За да се изследва отдаването, е необходимо да се получи втора сила.

Неживото, растителното и животинското ниво – това е егоистичен материал и затова ни е достатъчна самата наша егоистична природа за неговото изследване. Нашите уреди са подходящи за този ”диапазон”.

Но човешкото ниво – това е степен, подобна на Твореца и затова ми е необходима духовна сила, за да го изследвам. И тогава аз мога да изучавам своя материал чрез противопоставяне  на Твореца – едното срещу другото.

Затова  докато не получа силата на отдаване – аз все още не съм учен-кабалист. Кабалист  е този, у когото има двете сили, с които той работи и изследва Твореца.

Той изследва не себе си – той изследва Твореца, който е разкрит за него. През цялото време все по-дълбоко прониква в Него с помощта на силата на отдаването.

Колкото по-голяма сила на отдаване получава той, толкова по-добре разбира какво е това, като прави своето желание за наслаждение, подобно на тази сила.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как преди конгреса да си направим учител и да си купим другар?

Отговор: Само по пътя на обединението – няма какво повече да правим. Но това трябва да бъде широко, мощно действие по сплотяване. Време има още.

Трябва да разберем, че до последния момент ни чакат падения, подеми и нелеки състояния: резки пориви на силен вятър и напор на високи вълни, каквито не е имало по-рано.

Такъв драматичен е бил изходът от Египет. 210 години всичко е вървяло по своя си ред, а в навечерието на изхода е започнала подготовката – доста своеобразни състояния.

Във всеки случай, колкото повече преминава човек  през подготвителния етап, толкова по-сериозна е ситуацията и толкова по – голяма  е надеждата за успех в  неговите очаквания.

От урока по статия на Рабаш, 27.10.2010

 [25023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от Германия: Как е правилно да повдигнем МА“Н в навечерието на големия конгрес в Берлин?

Отговор: В периода 28-31 януари 2011 година в Берлин ще се проведе европейски кабалистичен конгрес. За него е необходимо  да се подготвим повече, отколкото за който и да е друг конгрес.

Тъй като Европа е най-проблематичният континент, източник на всички войни и проблеми в света. Така е било през цялата ни  история и така продължава и до днес.

 Ако способстваме за това хората да се замислят за истинско обединение, а не  само за взаимоизгодното  сътрудничество на Общия Пазар – това може да бъде голяма крачка напред за целия свят.

В противен случай от този континент отново ще започнат да се развиват неблагоприятни събития. Мисля, че жителите на Европа вече усещат такива тенденции.

Така че трябва всички заедно да поработим над положителното влияние върху Европа.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

 [29845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Редом с нас, като че ли през цялото време присъстват някакви вътрешни спънки – фараонът, принуждаващ ни да забравим за Твореца. Как трябва да се борим с него?

Отговор: Необходимо ни е да обичаме препятствията! Трябва да ги ненавиждаме, но с любов! Както сякаш си разкрил болестта и от една страна се радваш, че си я открил, а от друга страна, ненавиждаш нея самата.

Наистина всяко препятствие – това е пратеник на Твореца, призван да те насочи, ”да те моделира”, да те приведе в порядък, да ти предаде определена форма.

Всичко идва от Добрият и Носещ добро и ако сега получавам някакъв лош отзив, реакция, ожесточаване на сърцето – трябва, ако не обичам това, то в крайна сметка, да го посрещам с радост.

Въпреки че не е необходимо да се задълбочавам вътре в тези спънки, а трябва да се издигна над тях. Но всичките да ги приема като помощ.

Как е възможно иначе? Представи си, че си спортист и редом до теб стои треньор, който ти казва, че трябва да направиш 10 скока. А ти започваш да се възмущаваш и да спориш, че не искаш да ги правиш.

