След Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) и решението, взето от творението, че може да приема светлина само с помощта на анти-егоистичния екран, ние съществуваме в природата на реалност, където действа не само простият закон за получаване в зависимост от големината на желанието, както е било в Малхут на Безкрайността до Съкращаването.

След Съкращаването, не е възможно да бъде получено нищо в отвореното желание. Тази забрана работи над нас и ако под Малхут на Безкрайността има желание за наслаждаване, светлината не може да свети в него, тъй като трябва да премине през този закон, през това условие, което е заложено в природата.

Освен това, дори ако приемеш съкращаването, това е все още недостатъчно. Въпросът е, какво желаеш от това съкращаване и по-нататък? В степента, в която искаш да се уподобиш в действията си на Твореца, желаейки да станеш отдаващ, ти получаваш светлина, мъничко наслаждение, наречено „светлина Хасадим”, която те напълва.

В тази светлина Хасадим, има също НАРАНХАЙ, всички нива на Бина, докато не постигнеш такова стъпало, че всички твои желания да започнат да се напълват със светлината Хасадим, тъй като твоето намерение е да бъдеш „хафец хесед”: „Аз не искам нищо за себе си! Наслаждавам се от това, че не получавам, че съм подобен на Твореца”.

Ето такова е нивото на праведника. Той вижда, че Творецът не получава и също не желае да получава. Тоест гледа не Неговото намерение, а действие. Творецът не получава, и аз искам само едно – към мен да дойде такава сила, че и аз да не желая да получавам.

Тогава, при мен идва светлината и ми дава такава способност, която ми позволява да не получавам, независимо колко ми дават.

Но в следващия миг, отгоре ще ми дадат още по-голямо желание за наслаждаване, светлината ще го разгърне в мен – и аз пак ще поискам да получавам. И отново моля: „Дай ми сила да не получавам!” И ми дават тази сила. Тогава, аз се напълвам с наслажденията, наречени „”Хасадим” и съм доволен от това, че като не получавам, съм подобен на Твореца.

И така, всеки път увеличават в мен празното желание за наслаждаване и вместо да моля за неговото напълване, аз го преодолявам и моля за сили да не пожелавам да се напълня, а да бъда подобен на Твореца. Искам да се задоволявам с Хасадим, като ГАР на Бина.

Когато постигна ГАР на Бина, това означава, че съм придобил желанието за отдаване. Сега, аз съм „хафец хесед” – извършил съм „връщане заради трепета”. Какво значи „заради трепета”? Да не получавам нищо за себе си и единствено да бъда подобен на Твореца – по това, че не получавам.

С това, аз не съм изцяло равен на Твореца, но съгласно келим, ние сме подобни. Той няма получаващи желания, а аз имам, но съм ги поправил така, че сега, те не ми пречат. Придобил съм такава сила, че макар да имам безкрайно кли/желание да получа наслаждение, то е изцяло запълнено от светлината Хасадим, и аз не искам нищо, освен това. Защо? Защото ми свети величието на Твореца – искам да съм като Него и да се наслаждавам от подобието си с Него.

След това, по естествен начин, ми се разкрива ново празно желание. А до този момент, не разбирам какво е това, както е в четирите стадия на разпространение на светлината – след като нищо не съм получил в ГАР стадий бет/2, аз започвам да разбирам: „Но Творецът отдава, Той е Даващ. Как мога да отдавам – чрез действие, подобно на Него?”.

Така и сега, развивайки се отдолу нагоре, започвам да разбирам, че ако мога да получавам заради отдаване, тогава ще стана напълно подобен на Него. За мен, това е целта, а средството е да получавам заради отдаване.

Как да го направя? Тогава, аз искам от светлината допълнителни сили, за да ме поправи и да мога да получа в тези келим/желания така, че наслаждението, което усещам да бъде изцяло, за да отдавам на Стопанина.

Аз усещам наслаждението – наслаждавам се на всички негови вкусове, както е казано: „Вкусете и се убедете, колко добър е Творецът”. Извличам от това огромни наслаждения, и всичко, което усещам не ме обърква, защото непрекъснато внимавам, да усещам всички тези наслаждения само при условие, че ги давам на Него.

Тогава чувствам, колко съм Му дал и как се наслаждава Той. От това, моите келим нарастват повече, защото разбирам Кого наслаждавам – сега съм станал като Него и дори повече от Него, защото аз Му давам наслаждение!

Моите келим се разширяват още повече – зад пределите на желанието за наслаждаване, създадено в мен от Твореца. Освен това, съединявайки се с групата, вместо една духовна искра, аз ставам собственик на седем милиарда искри. Така, сега се съединявам с Твореца и ставам притежател на огромно кли/желание – в мащабите на Твореца, на Когото отдавам.

Усещам Неговото кли, в което Той се наслаждава, като свое – защото го напълвам аз. Можете ли да си представите за какво става дума?! Тук, ние излизаме в още едно, следващо измерение. Но за него, вече е невъзможно да се говори…

И всичко това е поетапен процес на развитие, в който всеки път се стига до разбирането, какво трябва да се направи по-нататък.

От урока по книгата „Зоар”, 03.12.2010

[28588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „кръгли” келим, и как те участват в нашата работа?

Отговор: „Кръглите” съсъди/келим („игулим”) са хранилище, архив на всички желания, които трябва да извлечем оттам и да поправим.

„Кръглите” келим са желанията на света на Безкрайността, още преди съкращаването. Чрез тях, висшата светлина може да влияе на тези, които все още нямат екран.

Душите, които имат екран, работят с „преки” съсъди/келим („ешер”). Те са „пряко” съединени с висшата светлина. Но ако в мен няма екран, аз не мога да повлияя на Твореца. А как Творецът може да ми повлияе? И Той действа чрез „кръглите” келим, защото те се намират навсякъде, във всички желания.

Чрез тях, Той може да ми въздейства, тъй като в мен също има кръгли келим, но аз все още не съм ги „поправил”, не съм ги насочил към Твореца.

И затова има два вида висше управление – частно и общо. Аз се намирам под частното, личното управление, ако съм способен да бъда във връзка с Твореца, във взаимно отдаване: Той на мен, а аз на Него – ние работим заедно, абсолютно „пряко”: „според страданието (усилието) е и възнаграждението” – всичко, което заработвам е съгласно екрана, и по този начин напредвам.

А „кръглите” желания означават, че не съм способен на никакво преодоляване. Дори не зная, не разбирам, какво получавам – така прави целият свят. И докато човек не постигне екрана, работата „в линиите”, той бива управляван чрез „кръглите” желания – тоест получава без да се замисля, както е при всички.

А светлината идва чрез „кръглите” келим и предизвиква в нас „пряка” реакция, защото ние нямаме друга възможност да отговорим на Твореца. Ако правилно и „пряко” реагираме на Неговото въздействие чрез „кръговете”, тогава влизаме в контакт с Него – разкриваме Твореца като даващ и получаваме цялото напълване „пряко”, с помощта на екран.

А ако не, то чрез „кръглите” желания към нас идват всякакви катастрофи и беди. „Кръглите” ни управляват и въртят, а установявайки „пряка” връзка, ние вземаме управлението в своите ръце.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 03.12.2010

[28594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има състояния, които се проявяват и получават своето продължение само в резултат на четирите етапа на развитие на творението, когато светлината предизвиква в него чувство на срам.

Стигайки до четвъртия стадий (бхина далет), творението се намира на стъпалото срещу Твореца, но го реализира по противоположен начин – и тогава усеща тази противоположност като срам.

По този начин, на едно място възникват два плюса и срамът неутрализира всички наслаждения на творението, отрича неговото „Аз”.

В резултат, творението е готово да се съкрати, в него остава само едно решение: „Аз трябва да се уподобя на Твореца по действия. И не е важно, какво ще ми потрябва за това”.

В действителност, на предходните етапи творението вече е изпитало вкуса на получаването и отдаването, вече е било на мястото на Твореца и е събрало всички необходими впечатления. Сега, съкращавайки се, то преследва само една цел – да стане подобно на Твореца.

И така, в резултат на слизането под завесите на световете след разбиването на съсъдите и на всички предварителни етапи на нашето развитие, ние стоим пред издигането назад, към светлината. Нашето поколение е първото, което пристъпва към поправянето.

Този процес, както по-рано, съчетава в себе си диаметралните противоположности: нашето егоистично желание иска да се наслаждава, срамът не му позволява това, а в същото време, в нас се пробужда зародишът на желанието за отдаване.

След разбиването на съсъдите, всичко е станало част от нас: стадиите на разпространение на пряката светлина, получаването и отдаването. Като следствие, ние трябва да съхраним в себе си двете противоположности – и това е най-трудното.

Защото, от една страна, човек се развива благодарение на растящото желание, а от друга страна, като резултат от това – все повече се отделя от Твореца. Следователно, той трябва да преобрази своето желание в намерение заради отдаване. Укрепвайки това намерение, той ще расте и ще се приближава към Твореца.

Един е силен със своите егоистични желания, а друг – с подобието с Твореца, със силата на отдаване. Тези две противоположни една на друга сили, се проявяват в нас редувайки се, и ние трябва да ги съчетаваме помежду им със собствени усилия.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Този, който слуша урока и не разбира, трябва повече от другите да мисли за намерението.

В намерението всичко е ясно, за него няма какво да се обяснява – трябва да го изясним за себе си! Изясни си, точно какво искаш.

Дори ако твоите желания не са в унисон с духовното, по време на ученето, висшата светлина ще ти подейства и постепенно ще те настрои правилно. Главното е, че се стараеш да анализираш своите намерения.

Нашите усилия са не в ученето, не в разбирането, а в намеренията: за какво уча, защо, какво искам от това. И дори ако всички твои вътрешни разчети са неправилни – това не е важно. Ако ти задействаш намерението, светлината ще му въздейства.

Защото светлината действа не на желанието, а само на намерението (на егоистичното, за да го превърне в алтруистично). Тъй като тя идва отгоре, през световете, които вече са облечени в намерението, в отразената светлина.

Затова, ти не можеш да получиш висшата светлина, ако не създадеш и отразена светлина. Отразената светлина е намерение.

И затова, ние нямаме избор – всичко зависи само от това, как ще задействаме намеренията. Дори ако те са неправилни, както при малкото дете, което още нищо не разбира – това не е важно. Главното е, че висшата светлина има какво да поправя!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 02.12.2010

[28465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В основата на изучаването на науката кабала лежи сгула, т.е. привличането на светлината, връщаща към Източника.

За това е предназначена цялата Тора, т.е. методиката за поправяне. И по този повод е казано: „Аз съм създал злото начало и Тора като допълнение към него”.

Тора не случайно се нарича „допълнение”. Тя никога не променя желанието, но „допълва” неговото намерение и го прави годно за употреба. Така, както към ястието се добавя подправка, без която то не може да се яде. Щипка подправки решават цялата работа.

И затова, какъвто и текст да изучаваме, нашите намерения трябва да бъдат същите.

Кабалистите са писали своите книги, намирайки се в духовно постижение. Но ние все още не сме влезли в духовния свят и не можем пряко да използваме инструкциите им като пътеводител във висшата реалност.

На този етап, по време на четене, от нас се иска надежда, очакване за „чудо”. Нека ми отворят очите и ще видя това, за което чета.

То ще се случи при условие, че стремежът ми е правилен. Всичко зависи от това, какво изисквам от учененето и доколко очакванията ми съответстват на силата, заложена в кабалистичните книги.

Тя откликва само ако я държа на прицел, ако искам да дойде и да добави в мен свойството отдаване. Тогава ще се издигна над своя егоизъм и ще изпитам истинска близост с другите души, заедно с които ще разкрием Твореца.

Такова намерение е наистина насочено към реализирането на методиката и тогава аз действително ще я използвам по предназначение – което се нарича „изучавам Тора”. Защото, аз очаквам светлината, която връща към Източника, подобно на петела, който се готви да приветства утрото.

Но ако размишлявам за егоистичните изгоди, тогава приличам на прилеп, който не се нуждае от светлина. Тази работа също не трябва да се презира.

Тя разбира се, е нежелателна, но все пак води към целта – но през мрак, по обиколни пътища, през дебрите на проблемите, докато след много кръговрати, човек не си зададе въпроса за смисъла.

Така че тъмнината, идваща от Тора също по някакъв начин помага. Баал аСулам пише, че не винаги можем да напредваме с правилни намерения и понякога приличаме на прилепи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28452]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Досега, в историята не е имало толкова мощно обкръжение като нашата световна група, което толкова да се стреми към разкриването на духовното, да се подготвя за него и да дава възможност на всеки да се присъедини и да вземе сили от него.

И действително, всички необходими сили са вече там, вътре. Нека всеки се постави на мястото на раби Йоси Бен Кисма, който така е ценил обкръжението си, че не се съгласил да го остави за нищо на света…

Започнете да цените обкръжението – това е единственото място, където аз разкривам духовното, единственото условие, което ми е поставил Твореца. Единственото свободно действие от всички – нищо друго няма да помогне.

