„Без труд няма да хванеш нито една рибка в езерото” гласи пословицата. Каквато и цел да си поставиш – добра или лоша, тя изисква усилия.

Трудят се работниците на работа, трудят се крадците, трудят се учените, спортистите. Всяко желано постижение е съпроводено с усилия.

Защото творението е създадено от желание за наслаждение и то, както и всяка материя, се стреми към покой. Затова всяко движение (действие) изисква от нас енергия (мотивация). Този закон действа на всички нива на природата, от неживото до човешкото.

В нашия свят, по степента на растеж на егоизма, ние полагаме все повече усилия, за да постигнем желаното и да извлечем изгода.

Разказвайки за духовния свят, кабалистите също подчертават този принцип: „според страданията е отплатата”, „старал си се и ще намериш”. Формулата е същата, но има и разлика: духовните действия се осъществяват не в желанието за наслаждение.

След като в човека се е появило желание на ниво Адам, към подобие (разкритие) с Твореца, и той се намира в група, порядъкът е такъв:

1. Аз изучавам науката кабала в група – заради обединението.

2. Моят егоизъм расте единствено посредством обучението. Това вече е съвършено друго его, съвсем различно от обикновения егоизъм в нашия свят. С неговия ръст на мен ми става ясно доколко съм противоположен на целта, на отдаването. Пред мен се разкриват ненавистта към другарите и единството.

3. Аз имам нужда да осъзная важността на целта и това осъзнаване също получавам от обучението и от групата.

4. Настъпва криза, аз не знам какво да правя и тогава разбирам, че имам нужда от помощта на светлината, връщаща в Източника (ор макиф).

5. Аз започвам да се уча по друг начин – за да привлека обкръжаващата светлина (ор макиф) в групата.

6. И тогава – находка!

На духовния път съвсем не е толкова просто да се реализира егоизмът, както това се случва в нашия свят. Тук аз просто полагам усилия и постигам резултат. От друга страна духовното развитие изисква в мен да расте егоизмът, противостоящ на обединението, и заедно с това да се повишава важността на отдаването – иначе за какво се старая?

Аз се уча, за да привличам ор макиф, и едва тогава намирам желаното. Що за находка е това? – Отдаване.

Така ние придобиваме втора природа. Започнахме с природата на получаването, а в крайна сметка пристигаме до природата на отдаването. При това по пътя към нея са необходими и собствените усилия, и въздействието на обкръжаващата светлина.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!“ – това е много строг закон, който трябва да се изпълнява с голяма точност.

Не бива да приемаш дори най–добрия съвет, ако той не произлиза от твоите собствени поправяния и подобия със светлината.

И вътре в себе си, ти също трябва винаги да си задаваш въпроса: „Кого слушам аз сега? – човека, който се намира в своите фантазии, или този, който гледа реално и точно знае своето място, без да скача по–високо от него?“

Тогава това, което чувам от кабалистите, аз възприемам не като закон и дори не като съвет, а като „сгула“, като чудодейно средство. Аз искам то да ми въздейства и да ме промени! Когато се променя, тогава ще видя истината.

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!“ – аз ще държа напълването реално „в ръцете“ си – в своите получаващи келим, и „ще го видя с очите“, тоест в светлината Хохма. Ето тогава мога да действам!

А дотогава, можеш да научиш наизуст цялата Тора – това ще работи само като „чудодейно средство“, като „подправка“. Колкото можеш да добавиш от тази „подправка“ към своя егоизъм – толкова ще успееш да поправиш и използваш.

Тогава, ти ще видиш точно, какви желания в теб могат да се използват, и в каква степен, на каква дълбочина (авиют). Това е подход, който преди всичко изисква поправяне.

Оттук следва съвсем друг подход на преподаване: ние нямаме какво да кажем на ученика. Можем само да го пробудим, за да поеме колкото се може повече светлина, връщаща към източника.

Невозможно е да му се дадат готови модели на поведение, а само „чудодейни средства“: необходимост от обединяване в група, между другари. И след това да чака, докато той самият се промени.

А ако това не действа на ученика и той не се променя, не приема съвета на учителя – няма какво да се направи.

Не бива да му се дават насилствено никакви упражнения, които са по-високи от неговото стъпало, а само в такава степен, в която той сам се е поправил и е разбрал. Той ще си направи сметка, ще се промени и ще започне да действа.

