Въпрос: Какво практически трябва да правим, за да се противопоставим на ударите на природата – такива като пожара в Северен Израел?

Отговор: Единственото, което ни трябва, е общото намерение, единението в мислите, за да помислят нашите другари по целия свят как нашето съединение един с друг ще помогне за отстраняването на всички катастрофи по света, в това число и страшният пожар, който бушува сега в Израел.

Трябва да включим нашата собствена молба в общата молба за целия свят, обединявайки се с всичките му страдания. Само така работи това: ако мислиш за всички, можеш накрая да добавиш и „нас”. Не себе си! Това е единственото, което може да помогне.

Невъзможно е да се бориш с катастрофите или кризите със старите методи, ако се оказваш пред висшата светлина, действаща срещу теб. Ние ще видим още и как ще се върне финансовата криза, която се опитваха да гасят с всички възможни методи, и този път ще избухне много по-силно отпреди.

И така е във всичко останало. Ние няма да съумеем да се справим с нормалните методи с тези проблеми, само ще ги приглушим за известно време, за да се върнат после още по-силни.

Защото изправянето е възможно само чрез сближаването на сърцата, само чрез съединението. Светът трябва да стане глобален. Силата, въздействаща ни свише, ни обкръжава и притиска от всички страни, развивайки се като една глобална сила. И ние чувстваме, че човечеството става като един организъм, където всички са свързани един с друг.

Ние ще видим занапред, че всички тези катастрофи ще заставят човечеството да се съедини. Сега в Израел идват пожарникари от всички страни по света да помагат в борбата с огъня, утре на друго място ще се случи нещо и целият свят ще се хвърли там, след това на ново място. И така за сметка на катастрофите природата ни заставя да се обединяваме и да разберем, че се нуждаем от помощта един на друг.

Природата ще стане дотолкова враждебна, че вече няма да имаме възможност да мислим как да воюваме един с друг. Ако не се съгласим с добро, Творецът ще ни застави насила. Положението ще стане толкова сериозно, че нито един народ няма да може самостоятелно да се бори с природните катастрофи – ще се наложи всички да му помагат. И изведнъж всички ще разберат, че трябва да бъдат заедно. Иначе просто няма да оцелеят.

Пред заплахата от смъртта всички ще се обединят. Но защо да чакаме това, ако можем да вървим по добрия път…

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какви са конкретните действия за достигане на обединение и свойството отдаване?

Отговор: Нашето единствено свободно действие е да се съединим с групата, при това колкото се може по-тясно.

Но физическите действия не са обединение. Обединението трябва да бъде вътрешно: за какво правя това?

Опитвайки се да се обединя, аз трябва постоянно да се обръщам към Твореца: помогни ми да достигна обединение!

Аз го водя със себе си на урока, на събранието на другарите, искам Той непрекъснато да бъде редом с мен. Аз изисквам от Твореца да изпълни това действие над мен и не го изпускам дори за минута.

Висшата сила е длъжна да изпълни моето изискване, защото самата тя иска това, както големият иска да създаде за малкия условия за развитие. Но ако детето не иска да се развива, няма по-лоша ситуация – това сме ние. Ние не се вълнуваме от нашето състояние, а Творецът иска да изискваме постоянно!

Затова аз трябва да знам: моята работа е да се съединя с групата и да намеря в тази връзка духовния свят.

Тази работа правя заедно с Твореца. Аз постоянно Го дърпам, както е написано: „Да вървим при Фараона!”. А освен това нищо повече не е нужно.

Какво ни липсва? Първо: разочарование от собствените сили. Второ: увереност в това, че Творецът може да ни помогне. Трето: молба към Него да завърши действието.

Действието винаги изпълнява Той, а затова нашата работа се нарича „аводат а-Шем” (работа на Твореца). Парадоксално, но работя и полагам усилия аз, а работата се нарича работа на Твореца – аз само я предизвиквам!

Но аз трябва много да се трудя, докато разбера, че именно Той е длъжен да направи. Действието се изпълнява от светлината, а аз трябва да бъда в нужното място и да кажа: тук действай! Ако аз намеря това място, то Той изпълнява.

При това не е важно къде се намирам аз и какво правя: в групата, на урока, в къщи, на работа, по пътя – аз винаги се занимавам с това. Това е и нашата практическа работа.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.11.2010

[28644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светът навлиза в качествено нова посока на развитие, и Израел става водещ в това ново развитие. До сега не е имало такова нещо, защото сме се намирали в период на „изгнание“ – а сега настъпва времето на „освобождение“.

