От страна на Твореца, светът е създаден със свойството милост (Хесед), със съвършеното отдаване. И като неин отпечатък е създадено свойството на творението – получаването.

За да предостави на творението, на човека възможност да бъде независим, е трябвало Той да го сътвори без каквото и да е зададено свойство.

Как е възможно това? За тази цел, Творецът е подготвил за човека особено състояние – място/желание, защото човекът живее в своето желание.

В усещанията му, това желание се състои от получаване и отдаване. Развивайки се, той постепенно придобива възможност да избира между тях и тогава вижда, че неговият избор не е нито в едното, нито в другото, а в правилното използване на тези две свойства, получени от Твореца – заради Твореца.

Човекът се учи да използва поравно и двете, и не игнорира свойството получаване. Защото това е той самият и за него е необходимо да остане самостоятелно създание, което стои пред Твореца.

В противен случай, не получавайки наслаждение от Твореца, човекът няма да Му достави удоволствие. Само получавайки, ние можем да отдаваме на Твореца.

Затова, човекът използва правилно и двете сили – поправя своето желание да получава на такова с намерение заради отдаване.

Като следствие, свойството милост, отдаване, властва над свойството получаване. Защото според това, как човек поправя своя „материал” – желанието за наслаждение, той може да го използва заради отдаване.

В крайна сметка, и двете свойства действат в човека като едно цяло, и той стига до съвършеното отдаване (до вярата).

През целия си път, малко по малко, във всяко състояние, на всяко стъпало, човекът правилно съчетава свойствата получаване и отдаване (милосърдие и съд).

И затова, с милост е създаден света и с милост ще завърши, постигайки пълно поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако действам във всички направления, във всичките 359 градуса, освен в единственото, което е  насочено към поръчителството, „дълбая ли дупка в общата лодка” или не?

Отговор: Но нали съм подписал с другарите си договор за абсолютно всичко! Моето поръчителство не се отнася само за това малко свободно отверстие, чрез което трябва да стигна до поръчителството.

Ти не можеш на сто процента да се концентрираш върху поръчителството, ако не си взел сили от всички останали направления, оставяйки там само най-необходимото.

Ако всички останали направления се превърнат за теб само в необходимост, която „не се порицава и не се възхвалява”, а всички останали след обезпечаване на съществуването ти сили отиват за поръчителството – само в този случай, ти не пробиваш дупка в лодката.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ние ли строим образа на Твореца в себе си, или Творецът формира в нас Свой образ?

Отговор: Всеки път ние сме длъжни да намерим в себе си образа на Твореца. Баал Сулам дава пример с роба, който решили да назначат за глава на царските министри.

За това трябвало два пъти да се сражава с жестоки противници (дори и подставени), за да достигне свойства / степени „отдаване заради отдаване” и след това „получаване заради отдаване”.

Без борба в себе си  е невъзможно да се разгледат и познаят всички сили и свойства, да се съберат и да се разбере какво значи да си „министър”, т. е. подобен на Твореца.

От урока по статия на Раба, 12.10.2010

[23289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава “Ваехи”, п.733: „Тежка като преизподня е ревността”.

Всеки, който обича, а не изпитва във връзка с това ревност, то неговата любов не е любов.

Но само благодарение на ревността, любовта придобива съвършенство.

В кабалистичната група ревността се изразява в това, през цялото време аз да мисля за другите – остават ли те в правилното намерение. По време на четенето на Книга Зоар моята грижа е – за поръчителството.

Аз много се безпокоя, пребивават ли моите другари в същите мисли и намерения, грижим ли се всички заедно за поръчителството. Ако не, то моите усилия няма да доведат до никакъв резултат.

Защото в крайна сметка, всичко ми се разкрива в резултат на общите усилия на групата – във връзката между нас. Тази връзка се състои от общата грижа на всички.

Затова сега аз се грижа за свързващата ни мрежа, така че тя да не се прекъсне, а постоянно да се укрепва и расте. Това за мен е най-важното.

