Въпрос: Ако вървя над разума, това означава ли, че ме движи разумът на групата?

Отговор: Няма група извън мен. Групата, както и цялата останала реалност се «рисува» вътре в мен.

Понятието група трябва да приемем като нещо, което ни е дадено свише. Така Творецът ми дава да видя другарите, за да мога чрез изграждането на взаимоотношения с тях, да изградя своето отношение с Него.

Преди всичко, аз се стремя към Твореца. А Той сякаш ми поставя условие: «Искаш ли да намериш връзка с мен? Тогава моля, първо се харесай и стани близък с онези, които са близо до Мен. Те са групата, в която те доведох – Моето семейство.

Искаш да направиш нещо добро за Мен? От теб Аз нищо няма да приема, а ще видя как се отнасяш към тях – как им подаряваш подаръци, колко си добър с тях. Покажи ми любовта си към Моето семейство – тогава и на Мен ще станеш близък и скъп».

Така се изяснява, действително ли желаеш безответна близост с Твореца или си правиш егоистични сметки.

Ако се отнасяш добре с другарите, независимо от това какви ти се струват, ако се сближаваш с тях – тогава ти действително искаш да бъдеш близък и с Твореца.

Ако не си способен на сближаване с тях, значи към Твореца те подтикват егоистични подбуди, които не са за благото на Твореца и ти оставаш навън.

Така трябва да гледаме на целия свят: Творецът ни поднася реалността като средство, помагащо ни да се променим и да стигнем до пълно съответствие с Него.

От урок по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →