Въпрос: И все пак, какво означава „да отдаваш на ближния”?

Отговор: „Да отдаваш на ближния” означава да отдаваш на групата, която се стреми към сливане с Твореца, мисли само за това – разбира, че постигането му е възможно единствено чрез съединяването ни един с друг, без каквато и да е разлика между нас.

Но тогава, той вече няма да бъде ближен, а сякаш аз съм заедно с Твореца. И все пак в началото, трябва да се науча да отдавам на ближния, както е казано: „От отдаването на ближния към отдаване на Твореца”, защото иначе ще сбъркам – моето его ще ме обърка и излъже.

Отдаването на ближния е отдаване на групата заради постигането на обща цел, т.е. отдаването на Твореца. Ти отдаваш на другарите цялото си желание и така го превръщаш в онова място, където можеш да разкриеш светлината. Ти им го предаваш!

Ако наистина правиш това с цялата си преданост, тогава в тази част, която им е преданна, те могат да разкрият Твореца. И когато всеки направи това и ние постигнем силата на „600.000-те” души, ще стане духовно разкриване.

Трябва всички заедно да мислим, как да създадем общо желание на цялото световно кли – да го съединим така, че то да стане годно за разкриване на тази първа порция светлина. И тогава ще се случи сливане (зивуг) между всички желания и светлината.

Това ще стане за първи път в историята! Защото всичко, което се е случвало в предишните поколения е било само подготовка към него!

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарката”, 09.12.2010

[29263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Действието самоотмяна е присъщо на всичко по пътя на духовното развитие. На всеки етап творението отменя своето желание, създадено като съществуващо от нищото, и използва това, за да се уподоби на Твореца.

Отначало то отменя себе си като точка заради сдобиването с огромна потребност. Защо му е нужно? За да има кли, съответстващо на Твореца.

На втория етап то отменя тази потребност и се издига над нея. Отмяната на желанието означава преминаване на махсом. Издигайки се, творението става свободно от желанията и тогава преминава на следващия етап.

Там то възобновява желанието и даже започва да получава наслаждение в него, но не за собствено удоволствие, а за да наслади любящия го Творец и по този начин да Му покаже своята любов.

Тоест по протежение на целия подем по стъпалата на стълбата, водеща към Края на изправянето, творението отменя само себе си.

Излиза, че отменянето на себе си е едновременно средство, действие и резултат, с помощта на който ние напредваме по стълбата на ценностите, докато не достигнем висшата ценност, когато отмяната е толкова огромна, че води до уподобяване на Твореца.

Парадоксално, но именно действието по отмяна – отменяйки своята точка, съществуваща от нищото, аз постигам големината на Твореца. Опирайки се на нея, аз постоянно израствам за сметка на въздействието на нейната светлина.

В нашия живот ние не чувстваме Твореца, не различаваме духовните сили, не разбираме целта на творението. Пред какво можем да се отменим?

Пред групата: учител, книги и хора, стремящи се към същата цел. Относно тях аз се отменям, а не относно желанията от този свят, които не са свързани с духовното развитие.

Аз се разтварям в групата, все едно не съществувам: оставям от своята точка „съществуваща от нищото” (еш ми аин) втората половина (аин) и приемам техните мисли и чувства, отхвърляйки своите.

С това действие аз се включвам в духовната система и започвам да получавам обкръжаващите светлини, които ме движат напред във висшия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 06.12.2010

[29220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че ние трябва само да изразим готовност висшата светлина да ни промени. 

Има доста групи, които се стремят към обединение заради някаква цел: мафията – за да властва в своя район, кабалистичната група – за да постигне най-възвишената цел.

И едните, и другите казват, че искат да се обединят. Но при всички случаи, нещо ги тормози, пречи им да постигнат единство…

Отговор: При районната мафия, всичко е в техните ръце. При „духовната мафия” има проблем – те нямат оръжие. Оръжието е в ръцете на Твореца. Той ще го даде, само при условие, че ти станеш достоен за него –  че се научиш правилно да го използваш.

Светлината е най-силното оръжие – няма нищо по-мощно. Това са най-големите наслаждения, безкрайните напълвания, неограничаваните от нищо възможности да направиш всичко. Нима може да ти бъде дадено това оръжие?!…

Вижте как пазим нашите деца, докато растат – от всичко, което може да им навреди! Нима може да се даде на човека нещо опасно, за да разруши всичко?!…

Затова висшата светлина идва към нас през скривания, през системата от светове, и действа така, че да ни движи напред поетапно, стъпаловидно. Именно това усещаме сега чрез страданията. Всичко това е нейното въздействие, за да ни придвижи, за да можем най-накрая да разберем какво трябва да правим – като деца, които се държат неправилно. Невъзможно е да стане по друг начин!

