Въпрос: Как се усеща в нас “зивуг“ (сливането) в духовната работа?

Отговор: “Зивуг“ – това е съединение с помощта на екрана. Ако ти се съпротивляваш на своето его, желанието да се насладиш, за да се съединиш със светлината, с Твореца, заради отдаване, ако в теб има сила за преодоляване, – екран, ти встъпваш в “зивуг“.

Това се нарича “зивуг де-акаа“ – ударно съединение. С удари ти отблъскваш висшата светлина от желанието си да се насладиш, не желаейки да получаваш наслаждението направо, – за самия себе си.

И само, за да се уподобиш на висшата светлина, си готов да получиш това “угощение“, а не заради това , че си гладен, дори и действително да изпитваш истински глад.

Готов си да отблъснеш тези наслаждения и да не ги получиш, за да утолиш глада си, а да пресметнеш и да ги приемеш само в такава степен, в която ще можеш с това да насладиш Домакина. Това се нарича с удари.

С тях ти отблъскваш не Домакина, а наслажденията, които се стремят да нахлуят направо в твоето желание да се насладиш.

Ти си готов да ги получиш, но не направо, а само при условие, че преди това извършиш разчет – дали действително приемането ще бъде заради това да се уподобиш на Домакина и да намериш връзка с Него във взаимното отдаване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.12.2010 г.

[28459]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Рабаш:

“Знаем, че свещите не могат да горят, докато нямаме трите условия: 1) свещ – съсъд, в който се налива маслото 2) масло 3) фитил.

И когато тези три условия се съединят заедно – можем да се радваме на родената от тях светлина“.

Трите условия, необходими за светлината, отразяват нашия строеж. Ние се състоим от желание за наслаждение, което действа егоистично. И когато гледаме на света виждаме, че той е пълен със страдания и проблеми.

Никой не постъпва честно, всеки вреди на другия и аз недоумявам защо Творецът (ако той въобще съществува) е създал такъв лош свят – аз бих направил по-добър на Неговото място! Тоест аз гледам през своето зло егоистично желание, и затова виждам наоколо зло.

Но ако аз започна да превъзмогвам заблуждението си и да мисля, че Твореца е добър и прави всичко по добър начин, а аз го чувствам лошо само заради това, че самият аз съм лош, то всички тези мисли и желания се сблъскват в мен в противоречие.

И това се нарича “фитил“ (“птила“), защото аз си разяснявам къде са “отходите“ (“псолет“) на моето желание, и какво е лошото в него.

Желанието е съсъд, а вътре в него има “фитил“, раждащ се от противоположността на желанието. И тези разяснения (“бирурим“) пораждат горивото (“беирут“), тоест маслото – светлината Хохма.

Такива три съставни има и в човешката душа, която желае да се разбере със себе си и да загори като свещ, и в обикновената свещ, символ на тази душа.

Съсъдът – желание по природа е егоистичен, “заради себе си“, защото такъв съм се родил. С помощта на занятията с кабала, в групата, аз създавам “фитилът“, който може да се разгори – защото започвам да се съпротивявам и да си изяснявам, кой е Твореца и кой самия съм аз. А “маслото“ – това е следствието, тъй като това състояние поражда “горивото“.

Аз водя борба: искам да постигна отдаване, но съм неспособен на това. Аз се впускам напред, но моята природа ме дърпа обратно назад, Фараонът не ми дава да изляза изпод властта му. Но така си изяснявам – себе си и Твореца, и системата, чрез която мога да бъда свързан с Него.

“И след това преодоляване, човек се удостоява със светлината на Твореца, осветяваща неговата душа, която се нарича светлината Хануки – тоест разкриването на висшето управление, принасящо добро на творенията.

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010 г.

[28343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме длъжни да положим максималните усилия за да постигнем желаната от нас цел и да се убедим, че не сме способни на това.

