Висшият чака от нас само реакция. От висшето към нисшето (към всеки от нас) идват порции светлина и изискват от нас правилна ответна реакция.

Висшият знае точно какво става с нисшия – в какво състояние се намира, тъй като Той формира това състояние за него.

Разбира се, висшият знае, за какво е  готов нисшият. Той организира за него  всички външни и вътрешни условия за свободен избор и оставя на нисшия само едно нещо, което е неразбано и неизвестно за него  – средната третина на тиферет  (клипат Нога). Именно в това състояние, нисшият трябва сам да формира средната линия.

Ако нисшият, в отговор на въздействието на висшия, правилно изгради средната линия – значи е удостоен. Тогава, той наистина е склонил себе си и целия свят (цялото обкръжение, което висшият е формирал за него в дадения момент) към доброто.

Затова всичко, което се изисква от нисшия е, когато усеща липса (хисарон), да се обърне към висшия и да получи от него тази съставна част, която му липсва, за да склони себе си и целия свят към доброто.

Тъй като на нисшия не му достига знание, усещане, а впоследствие и способност да вземе решение – всичко това, той трябва да получи от висшия.

Высшият му оставя клипат Нога, за да пожелае нисшият да се обърне към Него и да получи онова, което му липсва. Ако нисшият е готов да получи това допълване за клипат Нога, тогава го получава – и това е допълнителна сила на отдаване, която той придобива на настоящото стъпало и благодарение на нея се издига  на следващото стъпало.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.12.2010

[29815]

Тема :Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата „Зоар“”: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво се отличава необходимостта от подготовка за урок до конгреса и сега?

Отговор: Стана по-понятно, че се намираме във властта на егоистичните желания, които не ще ни позволят никога самостоятелно, без помощ свише да достигнем до разкриване на Твореца.

Разкри ни се просто малко повече нашата безпомощност, невъзможността да достигнем до това със свои сили, и в противовес на това се изясни, че има висша сила, която може да направи това, ако много пожелаем това. То стана малко по-ясно, но това „малко по-малко“ е много! То е разкритие свише!

Това са всъщност „осветяване на деня“, „осветяване със светлина“, и в тази светлина е виден егоизма, това, което Баал а-Сулам нарича „разкриване на грешниците“. Конгреса изпълни своята работа!

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десете Сфирот“, 10.12.2010

[29708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Адам – общата душа, създадена от светлината, от Твореца, като вътрешна част във външната част – духовния свят.

Първоначалното състояние на душите – Г“Е, разкриването на АХА“П, егоистичните желания, е довело до прегрешение – получаване за себе си.

В резултат е станало разбиване, и във всеки от хората има негова част, която трябва да се съедини с всички останали части в стремеж към „възлюби ближния както себе си“ – в група, в общо свойство за отдаване.

Адам – така се е наричал първияе от хората, който преди 5770 години е постигнал Твореца (от него е започнал летоброенето  еврейският календар), общото свойство отдаване.

След него останалите хора трябва за 6000 години да постигнат Твореца.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 29.08.2010

[22944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Мъдреците са казали, че в кабала не трябва да се обучава този, който не е изоставил “идолопоклонничеството, суеверието“. Какво точно се има предвид с това?

Отговор: “Суеверие“ – това означава, да считаме, че нашият живот зависи от случайността, а не от една единствена висша сила, освен която няма нищо друго  – “Добрият и творящият добро“.

Всичко останало се нарича суеверие: вярата в правителството, в собствените сили, в силите на природата, в късмета, дяволите и духовете – вярата във всяко едно нещо,  с изключение на Твореца, който е единствен, и носещ нам благо.

В резултат се получава, че суеверието – това е всяко състояние, при което човек не вижда себе си във взаимовръзка, в един общ свят, в една интегрална, затворена система, в която властва единствената сила – на отдаване и любов.

И ако в човека това явно усещане не съществува – това означава, че у него няма вяра. Всяко друго усещане за света и нежелание да чувства това,се нарича суеверие, тоест вяра в най-различни други сили.

Но разбира се – от всекиго се изисква спрямо степента на неговото развитие, така както ние изискваме от детето – все повече с всяка година, съгласно възрастта му.

Затова не трябва да се обвинява първия срещнат защо не се намира в света на Безкрайността и в усещането за единния Творец. Но всеки трябва да си представя по някакъв начин това на своето си ниво, ако той е човек.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ти не можеш веднага да попаднеш в окончателното състояние – тогава няма да имаш самостоятелност.

Ти си длъжен сам да пресъздадеш, да построиш връзките между душите. Те изчезват, изтриват ти цялата картина, а ти я възстановяваш отново и отново. Така ти строиш своята независима личност.

Важна е не окончателната поправена картина – тя вече съществува! И не сегашната повредена – тя е въображаема. Важни са единствено твоите усилия, желанието да изградиш тази система и да я пуснеш да работи, както при детето, играещо си на възрастен. С тази игра ти строиш своето „Аз”.

