Проблем става, когато ортодоксално вярващ човек се спре на изпълняването на физическите заповеди и не се пита за какво са те, каква е целта на творението и какво иска Творецът от нас? Творецът иска да разкрием и опознаем Него!

Ако човек е задоволен само с физическите действия, той създава на целия свят проблеми. Той не разбира, как изпълняването на тези физически заповеди може да вреди. Но правейки това, той не поправя нищо, защото всички поправяния стават в желанието.

Затова трябва да разкрием всички решимот (спомени, духовни записи), всички наши вътрешни разбивания, започвайки с източника. Тоест, всеки един от нас трябва да достигне до своя корен в света на Безкрайността. Там не може да има поправяне, освен ако Творецът не бъде разкрит във вътрешните желания на човек, келим (съсъди). Ако той не учи кабала с цел разкриване на Твореца, то той не ще напредне.

Всеки до известна степен е готов за това, тъй като всеки има желание. Все пак той е човешко същество, а не животно. Това означава, че той трябва да уподоби желанието си с това на Твореца. Това е всичко, което се изисква от него или нея. Започни да учиш със своето изначално малко желание и виж какво огромно и вечно желание ще се разкрие в теб. В крайна сметка коренът на всяка душа съществува в света на Безкрайността.

Поради това мъдростта на кабала не може да бъде скрита от хората. Напротив, на хората трябва да им бъде осигурено всичко необходимо за обучение. 

Сега те не могат да разберат това, но ще видим как нещата изведнъж ще се променят и всичко ще се разкрие. Тази мъдрост не е възприета в разума, а в желанието и това желание е безкрайно във всеки един.

Човек може да бъде недоразвит, живеейки най-примитивния начин на живот на някакво отдалечено място, но ако изведнъж му се разкрие пътят на поправянето, тогава той напълно ще се промени, защото това е въпрос на духовно усещане. Затова кабала не може да бъде скрита от никого.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29541]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се готвим за сутрешния урок сега, след конгреса?

Отговор: Молим да ни се разкрие светлината, заключена в дълбината на нашата обща сила, на нашето общо желание. Търсим разкриване на светлината!

Аз не знам какво е това обкръжаваща светлина. Обкръжаваща, вътрешна, външна, некудот (гласни), таамим (вкус), не правя разлика между тях, знам само едно: ако ни се отдаде поне малко да се съединим помежду си, ще можем да разкрием светлината, скрита в това единство.

Затова наблягам на общото ни обединение – как си го представям, за да разкрия в него светлината. Какво е това светлина? Свойството отдаване! Искам да разкрия между нас свойството отдаване.

Има общо желание, в което са събрани всички желания, всички наши точки в сърцето, и аз искам да разкрия намиращата се там светлина, светлината на единството, поръчителството и любовта.

Все още не различавам в него степени, просто искам да разкрия духовното, да разкрия светлината, взаимното свойство отдаване, което е всъщност Твореца, за да Му доставя удоволствие.

Сякаш в мен има малко дете и аз мисля с какво мога да го зарадвам, какво да му купя, какъв подарък да му направя? Мисля за това, грижа се за това…

Така се отнасям към Твореца, когото искам да разкрия в съединението между нас и затова единството е това място, където мога да разкрия Твореца и състоянието, което мога да Му дам като наслаждение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[29808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че човек, отварящ кабалистичните книги, иска да спаси живота си, своята душа.

Той си задава въпроса за смисъла на живота и търси този смисъл, желаейки да се спаси от пустотата, която е по-лоша от смъртта. Ние виждаме, че цялото човечество по малко се приближава към това състояние.

Когато човек в дълбочината на своето сърце призовава за спасение – тогава какво е спасението за него? В това е проблема: вярно ли си представя той спасението, за което моли?

Означава ли това за него – да се издигне над егоизма, да се съедини с ближните си и с цялата реалност в едно цяло? Разбира ли той, че повече не може да използва получаващите желания (келим)? Пита ли се: какъв е смисълът да живея в получаване, в поглъщане навътре?