А после трябва да проверим, длъжни ли сме да вървим в това направление и възможно ли е да придобием тази способност в бъдеще, или с помощта на разума, чувствата и анализа да разберем, че никога няма да сме способни на това и поради тази причина се нуждаем от помощта на Твореца?

Възможно е още сега да решим, че само Творецът е способен да изпълни пробива в духовния свят, да реализира нашето духовно раждане – прехода от утробата, в която ние сме отделени един от друг, към състояние на обединение.

Промъквайки се по време на този родови процес през тясното място от единия в другия свят, ние сме длъжни да се обединим на минимална духовна степен, създавайки първоначална връзка. Можем ли да го направим или не?

Ако можем – то хайде да го направим, ако ли не, то нека да поискаме от Твореца, да изпълни едното от двете. Бързо да решим и бързо да го направим, а не безполезно да губим време!

Като правило злото начало ни обещава успех следващия път, нашепвайки, че все още не всичко сме направили, не всичко сме прочели, има още какво да научим, с какво да се занимаваме.

В течение на много години, точно така сме действали, но сега благодарение на силата на груповото въздействие, сме длъжни да признаем, че сме неспособни да пробием сами в духовния свят и се нуждаем от помощта на Твореца.

И тогава заедно, всички ние ще започнем да викаме и да Го молим, а това е и правилната посока, защото в нас няма сила за отдаване, има само сила за получаване.

Въздействието на групата ще обезпечи всекиго с разбирането, че само Творецът може да изгради системата на връзка помежду ни и да ни обедини. Ние изискваме това да се осъществи и сме категорично несъгласни с егоизма, който ни предлага да продължим работата самостоятелно.

Няма смисъл да продължаваме, и обкръжението е способно да ни повлияе по такъв начин, че всеки да може да вземе това решение.

От урока по писмо Баал аСулам, 12.11.2010

[28649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – „да видиш духовния свят”?

Отговор: Ние не можем да видим духовния свят със своето обикновено зрение – с очите си. Духовният свят се възприема във вътрешните усещания.

И макар, че в тях, той ни се представя като безкраен и безграничен, това се определя не чрез геометричните мерки на нашия свят, а чрез нашите свойства, чрез новите ни сетивни органи – с вътрешното зрение.

И когато придобием тези свойства, всичко ще стане по-просто и лесно. Ние ще видим силите, които стоят зад всяко действие, зад всеки обект.

Всичко е много точно, ясно и определено. Разбираме, че всички ние сме управлявани отгоре, и че човек има право само на едно свободно действие – да поиска да види духовния свят, за да се отъждестви с тези действия.

Самият той не извършва действието – само се отъждествява с него. Но чрез това се чувства свободен, защото се издига над своята егоистична природа и започва да изпълнява всички закони не принудително, както е било преди, а по собствено желание, усещайки ги и виждайки ги. И това, вече е съвсем друго нещо – то дава на човека усещането за свобода.

Постепенно, той се изравнява с Висшата сила до такава степен, че не само Я оправдава, но и изисква Тя да извършва всички действия, които всъщност вече са заложени в Нейната програма – още, когато е възнамерявала да ги изпълни. Човекът е като дете, което бяга пред възрастния, искайки той да направи нещо.

И тогава, в крайна сметка, се случва пълното съединяване на Твореца с творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[28703]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Онези части на създаденото от Твореца желание, които са способни да се пробудят духовно, се наричат Исраел. А тези, които засега не могат да се пробудят, се наричат „народи на света”.

Такива части има вътре във всеки човек – съгласно неговото желание. Науката кабала се занимава не с телата, а само с човешките желания.

И всеки човек, в който се появи желание към духовното, се нарича Исраел. А когато това желание изчезне, изгасне и се скрие между неговите егоистични желания – той незабавно започва да се числи към „народите на света”. Така е с всеки от нас.

А егоистичните желания, така наречените „народи на света”, също се делят на 2 части: „праведници” и „вредители” – тоест, едните искат да навредят на ближния, а другите получават желаното, но не за чужда сметка.

