Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата „Зоар“, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че всеки, в крайна сметка, трябва да разкрие формулата на равновесие с природата.

Но нима кабала иска да превърне всеки човек в учен – изследовател, заставяйки го да открие формулата на природата?

Отговор: Но това е много проста формула!  Всеки от нас се намира вътре в природата и се стреми към комфорт.

Равновесието е именно решението на уравнението, разкриване на формулата на нашето комфортно състояние: колко топло ми е нужно, колко влажност, храна, покрив над главата, семейство и деца, надеждно място за работа и т.н. Това в нашия свят се нарича да постигнеш равновесие с природата, да удовлетвориш всичките си желания .

А природата ме развива по такъв начин, че това равновесие през цялото време се нарушава  – и аз трябва отново и отново да се опитвам да го намеря, като напредвам.

През цялото време търсим равновесието. Дори когато човек се бори за власт или за милиарди долара – той прави това, защото усеща такава потребност в себе си, която иска да напълни, да приведе в равновесие, за да се успокои.

Затова развитието, за което говори науката кабала е най-нормалното и естествено развитие за всеки човек в този свят. Но  всеки има своя формула за постигане на това равновесие. Равновесие означава, че на мен ми е толкова добре, че по-добре от това не може да бъде!

Това се нарича край на поправянето (Гмар тикун), когато всичките желания са поправени, т.е. изцяло напълнени, всяко с това, което иска!

Не трябва да търся някаква неясна формула от природата! Ако достигам съвършено комфортно състояние, в което вече нищо не искам да изменям – това означава, че съм открил общата формула на равновесие в природата!

Т.е. откривам, че мога да бъда голям и преуспяващ и тази форма, която разкривам сега се нарича „Творец“ или природа. Сякаш съм расъл, расъл и най-накрая съм пораснал и съм станал цар и виждам: ето моя дворец, ето армията, ето народа.

Когато човек усеща, че е достигнал до цялостно напълване – това означава, че е открил формулата, какво означава да бъдеш Творец.

От урока по статията „Прислужница, наследяваща своята господарка “, 08.12.2010

[29178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Творец се нарича Боре, което означава „ела и виж“. Какво иска Той ние да видим ?

Отговор: Навремето и аз така питах Рабаш: “Какво вижда човек, постигащ духовния свят?“

И той ми отговори, че ако съберат заедно в едно огромно наслаждение всички наслаждения, които човечеството е получило през цялата своя история – това ще бъде само „тънко светене“, т.е. малка искра в сравнение с наслаждението, намиращо се на първа духовна степен.

Представете си, че се наслаждавате както цялото човечество във всички поколения! Ето, такова е наслаждението, което ние дори не ще успеем да удържим!

Затова, когато достигаме духовния свят, нашето желание придобива намерение за отдаване и ние вече сме способни да удържаме намерение, което е в милиарди пъти по-силно от наслаждението в този свят.

От къде се вземат тези наслаждения? За да предам своите усещания, аз не съм намерил по-добра дума от „хармония“ или „равновесие“, „съединение на противоположните свойства и процеси“. Това ни дава усещане за съвършенство, за най-голямо наслаждение.

Казано е, че „няма по-голяма радост от разрешаване на съмненията“ – именно това и усещаме. Всички неща, които в нашия свят се смятат за противоположни, в духовното започват да се съединяват и изпълват едно друго, защото едното не може да съществува без другото, както тъмнината без светлина.

Така, посредством екран, желанието за наслаждение и светлината започват да се допълват едно друго и да работят заедно.

Казано е: „ще засвети тъмнината сякаш е светлина“. И пред входа в духовния свят ние чувстваме огромна тъмнина, която неочаквано започва да свети сякаш е светлина. И това е първото малко усещане за среща с него.

Но постепенно ние виждаме как всички проблеми и страдания, грешки и прегрешения, изведнъж започват да ни носят удовлетворение и разбиране на тяхната нужда и целесъобразност.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 17.11.2010

[29112]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората не разбират, откъде и защо идват нещастията – защо Творецът ги изпраща?

Отговор: Съществува такъв период на развитие – когато можем да  напредваме само чрез страданията. В резултат, те ще се натрупат и като следствие от тях, ще започнем нещо да разбираме. Когато страданието е вече толкова голямо, че е невозможно да се издържи – тогава започва да работи разумът.

А дотогава, разумът не работи – аз само се мятам от една страна на друга, воден от своето желание. Когато страданията се натрупат от 1-во ниво, „бхина алеф“ до 2-ро, „бхина бет“ – Бина (разбиране, мисъл), тук вече започвам да мисля: откъде са тези страдания и защо? А дотогава, просто бягам от тях, като животно, което не пита за нищо: ударят го и то бяга.