Ако човек действително иска нещо голямо – това е възможно само в отдаващите желания, в келим, които са устремени навън. Тогава неговият вик за помощ ще означава: „Спасете ме от желанието, което все дърпа към себе си, а не отдава!”

Ако сърцето на човека вече е обърнато навън, ако той иска да излезе от самия себе си, да уреди връзката с всички и там да намери усещането за живота – тогава неговото намерение е вярно, и светлината, идвайки, го връща към източника.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29833]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Не е важно от коя част и кой пункт започваме да изучаваме „Зоар”. Дори, ако човек за първи път слуша урока – това изобщо не е важно. Защото „в Тора няма време”, тя разказва за духовни състояния. Всичко това се случва вътре в нас, но ние засега не го усещаме.

Но това няма значение. За нас е важно да пробудим светлината, която се намира в книгата „Зоар” – в най-високия, верен и силен източник. Нито една книга не може да се сравни с книгата „Зоар”, по своето въздействие върху душата.

Да привлечем светлината върху себе си така, че тя да ни въздейства, е възможно единствено чрез уподобяването на нейните свойства. Затова четем книгата „Зоар” заедно, т.е. преди да сме отворили тази книга, всеки трябва да се подготви за връзка с другите.

Така е написано и за даряването на Тора: ако сте съгласни (ясно е, че не сме способни, а можем да бъдем само съгласни!) да станете „като един човек с едно сърце”, да постигнете братската любов (в бъдеще), то ще получите Тора, т.е. методиката за поправяне със светлината, връщаща към източника/Твореца. Тогава тази светлина ще въздейства върху вас и ще ви върне към Източника, към доброто, към подобието с Твореца.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва през цялото време да се стараем да отговаряме на това условие – да сме готови за съединение, за да може светлината да въздейства върху нас, да ни съедини. А в нашето единение, като в една душа, ние ще разкрием светлината/Твореца. Защото отделната душа може да усети само нашата настояща реалност, която възприемаме сега.

От урока по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как, изучавайки кабала мога да съм сигурен, че не „философствам” по повод понятия, които реално още не съм постигнал: любов, поръчителство, съединение, отдаване?

Отговор: Ако човек изучава кабала по оригинални първоизточници, получава правилни наставления и се държи за учителя, за истински кабалист, той не може да започне да фантазира, вместо да изследва себе си в светлината, връщаща към източника.

Защото в него вече се изработва правилен подход и той знае, че само в това има живот.

Той учи, за да придобие отдаващи желания и по този начин привлича светлината към себе си. И въпреки, че все още не се занимава с истински изследвания на духовния свят, той работи с групата като в лаборатория.

И там, ти ще откриеш какъв егоист си. А от друга страна, привличаш към себе си висшата светлина, която започва отдалечe да ти свети, и виждаш свойствата си на фона на тази светлина. От това ще започнеш да страдаш, защото искаш да станеш подобен на светлината, но разбираш, че нямаш сили да го направиш.

Това напрежение, разликата между желаното и действителното, ще те доведе до взрив и ти ще издигнеш молитва за помощ към Твореца. И тогава ще получиш свише силата на отдаването!

А от момента, в който в теб се появи силата на отдаването, ти ставаш кабалист и започваш да изследваш духовния свят. Вече можеш, макар и малко, да вкусиш по какво се различава едното от другото – силата на отдаването от силата на получаването.

Ти ставаш учен-изследовател – на самия себе си и на Твореца, което е едно и също! Защото във вас вече има обща част, която е достъпна за теб.

Така получаваш възможност да изследваш духовното, „човешката степен”.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29857]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Обикновената наука се занимава с изследването на материала, желанието да се насладиш.

Ние изследваме неживото, растителното или животинското ниво на желанието, като изучаваме неговото поведение, проверявайки реакциите му на различни въздействия, натрупваме ги – и така създаваме науката.