Как може да бъде дадена светлина на тази „духовна мафия”?!… Те ще устроят такъв „пир заради себе си”, че ще стане по-лошо от Вавилон и Египет, взети заедно… Защото до поправянето, всички са Амани…

Във всеки има Малхут на Безкрайността, но ние не я разкриваме. Аз се намирам на най-горния пласт на егоизма – в този свят. А под мен е цялата маса на безкрайното его – Малхут на Безкрайността.

Когато ми свети малка светлина, която е преминала през филтрите на всички светове, тя осветява само малък пласт от моя егоизъм. А ако дойде цялата светлина и се разкрие цялата бездна на егоизма, аз никога няма да мога да се измъкна от него. Затова този свят е толкова малък.

Вижте каква помощ ни дават сега свише – той вече се е изчерпал, аз вече виждам неговия край, дъното на този свят. Няма от какво да се наслаждавам в него. От къде да взема още желания?! Няма повече желания в този свят. Всички останали са заради отдаване. А желанията на този свят, ти си получил само, за да можеш да съществуваш досега. От този момент нататък  – решавай какво ще правиш.

Всичко това е направено заради нашето спасяване. Защото, ако беше дошла по-голяма светлина, ти щеще да потънеш в такива страдания, че нямаше да можеш да излезеш от тях. Щеше да бъдеш погребан под желание, което нямаше да можеш да напълниш. Това е като изгаряща те любов, която не можеш да постигнеш.

По този начин ще се разкрие желанието срещу светещата в него светлина, и целият ти живот ще бъде пропилян за поредното преследване на наслаждения, при което ще усещаш все по-голяма пустота.

Това е невъзможно! Няма повече от него! Нивото, наречено „този свят”, на което можеш да се наслаждаваш от нещо заради себе си известно време, за да развиеш разум и усещане за възприемане на духовното – вече завърши.

Оттук нататък, ти трябва само да разкриеш светлината, която идва, за да ти освети следващите пластове на желанията – светлината, връщаща към източника, обкръжаващата светлина. Тази светлина не е наслаждение, а изясняване и поправяне. А след това, вече идва светлината на напълването – при условие, че ти се сравняваш с нея, за сметка на екрана и обкръжаващата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята  господарка“, 09.12.2010

[29257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Висшето управление е много сложно. Наистина нашите състояния (решимот, желания) постоянно се променят.

Но ние не усещаме, че всичко се изменя – мени се не отвън, а вътре в нас. Ние не осъзнаваме това и само усещаме постоянно променящият се свят, неговото различно отношение към нас.

Разбира се, всичко това ни организира Творецът, чрез всевъзможните облекла на този свят. Но ние свързваме това променливо отношение или с другите хора, или с Твореца, а понякога – със себе си, но това вече зависи от нивото на човека.

Ако човек свързва тази изменчивост само с Твореца – това вече е начало на поправянето, както е казано: ”Няма никой освен Него, Добрият и Творящият добро”.

Във всеки случай има общи светлини, които въздействат във вид на околни светлини, и има частни светлини, които също възбуждат келим/желания, подбуждайки ги да се развиват.

Ако ние не се издигаме сами, то към нас идват светлини във вид на жестоки сили на превъзмогване (гвурот), издигащи ни с твърди методи. Но необходимо е да разберем, че ние самите повикваме такова въздействие на светлината.

Светлините идват в неизменен вид, те винаги са насочени към нас за благо, за да ни приведат към подобие на свойствата с Твореца. Нали те действат от нашето изходно крайно съвършено състояние в света на Безкрайността.

Но кли/желанието, което се развива в нас под въздействието на тази светлина, преминава различни етапи на развитие. И затова усещаме, че има бавно, стъпаловидно развитие и има бързо, едномоментно, в съгласие със светлината или срещу нея, сякаш е добро и лошо.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 09.12.2010

[29260]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

За да достигна светлината, аз трябва много силно да го поискам. А тъй като съм егоист, то това искане трябва да е строго – на границата с ненавистта.

Аз буквално няма да понеса тази светлина, не я желая, обвинявам я за всичко ставащо! Но нали и действително всичко идва от нея.

И тогава, като чувствам своята пълна противоположност на светлината, разбирам, че именно тя ме е направила обратен на себе си, че тя извиква в мен лоши усещания и започвам от това да достигам тъмнината.