Това много ограничава възможностите на учителя при обучението на ученика в сравнение с нашия свят – няма значение, възрастен ли е ученикът или дете.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28096]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Желанието „Исраел“ в човека („право към Твореца“), се поправя поетапно, стъпаловидно, защото му е нужно да стигне до разбирането и постигането, според неговата вътрешна потребност.

По това, то се различава от видовете желания, които се наричат „народи на света“, и се поправят наведнъж, от един път.

Желанието „Исраел“, изисква от човека да разкрие и постигне духовния свят, да го опознае, да се задълбочи в детайлите, да стане партньор на Твореца, а не просто да се присъедини към системата и да получи оттам цялото благо наготово.

Той иска да се свърже с тази система и да работи с нея, като получава наслаждение от нейното изучаване. Както е казано: „Знай своя Творец и Му служи“.

А има такива желания или хора, които не се стремят да опознаят Твореца, макар и да е написано, че в края на краищата „всички ще Го познаят – от малкия и до великия“. Но това е обикновеното знание на човек, който просто живее в духовния свят.

Както и в нашия свят, не всеки иска да бъде учен-изследовател и да получава наслаждение от това, че разкрива творението и разбира неговите причини и следствия.

Това са двете степени на отдаване: да изследва и да познава Твореца – или просто да се присъедини към източника на доброто.

Затова душите, принадлежащи към Исраел, напредват стъпаловидно, постепенно – и естественно, при това страдат, тъй като цялото постижение се основава на предхождащата го неудовлетворена потребност, която трябва да се увеличава.

А тези, които се отнасят към „народите на света“, към по-малката степен, и идват като че ли „на готово“, също разбира се, трябва да извършат голяма работа, но тя не предполага вътрешно съединяване с Твореца –  като между двама партньори.

Дали ще възникне в човека такова желание, зависи от корена на душата. „Сърцето“, „черният дроб“, „белите дробове“ са все важни органи на тялото и трябва да държат връзка с „мозъка“, който ги управлява.

А всичкото останало „месо“, съставящо 90% от цялото тяло, няма такава непосредствена връзка с мозъка и взаимодейства с тях чрез спомогателни системи.

Това не значи, че едно желание е добро, а друго – лошо, защото в края на поправянето, всички ще бъдат абсолютно равни – става дума само за пътя към него.

Силното желание е длъжно само да си проправи пътя и да открие всички тайни на творението, а по-слабите, всеки според своята степен на развитие, просто се присъединяват към него и го поддържат. Важното е, всеки да поостигне корена на своята душа – това е краят на неговото поправяне.

В духовния свят няма неравенство – това е още нещо, което го различава от материалния свят. Намирайки се в духовния свят, човек действа, воден от своите естествени желания и не може да поиска нещо, което не  е заложено в корена на душата му.

Само в нашия свят, аз мога да завиждам за луксозния автомобил на съседа. В духовното, няма да мога да поискам онова, което иска той, а само заложеното в моите собствени информационни гени – „решимот“.

Мога да получа от него вдъхновение и мотивация, но само, за да поправя себе си, затова там не может да има разделяне на „големи“ и „малки“.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29282]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои разликата между понятията „зивуг” (сливане) и „битуш” (сблъсък)?

Отговор: Зивуг – това е сливането на два духовни обекта, които не са противоположни помежду си  и могат да се съединят съгласно подобието на свойствата, намерението, целта – както двама души се обединяват за партньорство или  брак.

Да допуснем, че двама човека, имат обща духовна цел. Помежду си, те винаги се набират в противоборство и стълкновения, тъй като между тях действа силата на разбиването.

Но те откриват, че не са способни да постигнат тази цел самостоятелно. Ако аз напредвам отделно, пред мен се изправя непреодолима преграда. Ако другият напредва сам – пред него също стои преграда.  

Какво да направим? Тогава, аз отменям своето его, а той – неговото. В степента, в която сме отменили егото си, ние можем да се съединим. В тази степен постигаме целта.

Такова е условието на Твореца, защото целта се постига само във връзката между всички, тъй като самата цел е отдаването. Искаш да я постигнеш? Моля! Отмени своето его и така ще построиш кли/съсъд за същото това отдаване. В тази степен ще се напълниш със светлината на отдаването.