Сякаш, около мен се върти досадна муха или комар – аз го гоня, а той след секунда отново лети – отново и отново. Може да се връща хиляди пъти, тъй като няма разум. Той се намира на такова ниво на съзнание, че разбира само едно: тук може да намери капка кръв, която за него е сладка като мед – и той лети!

И нищо не може да се направи с него, тъй като има само една действаща сила – той страда от глад и ще получи от мен наслаждение. Ето така се развиваме и ние – точно като комарите, правейки безкрайни опити и циркулирайки между наслаждение и наказание, стремейки се към едното и бягайки от другото – докато не се препълни чашата ни.

Тогава се издигаме на друго ниво на осъзнаване и започваме да мислим: от какво е това и защо. Започваме да развиваме науката, философията, психологията, медицината, успокоителните, наркотиците, религиите – само, за да компенсираме своите страдания. Но след това виждаме, че и това вече не помага – ние пак си оставаме празни.

Тогава остават само наркотиците, за да се изключим от реалността – или кабала, за да се доберем до истината.

Невозможно е да се пропусне нито един етап от пътя, защото ще липсва в крайното поправено състояние. В семейството на Баал аСулам имало един много тежко болен човек, който много страдал. И Баал аСулам казал, че ние не разбираме, доколко дори такова физическо страдание е от полза  за неговата душа.

Само разкриването на целта на творението, може да ни спаси от обвинения към Твореца – макар че, във всички случаи, какъв е смисълът да обвиняваме  природата.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 08.12.2010

[29171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В даден момент, човек може да усеща едно нещо. А как е възможно да изпитваме разочарование и радост едновременно?

Отговор: В нас са заложни две противоположности: нашето егоистично желание и алтруистичната искра, точката в сърцето.

Ако започнем правилно да увеличаваме искрата, тя ни привлича към отдаването, към Твореца, а желанието ни тегли към „животинския свят” – то просто иска да се напълни.

Ако ги поставя едно срещу друго, ако съм готов моето желание да потърпи заради издигането на точката в сърцето, тогава работата ми вече е разгърната в две различни направления.

Колкото повече се съкращава желанието ми за наслаждения, толкова по-високо над него, към отдаването се издига точката в сърцето. Върху тяхното противостояние, аз изграждам своето кли.

Трябва да отдавам всички сили на точката в сърцето, за да я посея в групата и там тя да израсне. А с материалното желание – каквото ще да става. Не му обръщам голямо внимание, ограничавам се с насъщните неща.

Така че, ние безусловно трябва да се „разкъсваме” на две – за да може, между тези две части, накрая да възникне екран (масах). И тогава ще стигнем до истинските духовни действия.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, духовната система се подчинява на абсолютни закони, а от друга – съществува частно управление. Как се съчетава това?

Отговор: Общото и частното управление са разделени само в нашето възприятие. В действителност, това не е така. Нашите реакции, личният път на всеки – всичко е заложно в системата и вече е предрешено.

Но в нашите очи, тези действия се разкриват постепенно и изискват от нас усилия за намирането на свободен избор.

Всичко е така, защото засега не можем да разкрием тези две противоположности. Първоначално, те се разкрили на Авраам: Творецът му казал, че неговото семе ще се нарече Ицхак и заповядал Ицхак да бъде положен на жертвеника. Тези неща са далеч едно от друго, както денят и нощта, но за Твореца тук няма разлика – светлината и тъмнината са единни.

Той е извел точката на желанието от светлината, създавайки тъмнина, но само по отношение на творенията, за да се почувстват сътворени, намиращи се извън Трореца. В действителност, желанието за наслаждение, което ние усещаме обособено, просто не съществува.

Общото и частното управление се различават в нашите очи, така както и принципите: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?” и „Няма никой, освен Него”.

Всичко това се проявява пред нас като игра, като управление, за да може издигайки се по стъпалата на своето желание, всеки път да намираме техния контраст, да разкриваме противостоянието на дясната и лявата линия, и да ги реализираме в средната линия.

До самия край на поправянето, ние ще изпитваме дисбаланса на тези сблъскващи се противоположности.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29143]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От книгата на Баал а-Сулам „Бейт Шаар а-Каванот“ (Основи на намерението): Доколкото в Зеир Анпин съществуват само светлините Нефеш-Руах-Нешама, с това се изясняват неговите келим: моха-ацамот-гидим (мозък, кости, жили), а кли „басар“ (месо) и „ор“ (кожа) – остават неизяснени.

И затова кли „басар” също се отнася към клипа, към „кожата”, в която доброто и злото са смесени.