Така всички желания се делят на тези 4 групи:

* Егоистичните желания, наричани „народи на света” са : такива, които вредят и безвредни

* Желанията, склонни към „отдаване”, наречени Исраел са: предани на отдаването или не.

Ако човек се занимава с кабала, той поставя целия свят на везната, клоняща към добрата страна, защото със своите занимания привлича висшата светлина, от което светът на егоизма става по-добър. Но, ако той се занимава с обичайната (открита) Тора, само с физическото изпълняване на заповедите, той увеличава страданията на света (поставя света на везната, клоняща към страната на вината).

Междинно състояние не съществува. Затова всеки, който е свързан с Тора, е задължен да премине към изучаване на кабала! Иначе, той вреди на света.

За това разказва книгата „Зоар”, а Баал аСулам само ни обяснява нейните думи.

Цялата система е устроена така, че ако хората се занимават единствено с материалното изпълняване на заповедите, без да изучават кабала, всички останали части на душата, които нямат отношение към духовната работа, а само към егоистичното желание, набират по-голяма сила и усещат повече възможности да реализират своето его.

Тоест хората, занимаващи се само с материалното изпълняване, предизвикват цялото зло, което после се разкрива в другите три части на душите.

А душите, отнасящи се към трите долни части, не притежават никаква свобода на волята – да бъдат добри или лоши. Избор имат само онези, които се занимават с Тора – те могат да склонят света към доброто или към злото. И най-горната група, която се занимава с „вътрешната Тора”, тоест с кабала – също няма много голям избор, ако правят всичко, което зависи от тях!

Право на избор имат само занимаващите се изключително и само с „вътрешната Тора” – те са най-проблемната част. Всичко зависи от това, ще започнат ли да се занимават с кабала и в каква степен.

Тези, които могат да се занимават с нея, а не го правят – безусловно нанасят вреда на света. Но онези, които се занимават, макар и не с пълна сила – не вредят, а носят по-голяма или по-малка полза. В това е голямата разлика!

Ако всички хора, които имат някаква връзка с духовното, макар и в малка степен се занимаваха с кабала – в света нямаше да има никакво зло! Нито кризи, нито някакви проблеми. В това е ключа към успеха, повече нищо не е необходимо да се поправя – нито в банковата система, нито в екологията. И нищо друго няма да помогне срещу всички наши беди.

Ще помогне само едно – всички, които са свързани с Тора, трябва да се занимават именно с вътрешната Тора, вместо с външната. Тогава целият свят ще отиде към доброто, всички хора ще чувстват вътре в себе си желание да постъпват добре.

Такъв извод прави книгата „Зоар” и кабалистите за всички следващи поколения.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 05.12.2010

[28799]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Ако само притежаващият „точка в сърцето” има свобода на избора, тогава не трябва да изискваме от останалите да се променят? Излиза, че всичко зависи от нас?

Отговор: Ние нищо не изискваме! През цялото време повтарям, че науката кабала трябва да се разпространява без да се натрапва – само за онези, които я искат.

Не трябва да се натрапва на онзи, който не иска – „в духовния свят няма насилие!” Необходимо е само да покажем на хората, в които се е събудило желанието към духовното, „точката в сърцето”, че има къде да дойдат с това желание и да го развият.

Тъй като на такъв човек му е зле и не знае защо – той чувства желание, което не знае къде да приложи. Нека научи, къде да го осъществи! А към останалите, ние не се обръщаме – нека си останат както са си.

Но, има народ в нашия свят, който се нарича Исраел. Това са душите, които някога са се намирали на духовно ниво, но са паднали от него в материалните желания.

И всички те, са длъжни да стигнат до изучаването на кабала и да поправят себе си. Това се налага, защото са преминали през разбиване – след като веднъж, вече са се издигнали в духовния свят, те са паднали.