И своя собствен материал, желанието да се насладим на човешко ниво – ние също можем да изследваме, проверяваме и да направим от това наука. Точно така е възникнала науката кабала! Тя изхожда само от опитните резултати, които човек разкрива върху самият себе си. А от небето не пада никаква книга и не се чува глас свише…

Кабалистът е човек, който изследва природата и достига до разкритие за нейната обща сила. От тази сила изхожда енергията, построила цялото мироздание. Тази сила ние наричаме Творец, и нея изучаваме: какви въздействия ние можем да ѝ окажем, и каква реакцията получаваме в отговор. Това се нарича наука кабала.

И ние виждаме, че всички естествени науки за природата в този свят, изучаващи неговото неживо, растително и животинско ниво, точно както и науката кабала изхождат от знанията за тази единна глобална сила, която въздейства на всички нива на материала-желание.

Затова науката кабала, изучаваща точно тази обща сила и нейното въздействие върху създадения от нея материал се явява най-общата наука. А всички останали науки се включват в нея.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 15.12.2010

[29863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Наука - Няма коментари→

Взаимното включване е единственото действие, което изпълняваме през цялото време, независимо от това, дали го желаем или не.

В нашия свят, всичко се основава на взаимното включване – процесите на поглъщане и абсорбиране, процесите на разпределяне, ставащи в организма, различните видове химични реакции, привличането или отблъскването на телата, тяхното поведение в магнитното или електрическо поле, и т.н. Всички това са примери за взаимно включване, в основата на което лежат действията на духовния съсъд и светлината.

Когато искаме да измерим качеството на своите действия, ние винаги трябва да оценяваме степента на своето включване в другите. С други думи, доколко мога да се включа в колкото може повече души – не в децата, не във възрастните, не в действията на неживата, растителната и животинска природа или в човека, а в душите.

Душите, това са точките в сърцата. Затова, когато присъствам на такъв голям конгрес, където се събират хиляди точки в сърцата, в които аз възнамерявам да се включа, то това се явява най-ефективното действие за моя духовен напредък. Това е най-силното действие, което изобщо може да се случи в реалността, във всички светове.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В последно време се чувствам много изморен и заспивам на урока. Това означава ли, че моето желание към целта е недостатъчно силно?

Отговор: Преди всичко ние трябва да приемаме всяко състояние като идващо свише, от Твореца, защото „Няма никой, освен Него”.

Ако аз се отнасям към всяко състояние като към съзидателно, изхождащо от Твореца, и затова придвижващо ме към целта, то е вече полезно състояние, което действително ме строи. Тук всичко зависи не от самото състояние, а от моето отношение към него, от кого е то.

Не е важно в какво състояние се намирам – добро, лошо, средно, изобщо без движение, дори ако остана в него няколко месеца, но ако през цялото време се отнасям към него като към състояние правилно, за изясняване, изправяне и придвижване, то самото случващо се не ме вълнува.

Аз през цялото време отправям МА”Н, пребивавам в намерение, а свише получавам в отговор МА”Д – идващо до мен състояние. Намерението излиза от мен, а състоянието – от Висшето.

Затова ние трябва да гледаме на всичко идващо до нас от висшето като на благословия. Каквото е дошло – дошло е, защото то несъмнено изхожда от Добрият и Творящият добро, и няма никой освен Него. А аз трябва да се отнасям към всяко състояние като към необходимо по пътя.

Ако аз постоянно се променям и все повече потъвам в учението, в групата, в намерението, то не се вълнувам какво получавам от него.

Обратното, възможно е всеки път да получавам от Него противни усещания (гвурот), но аз разбирам, че именно това отношение ме придвижва. Защото по такъв начин се отнасят към сериозния човек, изисквайки от него напредък.

