Въпрос: Как да присъединя желанията на другите към себе си, за да постигнем обща молитва?

Отговор: Трябва да разберете, че всички поправяния се случват в нашата обща област, наречена „място”.

Ако моите мисли са някъде извън това общо място, това означава, че аз съм извън малхут на света Ацилут, извън малхут на света на Безкрайността, извън групата, „мястото”, където Творецът се разкрива (Творецът се нарича „място”). Това означава, че аз съм извън реалността.

Мястото, на което Той се разкрива, се нарича реалност. Този свят, където Творецът е скрит, не се счита за наистина съществуващ. Цялата духовна реалност се разкрива в нашето общо кли, съсъд или желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 08.12.2010

[29159]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо Некудот де САГ се е спуснал под табур на Галгалта? Какво дават те на низшите парцуфим?

Отговор: Некудот де САГ са Бина, която се е спуснала под табур на Галгалта, за да се смеси с малхут (НЕХИ де Галгалта) и да я напълни, и по този начин да завърши цялото поправяне, тъй като Соф де Галгалта е малхут на света на Безкрайността.

Крайният резултат на нейния опит да напълни НЕХИ де Галгалта е светът Некудим. Той събира всички не напълнени желания на НЕХИ де Галгалта и всички сили на Бина, и изгражда парцуф от всичко това, света Некудим в неговото голямо състояние (Гадлут), който се разбива.

Невъзможно е било да се предскаже резултатът, но сега, в следствие от разбиването на екрана, бина включва всички данни за разбиването в себе си. Използвайки тези решимот (спомени, духовна информация), тя може да започне да работи с тях, като започне от най-леките и завърши с най-тежките, за да изпълни правилно програмата за поправяне на творението.

Оттук ние виждаме, че е невъзможно да поправиш нещо, освен, ако първо  не е било разбито. Написано е: „Няма праведник на земята, който първо да не е съгрешил.” Това не може да бъде. Ако някой мисли, че е възможно да изпълни поправяне без да се докосне до разбиването, това е нереалистично. Какво има да се поправя без него?

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 07.12.2010

[29042]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм 22 годишен американец и през целия си живот съм бил в духовно търсене, и особено последните години. Толкова съм объркан. Повече от всичко искам да живея духовно напълнен живот, но не вярвам, че трябва да се отрека от света такъв, какъвто го познаваме. Много се интересувам от наука и технологии, и от допира на такива учения с духовното. Станал съм чувствителен към отрицателните изменения в нашето общество, и за мен става все по-трудно да живея и работя в него.

През последните четири години живея между Израел и САЩ, и търся истински учител, който да ме направлява лично. Изглежда сякаш днес има толкова много хора, които претендират за разни неща, и толкова неща, за които можеш да се регистрираш, но е толкова трудно да намеря истински учител. Имате ли някакво предложение за това, как мога да намери истински учител, който да ме направлява и да ми помогне в моето объркване?

Отговор: Ако говорим за кабала, тогава определено е против „отричане на света”. Светът е усещане на душата, когато тя е отделена от Твореца. Душата се спуска до това състояние, нашия свят, така че след като се разочарова по всички начини от получаване на земни наслаждения и от всички „духовни практики” (повече и повече хора чувстват разочарование), тя ще издигне този свят до Твореца.

Кабалистите винаги са насочвали учениците си към съответствие със закона на природата, който казва, че подобно на човека в този свят, душата също се формира и отглежда от обкръжението, а не лично от учител.

Нашето движение, Бней Барух, е достигнало значителен успех в създаването на обкръжение, което помага на душите да се издигнат над всички съмнения и да достигнат тяхната цел: сливане с Твореца. Така, най-добрият съвет за теб е да намериш този вид обкръжение.

[28268]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как да стана помощник на Твореца, и защо Твореца не е в състояние сам да даде светлина на другите и се нуждае от помощта ми?

Отговор: Ако ти се издигнеш над егото си и поискаш да го използваш за да отдаваш на другите, тогава Творецът ще работи заедно с теб.

Той ще ти даде цялата светлина, за да я предадеш на другите. Той не може да им даде нищо – а ти можеш! Ти ще станеш негов равноправен партньор, все едно всички останали хора са негови любими деца, но Той може да им даде светлина само чрез теб.

