал, защото той ще се съпротивлява. Неговите части зависят една от друга и всички имат свой характер.

А как да получа всичко необходимо за „Построяването на Нуква”, на моята душа? Защото аз самият нямам нищо!

Ако си задам този въпрос, тогава ще видя обяснението. Оказва се, че в нейното изграждане са включени висши участници – Баща и Майка (Аба ве Има), от които идва цялата светлина на мъдростта и силата.

Но ти не можеш да получаваш от тях, а от двете стъпала, които са най-близо до теб. От тях, към теб ще дойде светлината Хасадим – силата и светлината Хохма – знанието.

Необходимо е да ги познаваш, за да установиш с тях такова отношение, което да ти позволи да изградиш себе си такъв, каквито са те. Защото засега, ти все още си безформен, суров материал!

А когато започнеш да градиш своите отношения с тях, то от всеки контакт ще придобиваш форми. Като отпечатък от печат. Именно тези форми, които ще получиш се наричат „Построяването на Нуква”.

Баал Сулам описва това с чувствен език, обяснявайки как се отнася към теб духовната система. Той ти помага да влезеш в контакт с духовния свят, който постепенно откриваш пред себе си.

Необходимо е да искаш това да се разкрие пред теб! И когато започне да се разкрива ще видиш, че там, както в нашия свят, ти ще се запознаеш със семейството – с бащата, майката, с бабата, дядото, с братята и сестрите.

Ти ще влезеш в семейство, където всеки има свой характер и статус, връзки и проблеми. Трябва да влезеш в това семейство и да се включиш в него – тогава ще получиш своя определена форма.

Това е много жива и човешка картина, която постепенно започва да става разбираема, сякаш се учиш от самия живот – от неговите закони и вътрешна психология.

Най-труден е първия контакт – засега ти „не си отворил вратата , не си влязъл в дома”. Губиш се в догадки – какво има там, вътре. А когато влезеш, започваш да свикваш.

От урок по  книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 10.10.2010

[23089]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: До каква степен трябва да усещам своята зависимост от другарите? Моето самочувствие също ли зависи от тях?

Отговор: Ако се чувстваш зле, обърни се към другарите и помоли за сили от тях. Нима, не светлината управлява всички атоми и молекули? Нима не от нея идва здравето?

Или ти мислиш, че материалната природа живее по свои закони, а силата на светлината въздейства само на душата?

Защо? Целият този сън с картината от нашия свят, включително тялото и всичко останало, се явява проекция на светлината. Тогава защо да не я моля за всичко необходимо?

На теб са ти необходими условия, благодарение на които ти ще можеш напълно да посветиш себе си на отдаване. Помоли за тези условия.

Групата също трябва да ти помогне: ако ние разберем, че абсолютно зависим от светлината, то за всеки ще бъде по-лесно да се обръща към нея с искане.

Това се отнася за всякакво искане. Например, аз пъхам ръка в джоба си и искам да извадя оттам милион долара. Не работи? Значи имам проблем с недостиг на вярата.

Няма нищо, което да не може да поискам от Твореца за отдаване. Ако ти си уверен, че е заради отдаване – искай. По този начин ти самият поправяш своите келим. Искай, само не за себе си.

Въпрос: Да искам от Твореца или от групата?

Отговор: Обръщайки се към групата, съм длъжен да се обърна към Твореца, криещ се в нея. Самата група няма никаква сила – аз се устремявам дълбоко, към силата на единство между другарите, вече разкриващи трохичка от духовното желание. В тази трохичка се намира Творецът, а Неговата сила с нищо не е ограничена.

Светлината няма предел. Дори в малка и слаба група,тя присъства в неограничено количисво. Само от мен зависи, какво ще извлека от Нея.

Така винаги трябва да се обръщам чрез групата към Твореца. Той е източнк на всички сили. Обръщането трябва да е на принципа: ”Израел/Аз, Тора/група и Творец/Светлина – са единни”.

По време на учението може да се иска всичко (здраве, успех), каквото не ти достига, за да може мислите ти да бъдат в отдавне. Нали всичко се отнася към едно желание, само че ти го изпитваш в различни форми. Всъщност, става дума за този недостатък на светлината в съсъда.

