Въпрос: Заради кого трябва да се обединявам сега? Заради групата или заради целия свят?

Отговор: Общата душа се разделя на много части, а редът на тяхното пробуждане се поделя на много етапи. Междувременно ние преминаваме през два процеса:

1. Като части, които получават пробуждане от висшето, ние сме длъжни да ги реализираме и те да станат поправени. Единствено, когато е пробуден по този начин, човек задава въпроса за значението на живота и намира отговора в разкриването на Твореца. Тази задача ни е възложена най-напред.

Това може да изглежда като супер егоистичен стремеж. Обаче разкриването на Твореца означава разкриване на качеството отдаване, любов към ближния, и реализирането му чрез обединение между нас. Отдаването е самоотричане, самоанулиране. Ти излизаш извън себе си по посока на другите и там намираш душата си.

Затова първото впечатление е измамливо. Ти се стремиш да откриеш душата си и да я изпълняш с безкрайно удоволствие. Самият Творец ти предоставя тази възможност и ти придава импулс, за да постигнеш това. По какъвто и начин да го формулираш, то ще звучи егоистично, но действителното съдържание, вътрешната същност е над егоизма.

Затова ние реализираме всичко това заедно чрез отдаване, любов, обединение и взаимна помощ. Ние правим това чрез стремеж да излезем от себе си, вместо да поглъщаме всичко в нас.

В миналото кабалистите не са имали възможността да разпространяват науката кабала по света, публично да я изучават и да обучават други. Но и тогава общото поправяне на техните души в малки групи е било насочено към благото на целия свят. Това е така, защото те са придобили голяма сила на отдаване, която е действала между всички души в света, въпреки че светът не го е почувствал.

2. Днес ние трябва да действаме в още едно направление. Ние не само поправяме себе си и придобиваме голяма вътрешна сила на отдаване в нашите групи, а също разпространяваме кабалистичните знания по целия свят.

Това са двата паралелни вектора на нашите усилия и всеки един от тях е необходим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.12.2010

[28921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам някаква заплаха, когато четем тези текстове. Нищо не разбирам от тях. Как мога правилно да работя с тези усещания?

Отговор: Възможно е – това е добро усещане. Ние съществуваме в реалност, която се разгръща  напълно в мен.

Сега говоря с тебе – с част от своята душа, с други хора от всички краища на света – но всички те се намират в мен. А освен мен, разделена на множество части, е само висша сила.

Трябва да вкарам в порядък всички свои желания, за да ги съединя помежду им и да ги включа в себе си всички, които сега ми се струват чужди, да ги обикна както себе си. Длъжен съм да съединя цялата реалност в едно цяло. Тогава разкривам, че всичко това е мое и има само една светлина, напълваща едно желание.

А до тогава разбира се аз се обърквам и пребивавам в много непонятни състояния. Но това не ме заплашва. Трябва правилно да възприемам реалността – да започна да я усещам, че всичко това се случва вътре в мен и всичко това съм аз и само поради своята вътрешна раздвоеност аз погрешно разбирам своите собствени части като намиращи се извън мен.

За пример – правиха ми операция под местна наркоза. Нищо не чувствах и само в огледалото виждах какво правят лекарите: вкарват иглата, режат – сякаш част, която не принадлежи на мен. Не я усещам като своя, защото са ми дали наркоза. Но доколкото аз все пак съм знаел, че това е моя част и аз не я чувствам само защото съм под местна наркоза, беше ми интересно да наблюдавам какво става с нея.

В същност се намираме именно в такава реалност. Но веднага щом тази „наркоза“ премине, облаците се разсеят, и ти започваш да се впечатляваш и усещаш реалността като своя собствена – всичко изглежда по друг начин! Тогава виждаш, че имаш работа само с Твореца – Добър и Творящ добро.

Излиза, че да усетиш Добрия и Творящия добро вместо заплаха, ще усетиш вечността, съвършенството и хармонията вместо твоето истинско състояние – всичко това зависи само от това, доколко ти ще присъединиш към себе си всички тези желания, които сега ти се струват чужди.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 13.12.2010

[29630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Достатъчно е да имаме желание да се обединим и тогава светлината ще ни обедини. Всеки от нас има желание, което се е развивало хилядолетия наред, и точка, която се е проявила едва сега, притегляща ни към нещо неизвестно.

Но това не е достатъчно! Ние се сблъскваме с двуполюсен ефект, разделено желание – едната част го дърпа в едната посока – този свят, а другата, „точката в сърцето”, го дърпа в противоположната посока – към духовния свят. Какво да направя с това раздвоение?