Състоянието, в което през цялото време те хвърлят, се нарича „този свят”. А поправеното състояние зависи от това до какво ниво на връзка си се издигнал: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, свят на Безкрайността…

И всеки път ти влизаш в духовния свят и излизаш – даже на най-високите степени, където ти става ясна цялата система и остават някакви дребни и дори незабележими за теб детайли. И изведнъж те изхвърлят изцяло, в пълна тъмнина, и ти трябва да се върнеш обратно!

И работата става все по-сложна и по-сложна, както и трябва за големи хора. Защото кой се счита за голям специалист – онзи, който умее да изпълнява сложната работа и да решава такива проблеми, които никой не може да реши.

И това значи, че той се труди повече от останалите – но и повече от всички печели: пари („кесеф” – покритие, екран), почитане, статус!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Светлината на егоистичните желания (клипот) – това е, когато ни се струва, че ако имаме милиони долари, ще бъдем щастливи”

От книгата „Точката в сърцето”

Въпрос: Написано е, че клипот съблазняват душата. Какво означава това на практика, в усещанията? В какво се състои тук съблазънта?

Отговор: Желанието за наслаждаване ни призовава: „Отиди! Направи! Спечели! Вземи! Открадни! Преуспей!” И всичко това е в егоистичните келим/желания, изразено в ясна и проста форма, където изгодата е разбираема за всеки.

Това е работа на клипот. Много голяма работа! Необходимо е да се разбере, че клипот ни помагат – това е помощ, насочена срещу нашето его. Тяхната работа е благословена.

Ако всички се намираме в разбито състояние, кой може да ни повлияе? Висшата светлина не може да ни подейства, тъй като има закон за подобието на свойствата. Аз не я чувам, не я усещам – тя не ми влияе. Въздейства ми „зад кулисите”, защото присъства навсякъде, но на мен ми влияе индиректно.

А на практика, на мен ми въздействат, движат ме клипот – аз ги разбирам, намирам се във връзка с тях.

Затова, има система на нечистите светове (клипот) – моето развалено обкръжение, в което също се намирам в непоправено състояние, и затова между нас цари разбиране – какво си струва да направя и какво – не, за какво и защо да спечеля, да подчиня целия свят, да използвам всички.

Аз разбирам света и той ме разбира – и няма никакъв проблем. Не можем да предявим претенции към никого, защото самите ние сме също такива, а и целият свят е такъв.

Намираме се в разбито състояние, откъснато от висшата светлина и противоположно на нея, в което светлината не може да ни въздейства. А всички действия, с помощта на които все пак се пробуждаме и стигаме до поправяне, стават за сметка на клипот. Кажете им: благодаря! Казано е, че Фараонът е приближил Исраел до Твореца. Това е негова работа. Той наистина работи много усърдно..

Нима, със своето обикновено егоистично желание бихме се помръднали от мястото си? Аз изобщо нямаше да се движа! Дори песъчинката не е възможно да бъде преместена, ако енергията не й подейства.

А за да бъде преместен човекът от мястото му, за да бъде приведен в действие – не механично, като животно, а да се пробуди за развитие, е необходимо да му се даде мотивация, сила, която да го подтиква. Това прави клипа – системата, която никога не си почива.

Вижте какво прави тя с целия свят, как придвижва всички към поправянето! Святостта не е способна на това, защото нямаме никаква връзка с нея.

Едното се намира срещу другото: разбит съм и се намирам в разбит свят – като се поправя, разкривам поправения свят. Светът около мен веднага се променя – в зависимост от степента, в която съм непоправен или поправен.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 14.12.2010

[29752]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвали сте, че първото действие при поправянето е изясняване на всички собствени желания, за да се разбере, кои от тях подлежат на поправяне.

Може ли да дадете пример за такива желания? Как правя изясняването в себе си? Откъде знам кое подлежи на поправяне?

Отговор: Ти изясняваш това в групата. Започни да се включваш в нея с всички свои свойства, желания и наклонности, с всички вътрешни усещания и виж кое от тях е „за“ и кое – „против“, кое ти помага повече или по-малко.

Обръщай внимание не на „вкуса”, който усещаш – „сладко или горчиво”, макар това да може да ти помогне, а преди всичко на „истината и лъжата” – с какво можеш да се съединиш с другарите, а с какво – не.

И тогава ще си изясниш. Ще започнеш да разкриваш в себе си такива свойства и желания, които по-рано не си забелязвал и дори не си знаел, че съществуват. Това ще бъдат желания от разбиването. В обичайния си живот, ние не работим с разбитите желания/келим, защото нямаме намерение да се съединим с другите.

Желания от разбиването са само тези, които ни помагат да бъдем „като един човек с едно сърце” в нашия корен, а после са се разбили и сега присъстват в нас.

Започни да се съединяваш с другарите и ще започнеш да разкриваш, че тези желания се намират в теб. Ако не ги чувстваш, това означава, че още не си започнал да се съединяваш с групата и затова не си усетил, колко желания има в теб срещу единението, т.е. намират се в разбито състояние.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 14.12.2010

[29739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→