И ако сега, в тях все още не се пробужда точката в сърцето, въпреки това те я имат, и ние сме длъжни да доведем до тях това знание. Дори онези, които се занимават с „външната Тора” вместо с „вътрешната”, безусловно са длъжни също да се занимават с кабала и само по този начин може да бъде поправен света.

Няма никаква друга възможност той да стане по-добър и да се спаси от бедите. Всички проблеми в света произтичат от недостига на светлина!

А светлината може да бъде привлечена в света, само чрез изучаването на кабала, която привлича обкръжаващата светлина. Не съществува никакво друго средство.

Кабала е средството за връзка с висшата светлина, за разкриване на Твореца на творенията, за разкриване на светлината – на желанието за наслаждаване. Тя ни свързва със светлината – учи те как да построиш анти-егоистичен екран.

Има само 3 съставни: желание, светлина и екран по средата. Долу е цялото човечество, горе е Творецът, а кабала е между тях, като средство за постигане на екрана.

Затова, трябва да се стараем да я приближим колкото се може по близо до онези, които искат да се избавят от всички беди, защото по този начин, те привличат светлината. А само от светлината зависи, как ще усещаме себе си в своите желания.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28793]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да влезе в това решение, освен нашето желание?

Отговор: Решението, до което трябва да стигнем, включва в себе си разочарование от това, че сме способни да се обединим със свои сили, а също, че всеки от нас или всички заедно ще успеем да пробием бариерата и да разкрием духовния свят.

С какво чувство ще го разкрия, ако не го усещам в себе си? Това чувство трябва да се формира между нас, като допълнително, ново явление, което засега ни е непознато.

Аз имам пет чувства и с тях, като с локатори се опитвам да намеря духовното – какво е то, къде се намира? Опитвам се, но не го намирам, защото кли, в което може да бъде възприето духовното, не се намира в мен, а между нас. Как да го създам?

Не мога сам да направя това, тъй като не чувствам другите – те, като че ли не съществуват. По какъв начин да се съединя с тях, ако съм лишен от чувствителност?

Да се съединя с тях, може да ми помогне само висшата сила, която преднамерено е създала преградите между нас, поставяйки всеки в отделна килийка – като пчелите в кошера.

Ние не можем да разрушим тези прегради – тогава къде ще почувстваме духовното? В общото желание, което можем да постигнем само с помощта на Творецът, който ще премахне преградите между нас.

Всичко това е устроено нарочно по този начин, за да Го разкрием, защото разрушаването на преградите изгражда кли за разкриване на свойството отдаване, което е присъщо на Творецът.

Излиза, че до това решение ще ме доведе потребността от ново кли. Това се нарича усилие, и ние трябва да го положим заедно, помагайки си един на друг в издигането на важността на нашите очаквания.

И когато вземем общо решение – да се обединим и в това чувство да пробием махсома – то се случва, защото наистина искаме разкриването на Твореца като съществуваща между нас сила и на свойството отдаване на всеки. Именно това е духовният свят.

От урок по писмо на Баал аСулам, 12.11.2010

[28646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината изпълва съсъдите или желанията в обратен порядък (по закона на обратното съответствие). Светлината трябва да съответства на желанието, т.е. колкото по-дълбоко е желанието и по-силен е екранът или намерението, толкова по-силна е светлината, която то притегля.

Но светлината не е задължително да се облича в същото желание, което я привлича. Първо светлината влиза в най-тънките съсъди (желания), което е точно противоположното на желанието, за което е била предназначена. Това предизвика всякакви обърквания в този свят и загадките във висшето управление.

За сметка на огромните усилия и страдания, т.е. работейки с най-мощните желания, човек придобива по-остър разум и по-прецизно възприятие или чувствителност. Виждаме как преминавайки през многото удари на нашите най-грубите желания, направо „по месото”, ние изведнъж започваме да чувстваме в себе си някакъв нов път на мислене или по-висши състояния.

