Ние изучаваме статията „МИ създал ЕЛЕ”, от „Предисловие на книгата „Зоар””.

В нея се разказва за Бина на света Ацилут. За това, как трите горни сфирот (ГАР или МИ), създали седемте долни сфирот (ЗАТ или ЕЛЕ).

ГАР създал (барá), т.е. извел от себе си навън (бар) своята долна част, АХАП. Спускайки се към Зеир Анпин и Малхут, тя сега може да участва във взаимно включване с душите, които се издигат към Малхут от световете БЕА, желаейки да се поправят и обединят.

Душите молят за сили за обединяване, и не им е нужно нищо, освен това. Те разбират, че по този начин ще придобият кли, в което ще се разкрие Твореца. А освен това разбират, че техните собствени сили не са достатъчни за такова обединяване – че тук е необходима Висшата сила.

И затова, те издигат своето желание към Малхут на света Ацилут, подтиквайки я да се съедини в едно цяло със Зеир Анпин – ЗОН.

Тогава, ЗОН откриват, че в тях се намира долната част на Бина – ЕЛЕ, и тази част ги издига към самата Бина, към МИ.

В резултат, душите, Малхут, Зеир Анпин и двете части на Бина се обединяват горе и там получават силата на светлината – онова свойство, което изцяло цари в горната част на Бина, свойството отдаване. Така МИ създава ЕЛЕ, а след това поправя душите, издигнали се в Бина.

Ако искаме да действаме, следвайки примера, който ни посочва книгата „Зоар”, тогава трябва да се постараем да намерим сред нас желание, потребност да се изкачим до Малхут де-Ацилут, за да се включим в АХАП на Бина.

Такава потребност ще пламне в човека, когато поиска да стане част от групата – защото Малхут на света Ацилут ще разпознае и откликне само на това желание

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28924]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабалист, четящ “Учение за десетте сфирот“, изпитва огромно духовно наслаждение, то защо това съвсем не ви личи външно? Защо вие обратно, изглеждате така спокоен?

Отговор: А вие какво искате да видите, какви преживявания на кабалиста, – външни емоции? Разбираемо, ние сме свикнали, на хората външно да им личи какво те преживяват. Но това не е така, когато става въпрос за истинско духовно впечатление.

Работата е в това, че вие за сега все още получавате впечатление от духовното във вид на обкръжаваща светлина, в своите егоистични келим, или само малко просветление във вече готовото въплъщение на Хасадим свише, благодарение на екрана на висшия.

И поради това вие или въобще не чувствате и не разпознавате тази светлина, или я усещате – но като някакво материално наслаждение и затова вашите впечатления могат да се усетят външно.

Но в човек, получаващ духовно наслаждение от отдаването, това външно изобщо не се проявява! Тъй като цялото това огромно наслаждение той приема вътре във въплъщението, създадено от обратната на него сила. И те се възпират един друг – пряката светлина се облича в обратната светлина и в желание, което е съкратено. И затова е съвсем незабележимо външно.

По тази същата причина нормалният човек не усеща духовния свят.

От урока по „Учение за Десетте сфирот“, 06.12.2010 г.

[28928]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желаейки да встъпи в група, да се обедини с нея, – точно там, във взаимовръзката с другарите човек разкрива четирите стадия на разпространение на висшата светлина, десетте сфирот, формите и степените на единството, за които кабалистите говорят.

Колкото по-силно той се споява с желанията на другарите по принципа на любовта към ближния както към самия себе си, толкова повече се проявява в него, светлината напълваща тези желания. Това е и разкриването на Твореца от творението.

Както Баал аСулам пише в предисловие към ТЕС, (п. 155), нужно е да пожелаем да се разкрие изучавания материал, да оживее в нас. Ние изучаваме поправянето на творението, за да открием в тези текстове светлината, да разкрием Твореца, като цел на творението.

