Въпрос: Какво е това любов към другарите?

Отговор: Любовта – това е съединяване в едно общо желание. Кабала ни показва такъв пример: когато Бина достига състоянието ”хафец-хесед” (нищо нежелаещ заради себе си), тя се спуска към Малхут, свързва се с нея и попива в себе си нейното желание, за да се погрижи за него с цялата сила на Бина.

Това и се нарича любов – да се възприеме желание от друг човек и да се напълни с всичко, с което можеш. Както е написано, че e необходимо да отдаде своята ”последна възглавница” – това се нарича проявление на любовта, която трябва да достигнем.

Но как е възможно да достигнем това? Трябва да се погрижим всеки да има само най-необходимото в материалното, а в духовното всеки да получи всичко, което има в нашето общо желание (кли).

Много е важно да възприемаме всеки от нас като едно желание и да правим всичко, за да живее това желание. Всеки трябва да чувства, че това зависи от него и е в неговите сили да претегли този свят: за чаша вина или за оправдание.

Така ние създаваме място, което се нарича Малхут, и в него разкриваме висшата светлина, Твореца. Но е необходимо да се стараем да не забравим, че крайната цел е да доставим удоволствие на Твореца.

По отношение на Твореца това не е просто, докато не чувстваме Него, светлината. Така, в крайна сметка, трябва да мислим, за да доставим наслаждение на това място, където Той се скрива – където са се събрали желанията към Него. Както е казано: ”от любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Любовта към творенията – това е и самото общо желание, съединено съвместно.

Връзката, която искаме да възстановим между нашите души – тя и се нарича любов към другарите. Другарите – това са отделни хора, обединяващи се на материално ниво, заради това да достигнат вътрешна духовна връзка. Всичко това вече ни е известно – останало е само да се реализира.

За това са казани вече безброй много думи, но те всеки път се възприемат по новому – в съответствие със състоянието на човека. Необходимо е само да ги усвояваме все по-дълбоко вътре в себе си, а светлината идва и проявява цялата тази картина в човека, без всякакви думи. И тогава ни става ясно за какво става дума.

Тук е необходимо търпение. И не такова, когато съм съгласен да чакам и отлагам всичко за после, за утре! А търпеливо да правя днес всичко, което е само възможно, но ако не видиш успех да оставаш с увереността, че още миг – и всичко ще се случи!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато се обръщаме към кабалистичен текст, особено книгата „Зоар“, трябва да осъзнаем важността на духовното постижение. В крайна сметка, това е единственото нещо, което искаме: не знание или схоластика, и не общо знание за материалното, а само чисто постижение, което означава, че човек е разкрил Твореца. Това е критерият, по който оценяваме нещата.

По пътя на  постижението, действащият закон е законът за подобие на формата, който не прави никакви компромиси. От една страна, човек изцяло зависи от висшата сила. Нищо друго не може да му помогне – той се нуждае само от помощ свише. Който разбере това, изгражда правилното отношение.

Тора говори за това, когато описва египетското изгнание: „Синовете на Исраел заплакаха от работата и техният вик се вдигна до Твореца”. С други думи, те са знаели, че никога няма да постигнат нищо сами.

От друга страна, духовният прогрес винаги се изгражда от комбинация от две противоположности. Затова ние самите също трябва да участваме в процеса. В резултат, ние полагаме големи усилия, знаейки, че само „чудо от небесата” ще ни изведе от земята на Египет в земята на Израел.

Нужно е да достигнем отчаяние от собствените си способности, и човек не трябва да бяга от това усещане. Още повече, той трябва да бъде убеден, че ще му се помогне свише и неспирно да го изисква с цялата си сила.

Човек трябва да се намира в състоянието на синовете на Исраел, които заплакали от работата. Това е, когато всичко в него, заедно с външната среда, се слива в едно цяло и създава тези условия, довеждайки го значително по-близо до изхода от Египет.

Затова трябва да се опитаме да си се представим правилно в това състояние. Тук извършваме всички необходими действия и след това не бягаме от отчаянието, а напротив – превръщаме цялата сила на нашето отчаяние във вик, искане за поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 14.12.2010

[29730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Светлината е определено явление в съсъдите (келим), тяхната реакция. Светлината сама по себе си не съществува, както Баал  а-Сулам обяснява в статията „Същността на мъдростта Кабала”. Ние усещаме само реакцията на кли (съсъда) към нещо. Реакцията на съсъда към стимулиращия фактор се нарича „светлина”. Тя е именно реакция.

Ние не постигаме самата светлина. Нейната същност е недостижима. Ние опознаваме само формите, които кли добива под въздействието на светлината. Ние се възприемаме един друг по еднакъв начин. Ти наистина ли ме познаваш и разбираш? Знаеш ли кой съм аз? Всъщност аз самият не те познавам; невъзможно е.

Само следното е възможно: всеки човек възприема другия по собствен начин, като изгражда неговия образ от вътрешните си реакции. Затова, както е написано „Всеки съди според собствените си недостатъци”. Основано на това, ние можем да разберем, че най-доброто, което можем да направим, е да дойдем „до мястото”. Но какво е мястото?

На нашите непоправени желания се представя пример, визуална илюстрация на поправеното кли. То се нарича Елоким (Господ) или ЗАТ де Бина (седемте долни сфирот на бина). Говорим за желанието за наслаждение, което се проявява във втората фаза, бина, и желае да отдава, да стане подобно на Кетер.

Това наричаме начало на творението, „презентацията на Твореца”, която демонстрира какво означава да бъдеш в отдаване, да получаваш заради отдаване. Това прави долната част на бина, генерирайки отдаване по отношение на другите. Ние искаме да я достигнем, да се учим от нея как да получаваме наслаждение от Твореца и да го предаваме.

Можем да отдадем само това, което получим от Твореца. На кого отдаваме? Отдаваме на другите. Така, от любов към другите ние постигаме любов към Твореца чрез това „място”, ЗАТ де Бина.

Всичките ни действия по пътя към него представляват Мицвот (заповеди), които определят взаимоотношенията между човека и Твореца („маком” на Иврит, буквално „място”). Това е мястото на разкриване, отдаване, единство и поръчителство.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.12.2010

[29234]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Вярвам ви, когато казвате, че всички проблеми са следствие от моето грешно възприемане. Но какво да правя, ако засега това за мен е  само философия, а самите проблеми – реалността?

Отговор: Ако ти се включиш в група и успееш да получиш от тях усещане за увереност, поръчителство – ти би се почувствал като в ръцете на своята майка. За какво би могъл да се притесняваш, ако знаеше, че те обкръжават 600.000 души, които се грижат за теб?

Нищо лошо не може да се случи с теб, тъй като вътре в тях се намира Шхина, Творецът. Затова да се притесняваш може само за едно – как да се научиш да се отнасяш към другите, както към самия себе си, и да видиш, че това действително си ти самия.

Трябва да престанем  да вярваме на очите си и егоистичните си сетива, че извън нас – това са чужди хора.

Това би освободило човек от всички проблеми! И постепенно, чрез този подход, на теб ще ти се открие правилното възприемане на реалността, и ти ще започнеш да виждаш светът прозрачен, а зад всеки предмет – действащите зад него сили.

Ти изведнъж ще видиш как всичко се съединява в едно и ще се поразиш, колко сляп си бил по-рано! Колко криви са били очилата ти! Защото всичко зависи от твоето зрение и възприемане.

Нищо не се променя, аз само малко коригирам погледа си, съчетавам оста на зрението и изведнъж се появява съвсем друга картина.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29656]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: От момента, в който започнах да се занимавам с кабала се чувствам толкова малък – като миниатюрен зародиш и освен това, усещам все по-малко увереност.

Откъде изведнъж ще дойде при мен истинската увереност в тази единствена сила, която управлява цялото мироздание, създава ми всички проблеми, и която е моята единствена опора?

Отговор: Обикновено, религията е тази, която вдъхва увереност на човека, когато вярва, че има Творец, който е добър и се грижи за него и, че може да разчита на Него. Това светоусещане се внедрява дълбоко в човека и го поддържа – именно затова кабалистите не се изказват против религията.

Но идва момент, когато в човека се пробужда ново желание и вече не може да се успокои с предишната сляпа вяра. Той се развива и я надраства, става му недостатъчно традиционното й действие – иска да познае Твореца!