Това, което може да направите, е да преодолеете едното желание над другото. Затова аз влизам в групата и получавам от нея допълнително желание в точката в сърцето. Аз го придобивам благодарение на усилията, които полагам в групата и поради факта, че не се опитвам да пробия в духовния свят, а действам според правилото „от любов към другарите към любов към Твореца”. С други думи, аз влагам моите усилия в нашето обединено желание.

И тогава аз получавам от групата силата, която съдържа изначалната сила на моята точка в сърцето и това, което групата е добавила към нея. Допълнителната сила, която съм получил, се нарича „духовен стремеж” (иштокекут). А моето начално желание се нарича рацон. Затова кабалистите ни казват, че за да достигнем висшия свят е необходимо да имаме „рацон ве иштокекут” (виж част 1, Талмуд Есер Сфирот).

Висшата светлина въздейства имено върху стремежа, изграден над моето естествено желание, и извършва поправяния в мен – тя ме обединява с останалите в едно общо желание, мястото, в което Творецът се разкрива. 

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В „Предисловие към ТЕС” Баал а-Сулам обяснява, че всичко зависи от усилията. Но не са прости усилия. Когато човек започне да учи мъдростта на кабала, той все още няма никакво понятие, какво е духовният свят. Той смята, че духовните наслаждения ще се разкрият в неговите егоистични желания.

Ето защо в началото той полага усилия по обичайния начин, и всъщност не може да действа иначе. Той е готов да вложи своята сила, натрупаните знания, интелект и усещания, без да осъзнава, че по този път неговият личен „багаж” няма да помогне. За да излезем в духовния свят, на нас ни е необходима силата, която идва свише.

Но постепенно ученето и групата вършат своята работа, и човек започва да разбира, че обичайната схема не работи тук. Той е чувал това преди, но сега разбира на практика, че трябва да разкрие всички части на една нова картина вътре в себе си.

Той се разочарова в „логичния” подход и в играта с усещанията. Той разкрива, че всичко, което има, не е подходящо изобщо за духовното развитие. Тук са нужно нови келим (съсъди, желания), които ги няма в човек, а трябва да бъдат получени свише.

По такъв начин, светлината, която идва по време на ученето, променя човек. Но той вижда това само по резултатите, по вътрешните промени, по новия начин, по който се отнася към отдаването. Кабалистите са ни обяснили всичко, само че ние не искаме наистина да го изпълним: не трябва да си много умен, за да разбереш, че нашият интелект изобщо не е подходящ за духовния свят.

Хилядолетия наред сме се развивали от поколение на поколение и всяко от тях е било по-умно от предходното. Ние самите виждаме как нашите деца лесно разбират всичко, което е достигнало до нас много трудно.

Трябва да разберем, че целият този процес на егоистично развитие има за цел да доведе човек до отчаяние, когато той няма да има какво повече да вземе от света. Аз достигам до извода, че всичко, което светът може да ми предложи, не е достатъчно за мен, и така достигам „предела”, края на пътя.

По този начин, аз се стремя към нещо по-висше, искам нещо, което съществува над „предела”. Тогава точката в сърцето започва да ми говори. Как мога да се издигна до мястото, където ме вика тя? Това, аз не зная.

Ново желание ме очаква там, напълно нови инструменти на възприятие, ново усещане и нов интелект. Но все още трябва да ги придобия. Затова достигам до мъдростта на Кабала, групата и учителят. Като ги използвам правилно, аз привличам висшата поправяща светлина и само тя ме води към целта.

Новите усещания и новият интелект се формират, раждат се и се проявяват в мен, и аз започвам да гледам на света по нов начин. Старата картина се оттегля настрана и нова картина заема нейното място. Това, всъщност, е нов свят.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим решимот в духовната работа? Може ли да ги регистрираме и разберем?

Отговор: Аз не чувам как те се превключват, но чувствам как се променям отново и отново.

Тези промени са резултат от решимот, които се пробуждат в определена последователност, която се е изградила при спускането на моята душа по всички стъпала от Безкрайността до този свят.Сега се издигам назад по същите тези стъпала – но само при условие, че светлината ме достига и решимот се променят.

Всъщност, всички се изкачват по тази стълба, но по различен начин – по пътя на страданието или по пътя на Тора. Светлината се излива върху всички, но всеки я използва според собствените си сили. В тази интегрална, единна система вички взаимно си влияем и затова личните поправяния на пътя се преплитат с груповите и всеобщите.