Ако аз желая разкритие от Книгата Зоар, то е възможно единствено при условие, че има връзка помежду ни, и тогава в тази връзка ще ни се разкрие Книгата Зоар. Единственото, което ни липсва за това разкритие е връзката помежду ни, нищо друго.

Точно за нея ние се безпокоим по време на четенето на Книгата Зоар, и това се нарича грижа за поръчителството.

От урока по Книгата Зоар, 12.10.2010

[23318]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между грижата за човека, който се намира в този тесен кръг хора, с които съм подписал условие за поръчителство, и грижа за другите?

Отговор: Той не се  намира съзнателно в системата на договореност.

Въпрос: Това означава ли, че не съм длъжен да се грижа за него?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш за всички в света, но те получават това закриляне, съгласно нивото на тяхното поправяне.

Въпрос: И ти ще се грижиш, за да не изпитват недостатък в нищо? По кой начин?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш светлината да преминава чрез групата към целият свят. Светлината ще заструи по всички канали и ще го ориентира към целта на творението.

И тогава ще им се разкрие недостатъка, но това ще стане по смекчения път и те ще разкрият, че това е лекарство за  техния проблем, ще го приемат и ще оздравеят.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”,11.10.2010

[23201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е вътрешната връзка, то защо е толкова необходимо да се започне с някакъв физически контакт, за който може да помогне приближаващият се конгрес?

Отговор: Какво да направя ако все още нямам правилно намерение? Изпълнявай, докато в действието няма намерения!

И ще бъдеш като детето, бягащо насам натам. Тези техни действия са подобни на нашите действия без намерение, но постепенно детето поумнява и добавя намерение, т. е. смисъл в своите действия.

Същото се отнася и за нашите действия и за конгреса –направи всичко, което е по силите ти! Ако ти нищо не правиш, то е по- лошо от всичко.

Не можеш да присъединиш към действието намерение? Но ако пред всяко действие признаваш, че не си способен да присъединиш към него намерение, това ще бъде и твоето намерение! Това вече е молитва!

От урока по статията „Любов към Твореца и творението” 10.10.2010

[23093]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Ще направим и ще чуем”. Какво трябва да направим?

Отговор: Да се стараем да се обединим заедно, да се грижим за всички, защото всички се грижат за мен.

Дори егоистично, доколкото е възможно, да се свързваме един с друг. Това трябва да е задължително условие: „Готови ли сте да направите това, на което сте способни?”.

Ние не знаем на какво сме способни, но ще се постараем, ще се опитаме да го направим. Защото от нас не се иска нищо по-много от нашите възможности.

Но това „ще направим”, което се иска от нас, е действително сериозна и трудна работа, която само ние сме способни да извършим. Макар че, ние не сме способни почти на нищо. Но тези опити са достатъчни, за да започнем да пробуждаме светлината, скрита в нашата вътрешна система.

Ако ние се стремим към тази система, както малките деца се стремят да станат големи, – то това е достатъчно, за да пробудим силата, намираща се вътре в изправената система, сила наречена „светлина”. И тогава тя ни въздейства и ни приближава към това състояние.

Това е много проста форма на развитие, която съществува в нашия свят във всичко. Ако човек се стреми към нещо, той пробужда върху себе си състоянието, към което се стреми. То му въздейства, приближава го към себе си и той изведнъж става по-умен, повече разбира и усеща.

Казано е: „Няма по-умен от опитния”. Човек придобива мъдрост от опита. Но какво е особеното на опита? Човек се е опитал да направи: „Ще направим” – точно като детето, по същата природна методика на развитие.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”, 11.10.2010

[23225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Преди да влезеш в групата, ти си имал право на свободен избор – да влезеш тук. След като вече си влязъл, имаш само един избор: да засилиш връзката си с групата.

Трябва сам да решиш, че това е твоя свободен избор и през цялото време си длъжен да го правиш – в това е твоята свобода!

Т.е. свободата не е в това да правиш каквото си искаш, а през цялото време да добавяш усилията си в тази връзка. Във всичко останало ние нямаме никаква свобода и то се осъществява автоматично.