Но това е при условие, че аз отменям своето его, а другият се отказва от неговото. Затова, аз ще нанеса удар (акаа) по моето его, а другият – по своето, и тогава става съединяване между нас (зивуг де-акаа). Ударът е насочен навътре, към моето его, а зивугът е с другите, извън мен.

Сега, може да възникне въпросът: „Но дори след удара по своето его, аз не искам да се съединявам с другия. Защо тогава става зивуга?” Защото, отблъсквайки своето его с удар, аз привличам върху себе си светлината, връщаща към Източника и тя ме подготвя за съединяването, за зивуга.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 10.12.2010

[29359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дори за изучаване теорията на Айнщайн или квантовата физика е необходим нов подход, където действа друга математика и други явления.

А още повече, когато говорим за духовния свят – необходими са ни допълнителни сетива, и не са достатъчни петте ни обикновени сетива и разума, работещ по същата схема.

Нашите животински усещания са ограничени, но в каква посока да ги разширим? Трябва да развием точката в сърцето в ново измерение – и тогава, едновременно с добре познатия ти човек в този свят, възниква още едно създание.

В теб вече съществува неговият корен, трябва само да привлечеш висшата светлина, особената енергия, която ще развие от това зърно духовния ген – още един допълнителен човек. И именно той ще се нарече човек! Кабалистите наричат това също и душа.

Когато отъждествиш себе си с него, то от неговите свойства, които през цялото време ще се изменят благодарение на твоята работа, ти ще започнеш да постигаш свят, отнасящ се към това създание – специално развито от теб, за да можеш с негова помощ да изследваш висшето. Той ще се нарича твоя душа, намираща се в духовния свят.

И този допълнителен човек може постепенно да се развива така, че да обхване цялото мироздание. Той притежава неограничени сетива, желания и възможности!

Ти си се родил животно, което е разширило малко своя диапазон с помощта на телескопи или очила, и не можеш да отидеш по-далеч от това. Защото не се е променил твоя разум – той работи точно според своята природа.

Затова, ние засега се числим към животинското ниво, а човек – това е тази духовна същност, която ще изградя като допълнение към себе си. И в него, цялото ми възприятие може да се промени.

До такава степен, че от състояние в състояние, от едно духовно стъпало до друго, аз дори няма да се позная – нито себе си, нито своя свят, който внезапно ще ми се открие! Всеки път, аз изведнъж ще ставам не такъв, какъвто съм бил миг преди това, и няма да позная света около себе си – всичко ще е ново!

Тъй като противоположно на този свят, всички мои сетива ще се изменят, а също мозъкът и сърцето. И не просто ще раста, а ще променям абсолютно координатната система и цялото възприятие. До такава степен, че намиращият се на по-ниско стъпало е невозможно да разбере висшето.

Както тук работя със сетивата си, за да открия природата – така е и там, и това се нарича „естествена наука“ за природата. Само че, тук природата е нисша, материална, а там е висша, духовна. Но това е същият научен подход.

Разбира се, учените на този свят няма да го приемат – тъй като работят само с петте физически сетива. Затова, те смятат, че това не е наука. Естествено, ако ти си ограничен в някаква мъничка сфера на възприятие и си съгласен да приемеш само нея, то няма за какво да се спори с теб.

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[28073]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовността съществува не в някакво далечно пространство, а е скрита в нашите егоистични връзки. Щом успеем да ги поправим, в точката на контакт между нас, ще разкрием духовността; цялата система ще започне да работи; светлината ще се разкрие и ще създаде духовната картина в теб.

Точно за това трябва да мислим, докато четем книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 07.10.2010

[22823]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да дам поръчителство на групата? За какво трябва да се грижа?

Отговор: Ти се грижиш за приятелите, желаейки да им дадеш чувство на увереност. В цялата реалност няма никакъв недостиг освен нашето желание, насочено към взаимна връзка.

Светлината желае да напълни всички ни, но ние стоим на пътя ù. Аз не мисля за теб, аз дори те мразя и така блокирам канала, по който светлината трябва да дойде до теб. Излиза, че твоите проблеми ги има заради мен и по същия начин не позволявам на безкрайното наслаждение да те достигне.