По този начин законът на обратното съответствие на светлина и желание работи (ерех афух орот ве келим). Аз получавам удар по моя егоизъм, осъзнаване на злото и от страданието на това грубо и примитивно его, аз изведнъж започвам по-добре да разбирам духовното, Твореца. Оказва се, че сякаш едното е свързано с другото ли?

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 30.11.2010

[28166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да се опитвам да различавам в случващите се събития и в хората около мен такива понятия като лява и дясна линия?

Отговор: Не, това се отнася само към вътрешната работа. Едва, когато човек постигне силите на душата си и започне да работи с тях, тогава различава кои от тях се отнасят към дясната линия и кои към лявата, както е казано: „Лявата отблъсква, а дясната приближава”

Онова, което ме отблъсква от духовното се отнася към лявата линия, а това, което ме приближава – към дясната. Моето напредване, трябва да бъде основано върху двете сили, иначе над какво ще се издигам?

Лявата линия се представя като планината Синай (ненавистта) и именно тя определя височината на стъпалото от стълбата на духовното издигане.

Моето егоистично желание, левият крак, отхвърлящо всички останали хора се разкрива постепенно, спъпало по спъпало по тази стълба, в зависимост от това доколко съм готов да го поправя със силата на дясната линия, а десният крак е символът на отдаването. По този начин се издигам по стъпалата на стълбата (на Яков).

Именно тогава, аз мога да класифицирам своите вътрешни сили – доколко са за или против съединяването помежду си – но не и заобикалящите ме хора или събития.

Ти можеш да кажеш, че съгласно възприемането на реалността, целият свят се намира вътре в теб, защото човекът е малък свят и всичко, видимо отвън се намира вътре в него. Защо все пак не е възможно еднакво отношение към вътрешната и към външната му част? Когато почувстваш намиращото се отвън, вътре в себе си, тогава ще го присъединиш към дясната или към лявата страна!

Но дотогава, ти можеш да работиш само по отношение на другарите, присъединявайки ги към себе си като части на своята душа. Ако искаме да бъдем „като един човек с едно сърце”, то нашето желание включва всички, и в него няма разлика между теб, мен и някой друг. Така, капките вода – една, две, три – сливайки се, образуват една голяма капка.

Когато в нас се появи такова общо желание, тогава ще можем да се отнасяме към вътрешната му структура като към трите линии.

От предаването „Седмична глава”, 12.11.2010

[28689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Докато четем Зоар, с кого мога да се отъждествя в текста вместо да си представям някакви абстрактни сили?

Отговор: Ние можем да си представим само едно нещо: връзката между нас. В края на краищата ние съществуваме вътре в Малхут. Частиците на Малхут се обединяват една с друга във всички възможни връзки. Това е мрежа от връзки, която непрестанно се изменя, като в електрически уред или компютър. Материалът, желанието за получаване на удоволствие, остава непроменено, твърдо желание.

Силата вътре в желанието започва да работи, служейки като материал, с който те могат да се свържат помежду си. Ние съществуваме в това желание заедно със силата, която работи върху него. Всичко, което прави тази сила вътре в желанието е направено, защото ние сме го създали по този начин, сякаш сме го отпечатали, използвайки един шаблон, и това е всичко.

Вътре в желанието са „импулсите”, силите на добро и зло, светлина и тъмнина, две въздействия от Твореца, които преминават през това желание. Ние възприемаме и чувстваме нашата реалност като „аз” и „светът” – аз живея и усещам в тази материя. Ние говорим само за силите, които действат вътре в тази материя, желанието за получаване на удоволствие.

Затова докато четем Зоар, ние искаме напълно да оставим картината на този свят, тъй като тя е фалшива. Аз се намирам в желанието за наслаждение и силата, която действа вътре в него ми се представя. Няма нищо друго, никакви картини или изображения.

От урока по Книгата Зоар, 28.11.2010

[27926]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→