От урока по статията на Рабаш, 11.10.2010

[23186]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

При цялото многообразие на възприятията, аз съм длъжен да разгранича главното – обединението.

Аз се проверявам относително другарите си по група, само до такава степен, до каквато виждам в тях ползата или пречките за нашето обединение.

Всичко останало засега не вземам под внимание. Аз оценявам другарите си „в разума” и „над разума”.

Това означава, че аз не отменям своята логика, а я използвам, за да погледна на себе си през призмата на своето собствено мнение (желания, келим) и да разбера, на каква висота трябва да повдигна групата в собствените си очи, за да оценя другарите си позитивно.

Обаче аз знам, че логиката ми е егоистична и винаги добавя другарите ми в графата „длъжници”. Затова аз се повдигам над тази логика, за да мога да видя другарите си като „абсолютни праведници”.

Истина ли е това или лъжа? Няма истина, няма и лъжа! Всичко зависи от моята оценка. Ако съдя по моята логика, то естествено – никой друг на света не е праведен освен мен.

Аз оправдавам само себе си и хората, които са ми близки. Но ако вървя с вяра над разума, тогава усещам всички другари като праведници, достигнали окончателното изправление, а аз сред тях съм единственият грешник.

И какво ми дава тази игра? Всъщност нито едното, нито другото е истина, а условност. Въпреки това, тази игра ми оставя възможност да се намирам постоянно и в двете състояния: и над разума, и в разума (над егоизма и в егоизма).

Така аз се упражнявам, докато не събера опит и пожелая да достигна истинската оценка. Тогава ще съм готов да видя истината.

Колкото повече старания прилагам, толкова по-бързо този процес подготвя моите желания (мнения) за духовния свят.

И при това, аз ще го възприемам не над знанията – а напротив, ще го придобия в нови келим, в знанието. А след това, отново и отново, ще се издигам над разума, който съм придобил вече.

Защото всяка следваща степен, по силата на отдаването, е по-голяма от предходната, и заради това и противоположна на нея.

Човека винаги трябва да се приповдига над своите постижения. Струвало ти се, че всичко е добро и правилно, че на масата има прекрасно угощение, просто благодат.

Но не, трябва: 1. да намразиш тази благодат, за да встъпиш на по-високата степен на отдаване, 2. която ми се струва като тъмнина.

Всеки път аз вървя над знанието, над текущите факти, придобивайки свойството Бина, което винаги им е противоположно.

На новата степен Бина властва над Малхут. Но след това, във висшата светлина, аз виждам как властта преминава към Малхут. Тогава аз започвам подготовка за следващата степен, – и така процесът се повтаря.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят, човечеството постепенно преминава от животинското ниво (обичайното за човечеството), към нивото „човек” (духовното, Адам = подобен на Твореца) в общата система от души. В хората, освен желанието за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания се пробужда желание към духовното, стремеж да се постигне смисъла на живота и неговия източник.

Това желание се пробужда поетапно, стъпаловидно, защото общата душа се състои от различни части: Рош (глава), Тох (тяло), Соф (крайници), три линии, ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ, 10 сфирот, ГЕ, АХАП и т.н.

Разбира се, не всички части са равни. Между тях има разлика в нивата на авиюта (дебелина, грубост на желанието за наслада) – шореш (0), алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4). Има разлика и в това, как се работи с желанието за наслада – без екран, с екран, преди разбиването и след разбиването.

След разбиването, желанията са паднали от нивото на отдаване до нивото на получаване, размесили са се помежду си и постепенно се пробуждат за поправяне – от леките желания до тежките в своите желания.

Има такива, които са започнали да се пробуждат още във времената на Вавилон – с относително малко желание за наслада.

Тогава, за първи път настъпило масово пробуждане и тези, които усетили в себе си желанието да постигнат духовното се наричат „Исра – Ел” (Стремящи се към Твореца). Авраам ги събрал и организирал в първата група. Той им преподавал своето свойство „хесед”, милосърдие.

Но техните желания били слаби и нямало нужда от средството за поправяне, от „Тора” – методиката за привличане на висшата поправяща светлина.

За да привлекат светлината, която връща към източника, бил достатъчен собственият им стремеж – не била необходима помощта на цялостна система за връзка помежду им, наречена „Тора”.