Изправление на творението – означава да изправим връзката на човек с обкръжението. На пътя между мен и групата, на линията на връзката между нас лежат всичките светове. И колкото по-високо аз се издигам, толкова по-силно свързан съм с другарите.

Мощта на нашата взаимовръзка съответства на големината на моето включване в групата – и в тази мяра аз разкривам духовната реалност, придобивам съсъда на душата.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 05.12.2010 г.

[28766]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо заедно със света Никудим не се е разбил и света Ацилут? Може би в него има защитен механизъм, предотвратяващ разбиването?

Отговор: Точно така! Този механизъм се нарича “поправяне по трите линии“, при който подемът на МА“Н и връзката между получаващите и отдаващи части се осъществява не направо, както в света Никудим, където всичката светлина се спуска в кли/желание и води до разбиване.

В света Ацилут, кли преди всичко подготвя себе си, да се построи в трите линии. Условно то от по-рано се е свързало с висшия, от по-рано знае, какво ще получи.

На него е известна цялата, пълната светлина, която висшият може да даде, цялото ниво (ГА“Р), но то смалява себе си до определени размери, така че да получи само част от тази светлина, и я приема само в отдаващите келим – в Малхут, издигаща се в Бина – по-високо от самия Малхут. По такъв начин светлината се разкрива – и се възприема от низшите.

Тоест, обратно на света Никудим, в света Ацилут има защитен механизъм от две страни: 1. Висшият, даващ на низшия, освобождава само ВАК де-Хохма, само малка порция светлина, 2. низшият, очаквайки да получи тази светлина, от по-рано се свързва с висшия и сам изгражда система, наричана “трите линии“, за да бъде готов да получи дори и част от светлината не направо, а по трите линии.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 05.12.2010 г.

[28772]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако висшият парцуф иска да даде нещо на по-нисшия, той се смалява – като майка, която общува с детето си. Тя готви за себе си „храна за възрастни”, а на детето си приготвя специална храна, с определена температура.

Тези допълнителни действия чрез особен механизъм за връзка с нисшия, се наричат „сеарот” /коси/ – от думата „соер” /бушуващ/ или „саара” /буря/.

Защото висшият би искал да даде на по-нисшия всичко, което има, но е принуден да се съкрати и да даде на нисшия съвсем малко – в съответствие с неговото ниво, колкото е в състояние да приеме. И висшият трябва да се погрижи, това напълване да е от полза за нисшия.

Ограничението, силата, с която висшият се сдържа, се нарича „сеарот” /коси/ – в съзвучие с това, че  в него всичко „бушува” /соер/.

Сега само си представете, как страда и бушува Творецът! Защото Неговото желание да дава е огромно – Той иска да ни даде цялото безкрайно поправяне /Гмар Тикун/!

А Той ни гледа и вижда, че няма на кого да даде… Никой нищо не иска да получи. Какво огромно страдание е да гледа на нас, като на бебета, почти умиращи от глад, имайки възможността да ни помогне – да излекува всички наши рани и да ни напълни с благо, но ние не искаме това! Не сме способни да приемем нищо от Него.

И като отзвук от тази буря, която Висшият сдържа, започват да ни влияят нечистите сили – клипот, опитвайки се да ни пробудят и да ни заставят да действаме.

На нас ни се струва, че ни въздействат зли сили – но те се проявяват само в степента, в която  напредваме, забавяйки своето развитие и не давайки на светлината да ни напълни.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.12.2010

[28938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е в ТЕС (част 8, пункт 4 „Вътрешна светлина“), че нисшите издигат МАН, молба за поправяне, само до своя висш (Елион) и от там до ниво по-високо от висшия (Али Елион). От това следва ли, че има скок на две нива?

Отговор: Не, не може да се издигнеш на ниво по-високо от висшето. Текстът дискутира три нива, за да те предпази от това да си помислиш, че действието е завършено в твоя висш. Висшият издига твоя МАН на ниво по-високо от висшето.