Но ти сега не искаш да правиш това и затова се намирате в противопоставяне един на друг. Цялото мироздание, целия свят, цялото човечество – това са деца на Твореца, които страдат заради теб!

Ако ти поискаш да им помогнеш, Твореца ще ти даде всичко – само отдавай. Вие ще бъдете равноправни партньори, ти ще Му помагаш – представяш ли си, каква чест и мощ е това.

Ще имаш достъп до цялата светлина, но ще вземеш само толкова, колкото можеш да дадеш на другите. Другите хора – това са Шхина, Малхут. А ти ще се обединиш с Твореца, Зеир Анпин и твоята извисеност ще се определи от величината на егото, което използваш за да отдаваш.

Той иска да те направи подобен на Себе си, за да станете партньори. Да бъдеш същия като Него – това е истинско наслаждение. Той иска да направи това с теб и с всички останали.

Но всеки има цял свят за отдаване. Колкото души има – толкова и светове. Всеки има свой свят, Малхут на света Ацилут, своя Шхина. Струва ти се, че другия до теб страда, но този, който виждаш се намира вътре в теб. Ти не го познаваш истински!

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка „, 09.12.2010

[29270]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос:  Защо Творецът ни наказва още преди да започнем нещо да разбираме? Нима така постъпват с неразумното дете?

Отговор: Не е възможно да се развиваме по друг начин. Защо не се възмущаваш, че детето така бавно расте, като ни причинява толкова проблеми и като си прави толкова цицини. Но това е единственият начин да изясни своите келим/ желания.

Целият ни живот се съпровожда от болка и преживявания – това и се нарича изясняване, нищо не можеш да направиш.

А когато ние накрая достигаме духовното развитие, отиваме в група и искаме да разкрием в нея духовния свят и Твореца – погледнете колко бъркотии има отначало: ние теглим със себе си всички по-рано получени религиозни митове и стереотипи за духовното и въобще не разбираме какво е това.

За какво е направено всичко това – нима не би трябвало да ни дадат точна карта с маршрута, за да се движим уверено и спокойно?

Но ние не разбираме висшата програма: всяка стъпка, където ти всеки път се препъваш – това е място за изясняване. Ти се замотаваш и се въртиш около едно място, всеки път, сякаш се връщаш към това същото – но това не е едно и също, всеки път това е ново изясняване.

А човечеството въобще блуждае в тъмнина, объркано с всевъзможни вярвания и предразсъдъци – и колко ли още време ще трябва, за да излезе от тази обърканост. Нищо не може да се направи – такъв е пътят на развитието.

Но сега, в предстоящите години, започват да стават много големи и бързи изменения. Ние мислим, че светът ще се развива с тези темпове, както по-рано – но не отчитаме глобализацията. Сега действат вече не някакви си отделни дребни закони на всеки от ”70-те народа” – а един общ  закон за всички. Разкрива се нова система на управление.

Ето защо светът става глобален – той се обединява с единен закон, с тази сила и го чакат бурни изменения. Ние ще тръгнем напред с огромни крачки.

От урока по статията ”Прислужницата,  наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какви критерии имаме за издигането? Минава месец, минава година… Как да зная, че не стоя на едно място?

Отговор: Цялата работа се познава по отношението към групата – като резултат трябва да съм се убедил и съгласил да видя в нея мястото за разкриването на Твореца.

Това разбиране се пробужда в мен и аз мога да го измеря. Ако ми става все по-ясно, че само в нашето общо, единно желание ние заедно разкриваме връщащата към Източника светлина, Твореца, сливането, края на поправянето, ако аз ”вътрешно чувствам”, че това е така – значи аз се издигам.

Можеш да проверяваш това  едва ли не с линийка – дотолкова тук всичко е точно.

От урок по книгата „Зоар“. Предисловие, 08.12.2010

[29131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Според степента на своето напредване аз трябва все повече да благодаря за това, че съществува висшата сила, която ме движи напред.

Но аз не зная как да направя това, как мога да разчитам на съществуването на висшата сила?

Отговор: Не разчитай! Аз не вярвам във висшата сила, докато не задействам своята сила отдолу. Няма Творец без творение! Ние напредваме само съгласно нашата молба МА”Н, въздействайки с нея на природните сили.