Само след усещането на пълната тъмнина като преимущество (ивр. итарон) на светлината, аз започвам да възприемам нещо по-голямо (ивр. етер) от тъмнината – постигам светлината.

С други думи, трябва да съм твърд, жесток, ”голям грешник”, за да достигна състояние противоположно на светлината и тогава мога да постигна цялата нейна мощ.

А ако тъмнината се усеща само малко, е невъзможно да се постигне всичко това, което носи в себе си светлината. Това трябва да бъде истинската ”египетска тъмнина” – моето истинско егоистично желание.

Но за да се почувства тъмнината, също е необходима светлина! Този, който не се занимава с учение, не влиза в тъмнината. Всичко е наобратно! Благодарение на това, че по време на учебните занятия човек привлича върху себе си висшата светлина, той разкрива доколко се намира в тъмнина.

Наистина цялото ни развитие става под въздействието на светлината и тя ни превежда през всичките тези етапи: непременно човек усеща ту светлината, ту тъмнината – и така се издига.

Усещането на тъмнината е добро усещане: тъмнината е междинен етап между състоянията в процеса на моето развитие – както деня и нощта.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29223]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Всички ние сме производни на светлината и затова трябва да я постигнем. Всички наши страстни желания, молитви, стремежи, са отправени към светлината.

Подсъзнателно желаем само нея и всъщност през целия си живот само заради нея тичаме. А всичките тези напълвания, всички източници на наслаждения: храна, дрехи, нова кола, каквото и да е, всичко идва от светлината!

Но в нас тя се облича в някакви конкретни форми, и вече вътре в нас се възприема като някакъв определен вид наслаждение: кола, деца, семейство, топлина, покой, красив пейзаж и т.н. Но във всичко това аз усещам само светлината, която рисува в мен тези обекти.

Затова всички тези неща ще престанат да интересуват човек, той ще се стреми да види техния източник: самата светлина, а не нейните проявления.

Няма да искам вече да имам тази или онази кола – че какво ми дава това? – Наслаждение. Е, аз вече искам да се наслаждавам „в чист вид“, без този автомобил. За какво ми е този къс желязо? Та нали той ми доставя удоволствие само когато го карам, а ако не карам колата, то и удоволствие няма. И когато ми омръзне да се возя, то тя просто си стои край къщи. А аз всъщност търся удоволствие!

Развивайки се на протежение на цялата история, ние сме се стремили да разкрием някои по-тънки, убягващи ни неща, вълни. И по тази причина днес в света всичко става все по-миниатюрно, количеството се превръща в качество. Същото се случва и с човека: вместо познание на материалния свят, той започва да се стреми към духовно постижение.

Хората все още не разбират това, но количеството на самоубийствата, тереростичните актове, разпространението на наркотиците, огромния брой разводи – всичко води до това, че човек усеща огромен недостатък от напълване, при това – до такава степен, че не е способен да го напълни в рамките на своя живот.

И това е признак, че му е нужна самата светлина, а не нейната замяна, която светлината може да нарисува в човека.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 08.12.2010

[29227]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в „Песен на песните“: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако постигнеш чрез много страдания това, което най-страстно си желал, тогава ще благодариш за лошото както за доброто. Очевидно това не е пътят на светлината, но такава е реалността. Но ние трябва да се предвижим само по пътя на светлината, както е написано: „В Твоята светлина, ще видим светлина”.

Защо не мога да почувствам това зло още преди да ме е застигнало? Защо не мога да бягам пред удара? Знам, че е възможно! Ако вляза в група, то аз получавам пробуждане на моето зло от приятелите. Това не е светлината от висшето, която ми се разкрива, а аз сам я разкривам и осъзнавам.

Полагайки усилия да се обединя с приятелите, аз виждам доколко съм неспособен на това и усещам моята пълна безполезност. Но в същото време, аз получавам величието на целта, викам за помощ към Твореца и така напредвам.

Получавайки обкръжаващата светлина, аз се обръщам отново към групата, отново чувствам възмущение и отново се обръщам към Твореца. Той дава възвръщащата светлина. Творецът ме приближава по-близо до Себе си и ме държи. Аз започвам повече да чувствам, разбирам и постигам – затова се предвижвам напред. Тогава цикълът се повтаря.

Това е непрестанно, продължително действие, което трябва да се извърши на безкрайна честота и ти трябва винаги да си в нея. Още повече, твоята молба към Твореца и към групата, а така също и получаването на обкръжаващата светлина, става автоматично. Едното следва другото.

