Откъде идват думите в нашия свят? Защо някакъв си селянин, живял някога си около Ерусалим, погледнал към Маслинената гора и ѝ дал такова название – на него просто му се сторило, че ѝ отива такова име. Такова желание е възникнало в него от природата, а природата идва свише.

Тоест в думите от нашия свят няма нищо случайно, всички те са достигнали до нас свише. Затова кабалистите могат да ги използват за описване на духовните корени, което се нарича „език на клоните“. И когато вземаме названия от този свят и обясняваме какво се крие зад тях, съгласно техните духовни корени, ние виждаме разликата между световете. Така ние ще узнаем какво стои между нас и духовните светове.

Камък от този свят и камък от духовния свят, дърво от този свят и дърво от духовния свят, мъж, жена, дете, огън, вода – така аз изучавам разликата между двата свята и каква форма трябва да постигна.

Но езика на клоните не е предназначен за обикновения човек – той е за тези, които усещат духовния свят. Само на тях ще им бъде понятно, какво се случва между клоните и корените и те си предават знание един на друг на този език. Когато един кабалист разкрива някаква връзка между корените в духовния свят и иска да предаде това знание на друг, той разказва за него на езика на клоните.

А ние за сега говорим не на езика на клоните, а на разговорен език. Когато усещаш духовното, то слушайки думите на учителя, разказващ ти за духовния свят, ти ще разбереш за какво говори той. Или той ще те учи, като малко дете, което учат на думите.

Представете си, че се намирате с учител в духовния свят и той ви показва някакво явление и ви казва с каква дума да го наречете. И виждайки духовното явление и чувайки неговото название вие ще можеш да ги свържете заедно – да прилепите тази дума от нашия свят към духовния обект. Това се нарича да се учи езика на клоните. Младенец, родил се в духовния свят учи езика на клоните така, като и младенеца от нашия свят се учи да говори на земен език.

А след това ти ще можеш вече да говориш с учителя, ти ще имаш речников запас.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35334]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако е невъзможно да се разбере за какво говори кабалиста, докато не навлезеш в духовния свят и не видиш корените, то защо вие се опитвате да ни обясните „разбираемо“?

Отговор: Опитвам се да пробудя във вас желание за духовно постижение и тогава ще разберете за какво съм ви разказвал.

Баал а-Сулам пише в статията „Същност на науката кабала“: И само след като сам постигне висшите корени, той може гледайки на клоните, които чувства в нашия свят, напълно да разбере всички количествени и качествени съотношения между всеки клон и неговия корен във висшия свят.

И само след това той ще има общ език с неговия учител – „езикът на клоните“, с помощта на който мъдрият кабалист ще може да му предаде всички нюанси на своята мъдрост за случващото се във висшите духовни светове…

Но ако ученикът е още недостатъчно умен и не разбира сам този език, т.е. по какъв начин клоните указват на корена, то е съвършено очевидно, че за неговия учител няма никаква възможност да му обясни нито една дума от тази духовна мъдрост, тъй като те нямат абсолютно никакъв  общ език и са като неми.

В кабала „не трябва“ означава „невъзможно“. Само в нашия свят забраняват нещо да се прави, защото при желание може да се направи дори забраненото. Но така може да се постъпва само в „грехопадението“ и по-ниско от него. А в духовния свят, ако не трябва, то означава че е абсолютно невъзможно да бъде направено.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35321]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че преди да започнем да изучаваме кабала, трябва да разберем какво представлява тя. Как може всеки да научи нейния език, ако е толкова сложен?

Отговор: Да разбереш какво е науката кабала, означава да придобиеш екран, за да се издигнеш по-високо от своя егоизъм и да видиш духовните действия. Тогава ще разбереш учителя-кабалист и ще научиш от него какво да правиш по-нататък. Ще разбереш всичко, което ще ти каже и ще можеш да го потвърдиш на практика тук, на място – както правят обикновените ученици в този свят.

Но докато не се родиш в духовното, как може нещо да ти се обясни? Все едно, да разказваш за нашия свят на още неродено бебе, намиращо се в корема на майката.

По същия начин, кабалистите разговарят с нас от другия свят. Ние се намираме в този свят, вътре в неговата сфера – като в мехур, а ни разказват за онова, което се случва зад неговите предели.

Затова, кабалистичните текстове работят за нас само като „чудесно средство” (сгула). Статиите са предназначени за начинаещите, но „Учението за Десетте Сфирот” е написано за този, който вече се е родил в духовното, който вече е „духовно бебе”. На него може да се обясни нещо за висшия свят и благодарение на това ще напредва, ще усвоява новия свят, в който се е родил.