Ако можехме да обгърнем с поглед цялата система и да разгледаме всички етапи на развитието й, щяхме да видим връзката между събитията в нашия свят, бихме разбрали как вкупом те предвижват една или друга част към поправянето, отново по пътя на страданието или пътя на Тора.

А още бихме видяли и как, работейки помежду си, вътрешно, все повече пробуждаме света и по този начин  помагаме на всички да правят правилните стъпки, напредвайки към целта не по дълъг и мъчителен път, а бързо и леко.

От урока от книгата „Зоар“. Предговор, 12.12.2010

[29521]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя, ако не искам да бъда част от групата и само се преструвам, защото ми е казано, че е необходимо, за да постигна целта?

Отговор: Аз трябва да се преструвам не от безизходица, а за да помогна на другарите, да им вдъхна сила. Всъщност, аз играя против своя егоизъм и го обърквам. Влагам всичките си сили, но това е недостатъчно. При това, аз осъзнавам, че ако групата излъчва към мен цялата си сила, аз ще се вдъхновя и ще мога да се издигна над себе си. Как да пробудя групата към такова „излъчване”?

За да постигна това, извършвам отдаване на приятелите. Предавам им моето пробуждане, обгръщам ги с топлина запалвам ентусиазъм, макар че всъщност аз го нямам. Аз съзнателно играя, за да получа от другарите същото в отговор, само че 100 пъти по-мощно. Тъй като, моята преструвка ги разпалва, независимо дали им харесва или не. И не е важно, че лъжа; въпреки това, те се вдъхновяват, и го излъчват обратно към мен.

Излиза, че моята изкуствено раздухана искра става истински пламък. Започнах с преструвка, но в резултат наистина се запалих. И целият този огън на желанието, е мой. С помощта на обкръжението, извърших работа за преобразуване на егоизма в отдаване.

Групата като усилвател е умножила многократно моето първоначално слабо въодушевление. И сега с това честно изработено желание, аз се обръщам съвсем сериозно към Твореца – без никакъв фалш.

От урока по книгата „Зоар,“ Предисловие, 06.12.2010

[28899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всеки нисш парцуф от света Ацилут, както и от света Адам Кадмон се облича във висшия. Какво означава „облича се”?

Отговор: Облича се, означава постига. Аз се обличам в твоя разум, в твоите действия. Това означава, че ги постигам.

Висшият се спуска към нисшия, за да може нисшият да се облече в него, а после, когато нисшия се държи за него, висшият започва да го издига на по-високо стъпало, за да му помогне да го постигне.

Нисшият усеща, че висшият го ражда, дава му всичко и се грижи за него. И тъй като нисшият сам се опустошава и ражда следващия парцуф, то иска да опознае висшия: кой е той, какво представлява, за какво и защо съществува.

Защото сега, самият той чувства същата потребност да се грижи за своите нисши парцуфим. За да ги напълни, той се обръща към висшия, защото може да се напълни само от света на Безкрайността.

Излиза, че той е задължен да установи връзка с висшия. Връзката с висшия и неговото постигане се нарича „обличане”.

От една страна, нисшият има потребност да даде на още по-нисшия. От друга страна, тази потребност, продиктувана от безизходицата го довежда до връзка с висшия. От трета страна, той е подготвен за постигането на висшия, защото той и висшият си приличат като две капки вода.

Това обличане на парцуфим винаги е напълно идентично. Нисшият, обличайки се във висшия, вижда в него същия модел, който съществува в самия него. Той вижда във висшия цялата си структура, като собствено огледално отражение. Затова няма проблем да постигне висшия. И по тази причина, обличането означава постижение. Нисшият вижда себе си такъв, какъвто желае да го види висшият.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29484]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съчетаем объркването и въпросите, възникващи при четенето на книгата „Зоар” с намерението, насочено към целта?

Отговор: Замисляйки се първо за действието, ние трябва да си представим неговия край. Към това се отнасят и онези сведения и усещания, които получаваме от четенето на кабалистични текстове.

Те също се намират в тази окончателна, финална форма, която се стараем да разкрием – във всеобхватното свойсто отдаване. Бидейки подобни на него, те всички са включени в него.

Книгата „Зоар” разказва за действията на светлината върху нас. Като кабалисти, ние разкриваме тези действия в степента, в която се уподобяваме по свойства с нея.

Светлината е изпълнила Малхут на Безкрайността и я е превела през всички състояния, изпълнявайки в нея своята програма. Сега, ние трябва да разкрием онова, което е направила. И това е разкриването на Твореца пред творението.