В идеалния случай, ние би трябвало да се издигнем от религията (дат) към познанието (даат) и както е казано: „да познаем Твореца”. Но на практика не се получава така.

На практика, това може да се постигне единствено чрез връзка с кабалистична група – друго средство няма. Групата трябва да ти предостави място, където да можеш да постигнеш Твореца, свойството отдаване.

Усещането за неувереност се поражда единствено от недостига на свойството отдаване. Щом бъдеш готов да отдаваш, ще почувстваш пълна увереност и ще получиш свобода от самия себе си! Отдаването е Бина.

И когато успееш да живееш без всякакъв страх, безпокоейки се само за едно: „Кога чрез своите действия ще постигна деянията на „праотците”?” – кога ще мога да отдавам на Твореца?! Тоест, ще се издигна по-високо от Бина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарката”, 13.12.2010

[29641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това решимот?

Отговор: Решимо (информационен запис) – това е впечатлението, което е останало в кли/ желанието след излизането на светлината, напълваща го преди. Това е светлината, която се намира в келим/ желанията.

Какво означава „светлината е излязла от кли”? Тя не свети както по-рано, доколкото няма екран, няма връзка със светлините, и затова те светят само отдалеч. Затова се казва, че в кли има малко светлина.

Решимот са подобни на спомените, които аз помня от миналото. Това не е светлината, напълваща моето желание, когато с помощта на екрана аз придобивам връзка със светлината, и ние се съединяваме заедно, доколкото екранът свързва тези две противоположности помежду си.

А когато няма екран, светлината не е свързана с кли. Тя се намира в кли и никъде не изчезва, но кли не може да я усети, да я застави да свети. Светлината в него почти не се усеща – и това се нарича „решимо”.

Ние просто казваме, че светлината е изчезнала и е оставила вместо себе си решимо, но всъщност съвсем не е така. Светлината е останала на мястото си и никъде не е изчезнала, но така ние я усещаме – сякаш няма никаква връзка между кли и светлината.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 13.12.2010

[29627]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ми помогне това, да си представям, че всичко идва от една добра сила, от Твореца, ако в живота ми се налага да се съпротивлявам на всеки проблем поотделно и да се справям с него?

Отговор: Ако се бориш с всеки проблем поотделно, никога няма да подредиш своя живот!

Ще се опитваш да се справиш с чуждите сили – с началника си в службата, с жена си, със съседите, с приятелите и враговете, с целия свят, и ще пропилееш целия си живот, за да видиш, че нищо не се получава.

И разбира се, всеки го очаква такова разочарование – и то какво! Защото, ние се поставяме в ситуация на зависимост от хиляди причини и от хората, които действат просто така, като роботи! Това са части на нашата собствена душа, но тъй като не ги присъединяваме правилно към себе си, ни се струва, че те притежават собствени сили.

В мига, в който започнеш да ги присъединяваш към себе си и да ги обичаш „като самия себе си”, ще откриеш, че те наистина са „като теб самия” и ти принадлежат. А освен тях, има само една сила, която действа и подрежда всичко това. А сами по себе си, те не съществуват и не действат независимо.

Сега, ти преживяваш различни проблеми и не можеш да заспиш. И всичко това, защото не можеш да си представиш себе си като бебе в ръцете на Твореца. Почувствай, как Той те държи в ръцете си, а ти няма за какво да се безпокоиш.

Единственото, заради което си струва да се тревожиш е: „Кога наистина ще се чувствам по този начин, ще разкрия Твореца, ще почувствам Неговата любов към мен, тоест ще направя себе си подобен на Него и ще мога да възприема всичко това?”.

Когато в теб се появи свойството любов и отдаване, тогава ще почувстваш колко те обича Той. А ако ти самият не умееш да обичаш, тогава как ще почувстваш Неговата любов? Ако ненавиждаш всичко, което те заобикаля, тогава ще чувстваш само ненавист от всички, и няма да спреш да страдаш!

Ако можеше да се отнасяш към всичко с любов, тогава би почувствал само любовта, която изпълва целия свят. Всичко зависи само от твоите свойства/желания/келим.