А за теб, който засега се намираш вътре в корема на майката, това е само дразнител, стимул да се родиш по-бързо.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед четвърта”, п.212: „Казано е: „И ще бъдат светилата – меорот, което означава ор-мавет (светлина на смъртта)”, тъй като егоизмът следва разума. Разумът е светлина, тъмнината на егоизма е смърт.

А когато светлината излезе, съединяват се буквите на думата „смърт”. Когато се създава единство не на мястото Аба ве-Има, а на мястото ЗОН, долу, светлината излиза оттам.

Защото веднага се разединяват Аба ве-Има отгоре – и се прекъсва светлината. И излиза думата „светлина (ор)” от думата „светила (меорот)” и се съединяват буквите на думата „смърт (мавет)”. Защото след излизането на светлината от думата „светила (меорот)”,  там остава само думата „смърт (мавет)”.

И това показва прегрешението на първородната змия, съединила се долу, на мястото ЗОН, и затова разделила се горе, в Аба ве-Има. Тъй като се прекратило тяхното съединяване, вследствие на това, че донесла смърт на света.”

Оттук се вижда, колко е кратко разстоянието между живота и смъртта, моментално превръщащо живота в смърт. Всичко зависи от това, различава ли човек в себе си присъствието на Твореца или не. Ако Творецът присъства и Той е по-високо – това е живот, ако не присъства – тогава е смърт.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 14.02.2011

[35298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако искаме да поправим себе си, за да принесем благо на човека, значи ли това, че имаме желание за отдаване?

Отговор: И да, и не. Да допуснем, че в дома ми има някакъв проблем и трябва да го поправя: да повикам лекар или водопроводчик, да направя още нещо… За кого го правя това: за пострадалите или за самия себе си?

Всичко зависи от този кръг, чрез който ние определяме своите граници. Малкият човек се ограничава в самия себе си, по-развитият човек взема под внимание семейството, още по-развитият включва в този кръг съседите, града, страната, света, цялата действителност..

Ако разбирам, че поправянето на света трябва да се осъществи чрез Израел, който съществува само заради това, тогава всичко, което правя външно, е все едно че го правя за себе си. Нещо повече, ако съществувам, за да поправя света и в това се състои моята задача, то преди всичко аз трябва да приведа към поправяне желанията (келим) на целия свят – и тогава ще получа отговор на тях.

И затова моят „посев” се заключава в това, че се обръщам към света, извършвам отдаване по отношение на него, пропивам се с неговите желания и ги привеждам до поправяне. Тогава мога да се надявам, че ще получа на тях отговор от Твореца. При това аз получавам първи отговора, защото светът е способен да го получи само чрез мен.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35200]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да разбере, че пред него стои истински кабалист?

Отговор: Откъде можеш да знаеш, че пред теб стои истински кабалист? Той не може да ти покаже някаква особена диплома или чудесни действия, които биха ти се сторили духовни – защото, откъде изобщо ще знаеш, какво е духовното?

Затова, можеш да се ръководиш само от своите усещания – допада ли ти това, свързва ли те с корена на душата ти. Аз учих на 5 – 6 места, докато не намерих Рабаш. Напусках ги не, защото намирах нещо по-добро, а просто защото виждах, че повече няма какво да правя там, няма какво повече да науча.

И ставаше така, не защото искаха да ме излъжат, но всеки имаше своя методика, свои представи и заблуждения. А аз търсех, къде мога да изучавам кабала като наука. И когато попаднах при Рабаш, веднага видях, че при него се учи по истински първоизточници: Зоар, Ари, Баал а-Сулам – по най-основните книги по кабала, и се дават дълбоки определения на понятията, в логична форма, без външни религиозни действия или медитации.

Тоест при него имаше строг научен подход, без уклон в една или друга посока, защото тогава, вече бях разбрал, че всичко останало няма отношение към истината. Почувствах, че там, където говорят за някакви действия, свързани с физическото тяло или с фантазии – няма отношение към духовното.

Имах напълно ясното усещане, че тук трябва да има някакъв вход в по-вътрешния свят, който не зависи от тялото или въображението – от всички онези свойства, които имам сега. Усещах, че трябва да бъде разкрит някакъв по-вътрешен пласт в човека и търсех начин да го разкрия.

Когато отидох при Рабаш и започнах да уча, видях, че той говори именно за това.

Баал а-Сулам пише, че искащият да получи духовно знание е задължен да си намери учител – истински мъдрец – кабалист, който му се струва подходящ. Но ако чувства, че се намира на място, което не му подхожда, не трябва да престава да търси, защото времето изтича.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какви желания трябва да получим от света? Какво означава „да се проникнеш от чуждите желания”?