Именно тук се крие нашето „зло начало”, „махсома”, само в това е целия проблем и само тук трябва да се хвърлят всички усилия.

А сега, ние се намираме в много критично състояние! Или ще се „замразим” в това състояние, или ще направим свръх усилие и ще пристъпим към втория удар по Фараона.

А вторият удар ще бъде напълно различен по качество. Ние ще започнем да разкриваме Фараона още по-надълбоко – да разкриваме неговите свойства и срещу тях, свойствата на Твореца.

Защото Творецът казва на Моше: „Хайде да отидем при фараона заедно с Мен”, т.е. трябва да ги опознаем двамата заедно – единият срещу другия. Творецът ожесточава сърцето на Фараона, за да можеш като противоположност на него да познаеш Твореца и затова Той казва: „Хайде!” Така трябва да се приема тази покана!

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Ханука е празник на светлината. Човек го празнува, когато излезе от материалния свят, тъй като неговият живот е много кратък, изпълнен с тревоги и грижи, със страх пред неизвестността.

Той не знае за какво живее, какво ще се случи с него след миг. А и целият свят е обхванат от терор, наркотици, разводи и депресия.

И тук, както обяснява науката Кабала, се появява възможност да излезем към светлината, към усещането за вечността и съвършенството, на висшата хармония. Издигайки се над този свят, чрез него започваш да усещаш духовния свят и изведнъж пред теб се открива нова реалност.

Сякаш си пътувал с кола по шосе, което неочаквано свършва и се оказваш пред пропаст. Още секунда и тя ще те погълне.

Но… това не се случва. Внезапно, тази пропаст изчезва и ти продължаваш по равен, гладък и широк път – от сивия и мрачен живот преминаваш в свят на радост и светлина.

Когато на човек му се разкрие този чудесен допълнителен свят, в който веднага започва да живее – няма по-прекрасен миг!

Той чувства, че е получил огромен подарък и именно това олицетворява празникът Ханука – от думата «ханая» – спирка, по пътя към пълното поправяне. А също от „Ханукат а-Баит“.

Ханука  се празнува, като исторически празник по 3 причини:

1. Въстанието на Макабейците, които били малко на брой, срещу редовната армия, и тяхната победа.

2. Осветяването на  Храма – на иврит „Ханукат а-Баит“ – оттук и името на празника Ханука.

3. Чудото на светилника, горял 7 дни с масло за 1 ден.

В духовното, под  „Осветяване на Храма“ се има предвид, че  човек се издига над своя егоизъм  в свойството бина, в Храма – мястото, където се разкрива Творецът.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[28390]

Тема : Духовна работа

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо започнахме да изучаваме 8–та част на Учението за Десетте Сфирот (ТЕС) вместо книгата „Зоар“?

Отговор: Преди всичко, ние продължаваме да изучаваме „Зоар“ на всеки сутрешен урок, само 45 минути вместо час и половина.

Но докато четем книгата „Зоар“ ние през цялото време се занимаваме с парцуфите на света Ацилут: Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И), ИШСУТ и ЗО“Н, откъдето води началото си  цялото Висше Управление.

Затова трябва по-добре да разбираме как са устроени те, каква е йерархията и връзката между тях, по каква програма работят.

И затова трябва да изучим 8-та част на ТЕС – това е основната част на Учението за Десетте Сфирот, която като цяло описва света Ацилут.

Без това ние няма да можем да се приближим още повече към Зоар. Защото колкото повече знае човек, толкова повече разбира и осъзнава, че, всъщност, нищо не знае и може по-добре да изясни молитвата си, за да не бъде това писък на бебе, а стройно изяснена молба.

Освен това, ако изучаваме ТЕС със същото намерение, както и книгата „Зоар“, той ще въздейства върху нас и ще извърши същата работа по нашето поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.12.2010

[28462]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как Бина, която нищо не е искала да получи изведнъж разкрива, че е длъжна да получи „за да отдаде”?

Отговор: Бина на стъпалото „отдаване заради отдаването” ГАР де Бина, ставайки подобна на Твореца в това, че не получава, открива, че Творецът е още и отдаващ. От тук тя разбира , че й тя трябва да отдава. А какво може да даде?

Творецът й дава, тя усеща в това неговата любов и така разбира, че ако престане да отказва да получава, а започне да получава от Него, то с това ще му достави огромно наслаждение – и това предизвиква в нея използване на желанието да получава, но заради отдаване на него, ЗАТ де Бина.

От урока по статия на  Рабаш, 02.12.2010

[28486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→