Въпрос: На мен ми е ясно, че трябва да придобия втора природа. Но как?

Отговор: С помощта на светлината, връщаща към Източника. Ти не можеш сам да породиш, да генерираш или да купиш отнякъде втора природа.

Става дума за творение, по-сложно, по-високоорганизирано. Ти си сякаш муха, която трябва да стане човек. Новото творение, което си длъжен да намериш, не ти дава дори и малка протекция. Ти имаш само мъничка искра и сам не знаеш накъде зове тя.

Затова ако искаш да придобиеш втора природа, ти е необходимо ”да я поръчаш” на светлината. Тя е създала сегашната ти природа и сега трябва да се обърнеш към нея, за да приеме твоята поръчка. Ти трябва да знаеш как да убедиш, да молиш, да я задължиш, за да създаде в теб новото творение.

Затова ние използваме учебните занятия и групата – това са средствата, благодарение на които светлината ще разпали нашите искри и ще сформира в нас духовната природа – природата на отдаването.

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?

Отговор: Всеки човек има своите природни наклонности. Едни не могат да стоят на място, а други обратното – най-много им харесва да седят и да учат. Едни ги дърпа към физически действия, други – към размисли и анализи. Става въпрос за материалната природа на човек.

Но на пътя на духовния свят всички се свеждат под общ знаменател. Тъй като в духовното едновременно се разкриват чувствата и разума, действието и съзерцанието. В нашия свят те са разхвърлени по всички ъгли на възприятието ни, а там се свеждат в общата точка на контакт.

Кога ще настъпи разкритието? Когато с общи усилия ние привлечем светлината, възвръщаща към Източника, и всеки усети в сърцето си, че е готов да се предостави на групата, т.е. Малхут, където именно той е длъжен да разкрие Твореца – общата сила на отдаване – и да се научи да отдава на Него.

И ако в човек се очертае тази картина, ако е готов да се отдава за единството и да намери там Твореца, то той достига желаното. Но не и по-рано.

А дотогава ни е нужно да приложим големи усилия за това.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 08.12.2010

[29146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек не може да работи за отдаването, ако не получи усещане за неговата важност, което му служи като енергия за изпълняването на по-нататъшните действия.

Ние сме основани на егоизма, за да не извършваме безполезни действия. Егоизмът ни насочва към това да извадим полза от всяко действие, да спечелим – иначе той няма да ни позволи да направим следващото действие.

В духовния път, егоизмът ни помага да действаме само по посока към целта, ако има важност на целта, по-голяма от егоизма; а ако я няма, то егоизмът предлага своя цел – противоположна и по такъв начин ни насочва към цел. Ето защо той се нарича ”Помощник срещу теб”.

Затова във всяко действие, дори най-подготвителното, ние трябва да се безпокоим за това да намерим след него още по-голяма важност на целта, отколкото е била по-рано, удовлетворение от издигането към целта. Това ще бъде енергията за следващото действие.

Това винаги ни заставя да се замислим: с каква цел, защо, за какво ние действаме?

От урок по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010   

[24056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се подготвим за срещата с другарите от световната група – с онези, които идват на конгреса за първи път?

Отговор: Не е нужно да се подготвяте. Ние имаме другари от всички страни по света. Дори, ако не знаете техния език, няма да почувствате различията между тях, защото всички се стремят към Твореца.

Всеки, който има същата духовна искра, се пробужда и стреми към същата цел. Така че, вие се намирате заедно и не чувствате разлика помежду си. Не е необходимо да се страхувате, че ще се срещнете с някакъв непознат. Ще почувствате, че всички са близки за вас хора.

Въпрос: Ако съм начинаещ и не разбирам нищо от тази наука, но искам да дойда на конгреса, струва ли си да го направя? И ако си струва, как да се подготвя?

Отговор: Преди всичко, ако времето позволява, е добре да се прочете материала, който е предоставен за предварителна подготовка. Но вие и без това ще поемете всичко „от въздуха”, който ще дишате…

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 12.10.2010

[23871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

“Клипот“ (нечисти сили, “кожура“) – това е особена система, която ни възпира да се докосваме до желанията, ако в нас няма достатъчно сили за тяхното преодоляване. Клипот сякаш стоят на стража, както е казано: “Клипа/кожата съхранява плода“.

Ние ненавиждаме клипот и си мислим, че това са зли сили – а всъщност те са много полезни. Те ни спасяват – ограничават ни, отблъскват ни и ни сплашват! Те построяват пред нас всевъзможни препятствия, които ние ще съумеем да преодолеем само когато станем достойни за това, което се намира зад препятствието.

Само си представете какво би било ако малкото дете можеше да прави всичко, което му се искаше – колко то би навредило и на себе си и на околните. Самата природа не му е дала такава възможност.

Затова има три нечисти клипот в световете БЕА, срещу ЗА“Т де-Бина, З“А и Малхут: “Ураганен вятър“ (руах сеара), “Големият облак“ (анан гадол) и “Всепоглъщащият огън“ (еш митлакахат). Само когато ги преминеш, ти ще се окажеш в света Ацилут!

Тези нечисти клипот охраняват светостта. На нас ние нужно да преодолеем клипа, ставайки така по-силни, и тогава ще успеем да се докоснем до светостта. А дотогава ще ни се наложи да имаме работа с нечистите сили, ако не сме готови на повече…

Затова системата от нечисти сили, клипот, играе необичайно важна роля – това е защитна система. Нужно ни е да гледаме на всичко от страната на Твореца, който нищо не е създал напразно.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

[28955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Екранът (масах) не може да бъде личен. Върху какво би се построил той лично в мен? Върху влеченията от този свят? Важно е желанието (или нежеланието) да се обединя със себеподобните.