Ти просто „натискаш педала”, за да се движиш в правилната посока. А това как се въртят всички „колела в двигателя” – ти не си заинтересуван от това. Така че защо да чакаш ударите?

От урока по писмата на Рабаш, 03.12.2010

[29022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние не можем да постигнем ГАР, първите три сфирот на всяка степен. Те не се отнасят към творението. „Буквите”, творенията, желанията, в които стремежът за подобие с Твореца се пробужда, започват само със ЗАТ, нисшите седем сфирот.

Затова всеки парцуф е разделен на две части. Горната част включва Кетер, Хохма, Бина и горната част на Бина (ГАР де Бина), която е част от Твореца, от Висшия, от Създателя. Долната част на Бина (ЗАТ де Бина), Зеир Ампин и Малхут на всяка степен принадлежи на творенията.

До крайното поправяне (Гмар Тикун), ние работим само в ЗАТ, долната част на всяка степен – това е нашата област. Тоест ние действаме, където Малхут се издига в Бина и може отново да се спусне. Само в тази област, където се смесват Малхут и Бина, милосърдие и съд, е възможно да съществуваме, да научим и да усетим нещо, но нищо повече. Малхут не се издига над ЗАТ де Бина.

А какво ще се случи, когато се отмени условието на Цимцум Бет (второ съкращение) и започнем да работим в условието на Цимцум Алеф (първо съкращение) е неизвестно. Ние учим всичко чрез своите желания (келим, съсъди).

Но не е ясно как може да постигнем нещо, което няма желание за получаване – в Кетер, Хохма и ГАР де Бина няма келим, това не е творение. Това е един вид мозъкът на Твореца, Неговият план, как да те направи човек. Затова те се отнасят към Него, а не към теб.

За мен е достатъчно да се изкача до средата на Бина, когато разривам Твореца. Там аз Го постигам и с цялата придобита сила на Бина, аз се спускам обратно към Малхут и постигам нивото Хохма и Кетер.

Първо аз целия се издигам в Бина и постигам степента на „отдаване заради отдаване”. След това от Бина се спускам обратно и постигам „получаване заради отдаване”. Аз дори постигам Кетер, но го опознавам само „чрез Неговите действия”. То се намира в ГАР, а не в мен.

Точно така, както учим нещо в този свят – ние постигаме не същността на самото явление, а впечатлението за него, нашата реакция към „нещо”, тъй като всичко се случва само вътре в нашите собствени келим и усещания.

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не преведе Мойсей през Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) на последния Конгрес и остави Фараона да събира столовете?

Отговор: Къде беше нашият Мойсей, когато трябваше да помолим за изхода от Египет? Къде беше нашият вик към Твореца? Няма никой друг освен Фараона.

Ние не изисквахме от Твореца да разбие стената между нас. Всички чакаха: „Кога най-накрая Той ще се разкрие? Аз искам да бъда напълнен!” Ние все още бяхме подвластни на Фараона. Освен това, ние видяхме какво седи на пътя ни, какво спира нашето обединение.

Неслучайно аз веднага подметнах на публиката думите за необходимостта да мислим за нашето общо съединение, потапяйки се в него и намирайки разкъсаните нишки, за да ги свържем. Никакви танци, никакво говорене, оставете всеки да погледне вътре в себе си и да мисли само как да се обедини с всички останали.

И какъв беше резултатът? Ние заседнахме. Оказа се, че не мога да го направя. И това е добре, защото трябваше да открия нещо важно – аз съм напълно отделен от другите, няма никаква връзка. Всички нишки и канали са отрязани. Няма ни най-малък импулс. Аз ще направя всичко освен да се обединя с другите, да попия техните мисли и желания така че, не дай Боже, да станат като мои.

Това е силата на Фараона. Но къде е викът? Да, ние сме отрязани, изолирани един от друг. Но къде е молбата да се обединим? Защо Ти не идваш да ни обединиш?!

Ние все още нямаме нужда за подобна молба. Ние все още мислим, че можем сами да се обединим: „Ние ще положим усилие и ще успеем”. Но как е възможно да постигнем това с нашите егоистични желания?

Потребността от Твореца трябва да бъде родена от нашата съвместна работа, когато групата ще задължи всеки един да използва този метод и да го убеди, че Творецът ще поправи състоянието. Ние се нуждаем от работата на Твореца, а не от работата на Бней Барух. Ние трябва да се погрижим само за молбата. Когато постигнем това колективно, световно искане Той да ни поправи, тогава действително ще се издигнем на следващо стъпало.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→