После той ти дава още някакви упражнения, а ти пак се отказваш. Мислиш ли, че такъв спортист ще постигне някакви успехи? Но ето, именно така се държим.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29811]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Адам е бил съвършен до грехопадението. И едва след греха е паднал от своята степен и душата му се е разделила на 600000 души„. Рабаш, „Каква степен трябва да постигне човек„

Въпрос: Как възниква грехът?

Отговор: Грехът възниква при въздействието на светлината.

Да предположим, че аз искам ти да откриеш грешката, но да я откриеш сам, разбирайки нейната същност , а след това да я поправиш – тогава аз ще участвам в процеса незабележимо.

Колко незабележимо? Ще бъда само подбуждащ фактор, който не се усеща в материала на твоето желание, подобно на сфирата Кетер.

Когато човек изпитва внезапна слабост или се потапя в странични мисли, това идва свише. Но поради незнание, той го приема за своя сметка – и това е първият грях.

А след това започва да се бори със себе си, вместо да се обърне за поправяне към Твореца – и това е вторият грях.

Тогава Творецът води човека към избор – уравновесява неговото възприятие с определена светлинка и му дава да разбере, че тук се крие още нещо.

Но системата на духовните степени е построена по такъв начин, че ние не можем да се обърнем пряко към Твореца, тъй като сме противоположни на Неговите свойства, и законът за подобието не ни позволява това.

И затова възприемам външната система от тела – този свят, в който мога да направя първите стъпки към поправянето.

Ако ги направя и присъединя към тях намерение, обръщайки се за помощ към светлината, то сякаш свързвам два свята, пробуждам върху себе си въздействие на висшите души и чрез тях получавам помощ. Тези души на праведниците ми носят светлинка свише и тя започва да работи над мен, да ме издига.

Ето какво представлява грехът и неговото поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 02.11.2010

 [25667]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво означава „край на поправянето“? Да предположим, че трябва да поправя колата си, за да отида някъде. Аз я  закарвам в работилницата и монтьорът я поправя.

 Когато е  поправена колата, се казва,че аз съм завършил поправянето. Сега, с поправената кола (или ако поправяме себе си, с поправената обща душа) ние започваме нашето пътуване нагоре.

Но ние не говорим за това. Ние говорим само за пътя на постигане на поправянето. Кабалистите не казват какво се случва с поправената душа. Те само загатват за нещата, които ни чакат там, но това  е по-висша реалност, над всички светове, над света на Безкрайността.

От 8-я урок на конгреса, 11.11.2010

[26538]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за наслада ме атакува по време на Конгреса, то аз се усещам безсилен и „падам” надолу – има ли номер за спешна помощ, на който мога да се обадя или някого да оповестя?

Отговор: Всеки човек ще получи на регистрацията телефонен номер за спешни ситуации. Но как да позвъниш на „небесата”?

„Небесата” е следващата степен, т.е. това е групата, която е обединена като едно и която си представям, че е в поръчителство и съвършенство. Тя действително пребивава в това състояние. Аз мога да бъда извън нея или мога да видя себе си вътре в нея.

„Небесата” е общото желание или кли на по-висша степен. Това сме всички ние, но по-сплотени. Духовното не съществува в готова форма. Ние  го изграждаме. Нищо не съществува пред нас. Ние имаме решимот, които постепенно се пробуждат. Но те само се пробуждат, докато ти влизаш в различни състояния и ги градиш според желанието и намерението си.

Ние сами създаваме световете и степените. Преди да встъпим в действие има само информационни данни, от които изграждаме степените. Но пред нас няма светове. Затова ти можеш да си представиш бъдещите състояния само под формата на по-голямо обединение на нашето общо желание или кли.

Натам трябва да се обърнеш – това са „небесата”. И те ще ти отговорят: „Ако искаш, приближи се, а ако не искаш, тогава стой където си”. Вярно е, че човек не може сам да се измъкне от затвора, а трябва да попита, да поиска и да направи усилие, за да му се помогне.