Това е много важен принцип. През целия си живот, аз нямам никаква свобода – абсолютна марионетка съм.

Свободата на избора е само в едно: след като Творецът ме е довел в групата и е дал искра в сърцето ми, аз притежавам единствено свободата да се включа в тази група, да се вкопча в нея със зъби и нокти – колкото е възможно повече!

След като си се включил правилно в групата, ти вече зависиш от нея, от влиянието на обкръжението и в това отношение нямаш свобода.

В какво си свободен? Само в това, колко да добавиш от себе си в укрепването на връзките с обкръжението, против своя егоизъм. По този начин, ти увеличаваш своята зависимост от обкръжението и неговото влияние върху тебе. Няма никаква друга свобода!

Именно в това се състои поръчителството и за нас е необходимо постоянно да добавяме към него все повече принципи: любов към другарите, любов към ближния, оправдаването им чрез вяра над знанието – всичко е включено в тази свобода на волята, в този подход, чрез който постигаме реализирането на целта.

А целият останал живот се развива по определен сценарий – дори можеш да отидеш при гледачка и тя ще ти разкаже за твоето бъдеще. Всичко може да се предскаже – освен онова, което се отнася за твоята свобода на волята. Във всичко останало действа «сляпата» съдба.

Забранено е предсказването на бъдещето – за да не си помисли човекът, че в обикновения живот притежава свобода на волята.

Но ако знаеш, че не можеш да избираш свободно своите постъпки, тогава пред теб се разкрива бъдещето… освен онова бъдеще, което се отнася до свободата на твоя избор, тъй като то, вече зависи от теб и затова не ти се разкрива…

От урока по статията «Любовта към Твореца и творенията», 12.10.2010

[23360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че разбирам всяка ваша дума. Защо това не ми доставя радост?

Отговор: Поради недостатъчното осъзнаване на важността.

«Да, аз разбирам, но какво да направя тогава?»

«Ти придобиваш повече, отколкото има целия свят».

«Е, и какво? Какво ми влиза в работата какво имат останалите? Нали аз го нямам».

«А какво искаш ти?»

«…»

Човек трябва да работи заедно с групата над извисяването на важността на целта. Ако той не я чувства и цени, то това не е от много ум, а от глупост и скриване.

Желанията му не виждат онова, което се намира пред него. Той е сляп. За него светът е тъмен и пуст.

«Отвори очите си!»

«Не искам».

Само, осъзнавайки важността на целта, прониквайки се от огъня на групата, човек може да получи сили за правилно напредване. Но ако не изпитва радост, той не може да напредне.

Ако го е обхванала печал, тогава каквото и да прави, няма да го води към целта. Тъй като вътрешно, човекът ограничава себе си и се обръща в друга посока.

Без радост е невъзможно да държим верния курс. То е като да плачем под ударите на Твореца и да се самозаблуждаваме, колко ни е хубаво.Такава лъжа свидетелства за неправилна връзка.

Ако в групата има нервност, напрежение и дори малки разпри – това вече са признаци за енергия и желание. И едновременно с това, трябва да има радост, предизвикана от величието на целта, която свети пред нас.

Няма място за отчаяние. По своята същност, отчаянието е гордост: «Не съм доволен от онова, което имам. Творецът не се съобразява с мен, а аз съм заслужил нещо повече. Мога да се задоволя с малко, но да не получа нищо –  не съм съгласен.»

Показват ми отсъствие на напълване, за да работя не за наградата, но аз на съм готов да го направя. Трябва да видя възнаграждението – само тогава ще се зарадвам и ще хукна след него.

Човекът не разбира, че му изпращат различни възможности да направи крачка напред. Като глупаво малко дете, той поставя условия и върви след принципа.

Е, каквото не направи ума – времето ще го направи. Упорството и отказът от включване в група могат да отнемат много години, докато човекът не се измъкне от отчаянието и не се придвижи напред.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23285]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→