И въпреки че действието не свършва  дори на нивото по-високо от висшия, ние имаме предвид само три нива в Света Ацилут. Това не означава обаче, че всичко свършва с тях.

Нито едно ниво не може да поправи каквото и да било за нисшата степен без да вземе част от Светлината на Безкрайността. Тя трябва да издигне желание, нуждата на нисшия в света на Безкрайността, тъй като такова желание е напълно ново – това е желание да се обедини Малхут и Бина, което не е съществувало, не съществува и няма да се намери дори в Безкрайността.

Желанието трябва да се издигне до Света на Безкрайността, където Малхут на Света на Безкрайността влиза в съединение (Зивуг де акаа) със Светлината на Безкрайността и предава специална светлина, предназначена изключително за този МАН на нисшия.

За да говорим за тази верига обаче вземаме предвид само три степени: нисш, висш и по-висок от висшия.

От урока по „Учение за Десетте сфирот“, 05.12.2010 г.

[28778]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Винаги имам някакво отношение към ставащото с мен, към средата ми, към хората, които обичам и към света. Ако присъединя Твореца към това отношение, аз започвам да изяснявам защо това се случва, за кого, кого ще облагодетелства и т.н.

Правейки това, аз се въвличам в истинска война за всяко едно състояние. Ако изясня тези състояния „в знанието“, това се нарича „гръцки подход“, тоест според моя разум, чувства, разбиране и всички мои представи. От друга страна мога да напредвам с „вяра над знанието“ и да търся силата на отдаването, желаейки да видя всичко от тази гледна точка. В този случай не искам да получа знание и разбиране в желанията, които се пробуждат в мен, а искам с помощта на тези желания да изляза от себе си. Искам да изляза навън, да вляза в другите и там да получа цялото знание и напълване с вяра над знанието, вътре в келим на отдаването.

Напълването, което съм способен да получа вътре в себе си се нарича „този свят“. Онова, което мога да получа от вън, излизайки от себе си, се нарича Висш свят. Аз се боря за този подход, който искам да поддържам и това се нарича Войната на макавеите срещу гърците. Гърците са символ на рационалното мислене, което съществува в света, на човешкия разум, научния подход. Макавеите са над това, защото олицетворяват работата на жреците (Коханим), която принадлежи изцяло на отдаването.

Човек винаги трябва да води тази война докато се издигне над бойното поле. В тази война ти имаш „шпиони“, които си изпратил на пазара, т.е. на мястото (желанието), където цари „многовластие“. Сред мислите и желанията ни, някои все още са управлявани от „мнозина“, склонявайки ги ту в една посока, ту в друга заради своя егоизъм. Това продължава, докато само една власт не се издигне над всички желания. Когато това стане, ти напускаш „пазара“ и влизаш в своя „дом“.

„Пазарът“ се превръща в „дом“, а „шпионите“ го напускат, както е написано: „Докато последният крак напусне пазара“. Оставаш насаме с Твореца, заедно с него, в сливане, в твоето желание/дом.

В духовния свят не се местим от едно място на друго. Съществува само едно място/желание. Но ти го променяш, изграждаш го, изменяйки оношението си и така то се превръща от „пазар“ в „къща“, в която запалваш свещ, „прославяйки чудото“ (Персума де ниса).

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010

[28340]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Освен общото устремление при четенето на кабалистичните текстове, има ли определено намерение към всяка дума?

Отговор: Когато се изкачиш в духовно постижении, ще имаш и общо отношение към текста, и частно отношение към  всяка дума.

Защото ще усещаш какво представлява сама по себе си всяка дума. Ще я съпреживяваш. Ще вървиш заедно с автора, ще изпълняваваш същите действия – и ще видиш, че твоите действия са точно такива, за които говори автора.

Кабалистичната книга – това е книга с инструкции! Ти по пунктове изпълняваш нейните точни указания, – и проверяваш върху себе си описаните в нея резултати – и така се развиваш, поправяйки душата си.