И затова, от една страна е необходимо да запазиш пълно спокойствие, защото всичко е в ръцете на Твореца и „няма никой, освен Него” – „добрият и творящият добро”. Но от друга страна, „никой няма да ми помогне, освен аз на себе си” в това практически да постигна усещането, че „няма никой, освен Него”.

Защото, за да се почувствам по този начин, трябва да поправя свойствата си, и тогава ще мога да възприема онова, което действително се случва в реалността. Заобикаля ме цялата светлина на Безкрайността, само че аз не я усещам! Само за това си струва да се тревожа – за своите свойства/келим, за да усетя тази Безкрайност.

За какво друго мога да се вълнувам? Всичко останало е само илюзия, която виждам в моите развалени свойства, недостатъци. И аз страдам, заради илюзорни проблеми, които ми се представят по този начин от моите развалени органи за възприемане – плаша се от сянката, като малко дете.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика човек, притежаващ желанието „Исраел“, напълва другите?

Отговор: Всичко се осъществява вътре в желанието. Според степента на поправяне на човека, той започва да усеща желанията на другите хора, да присъединява към себе си цялото желание на общата душа – и тогава го напълва. Разбира се, той не ходи между хората и не пита, кого с какво да напълни.

Същото е, като да влезе в група – това значи, да почувства желанието на групата, във връзката между нас, която се намира там вътре, дори ако ние не го чувстваме. Но аз искам да участвам в това свързване осъзнато, с пълно усещане, открито!

Виждам, че ние сме разделени, но кабалистите пишат, че между нас има връзка – и аз искам явно да я открия, да се включа в нея с цялото си сърце и ум!

И когато се включа в група, започвам да работя по този начин и тогава ми се разкрива този слой – забелязвам, че така работи целият свят! Изведнъж виждам, че всички хора  са работници на Твореца и аз се намирам в Шхина. Но единственото, което трябва да направя, е да им помогна те самите също да го осъзнат. Тъй като Творецът иска, това да се разкрие на всички!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е направил така, че вече сега веднага да усещаме всички като органи на собственото си тяло?

Отговор: Но ти си длъжен именно от противоположностите да разкриеш формата на отдаване: от ненавистта, от получаването, от използването на ближния – да достигнеш любовта и съединяването.

Представи си, че изведнъж узнаваш, че твоят основен враг, когото преди си искал да стъпчеш и да унищожиш с всички видове екзекуции, в крайна сметка е твой син, за когото нищо не си знаел – просто като на кино.

Сега ти е непонятно, но се постарай да влезеш в група и си представи, че се включваш в общото желание. Не гледай лицата – гледай желанието, което при всички е едно, задълбочи се вътре в него.

И тогава чрез това желание ти ще почувстваш, че те заобикалят специални души, и само ти гледаш на тях отстрани. Постарай се да влезеш вътре в тях и напълно да анулираш себе си.

Чрез това самоанулиране ти започваш да живееш! През цялото време се оставяй в тази мисъл, за да не ти излезе от главата – реши, че отсега така искаш да гледаш на света.

Опитай да се задържиш в такова усещане до утре – като през цялото време го обновяваш и връщаш тази картина. И тогава на следващия урок ти ще бъдеш готов да я оживиш!

Ти ще си представяш какво става вътре в тези желания, свързани едно с друго: както действат парцуфи А”Б и СА”Г, за които разказва рабби Шимон на другарите – всички говорят само за това желание и за връзката на неговите части.

Чистите и нечисти желания, поправените и засега не поправените – всички се намират в една система, която ти откриваш сега. И ти искаш да разкриеш в нея живота, жизнената сила, самия себе си вътре в нея и да разбереш как работи всичко. Именно за това разказват всички кабалистични книги и искаш да ти се разкрие това.

Когато се разкрие връзката между всички части на желанието и в каква хармония работят те – това е практическо разкриване на правилната действаща връзка и се нарича разкриване на Твореца. А после Творецът, тази връзка, ще се разкрива все повече и повече – това означава издигане по стъпалата на световете към все по-голямо разкриване на Твореца.

Нали Творецът (бо-ре) така и се нарича: ”ела и виж”, както работи системата във взаимното отдаване, както светлината действа вътре в желанията/ келим.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→