Описвайки парцуфим, кабалистите ни говорят само за действията на отдаване. А сами по себе си парцуфим не съществуват. И точно така пишат те за нашата работа и нашето съществуване: няма Творец и няма светове, няма нищо, ако човек не задейства своята сила на отдаване.

Според това, как той привежда в действие силата на отдаване, световете мигновено се проявяват – не относно него, а въобще, защото иначе те не съществуват. Цялата реалност, включително и духовната, не съществува извън човека. За това се говори в раздела на науката кабала „Възприемане на действителността”.

Така, че на какво може да разчита човек? Извън човека нищо не съществува, всичко е само в него самия. И ако ние не превеждаме себе си в действие, то не построяваме системата от световете.

Когато аз пожелая да отдавам, начаса се оказвам срещу света на Безкрайността, и тогава между него и мен веднага се раждат световете – системата, свързваща мен и света на Безкрайността. А ако аз не извършвам своето действие за отдаване, то няма светове и нищо не съществува.

Защото цялата духовна реалност (за материалната въобще не става въпрос, защото тя е въображаема) съществува вътре в човека, в степента на намиращата се в него сила на отдаване. Ако той няма сила на отдаване, то нищо не съществува.

Ние не можем да кажем, че има нещо извън човека, ако сам той не го построи, не го породи и въплъти в живота.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.12.2010

[29156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да успокоя своето его, което ежесекундно изисква напълване?

Отговор: Никога не можеш със своите сили да победиш егото в себе си. А ако ти се струва, че в миналото това ти се е удавало – това е илюзия. Всъщност, ти така си удовлетворявал своето желание за наслаждения.

Ние преминаваме период на подготовка и на първия му етап на нас сякаш ни се удава да постигнем нещо със своите сили, някак си да се издигнем с помощта на знанията, да преодолеем себе си. Но с това всичко и завършва – нашето желание за наслаждение е получило някакво напълване.

Но без това желание ти не би могъл да се учиш, да придобиеш някакви основи за начало на духовната работа. С други думи, водило те е твоето его. И това се нарича ”семето на ситите години”.

След това изведнъж си почувствал охлаждане към учението, всичко ти е омръзнало, ”горивото” е свършило, ти вече си влязъл във втория стадий на периода на подготовка. Твоето его вече никъде не те влече – нужен ти е някакъв друг стимул. И какъв? – Учение с намерение и обкръжение.

Сега вече си длъжен да се издигаш не по собствено желание, а като получаваш желание от групата.

И твоето учение трябва да бъде насочено не за придобиване на знания, а за изграждане на правилното намерение на желанието, което ти получаваш от обкръжението. На теб ти е необходимо да се съединиш заедно с тях , за да разкриете Твореца.

Докогато правиш това заради себе си, но постоянно занимавайки се с тази работа, в резултат на въздействието на светлината, ти постепенно започваш да усещаш, че отдаването – това е хубаво.

Ти получаваш от групата желание за отдаване и започваш да изискваш това свойство от учението. Защото отдаването те освобождава от егото, от твоето зло начало, довежда те до това, че се издигаш над целия този земен живот.

По-късно, благодарение на въздействието на висшата светлина и на съединяването с другарите в групата, ти започваш да разбираш, че главното – това не е да се разкрие духовния свят или Твореца, а да се прилепиш за Него, да Му доставиш удоволствие – не да теглиш от Него, а да Му отдаваш.

И тогава, съединявайки помежду си наедно всички тези параметри: ”Израел, Тора и Творец”, стремейки се да доставиш наслаждение на Твореца, ти получаваш съвършената формула за своето духовно издигане нагоре.

От урок по статията ”Предисловие към „Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[29014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво движение на силите се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Измененията стават по отношение на централната ос, на средната линия. Тя идва от душите, които се намират в световете БЕА, към Малхут на света Ацилут.

От нея – към Зеир Анпин, а от Зеир Анпин към ИШСУТ – долната част на Бина. Оттам – към горната част на Бина, към висшите Аба ве-Има. А оттам – към главата на Арих Анпин, т.е. към неговия Кетер и Хохма.