Разбира се, всички поправяния се осъществяват само с помощта на светлината. Но слабият авиют, който имали „праотците” в периода между Древния Вавилон и Египет, бил достатъчен, за да им позволи да разкрият духовното и да се поправят по естествен начин.

Но след „Египет”,  душите вече притежавали по-голям егоизъм, желание за наслада – разделяла ги ненавистта, огромна като планината Синай.

От една страна, те се ненавиждали, а от друга – вече били постигнали осъзнаването  на злото, ненавиждали своето изгнание от духовното и силно желаели да се освободят от него.

Всичко е в големината на желанието, в разкриването на егоизма. В противовес на егото, разкриващо се при изхода от Египет, душите трябва да се съединят помежду си със силата, наречена „600 хиляди души”.

И само, когато те желаят да се съединят по този начин, приемайки условието на поръчителство, само тогава ще се разкрие светлината, която ги връща към източника, към Твореца. Това се нарича „получаване на Тора”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

«Целият Исраел са поръчители един за друг».

1. Главното е да помним, че между нас, душите, съществува вечна система, чрез която сме свързани. Ние сме обединени изначално и всеки има дълг към всички.

Тук няма свобода – изначално сме взаимно свързани и зависими един от друг. Това важи не само за Исраел, а за целия свят.

2. Ако искаме да се издигнем на духовното стъпало на разкриване на Твореца, тогава трябва да разкрием закона за връзките, действащ в тази мрежа и да го изпълним.

3. «Исраел» е малка група, решила да направи това, устремявайки се направо към Твореца. Наименованието Исраел означава Исра-Ел – направо към Твореца.

Това е била част от вавилонците от времето на Авраам, излязла от общото русло на развитие и отделила се именно по идеологически съображения.

Днес – това не е народът на Израел, а частта от човечеството, от съвременния Вавилон, която е взела същото решение. Но в крайна сметка, цялото човечество ще се присъедини към този стремеж.

4. Основно условие за постигане на Твореца е това за взаимното поръчителство. Трябва действително да се съгласим да го изпълним, следвайки пътя на процеса, който се нарича «Ще направим и ще чуем».

Ще «направим» всичко, което е по нашите сили и като следствие ще «чуем» – ще постигнем състоянието на поръчителство.

Изпълнявайки това условие, ние разкриваме правилната връзка между всички – ставаме като «един човек с едно сърце». И тогава ще ни се разкрие «Тора» – методиката за поправяне на човешката природа (на егоизма).

5. По своята същност, поръчителството е нещо много просто – аз получавам от влиянието на групата толкова силно чувство на увереност и безопасност, че напълно преставам да мисля за себе си.

Ако бях цар, щях да разполагам с пари, лекари, армия и въпреки това, не бих имал такава абсолютна увереност.

Но благодарение на всеобщата взаимна връзка между душите, желанието на човека задължително ще се удовлетвори и успокои, ако всички мислят за неговото удовлетворение.

6. Тук богатството и властта са безсилни. А и другарите ми по поръчителство няма с какво да ме напълнят. Но общата мисъл и грижа за другарите ще отворят канали за светлината и тя ще потече по тях към душата ми.

Желанието на душата ми ще се почувства наситено, ще престане да се бои от пустотата и да търси напълване, ще ми даде възможност да се повдигна над него и да се заема с отдаването на другите, без да мисля за себе си.

Затова, стремежът към Твореца се явява изначално необходим, а този към другарите е условие за постигане на Твореца.

От урока по статията „Поръчителство“, 08.10.2010

[23181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако вървя над разума, това означава ли, че ме движи разумът на групата?

Отговор: Няма група извън мен. Групата, както и цялата останала реалност се «рисува» вътре в мен.

Понятието група трябва да приемем като нещо, което ни е дадено свише. Така Творецът ми дава да видя другарите, за да мога чрез изграждането на взаимоотношения с тях, да изградя своето отношение с Него.

Преди всичко, аз се стремя към Твореца. А Той сякаш ми поставя условие: «Искаш ли да намериш връзка с мен? Тогава моля, първо се харесай и стани близък с онези, които са близо до Мен. Те са групата, в която те доведох – Моето семейство.