Екранът се строи върху единството, той покрива разбиването между мен и другите. Над тази пропаст (отблъскване и ненавист) се формира свързващият екран.

Откривайки разбиването, ние сме длъжни да го „запълним”. Как? Идва светлината и изправя разрива, ненавистта между нас.

Защото духовният егоизъм (нивото адам) от разбиването на единната душа съществува именно между нас, а моят личен егоизъм е егоизъм на животинско ниво (нивото хай).

Екранът покрива разбиването сред нас: ненавистта остава долу, а над нея се възцарява намерението.

Отначало това е отдаване заради отдаване, отказ от използването на собствената ненавист, на принципа „не прави това, което ти ненавиждаш”.

А след това ние строим втори екран – любов към ближния като към самия себе си. И всичко това е между нас.

От беседата от 24.07.2010

[22068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било „“замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Струва ни се странно защо Творецът, създал този свят и обладаващ всички възможности, се нуждае от нашата помощ. Но Той зависи от нас – както майката зависи от своето дете.

Ако ние бяхме на неживо, растително или животинско ниво, тогава наистина Той би ни управлявал  100 -процентно.

Но ако Той иска да ни отгледа до стъпало „човек“, до своето ниво, то не може да ни даде всичко наготово, ние трябва да развиваме разума и чувствата си със собствени сили.

Защото израстването става за сметка на нашето лично участие. Доколкото сам участвам – раста, ако не участвам – няма да порасна. Това се нарича да бъдеш човек!

Ако бях просто животно, просто бих получавал от него и щях все повече да затлъстявам. Но човекът е качествено нова степен, която може да порасне само в резултат на собствените си изяснявания, анализ и синтез, в стремеж да се уподоби на Твореца. Само за сметка на това аз раста.

И се получава, че Творецът чака – той тук зависи от мен! Ако детето не иска да се учи и да получава знания, за да премине от един клас в друг, не си пише домашните и се проваля на изпитите, то учителите нищо не могат да направят. И тук всичко зависи не от Твореца, а от човека.

Това е единственото, което Той не може да направи вместо теб – иначе ти няма да пораснеш. Степента „говорещ” човек е длъжна да израсне в нас, в резултат на собствената ни предварителна работа, изяснявания, разбиране, разум.

Ние трябва сами да вложим ума и сърцето си, а не да чакаме кога Творецът ще направи от нас човек. Човешката степен е невъзможно да бъде дадена отвън – тя трябва да бъде завоювана отдолу, отвътре.

Светлината може само да ускори нашето развитие – до получаване на точка в сърцето. А всички желания над нея ние трябва да изработим сами. Защото ако Творецът те облече в готов човешки образ – ще се получи маймуна,  а не човек.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29267]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз искам да стана партньор в работата на Твореца, какво трябва да направя, за да се съгласи Той?

Отговор: Щом си съгласен – значи вече си Негов партньор. Повече нищо не е нужно, Творецът винаги е съгласен.

Само че – ти избираш Него, не защото Той е най-силният, най-умният, най- изгодният партньор, а защото искаш да му станеш истински помощник: да вървиш по същия път към целта, която Той е определил, съгласно неговите условия. Това значи, че ти вече се намираш в отдаване (хафец хесед).

Ако аз отивам при Твореца и моля да стана Негов партньор – това значи, че съм се издигнал над своето его и напълно съм влязъл в състояние „отдаване заради отдаване”.

Оставил съм желанията от този свят на ниво насъщното и необходимото и съм се издигнал над тях заедно с точката в сърцето си. Близо до нея е израстнала цяла планина от ненавист (планината Синай) – моето его, и аз, заедно с точката си, съм се изкачил на тази планина.

Сега аз стоя на нейния връх като съвършена Бина, „хафец хесед”. И, достигайки до тази точка, мога да кажа на Твореца, че искам да стана Негов партньор. Готов съм, сега ми дай работа!

И той казва: „Ти искаш да работиш – заповядай. Ще вземем с теб цялата тази планина от ненавист, ще започнем малко по малко да избираме желания от нея и да ги използваме, за да отдаваме на другите.

Да бъдеш партньор на Твореца – значи да се стремиш да станеш като Него. Творецът ми дава светлина и казва: „Използвай своето его, за да предадеш светлината на другите, и ще бъдеш подобен на Мен. А Аз ще отгледам твоето желание, ще го увелича така, че ти да се се издигнеш на моята височина и също да можеш да отдаваш. Тогава ще бъдеш мой партньор във всичко”.

Желанията принадлежат на другите, а светлината е моя. Затова аз трябва да се отделя от своите желания заради себе си, да се включа в чуждите желания и да използвам своите само с цел да напълвам другите.

Майката има свои желания и всички възможности – светът й принадлежи, но тя ги използва само за да отдава на детето си, съобразявайки се с неговото желание.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява силното желание, с което човек прониква във висшия свят?

Отговор: Силното желание е такова желание, при което на човек не му трябва много време, за да се върне отново към духовните мисли.

Виж Баал а-Сулам, „Шамати”, статията „Защо Творецът ненавижда телата (желанието за наслаждаване заради себе си)”.

Главното за човека е, да се старае да придобие силно желание за превъзмогване на своя егоизъм и за постигне на свойството отдаване.

А силата на желанията се измерва с количеството задържания и спирания, т.е. по това, колко време минава между острите желания или казано по друг начин, колко време отнема падението, изпадането от духовните усилия – миг, час, ден или месец.

А после, той отново започва да работи над преодоляването на своя егоизъм и да се старае да постигне отдаване. Казва се, че желанието е силно, когато прекъсването на усилията не отнема много време на човека и той веднага се пробужда за работа. В такъв случай, неговите усилия се натрупват, сякаш с един удар.

[29251]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→