Когато се отнасят към него като към младенец – с нежност, от него нищо не изискват. Всичко зависи от това дали си герой…

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга «Зоар». Предисловие, „Буквите на раби Амнон Саба“, п.26: „Казал Творецът: „Буква цади, ти трябва да бъдеш скрита. Неподходяща си светът да бъде създаден от теб, тъй като в теб се образува задържане за клипот“.

Въпрос: Ако буквите на моето име показват клипа, трябва ли да го сменя?

Отговор: Тук става дума не за нечие име, а за названия на духовни действия, на парцуфим. „Буквите“ са свойства, пробуждани в съсъдите от светлината.

Не говорим за Него самия – Той е непостижим за нашето възприятие. Ние възприемаме само реакцията на кли (съсъда), който, в съответствие със светлината, стига до определено състояние.

На всички стъпала, желанието за наслаждения намира положителни моменти в 22-те състояния на Малхут – тоест, в 22-те „букви“. И това наистина е така  – в творението няма нищо излишно. Дори частта на клипа, нечистата сила, може да претендира да стане основа за създаването на света, ако я е осветила искрица светлина.

Книгата «Зоар» ни обяснява, че нито едно от състоянията  на Малхут не е съвършено, освен това, което се обозначава с буква бет. А  и тя е съвършена не сама по себе си, а благодарение на своята зависимост от Бина. Ето защо, именно буквата бет е достойна да създадат света от нея.

От друга страна, всички останали букви, не само са включени  в  Бина, но са свързани и с Малхут, което не им  позволява да станат основа за поправянето на света. Във всички други връзки, освен в „бет“, съществува недостатък, който със сигурност ще попречи на  пътя.

И така, всяка буква е символ на това, доколко Малхут се уподобява на Бина. А думите, съставени от буквите – това вече са действията на светлините, конкретните поправяния.

Тук няма никаква връзка с имената, които родителите дават на своите деца в нашия свят. Можеш да смениш или да добавиш име – в духовното нищо няма да се  промени. Ако с такива трикове можехме да въздействаме на света, отдавна вече да сме го превърнали в развалини.

Напразни са хубавите надежди да се промени действителността с просто пренареждане на буквите. Реалността ще се промени само, когато ние самите се променим, когато станем по–близки по свойства до светлината. Ако промениш себе си – ще промениш света. Тъй като само нашите келим (съсъди) могат да се променят.

Казано е: „Ако промениш мястото – променяш и късмета“. „Мястото“ – това е желанието. Промени своето желание – и ти наистина ще почувстваш промени.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 13.12.2010

[29617]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Особенността на духовната работа се състои в това, че човек трябва да свикне да се намира  в противоположни състояния.

И въпреки, че те са противоположни, той може да бъде и в двете, като си изяснява едното от другото, както „преимуществото  на светлината от тъмнината“ – и така да напредва.

Това е много трудно да се разбере от  начинаещия. Тъй като в нашия свят, ние действаме само, изхождайки от своето егоистично желание за наслаждение – тук няма желание за отдаване, и затова съществува само една истина. А това, което й противоречи, ни се струва лъжа.

В духовното, това не е точно така. Тъй като изграждаме Твореца на основата на творението, то и двата края на духовната стълба са истина.

И колкото е по-голямо злото начало, егото на човека, толкова по-високо може да се издигне  той: понякога ще бъде грешник, а понякога – праведник. И всеки път това са състояния, далечни едно от друго, но съществуващи в един човек.

Затова, ние трябва правилно да се отнасяме към тези две състояния: и към подемите, и към паденията – трябва да се издигаме над тях.

С други думи, съществувам аз и моето състояние. Това  може  да е падение, или подем, но то изобщо не е свързано с моето „Аз“, тъй като „Аз“ – това е точката, в която искам да постигна сливане с Твореца. И затова, трябва да възприемам като необходимост всички сменящи се състояния.

Аз „не обръщам внимание“ на своите чувства, не влизам в тях, а преценявам, доколко дадено състояние, ако се издигна над него, е ефективно за постигане на крайната цел.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29716]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→