Въпрос: Кабала, методика за разкриване на Твореца ли е или e за поправяне на човека?

Отговор: Когато човек открие кабала, той си мисли, че с натрупването на знания, получавайки власт в групата ще може да достигне висшия свят.

И едва след дълго време започва да осъзнава, че всичко зависи само от това, доколко той сам се е променил, а не обкръжението. И тогава започва да се занимава с кабала правилно.

Тоест, кабала от една страна е методика, чрез която на човека в този свят се разкрива Твореца, а от друга страна е методика, която променя човека в съответствие с Твореца, като разкритието е в степента на подобие между двамата.

[29426]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Казано е: „Аз съм създал злото начало”. В седмичната глава „Ваешлах”, образът на Ейсав е една особена интерпретация на злото начало, в други глави ще е Фараонът, Билак, Билам и други злодеи, но това винаги ще е моето зло начало, то не съществува извън мен.

То само бива описвано във всевъзможни ракурси, разграничавайки различни свойства, с които трябва да работя всеки път на различно ниво.

В противовес на това ми разказват, с помощта на какви сили трябва да работя и показват как първата ми среща с това зло начало завършва с пълен провал.

Когато то се разкрива, аз незабавно му се подчинявам – не знам какво да правя! А после, постепенно започвам да се освобождавам от него, да го отделям, съкращавам и по малко да го управлявам.

Отрязвам част от него и я поправям, после още една, и така ние преминаваме от един към друг пласт до самия край на поправянето, докато не поправим целия си егоизъм.

Тора винаги ни разказва за това, как човек сам се поправя и сега вече изобщо няма да ти е трудно да я четеш.

Човекът е малък свят и със сигурност съществува в теб. Ти трябва само да се постараеш да намериш къде в теб се намира Бейт Ел, Шхем, Балак, Дина – всички герои на този разказ, а освен това и всичко неживо, растително и животинско, за което разказва Тора, защото това също са свойства на твоята душа, но на по-ниско ниво.

В никакъв случай не трябва да виждаш в Тора литературно произведение. За това е казано: „Не си създавай образ, не си създавай никакъв облик”.

От предаването „Седмична глава”, 18.11.2010

[29340]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху“).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако виждам само своите желания, как е възможно да виждам желания, които изобщо не искам да виждам?

Отговор: Ако виждахме само тези желания, които бихме желали, нямаше да имаме възможност да разкрием истината.

Аз се развивам само благодарение на това, че нашата реалност се дели на добро и лошо, на истина и лъжа, на аз и другите, на аз и групата, на мразещи и обичащи.

По същество, разделянето на противоположни едно на друго свойства произлиза от светлината и желанията.

Светлината е свойство отдаване, Творецът, Добър и Създаващ добро, и Неговата пълна противоположност – точката на желанието да получаваш за себе си и да се наслаждаваш сам.

В хода на взаимоотношенията и на въздействието един на друг чрез тези две противоположности, освен които в природата не съществува нищо друго, в желанието се натрупват различни впечатления.

Тези впечатления се наричат „светове”. И всичко, което съществува в духовните сили и в нашия материален свят, води своето начало от тази, създадена от светлината малка точка, получила впечатление от своята противоположност на светлината. Нея трябва да доведем до обратното състояние, наречено „капка на единството”.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 23.11.2010

[29407]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Рабаш, „ДарготСулам“, статия 545, „Усилия и находка“: „Казано е: постарал се и намерил – вярвай. Какусилията са свързани с находката? Тъй като находката идва неочаквано.“

Висшия свят ми се разкрива като „находка“: аз искам да получа нещо, а изведнъж съм намерил нещо друго.

Секунда, аз няколко години съм влагал, разчитайки на определено възнаграждение. Защо сега отплатата се превръща в находка?

Работата е в това, че съм гледал на целта, изхождайки от собствения си разум и усещане. Но с времето, придвижвайки се напред, аз съм изменял себе си посредством светлината, възвръщаща към Източника.

Тя ми е придавала нов разум и ново усещане и именно с тях се съгласува моята „находка“, която е неочаквана за мен предишния.

Получавам не това, което съм искал по-рано. Вместо „законно възнаграждение“ аз намирам нещо друго, съответстващо на новата ми степен.

В нашия свят ние искаме уговорена отплата, а на духовния път по хода на работата, егоистичните послания се обезценят, усещанията ни се менят и на новата степен ни чака находка от съвсем друг род.

Отурокапостатия наРабаш, 10.12.2010

[29387]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Яков се страхува от Исав, от какво се страхува?

Отговор: Да предположим, дошъл съм ти на гости. Преди да дойда, съм похапнал добре и макар и да ми предлагаш всевъзможни ястия, аз не съм гладен, т.е. желанието ми за наслаждение съвсем не е голямо.

Казвам ти: „Знаеш ли, не искам нищо, но заради тебе (заради отдаването), съм съгласен да приема леко угощение, например чай с пирожки“.

Получил съм угощение и мен никак не ме е срам, направил съм го с намерение да насладя домакина, благодарение на това ние с теб сме равни, тъй като ако не получавам заради себе си, това се нарича – отдавам на тебе, и аз съм изпълнен със самоуважение.

Седим на масата, беседваме, времето върви и аз започвам да чувствам, че огладнявам. Ти ми казваш: „Е, може би все пак нещо ще опиташ?“  Но сега аз действително искам да ям! Аз усещам аромати, те ме „атакуват“! Какво да правя! Страх ме е да остана в това голямо желание.