Това, всъщност, е разбитата система. Творецът е създал света на Безкрайността, всички души и каналите между тях, и ни ги е поверил. Но аз с моята омраза блокирам всички канали за всеки. И това го прави всеки един от нас.

Кабалистите казват, че сега е дошло времето, когато ние трябва заедно да отворим каналите за потока светлина. Благодарение на общите усилия, светлината ще започне да струи по тях отново, и всеки ще осъзнае, че не усеща никаква липса. Това е законът на затворената система на природата. И ние в нашия свят усещаме нейния негативен ефект все повече.

Няма избор: каналите, които ни свързват, са били блокирани свише и ние трябва да пробием тапите с индивидуални усилия. В крайна сметка, тези канали представляват нашия егоизъм, въпреки който аз искам да разширя запушения канал. Полагайки усилия, аз привличам светлината и позволявам да работи, да тече по каналите в тънка струя и да съживи цялата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: На урока ние трябва да се стремим към едно място и да обединим всичко в едно. Но през годините в мен са се развили различни представи за духовните явления. Когато чета за бина и малхут, аз ги възприемам по различен начин. Възможно ли е да ги намаля до една точка?

Отговор: Те наистина трябва да станат едно цяло. По същество, бина и малхут са свойствата на Твореца и на творението. Не знаем точно какво е това, но въпреки това, тяхната взаимна връзка и взаимоотношения свидетелстват за съюз.

Бина спуска част от себе си в малхут, буквите „ЕЛЕ” от името Елоким.  Малхут се издига в бина, променяйки името МА на МИ. Зад описанията на тези процеси в книгата Зоар ние различаваме връзките, които ги свързват.

В съответствие с тях, ние трябва да изградим нашето намерение. Свързвайки се с групата, аз я виждам като мястото, фокусната точка, където свойството бина, отдаване или Елоким се разкрива. Тук издигам моите желания и копнежи, тук искам да се свържа като поправена част на малхут.

Надявам се, че бина ще ми помогне посредством нейните съсъди ЕЛЕ, които са се спуснали целенасочено, за да се грижат за мен, да са като майчина утроба за мен и да ме отгледат духовно. Така аз трябва да се отнасям към групата.

Групата е система, която има силата да ми представи Елоким, АВАЯ. От нея аз получавам препитание, и от нея идват към мен светлината и промените.

Моята представа за групата зависи само от това, колко аз съм способен да отрека себе си пред нея. Висшият може да приема много форми, но това се случва само до степента, до която нисшият се издига по степените на себеотричане, и става подобен на Него като преминава през етапите на зародиш, кърмене, съзряване.

Това е, което аз искам, когато се излагам на въздействието на групата, мястото, което ме храни. Това трябва да бъде моето намерение на урока: постоянно да търся моето място в разказа за взаимната връзка на бина и малхут.

Те се свързват чрез Зеир анпин, чрез АВАЯ, свойството милосърдие, светлината. Това е цялата система, която ни развива. Нашата територия е долната част на бина, зеир анпин и самата малхут. Тук е целият ни живот – и материалният, и духовният.

Това е така, защото реалността е една. Въпреки че сега виждаме въображаема картина, това е само недостатък в нашето възприятие, илюзия, причинена от оскъдно разбиране и усещане. Когато мъглата започне да се изяснява, висшият свят ще дойде, нашата връзка с групата, с другите души, които идват от АХАП, тоест от долната част на бина (ЗАТ), зеир анпин и малхут.

За това говори цялата наука кабала. Това е изразът на 4-те връзки с Твореца, със съюза на АВАЯ и Елоким, който трябва да постигнем.

Затова трябва да разберем, че ЗАТ де бина е поправената група, в която се намираме. Никога няма да разкрием нещо повече. Ние различаваме само степента на нашата способност да се свържем в долната част на бина,  групата. Това е нашето място. Като се отдадем на неговата сила, ние ще разкрием нашата истинска реалност, която за сега е скрита от нас от мъгливо възприятие.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 09.12.2010

[29237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човек по най-естествения начин чувства, че този свят не го удовлетворява.

Едни са по-лениви, други по-малко, всеки със своето желание, всеки нещо иска, всеки е готов да се наслаждава и въпроса е само в това, колко усилия той е готов да положи, за да получи желаемото.

Всъщност, проблема тук е в друго: дали изграждам в себе си последователност  от приоритети, скала на ценностите?