За да Го разкрием, ние трябва да се уподобим на състоянието на окончателно поправяне. Там Малхут, като напълващата я светлина, пребивава в отдаване. Оттук идва и името – свят на Безкрайността (Ейн Соф). В него светлината и кли не се ограничават взаимно, а се изравняват чрез чудесно сливане.

Кабалистите постепенно разкриват това състояние и пишат за него от стъпалата на постижението. Всеки кабалистичен източник разказва за това, какво е разкрил авторът му по духовния път. Разбира се, и ние ще го разкрием, ако постигнем същото състояние.

И затова, четейки кабалистични текстове, ние се стремим да го проявим в себе си, искаме да израснем. Така ние се изтегляме, вкарваме се там. Колкото по-правилно си представяме съвършеното отдаване, абсолютната любов, толкова повече се включваме в това състояние и предизвикваме поправяне със свои усилия.

Като детето, аз искам да попадна в книгата, която чета. Дори да е неразбираема за мен, аз като омагьосан, бродя из вълшебната гора, из огромен магазин за играчки, по безкрайния свят, който се разкрива на нейните страници пред мен.

Аз целият съм там. Искам това място да ми стане по-познато, родно. Малко, по малко се сближавам с него, вписвам се там. Старая се да внеса вътре всички свои въпроси, проблеми, смущения така, че да не ги отхвърлям или затулвам, а веднага, над тях, да укрепя още повече връзката, да обновя стремежа си.

Четейки текста, аз постоянно се стремя към състоянието на единство, доколкото мога да си го представя. И дори ако текстът е абсолютно непостижим за мен, въпреки това разбирам, че става въпрос за действия, свързани с отдаването, за подобие на светлината на определено стъпало, което ми описва кабалистът.

В детството сме се зачитали в разкази за приключения, за пътешествия и удивителни открития. Ето и сега, ние сме потънали в прекрасно приключение, което разкрива пред нас духовния свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 12.12.2010

[29524]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всяка сутрин преди урок ние отново се изправяме на крака, слагаме чист лист. Същото може да стане и в течение на деня.

Казано е: “Старите, вече използвани вещи, нека всеки ден да са като нови в твоите очи.“. Човек всеки път е длъжен да чувства себе си като ново творение, отново и отново да встъпва в контакт, започвайки духовната работа и сближавайки се с Твореца.

С всяко такова подновяване той реализира решимот, докато те не станат достатъчно количество. Числото им не е известно от по-рано, но броячът се върти, колелцата също, променяйки цифрите, след тях и запетайките, докато в един момент главното колело от ляво премине на следващото число.

Същото се случва и с нас. И затова ние трябва във всеки момент да сме готови да подновяваме контакта, намерението и устрема към целта. Както е казано: “Краят на действието е заложен в самото начало на замисъла“. Още сега трябва да мисля за целта, която се надявам да достигна накрая. Накъде вървя? И какво точно искам? Всеки път аз трябва отново да си изяснявам и да си представям това, но все по-точно, по-понятно, по-ясно и по-осезателно.

В крайната цел се насочват, спояват се в едно и се изпълняват всичките мои помисли и усилия, желания и разочарования. Работата ми завършва в точката на финалния контакт и тази точка се нарича “капката на единството“. В нея аз съм сам, цялата почувствана от мен реалност и Твореца, т.е. свойството отдаване, Висшата сила – всичко става едно цяло. Но това състояние трябва да си го представям вече – сега, в този момент.

Баал а-Сулам дава друга формулировка: човек е длъжен да се стреми  към единство с Исраел, Тора и Твореца. Наричай това, както на теб ти е угодно. Важното е да мислим за крайната точка на единството.

И колкото по-отчетливо си я представям в чувствата и в разума си, толкова по-голяма радост трябва да ми доставя. Тъй като тогава аз безусловно реализирам текущото решимо и напредвам последователно към края на действието.

От урока по книга „Зоар“. Предисловие, 12.12.2010

[29527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Народи на света“ се наричат желанията в човека, които не могат самостоятелно да достигнат до поправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това, получил ли е човек такова желание или не.

Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш поправяне, ако не предадеш полученото желание за поправяне  на света.

Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той трябва да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за поправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.

И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народите на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.

Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А низките желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво поправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея, той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до поправяне.

Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.

Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, това е аобратно, както помощта за децата – за да ги обезпечим с всичко необходимо!

От урока по статията “ Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→