При всяко действие ти получаваш огромно наслаждение – та нали разкриваш Твореца! Във всяко свое действие ти разкриваш допълнителен нюанс на Неговото отношение, някое Негово свойство. Защото ти извършваш действия, уподобявайки се на Него – по начина, по който Той е създал в теб желанието да се насладиш.

И затова е казано: „По Твоите действия ще Те позная”. Всяко твое действие е изключително наслаждение.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 06.12.2010

[28931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата духовна система се намира в режим на очакване. Всъщност, това е нежив механизъм, който не се нуждае от нищо за себе си. Същото може да се каже и за Твореца, защото Той се явява безпрекословен закон.

Наричайки Го добър, милосърден, отдаващ, аз Му приписвам собствените си усещания. Такъв е Неговият образ в моите очи, а самият Той пребивава над всичко, над постижението.

Съответно, системата на духовните светове е система на неизменните закони. Освен нас в нея  не съществуват други „чувствителни елементи”, които искат нещо, осъзнато да дават и да получават. Към мен все едно е поставена тръба, по която идва светлината. В нейния край  има кранче и аз мога да го отварям – само че не с ръце, а чрез желанието си.

Висшето стъпало не е „добрия чичко”, а програмирано устройство. Обръщайки се с молба към висшето, аз задействам системата. Тя сработва само тогава, когато аз вложа в нея правилно желание, правилния импулс. Тя винаги е в готовност, с други думи, тя е готова да започне да подава светлина, в момента в който „отворя кранчето”. И всъщност, колкото го отворя, такова и налягане ще получа.

Този спирателен кран има „код за достъп”. За да го наберем е нужна правилна, истинска молба. Длъжен съм да разгледам своите желания и намерения, да фокусирам разум и чувство, целия да се приобщя към този „сигнал”, да го пропусна през групата, да го включа в общото желание на приятелите и да го насоча за благото на Твореца.

Когато подберем правилния код, кранчето ще се отвори. Системата очаква правилното въвеждане на данните. Пред нас е нежив механизъм, филтриращ и освобождаващ порции светлина, изобилие, енергии, сили, желания.

Единствената жива част е Малхут на света Ацилут, лежаща по-ниско. Всичко останало оживява единствено доколкото аз влагам в него своя живот, своите стремежи, своята болка.

И затова не трябва да се чака, че нещо ще дойде само свише. Системата работи съобразно с моите желания, с моите команди. Ако обаче аз все още съм неспособен да ги давам, то крещя пред стена, не намирайки Твореца. Той ще се появи тогава, когато аз  успея да го достигна, да го докосна.

От урока по Книгата Зоар. Увод, 05.12.2010

[28763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предговор. Статия „Нощта на  невестата”, п.140:

„А всички единения, извършени последователно, едно след друго, разкриващи възходите и отделните, следващи едно след друго стъпала, се събраха сега в едно стъпало на голямото единение-Единство, светещо от края на света и до края.

Затова е казано: ДЕН СЛЕД ДЕН ЩЕ ДОНЕСЕ СНОП, т.е. разкъсването между дните се обръща сега в голямо величие, защото са се превърнали в заслуги. И затова всичко става един велик ден на Твореца!”

Описаните състояния не се появяват с времето, а само в резултат на нашите поправяния. Ние четем, че всеки момент нещо ще се случи. Нищо няма да се случи, ако не го предизвикаме със своите усилия. Винаги има илюзия, че висшите състояния ще дойдат от самосебе си.

Разбирира се, ние ще разкрием всичко  написано тук, но това няма да се случи от самосебе си с времето. Новото състояние ще се разкрие от това, в което се намираме сега и ние ще го видим съвършено и напълнено със светлината на Безкрайността, както го описва Зоар.

Кога ще стане това? Когато поправим своето възприятие и открием, че и преди това сме били в това състояние, но не сме можели да си го представим правилно.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 26.11.2010

[28641]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→