Искаш да направиш нещо добро за Мен? От теб Аз нищо няма да приема, а ще видя как се отнасяш към тях – как им подаряваш подаръци, колко си добър с тях. Покажи ми любовта си към Моето семейство – тогава и на Мен ще станеш близък и скъп».

Така се изяснява, действително ли желаеш безответна близост с Твореца или си правиш егоистични сметки.

Ако се отнасяш добре с другарите, независимо от това какви ти се струват, ако се сближаваш с тях – тогава ти действително искаш да бъдеш близък и с Твореца.

Ако не си способен на сближаване с тях, значи към Твореца те подтикват егоистични подбуди, които не са за благото на Твореца и ти оставаш навън.

Така трябва да гледаме на целия свят: Творецът ни поднася реалността като средство, помагащо ни да се променим и да стигнем до пълно съответствие с Него.

От урок по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

«Шамати», статия 161: «Не вярвай на онзи, който казва, че е положил усилие, но не е намерил желаното. Какво означава «намерил»? Какво трябва да намеря? Трябва да намеря благоволението на Твореца».

За реализирането на методиката на поправяне е казано: «Постарал се е и е намерил». Що за странен лозунг? «Да се старая» – това го разбирам, но с «намирането» далеч не всичко е така ясно.

Ако човек осъществява поправянето върху себе си, за да постигне любов към ближния, то в доброто отношение към другите, в добрата връзка с тях, той намира не кой да е, а Твореца – всеобхватната сила на природата, която я свързва в единна система.

Всичко е обусловено от усилията. Човекът трябва да работи усилено, с пот на челото, стараейки се да събере цялата система, да построи взаимоотношенията си с другите, да изгради правилната връзка, да я намери в тъмното.

Именно това означава, че той полага усилия. А след това, в момента, в който частите на системата се обединят – намира Твореца. Така човекът разкрива универсалната сила и тя става негова вътрешна сила на живота.

Ако не се старая, не търся, тогава няма да ми достигне разбирането, усещането, необходимо за единството на всички души.

Защото трябва сам да постигна системата, да се науча да я управлявам. По същия начин всяка клетка се грижи за цялото тяло, макар още да не сме разкрили това.

Същото се случва в цялото творение – всеки негов елемент е взаимосвързан с всички останали и с общата система – като в холограма. Именно това е съвършенството.

По тази причина, при реализирането на методиката за поправяне е невъзможно да минем без полагането на усилие. Иначе човек няма да може да се включи, да разбере, да поеме всичко в себе си.

«В духовното, дори ако човекът се е удостоил с благоволение в очите на Твореца, след това той, все едно, трябва да плати цялата цена – да вложи същото количество усилия, което влага всеки. А ако не влага също толкова усилия – губи кли».

От урок по статия от книгата «Шамати», 08.10.2010

[22999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В началото, светът на Безкрайността е бил изпълнен с наслаждение.

Но след това, в това безкрайно наслаждение се разкрива усещанието на Даващия – безкрайният срам, и тези две противоположности се анулират взаимно! Така че, какво да се направи?

И срамът се оказва по-силен от наслаждението и по тази причина се извършва съкращаване (цимцум). Тук действа простия закон на природата: «Наслаждение минус страдание е равно…?»

От разултата зависи реакцията, действието. Ако наслаждението бе натежало макар и с един грам – творението би си останало с наслаждението и щеше да се смята за напълнено.

А ако искам да поправя този срам, ще ми се наложи да работя с желанието и наслаждението, защото освен тези две сили нямам нищо друго!

Работя над срама, за да мога да се издигна над него, но за тази цел, на мен ми се налага да получавам наслаждения…

Т.е. моето животинско ниво работи и носи мен, човека, издигайки ме нагоре, по стълбата. Длъжен съм да получа светлина, напълване!

Светлината напълва желанието – и това е стъпалото на животното. И само намерението над него, анти егоистичният екран е стъпалото на човека.

Т.е. аз използвам своето животно, своята природа на всички стъпала: неживо, растително, животинско. Затова, винаги работим без да се откъсваме от природата – с желанието да се насладим и с формите, които се обличат в него.

С какво мога да изразя отношението си към Твореца, желанието си да се уподобя на Него (едаме), да стана човек (адам)? Само чрез това, че ще получа Неговата светлина!

От урока по статията «Предговор към «Паним Меирот»», 29.08.2010

[22939]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→