„Освобождение“ означава подобие на Твореца, приближаване към Него и разкриването Му, разкриване на законите на природата и постигане на хармония с нея. Приемане за изпълнение на всички висши закони – това означава да разкрием природата.

В човешкото общество и вътре в нас всички тези закони трябва да започнат да се реализират за сметка на нашите собствени усилия. Т.е. ние не трябва да работим повече над нищо друго, освен на своето подобие с природата, с Твореца.

А ние вървим в обратна посока и не искаме да чуем! И в това е източника на всички катастрофи. По-рано страданията са се разкривали по по-прост начин, за да ни подтикнат леко напред. А днес те вече действат в противоположно направление, против нас!

По-рано страданията са били като лека инжекция отзад, обръщаща ни към нужната посока и стимулираща по-бързото развитие. Но те са били в унисон с твоите собствени стремежи, само са те подтиквали като магаре, което подкарват с удари отзад.

А сега където и да се опиташ да пробиеш в развитието си, природата настъпва срещу тебе и те бие не отзад а право в челото. Искаш да продължаваш по стария път? – Номера няма да мине! Така ще навличаш върху себе си все по-големи и по-големи проблеми – тогава «по-добре седи и нищо не прави»…

Т.е. трябва да преминем към поправяне. А Израел е проводник на поправянето в този свят, защото притежава неговата методика. И затова Израел ще преживява все повече и повече проблеми ако не се придвижваме правилно.

Но тук всичко зависи от нас! И виждайки катастрофите, които се случват, трябва преди всичко да се направят правилните изводи – това са не просто «случайни произшествия», а в природата всичко е свързано едно с друго и за всичко си има причина.

Ако излезем на фронтално противостоене на природата, което никога по рано не е било, ставайки противоположни на нея – ще се наложи да побързаме с поправянето. Вместо противоположности, трябва да постигнем подобие и да изпълним това, което Творецът, природата иска от нас: постигане на хармония, съединение между себе си, като един човек с едно сърце, да достигнем до братска любов.

И ако постигнем това, то ще изчезнат всички катастрофи и всички народи ще започнат да поддържат Израел. Ще станем център за поправяне на света. Ако в света има ненавист към Израел , то това е защото имаме методика за поправяне, но не я реализираме достатъчно бързо и не я разпространяваме в света.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Науката каббала казва, че човек може да напълни себе си само като предаде наслаждение на другите. Проблемът е в това, че човек желае да получи наслаждение като го задържи вътре в себе си.

Но ако наслаждението премине към някой друг, а от него към още някой и така се разпространи между всички, то ще се превърне в непрекъснат затворен поток!

И тогава ти ще усещаш живот не само в този кратък миг, когато наслаждението те напълва, и веднага след това изчезва, оставайки пустота.

Така че, ако можем да се съединим между себе си в обща затворена система, когато чрез нас както по клетките на нашето общо «тяло» през цялото време ще преминава потока на наслаждението, то ние ще усетим вечен живот в абсолютно добро, идващо от всички.

А какво е това абсолютно добро? Непрекъснато, безкрайно наслаждение!

Ако по такъв начин ти се съединиш с останалите и през тебе протече наслаждение, светлината, усещането за живот, подобен на клетките на биологичния организъм, който предавайки нужното от един на друг, обезпечава неговото съществуване – ти даваш живот на цялата тази система.

Но покрай животинския живот, който живее нашето тяло, в тази система възниква осъзнаване на нивото «човек». Защото всяка нейна «клетка» предава на другата не само жизнена енергия, но и желания и мисли.

Наслаждението само по себе си е нещо абстрактно, като електричеството, което може да се използва съобразно потребностите: и за нагряване и за охлаждане и за създаване на налягане и за образуване на вакум и т.н. И когато в такава затворена система наслаждението преминава между всички, всеки се напълва именно с това, което той желае, към което се стреми.

Но освен усещането на вечен и съвършен живот, в такава система възниква усещане за живот на цялата система – Твореца, Неговото Ниво и Замисъл. Както нашето тяло, в резултат на биологичното си функциониране създава условие за усещане между нас хората, на ниво по-висше от себе си, животинското.