Получава се, че към тези келим: „месо” и „кожа”, се прибавят трите нечисти клипот, явяващи се завършено зло, и правят всичко нечисто, като едно цяло.

А когато З”А достига светлината Хая, в него се осъществява съюзът на обрязването – изяснява се кли „басар” и се отделят трите нечисти клипот.

Отначало се извършва зивуг (съединение) на ниво зародиш (ибур). След това зивуг в малко състояние (катнут). След това зивуг в голямо състояние (гадлут), в който се извършва АХА”П, а в него частите „басар” (месо) и „ор” (кожа).

Тук се извършва поправяне, което се нарича „мила” (обрязване), „прия” (обръщане на кожата) и „атифат дама” (отстраняване на кръвта), тоест отделяне на желанието за отдаване от получаването.

„Обрязването”, отсечена „кожа” – това е отделяне на желанието/клипа „Ураганен вятър” (Руах сеара), главния корен от всички три нечисти/его клипот.

„Прия” (обръщане на кожата) – е отделяне на желанието/клипа „Голям облак” (Анан гадол). А „Атифат дама” (отстраняване на кръвта) – това е отделяне на желанието/клипа „Всепоглъщащ огън” (Еш митлакахат).

Така се отделят всички келим/желания, които изобщо не трябва да се използват, толкова са егоистични и тежки те. И след това се съблича/разкрива частта „басар” (месо), която е била скрита от „кожата”, и част от кожата, оставаща на кли „басар”.

И тогава се разкрива клипат Нога, която е останала неизяснена – в нея и съществува нашата свобода на волята.

В това място на духовното пространство ние през цялото време водим война за границата между нечистотата/клипа и светостта, всеки път опитвайки се да добавим още нещо към нашата духовна работа.

По-високо от тази граница е светостта, а по-ниско – нечистотата, а ние през цялото време търсим има ли още какво да добавим, за да разширим границата на светостта.

И на практика такова изясняване се извършва във всичките 10 сфирот на З”А и всички те трябва да бъдат подложени на обрязване, но доколкото главните клипот се захващат за самия край на парцуфа, т.е. за сфира есод – поправянето се извършва върху есод и се разпространява върху всички останали сфирот.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 08.12.2010

[29162]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какъв признак мога да разбера, че съм успял да пробудя другарите в групата? Може би те ще усетят повече радост?

Отговор: Просто така да се радват могат само малките деца. А възрастният човек не се радва без причина, – той може да изпитва радост само от това, че е изпълнил задачата си, да постигне целта, сливането с Твореца.

Ако отвориш книгата „Псалмите“ на цар Давид, ще видиш, че той не престава да се обръща към Твореца: или плаче и Го моли за помощ, или Го благославя. Това са две противоположни състояния и човек е длъжен да се намира и в двете.

От една страна той крещи и плаче, умолявайки Твореца, а от друга страна се радва, че има в себе си нуждата да се обръща към Твореца, изисква от Него, Той да му даде такава възможност.

Неговото тяло, неговото его страдат, но душата му усеща радостта от това, че благодарение на тези състояния тя се удостоява с духовното възвишаване и връзката с Твореца.

Затова книгата „Псалми“ – това е най-святата книга, защото и в лошите и в добрите състояния цар Давид усеща сливането с Твореца.

А как е възможно сливане в лошите състояния? Нали ако е сливане то човек би трябвало да изпитва радост! Тогава за какво ще плаче? – защото говори за своето непоправено желание, а сливането с Твореца става в неговото намерение.

И ето това е, което ние все още не сме способни да разберем и съответно да се държим според него. При нас всичко е както при малките деца: някаква неприятност, и – вече сме в пълно униние, или обратното: така се радваме на доброто, че забравяме за всичко. Не можем да се намираме едновременно в тези две състояния и това е лошото.

Това означава, че човек е неспособен да се владее, сам със себе си не успява да се свърже и да разбере какво става в самия него: от една страна преживява неприятните състояния, а от друга усеща постоянната връзка с Твореца, от която и той получава тези неприятности, объркване, проблеми.

Но в групата, където съществува връзка между другарите такова нещо не може да има, защото един се намира в подем, друг в падение, трети – спи, и т.н., и човекът възприема всички тези състояния заедно, включва ги в себе си всичките.

Тук няма силни и слаби. На всеки спрямо собствените му свойства свише му пращат проблеми, капани и трудности.

Такива състояния на всекиго се случват, – въпроса е само в какво темпо те се сменят едно с друго.

Дадена ни е възможност “да излетим“ 1000 пъти по-бързо, отколкото сега. Което значи, че ние ще успеем да постигнем духовното не след хиляди години, а още сега!

От урока по писмо на Рабаш, 03.12.2010

[29121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→