Пред мен има голямо наслаждение, ще успея ли с голямото си желание да устоя на това голямо наслаждение и да изпълня такова действие, че да насладя домакина?

Ако действам заради отдаване, аз разкривам Твореца, а ако не достигна до това, попадам в така наречения „ад“, аз падам и Исав властва над мен.

Това се нарича, че Яков се бои. Той не знае може ли да преодолее егоизма си, желанието си за наслаждение, тъй като Исав се намира в него, той започва да изисква, той се приближава до Яков и казва: „Ние сме братя! Нека бъдем заедно!“

Егоистичното ни желание ни казва: „Искаш духовното? Аз съм с теб! Искаш да постигнеш светлината? Аз много обичам светлината! Дай ми я!“ Трябва да го отблъснем, да го надхитрим и да кажем: „Добре, ще се видим утре“ и да избягаме колкото се може по-бързо и колкото се може по-далече.

Тора ни учи по какъв начин да работим с егоизма, за да вземаме постепенно от него части за поправяне, докато не поправим целия егоизъм.

От програмата „Седмична глава“, 18.11.2010

[29335]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Длъжни ли сме да чувстваме, че Зоар говори вътре в нас, или да търсим усещането на Зоар във връзката с групата?

Отговор: Зоар ни разказва за лични състояния, които всеки от нас лично преминава. Но да се подготвиш за това е възможно само в единството с групата, подобно на авторите на Книгата Зоар, които са я писали в съединение.

Те пишат за отдаването, съединяването и неговите нива. Нивата на съединяване – това са 125-те стъпала. На всяко стъпало има множество желания и свойствата на човека се съединяват заедно, за да станат подобни на единната светлина.

От урока по Книгата Зоар, 24.09.2010

[21909]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал аСулам пише, че истинската молитва, „буквите” на молитвата, особено се проявява по време на учене, когато, четейки книгата, човек се стреми към единство с кабалиста, стреми се да усети същото, което е чувствал автора при написване на тези редове, да види с вътрешния си поглед същите картини, които кабалиста е видял и описвал за нас.

Ако е такъв стремежът на човек по време на ученето – това е и молитва. Не думите, а желанията, обръщението за единство и търсенето на Даващия сила, която трябва да се разкрие във връзката между нас.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[21498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако аз призная, че системата на мирозданието, застанала пред мен, всъщност е по-изправена, отколкото на мен ми се вижда, значи, аз се отнасям към нея с вяра над знанието – над моето виждане.

Аз разбирам, че не виждам нейното реално състояние. Защото сега за мен реалността е това, което усещам в моите желания, в моя разбит съсъд.

И всъщност, „няма в съдията друго, освен неговите очи” – и аз виждам целия свят разбит. За да напредна, на мен ми е необходимо да се издигна над този „съд”. Кой е този мой съдия? – групата.

Тоест, освен мен, има още един съдия – мнението на обкръжението. И ако аз, проверявайки се, приема мнението на групата, значи аз стоя на тази позиция, макар и реално да не я виждам – реално аз виждам само със своите очи.

И двете мнения не могат да съществуват едновременно – или едното, или другото. Ти не можеш да гледаш с двете си очи през различни очила и да виждаш едно и също.

Ти виждаш, че картините са различни! Но разбираш, че погледът на обкръжението е по-напреднал, защото те вървят против твоята егоистична природа.

И по такъв начин, ти всеки път напредваш, приемайки вместо своето мнение, мнението на групата. Издигнал се до него, ти си го направил твое – и отново го променяш на мнение на обкръжението, още по-високо.

Така ти се издигаш, все по-високо и по-високо, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре!”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 13.10.2010

[23418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е скрито от нас? Какво именно започваме да чувстваме при разкриването?

Отговор: Няма нищо друго освен две сили – Творец / отдаване и творение / получаване, привеждащи ни в действие. Различните съчетания на тези сили образуват система, която се нарича Малхут – освен нея няма нищо друго, ние съществуваме в нея.

Разкриването на тази система, пълна със светлина, носи усещане за постижение, мъдрост, напълване, дава отговор на всички въпроси и запълва всички празнини.

Освен това, живота, който усещаме в този поток е неограничен. Ти излизаш от властта на тялото и не мислиш за това, че със всеки удар на пулса губиш живота.

Ту чувстваш съвършенство, тъй като противоположните сили не само се съединяват, но и се допълват една с друга. Това поражда радост и наслаждение от постижението, което разкрива на човека света от край до край – цялата природа, а не само материалния свят.

И тогава човек започва да възприема този свят по друг начин. По-рано той е виждал в него страдания, проблеми, окайващи отношения между хората. А сега вижда, че хората са поправени и се отнасят един към друг с любов.

Тази трансформация се извършва в човека в съответствие с неговите свойства: той постига, че светът е негово копие и всичко видимо е проекция на неговите вътрешни свойства. Колкото по-поправени са те, толкова по-поправен той вижда света и може да го оправдае.

И тогава той открива, че този свят се отнася също към духовния и разбира, че всички хора се намират в скритие, а той е постигнал разкриване.

Излиза, че разкриването се състои в това, че човек вижда истинската картина на този свят: по-рано той му се е струвал абсолютно реален, а сега се възприема като проектиран във въздуха филм, зависещ от изменението на неговите свойства.

Човек чувства обкръжаващите го хора като вътрешни органи на своята душа и те също се изменят съответно на неговото поправяне. Тогава той разбира, че светът се намира не отвън, а вътре в него. И така вижда всеки.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.11.2010

[29412]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→