От лекция на тема „Моят първи конгрес“, 30.10.2010

[28685]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Може ли человек да бъде свободен в нещо?

Отговор: Отначало трябва да изясним какво представлява свободата, която търсим?

Търсим ли свобода от ангела на смъртта, както е било изсечено на скрижалите на завета (т.е. вечен духовен живот) – или се основаваме на това, че можем да бъдем свободни в някакви действия в обичайния, материален живот?

Кабалистите обясняват, че в обичайния живот у нас няма никаква свобода и че всичко е вече предопределено и начертано стъпка по стъпка. А свобдата е възможна само ако се повдигнем над нея, на нивото на вземане на решения – на духовна висота.

Само там съществува свобода на избора, тъй като там вече има две противоположни сили: получаване и отдаване. Докато в нашия свят действа само сила на получаване, по отношение на която в нас има възможност да получаваме повече или по-малко – в зависимост от своето разбиране, къде ще спечеля и къде ще загубя.

Т.е. всичко зависи от моето просто разбиране: къде виждам по-голяма или по-малка изгода за себе си. И затова тук няма никаква свобода. Аз винаги притеглям какво е по-добро за предпочитане.

Но след това, след като узная и разкрия какво колко струва – в мен не остава никаква свобода на избора, за да тръгна напротив. Тъй като цялата ми природа е настроена на това, максимално да получа при минимален разход, минимално отдаване. Така действаме във всичко – осъзнато и неосъзнато.

И макар и да ни се струва, че сме способни понякога да вървим против житейската си логика, това е също илюзия и вътре винаги се крие дълбок егоистичен интерес, който определя всичко.

Но когато се повдигаме на духовно ниво и придобиваме желание да отдаване, наред с желанието да получаваме, то можем вече да балансираме между тези две желания, оставайки по средата, в средната третина на Тиферет без да се накланяме в тази или другата страна.

Ние не избираме това което е за предпочитане за нас – иначе не би било избор и би зависело само от моята оценка. Свобода на избора е възможна, ако се намирам между две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и между тях се установявам аз – точно като двигател в мрежа.

И тогава използвам и двете сили, притежавайки свободата да построя себе си, като включвам и двете сили – и това ражда нова реалност. Свободата на избора, който имаме в духовния свят ни позволява да построим Твореца! Творецът – това съм аз, вече поправен… Затова и Той се нарича така – «Бо-Ре» («ела и виж»).

Ти строиш нова реалност от тези две противоположни сили. А до тогава не съществува никаква свобода. Никога не ще има никаква свобода на избора на основата на една сила, а също и избор между две сили – а само, ако правилно съединяваме тези две сили и получаваме от тях трети компонент, който се нарича «Човек» или «Творец».

Нашето желание е създадено като обратен отпечатък на светлината и затова ако то усеща само себе си – е нещо ужасно!

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27100]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли е всеки път да предявяваш към приятелите си все по-високи изисквания?

Отговор: Всичко зависи от теб самия. Да повишаваш изискванията към приятелите си е равнозначно на това да повишаваш изискванията си към Твореца, към Висшата светлина, която въздейства на кли. Може да се случи така, че тяхното обратно въздействие да се окаже противоположно на очакванията ти.

Трябва да разберем, че живеем в свят, който непрекъснато се приближава към края на поправянето. Правилно „събирайки” данните за това, ние ще почувстваме сближаване със световете и ще се променяме съобразно с тях. Но ще се променяме „линейно”, а не циклично, минавайки отново и отново през петте стъпала на АВАЯ.

При това аз не знам, как именно трябва да се променям. Но пък постоянно помня, че Творецът ми дава все повече с всеки следващ път. „Добър и Творящ добро”, „Няма никой друг, освен Него” – Той все повече израства пред мен.

И не е важно какво чувствам. Ако всеки миг аз искам да Го намирам и да Го държа в полезрението си, тогава съм устремен във вярната посока.

В крайна сметка аз виждам, че всички етапи и състояния са призвани да разкрият пред мен отдаването на Твореца, за да може Той действително да стане велик в моите очи. Така ще бъде, ако аз, все пак, умея да се променям.

Ето защо в книгата „Шамати” Баал Сулам започва с „Няма никой друг, освен Него”. По този начин ние сме длъжни да се насочваме, да се ориентираме: светлината ни се разкрива все повече и трябва да намираме златната среда.