Ако човек не се стреми да бъде във връзка с нас, то той не получава възможността да напредне. Ако попиташ: „Кого трябва да моля за помощ?” – написано е: „Аз търся (моля) своите братя.” Това е когато молиш за обединение.

От  урока по книгата „Зоар“, 04.11.2010

[25896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Искам да ви предупредя, че всички кабалистични текстове трябва да бъдат възприети само във вътрешния смисъл. Те говорят не за материалния свят, а за поправянето на желанието на човека.

Желанието за получаване е разделено на „Исраел” (направо към Твореца) и „народите на света” (желанието не по посока на Твореца). Подобни желания съществуват във всеки един от нас: някои (за сега само „точката в сърцето”) са насочени към целта на творението, а други (наречени „народите на света”) не са насочени към постигането на целта.

„Изгнанието” е изгнание от светлината, от духовния свят, т.е. от свойството отдаване.

„Освобождение” е появата на силата на отдаване, да се обединя с другите, да обичам.

„Творецът” или „светлината” е свойството любов и отдаване.

Това е единственият начин да видим кабалистичните текстове: само вътре в себе си и единствено за поправяне на себе си. Иначе ще потънем в материални образи (идоли) и ще започнем да създаваме нови религии, основани на кабала.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25720]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Аз непрекъснато си представям мрежата на нашите взаимовръзки. Тя изчезва, но аз продължавам да я плета в моето съзнание отново и отново, докато не остане в главата ми, докато не стане част от моя живот.

Тогава аз живея в това постоянно усещане, непрекъснато осветено от нашето обединение. След това аз желая не само да го наблюдавам отвън, но да вляза и вътре, така че моят свят да стане глобална система от взаимовръзки между хората. Така съзерцанието се сменя с участие; аз прониквам все по-дълбоко и започвам да усещам себе си вътре в другарите.

Тогава започва съпротивлението на чуждите мисли, желания и действия. Аз ги сортирам и използвам да видя къде все още съм не поправен, не съединен. Те ми показват качествата, в които отсъства връзката, позволявайки ми да поправя своите недостатъци.

Това ми дава повече сила, повече чувства и разум, повече детайли от картината на света и така аз напредвам. Най-важното е да представиш на своето умствено зрение една мрежа. Това е достатъчно. Останалото ще дойде от само себе си.

От урока по статия  на Рабаш, 02.11.2010

[25660]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Повечето хора разбират, че в света действа само една сила; да я наречем силата на природата. Те ѝ дават различни имена: една сила или един Бог. Но не е някой си човек, а закон, универсалното уравнение на цялата природа, което Айнщайн е търсил, за да свърже всички други закони и уравнения, действащи на всички нива на съществуване, в едно.

Кабала е намерила такова универсално уравнение преди цяла вечност: от едната му страна е светлината (y), а от другата – желанието за получаване (х), а по средата е функцията (f), която ги свързва взаимно, изравнява ги: антиегоистичен екран. Това е формулата и тя е много проста!

Нашето желание е „умножено” по екрана и става равно на светлината, която доколкото ние следваме тази формула, можем да приемем. Няма нищо друго освен тези три компонента!

Но светлината е константа; тя е неизменна. Докато желанието непрекъснато се променя; но това се случва независимо от нас. Нашата работа е да поддържаме екрана: баланса между светлината и желанието.

Това е единственото уравнение, което съществува в природата. Всички други закони произхождат от него; законите на химията, на физиката (на неживото ниво на желанието), на ботаниката и биологията (на растителното ниво), на зоологията и медицината (на животинското ниво), психологията (на нивото на човешкото възприятие) и законите на говорящото ниво (на нивото на висшите светове).

Всичко е управлявано от една и съща проста формула. Жалко, че Айнщайн не е тук днес; той най-накрая би се успокоил. Но, ако трябва да сме честни, той се е движил в правилната посока, опитвайки се да свърже светлината (живот) с масата (материал, желание).

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29645]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→