Да кажем, аз искам да стана богат като Ротшилд. Нека се замисля: даже ако постигна успех, ще ми трябва цял един живот. Струва ли си? Вероятно не.

Всеки прави своята собствена равносметка в зависимост от обстоятелствата. Ние претегляме и съпоставяме изгодността на едни или други цели в живота.

Какво да се прави, ако аз намирам немалко цели, които бих искал да достигна? Духовното също фигурира в списъка – в първата или втората десятка. Но освен това, има и по-изгодни неща: пари, уважение, здраве и т.н.

Излиза, че проблема ни е в това да извисим важността на духовното в очите си, да го издигнем от недрата на списъка на най – първия ред.

Това може да се направи само с помощта на групата. Обкръжението е способно да ме накара да мисля по определен начин, макар и съвършенно неоправдан от гледна точка на егоизма. Духовния свят за мен е нещо размито, аз не намирам в него абсолютно нищо, и въпреки всичко, ще поискам да попадна там.

Ако групата придава важност на това и говори за него, ако от всички страни до мен достига ехото на величието на духовната цел, аз също ще се устремя към нея, без още да знам какво е това. Аз я искам повече от всичко.

Така че, проблема не е в моето собствено желание. Не трябва да се съкрушаваме, ако то е слабо, ако го обхващат терзанията на ума, сърцето, та дори и стомаха. Трябва да се съкрушаваме само от това, че не се включваме в групата, която ще възвеличи за нас духовната цел. В това е целия проблем.

Не веднъж сме говорили за раби Йоси бен Кисма, който се е отказал да изостави учениците си заради почетно и добре платено място в друг град. Защото именно от тях той е получавал важността на отдаването.

Нищо, че те са били малки и още нищо не са знаели, но сърцето им горяло – и това е било повече от достатъчно. Те го пробуждали отново и отново.

Така големият, възпламенява малките, намирайки се сред тях. По същия начин ни инициират нашите деца. И така покълва семето оставено в земята.

Земята е неживото ниво доставящо на зърното солите, минералите и другите хранителни вещества. Слънцето, въздуха, водата – всички те се отнасят към неживото ниво, но именно благодарение на тях разцъфтява създаването на следващото стъпало.

Ако ти склоняваш глава пред групата, даже ако приятелите ти се струват малки, тогава тяхното влияние, тяхното желание те издига към отдаване и ти разцъфваш.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в Тора всичко като че ли съществува поотделно: отделно Ейсав, отделно Яаков, Яаков се страхува от Ейсав…

Отговор: Някога се занимавах с музика. Какво виждаш, когато гледаш в нотите? Ти виждаш това, което трябва да възпроизведеш. Там са изобразени знаци: тактове, ноти, паузи, пиано, форте… Всичко това е насочено към този, който трябва да изпълни това.

Аз отварям Тора. В нея е написано: Яаков, Ейсав, Исраел, Шхем, Бенямин, Дина… За какво става дума? Става дума за нотите, които трябва да изсвиря. Тези ноти са моите вътрешни свойства, силите, съществуващи в мен, които се наричат ангели.

Ангелите – това са силите на природата, които ми е дал Творецът, за да мога с тяхна помощ да организирам себе си и да стана равен на Него. Защо трябва да направя това? Защото благодарение на това, аз ставам независим, действително придобивам статуса на Твореца.

Ето защо Тора се нарича и светлина, и инструкция. Аз чета тази инструкция и в съответствие с нея, работя. Яаков, Ейсав, Дина, Шхем, магаре – всичко това са силите на моята душа, а Тора ми разказва, че аз съм длъжен да работя с тях.

Тя ми описва именно тези процеси, които съм длъжен да изпълня, взаимодействието на нейните персонажи – това съотношение на нашите вътрешни свойства, нашите желания.

Когато чета, аз буквално чувствам, как тези свойства се преплитат в мен, преминават всевъзможни изменения, как работя с тях, как съм длъжен да ги съединя и до какво, в крайна сметка, трябва да стигна.

Аз гледам на текста така, както ти гледаш нотите, по които можеш да пееш или да свириш даже сега, без инструмента на своите вътрешни струни. Само така ние трябва да възприемаме Тора и само за това е дадена тя.

От програмата ”Седмична глава”, 18.11.2010

[29343]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→