От една страна, „Няма никой друг, освен Него”, „Добър и Творящ добро”, от друга страна, моето желание, което е противоположно на Него, а по средата аз изграждам своето отношение към Твореца, за да утвърдя в себе си тази формула.

В този случай, аз постоянно се променям.

Как? Аз не мога да променя своето желание и усещане. Те идват по естествен път и аз не се самозалъгвам относно тях. Принципите „Добър и Творящ добро” и „Няма никой друг, освен Него” също са неизменни.

Но по средата аз мога да изграждам намерение и всеки път да го променям, да го поправям, за да съгласувам своето желание с величието на Твореца.

Този „буфер”, „адаптор”, миротворец между двата полюса, се нарича вяра над знанието. Благодарение на него аз вървя напред.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28577]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бина представлява чистото отдаване, хафец хесед. Тя може да се намира и в главата на парцуфа, и извън нея.

Върху Бина не действа съкращението (цимцум) и въпреки това тя се намира отвън, защото това ѝ позволява да приема нисшите си собствени свойства.

Намирайки се над екрана, Бина е преградена, затворена в главата. От друга страна, оказвайки се навън, тя извършва отдаване на нисшите – и всичко, което те имат, го получават от нея.

И все пак това „излизане” не влияе на нея самата. Излизайки навън, тя в същото време като че ли и не напуска главата и свободно поддържа връзка с по-високите парцуфи.

Бина е свободна, тя може да се намира и горе, и долу. Точно в това нейно свойство се крие нашето спасение.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 02.12.2010

[28449]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако ние искахме поне на 1% да използваме влиянието на обкръжението, то вече щяхме да бъдем на духовното стъпало.

Ако аз считах силата на обкръжението по-силна от своята, аз вече щях да се намирам в духовното!

Защото това се нарича влизане във висшия свят – преходът от моето желание в желанието на обкръжението. А къде още мога да го усетя? Колкото по-дълбоко прониквам в желанието на обкръжението, толкова по-високо се издигам в световете: Асия, Ецира, Брия, Ацилут.

В мига, в който преминавам тази граница, отвъд която обкръжението става по-важно от мен – това е именно преходът на махсом.

Сега за всеки е важно неговото собствено желание. Обкръжението му влияе, но само в онази степен, в която той отменя себе си пред него.

Обкръжението не е виновно за това, което се случва с човека – всичко зависи само от него самия! А обкръжението е напълно изправено, то и не може да бъде неизправено, защото е организирано от Твореца!

Той е този, който те е довел тук и е казал: „Искаш да се свържеш с Мен – направи така, че да изчезнеш в това обкръжение, като зародиш в утроба. Влез вътре в това обкръжение – и, ако успееш, значи ще Ме разкриеш”.

Когато отмениш себе си по този начин в минимална степен, се издигаш на първата духовна степен. Това засега са степени на „отдаване заради отдаването”, като зародишът в утробата. Той като че ли не съществува сам за себе си и затова майка му го снабдява с всичко необходимо.

Колкото повече тя му дава, толкова повече той расте и толкова повече отменя себе си. Затова той расте вътре в майка си, но не ѝ пречи, все едно не съществува. А колкото повече се отменя – толкова повече тя може да му дава. Затова тя не го възприема като чуждо тяло – напротив, като най-близкото и най-скъпото!

Когато порасне дотолкова, че вече не може напълно да отмени себе си пред Бина – той се ражда, излиза навън. Сега той ще се отменя пред нея по друг начин, като малък спрямо възрастен.

Но това също е отмяна – за да получи храна, а после образование. Всички степени чак до възрастния индивид получават за сметка на самоотменяне.

Майката това е групата, Шхина, общото събрание на душите. Отмени себе си и ще влезеш там!

А когато аз ставам „възрастен”, това не означава, че повече нямам нужда от тях! Но аз съм способен да взема това общо желание и да започна да работя с него, да привличам напълване към него.

Аз съм отменил себе си по отношение на всички души, цялото това общо желание, получил съм това кли, всички примери и сили от майката – и сега мога да започна да разкривам това огромно желание, Малхут на света на Безкрайността, и да работя с него, да получавам заради отдаване – това вече е степен на „любов”.

Цялата наша работа се извършва с обкръжението, с общата душа – а къде другаде може да се работи? Освен това няма нищо друго. Всичко се случва на едно и също място, и Творецът се нарича така – „мястото”.