За онова, което се намира още по-високо, ние не говорим, защото там, всичко се подчинява на закона на Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) – през Атик и петте парцуфим на света Адам Кадмон до Малхут на света на Безкрайността.

А след това, по същата тази средна линия, от Малхут на света на Безкрайността, изобилието са спуска към Малхут на света Ацилут, в която са включени душите. Онова, което стига до нея, преминава и по-надолу, тъй като всичко това се отнася към нейната структура.

Така се осъществява духовното движение – чрез издигането на МАН (молбите за поправяне) отдолу нагоре и спускането на МАД (отговора) отгоре надолу. В това движение се намира цялото създание и цялата система от светове.

Освен това движение, в системата вървят и паралелни собствени процеси, съгласно програмата на творението – пробуждане свише в неговите многобройни варианти, които са планирани и съобразени така, че да доведат създанията до подобие на светлината

В едни от случаите, на тях им въздейства обкръжаващата светлина – това е общото управление. А в други случаи, частното управление им въздейства „по линията“.

Корените на всички тези въздействия лежат в света на Безкрайността, където първото и третото състояние на общия цикъл са слети в едно и определят целия ред на действие в Малхут, за да водят всяка част, в необходимото темпо, към общото поправяне.

Именно този процес изучава науката кабала, защото освен него няма нищо друго. Разбира се, съществуват още много системи, с безбройни детайли и елементи, които са много сложни и взаимосвързани. Но ние не ги изучаваме, тъй като те не се отнасят пряко към нашата работа.

От общата система на световете и механизмите на управление, кабалистите избират много тясна област, която не само има отношение към нас, но и може да служи като пример за изучаването на нашите взаимоотношения с Безкрайността.

Нещо повече, от тази сфера, кабалистите хвърлят светлина само върху онази територия, онази форма на отношенията, която оптимално ще ни снабдява със светлината, връщаща към източника.

Те свеждат необятния духовен свят до необходимия минимум – намаляват до петдесет грама „детската кашичка”. В този екстракт, всичко е точно разчетено: витамини, минерали, хранителни вещества и условия за хранене.

За висшия свят, могат да бъдат написани още хиляди книги, но вместо полза, те биха внесли само объркване. Всички кабалистични трудове са написани само, за да ни помогнат в привличането на светлината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-важното нещо, което всички и всеки един трябва да се опита да направи, използвайки всички изкуствени способи (т.е. против своето желание), е да предизвика „потребността” да бъде включен в групата. Всеки един от нас трябва да убеди себе си, че групата или нейната вътрешна част е в напълно поправено състояние и това е „мястото”, където се разкрива Творецът.

Това място е вече готово и чака твоето включване. До степента, в която включиш себе си, ти ще разкриеш в това място висшия свят.

Всеки човек, който се включи в него, ще получи всичко: духовния свят, вечността, съвършенството и висшата сила. Всичко това е там, вътре в него! Това „място” е състоянието на крайното поправяне, Гмар Тикун, и всички другари съществуват там като най-великите хора на поколението, над всичко. Но за да ми бъде по-лесно да се включа в това място, аз моля всеки един да ми повлияе – това се нарича обкръжение.

С други думи има обкръжение, има и място. Обкръжението трябва да ме тласне, за да попадна вътре в поправеното място. Освен това, обкръжението може по всяко време да ме мами, но това не е важно. В крайна сметка самите те още не са вътре, а са някъде по пътя. И аз мамя себе си в „ло лишма“, сякаш се стремя към отдаване и любов.

Но обкръжението постоянно ме кара да вярвам, че това е необходимо, сякаш то „работи върху мен”, и изведнъж аз придобивам силата да изпълня това действие и да вляза в самото „място”. 

Това място е вече приготвено напред във времето. Ние вече сме в него, в третото, окончателно поправено състояние. Затова всичко, от което се нуждаем, е:

1. Всеки човек трябва да търси начини да убеди себе си да бъде вътре в групата, в „мястото”, където ще разкрие висшата сила, Твореца, цялата истинска реалност.

2. Всеки трябва да „играе” един за друг поправеното общество, което въодушевява всички и ги тласка да се включат в него, отменяйки себе си пред него.

От урока по статия на „Прислужница, наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→