От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010

[28489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Егоистичното ни желание се нарича „гърци“ или „знание“ и това означава, че искаме да се предвижваме след разума и чувствата, които имаме сега.

Всъщност на какво можем да се опрем и обосновем? – Само на това, което имаме. Точно тук и възниква проблем, защото с тези келим не можем да влезем в духовния свят.

Но духовния свят се намира тук и сега и не съществува някакво разстояние, което ни е нужно да преодолеем или изменим, в което сме длъжни да го постигнем.

Ние постигаме духовния свят в допълнителни органи на чувствата, които трябва да развием в себе си над собственото знание и рационалност, т.е. над егоизма, които трябва да подготвим правилно за да можем за първи път заедно да започнем да усещаме духовния свят.

Това се нарича войната на Макавеите, а победата в тази война се нарича Ханука, което означава „спрели се тук“ – „хану ко“, защото правим спирка по пътя. Това състояние се нарича „хафец хесед“ (не желаещ нищо за себе си) или Бина и се явява разкриване на Твореца или първо поправяне на егоизма.

На този етап човек се повдига над егоизма си и започва да придобива допълнително усещане, наричано „отдаване“. С негова помощ той започва да усеща духовния свят.

Но макар човек и да усеща духовния свят, той се намира в тази реалност пасивно, като зародиш в околоплодните води.

Това се нарича „спирка“, защото човек в действителност не е готов да има ясни знания и възприятия, наричани „постижения“, когато всичко му е понятно и открито и той става абсолютно такъв, както и Твореца и управлява всички духовни светове.

Ако съпоставим това състояние с гостенина и домакина, то независимо от растящото желание да се наслаждава, на етапа Ханука човек се отказва да получи от домакина. Това вече е духовна работа на човека, т.е. той не иска да получава нищо, не желае да участва в духовния свят, а иска само да присъства в него.

Ето защо на този празник се забранява да се използва светлината на свещите, нея можем само да я съзерцаваме. По тази причина се приема, че на Ханука се извършва чудо, защото става изход от егоизма ни, с други думи, чудо от победата на егоизма, след подема / изхода от него / от Египет: избавление от желанията и мислите, които ни удържат в този свят и не ни посволяват да усетим духовния свят.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 30.11.2010

[28387]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим на празника Ханука, за да стане реалност духовният свят?

Отговор: Ние, с цялата си маса, вече се намираме на мястото на пробива, на изхода от Египет (усещаме само нашия свят в егоизма).

И от една страна, чувстваме, как Фараонът/егоизмът ни е хванал за краката и не ни позволява да излезем, а от друга – разбираме, че сме длъжни да излезем навън от нашето его. Тези сили се намират в борба помежду си.

С всеки изминал ден, ние все повече и повече разбираме, че духовният свят и неговото възприемане се намира над егото и това се нарича с вяра над знанието. Но, когато се опитваме да опознаем духовния свят, чувстваме, че все още нямаме достатъчно сили, за да се изтръгнем и да избягаме от Египет.

Затова са ни необходими такива събития, като Деня на единството, който премина успешно във всички групи по света.

А тъй като световната ни група е вече достатъчно голяма и едновременно с това разнообразна (което придава по-голяма мощ на нашето обединяващо се кли), то стигнахме до състояние, когато воюваме през своите „грехове” и искаме да излезем от тях.

Разликата между Фараона и „греховете” е в нивото на борбата: Фараонът, това са страстите на материалния живот: желание за храна, секс, семейство, богатство, слава и т.н., а греховете са борбата между материализма и кабала.

Човек, който е започнал да разбира, че тези неща губят за него своята притегателна сила, независимо, че всички те са в него, че това не е главното в живота, встъпва в противоборство, за да се издигне над този свят, защото не му достига смисъла в живота. Той не знае за какво да живее.

А самата война на Макавеите, е духовна война. Древногръцката философия твърди, че нашият свят е реален, а ние трябва да живеем в него и да го развиваме.

Срещу това стои подходът на кабала, която казва, че трябва да се издигнем над този свят, защото той вече не ни напълва и да постигнем реализацията на замисъла на творението.

Аз бих казал, че ние се намираме на много напреднали, добри нива, въпреки, че винаги искаме да постигнем повече. Но смятам, че всички ние, включително тези, които напредват заедно с нас в групите и самостоятелно по целия света, бързо ще постигнем победа в тази война.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 30.11.2010

[28571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→