Отговор: Това е равносилно на включването в група. Имам искра от любовта към ближния, която се нарича „точка в сърцето”. Но това е само искра, която сама няма да се разгори. Трябва да я съединя с всички останали искри на моите приятели. Ако нашите искри се обединят, това ще ни даде големи сили за поправяне. И тогава ще получим отговор.

Същото е и в работата със света: човек няма желание да поправи душата си, ако не се обедини с „народите на света”. Защото част от неговата душа (Галгалта ве-Ейнаим) се намира в него и в неговите другари, а другата част (АХАП) се намира в „народите на света”. И ние трябва да обединим тези части, за да създадем цялостно кли.

От урока по статия на Рабаш, 13.02.2011

[35187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички проблеми в света са предизвикани от това, че Исраел, т.е. устремените към Твореца, не изпълняват това, което им е възложено. Така пишат кабалистите. Ние не донасяме на света методиката на поправяне, не го обучаваме.

Всъщност, светът не е длъжен нищо да прави, той просто приема от нас тази методика, а ние я реализираме. Така че цялата работа лежи само на нас. С нас тя започва и с нас завършва.

Светът ти предава желания (келим), ако намериш начин да се обърнеш към него и да ги получиш от него. Сам той не осъществява никакви действия. С други думи, неговите действия произтичат от самата природа. Казано е, че „народите на света ще понесат Исраел на раменете си”. Те ще направят това, когато се разкрие поправянето.

Но свободния избор притежават само тези, в които има две сили: женска и мъжка, желание да се наслаждаваш и желание да наслаждаваш. Точно те се наричат „Исраел”, което означава: „направо към Твореца” (яшар Ел). В средната линия те могат да привлекат възвръщащата към Източника светлина за целия свят.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35197]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек се ражда със сили и свойства, които е получил от родителите си. После попада в определена среда и се развива в зависимост от това, какво обкръжението внася в него, как го „моделира”. „Комплектът”, получен по този начин през първите петнадесет години, също става част от неговата природа – сякаш с това се с родил.

Обкръжението постоянно прониква в човека, в неговия жизнен път. Така природата по естествен начин го подтиква към развитие: като дете, той иска да научи всичко – гледа околните, учи се от тях и им подражава. Човекът, намиращ се в едно или друго обкръжение го копира върху себе си, като допълнение към онова, което е получил от родителите.

Въздействието на средата също се отпечатва в него, подобно на вродена природа и после цял живот е принуден да реализира онова, което е получил, да кажем през първите 15 години от живота си.

За измъкването от този коловоз са необходими много големи сили. Човек ще ги намери само, ако се съпротивлява на своята природа и влезе в общество, което напълно ще зачеркне всичко, което е получил в детството.

И така, ние имаме вродена природа и придобита природа. Неслучайно, именно през първите години даваме възпитание на човека: светско, религиозно и изобщо, най-различни видове. Човекът не избира възпитанието – родителите, обкръжението, страната, света избират възпитанието му. Така сме напредвали по пътя на еволюцията, в продължение на хилядолетия.

Но след това,  дошло времето да се издигнем по стъпалата на човека (адам), подобния на Твореца, да реализираме свободата на избора и да не зависим от нищо. И тогава, човечеството се завъртяло във вихъра на промените, започнали брожения, революции. При евреите, това се проявило в епохата на Аскала (просвещението), когато хората започнали да се отдалечават от религията, от навиците, станали втора природа, от задължителното родителско възпитание.

В резултат, част от народа се освободила от получените в детството традиции. Защо се случило така? За да може човек след това, по-лесно да реализира своя свободен избор.

Дотогава, въпреки традиционното възпитание, се появявали отделни велики личности, които били способни да излязат от неговите непоклатими рамки, да му се противопоставят, да разбият това възпитание и да се издигнат над него. Те избрали за себе си духовния път на развитие, вместо да разчитат на заложената в тях природа.

Има хората, които следват полученото по рождение и в детството. Тъй като не е по силите им да се съпротивляват срещу това, те плават по течението на радиовълните и телевизионните канали заедно с човешкото общество, от което вземат пример.

Има и други хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота: „Защо живея? Именно аз, отделеният от всички, особеният. Искам да узная, да разкрия какво се случва с мен в собствения ми живот.” Те се издигат над естеството, получено от възпитанието и обкръжението, а после, с помощта на група, изучавайки науката кабала, разбиват и своята вродена природа, наследена от родителите – желанието за наслаждение.

И тогава, издигайки се над тези две начала, те влизат в природата на Твореца.

Тези хора се наричат „избраници на сгула”. Днес, всички ние трябва да станем такива избраници. И макар, че наименованието подразбира единичност, изключителност – това е така, защото човек трябва да почувства себе си противопоставен, особен, отделен от обкръжението, от възпитанието, от заложената в него природа. Отсега нататък, той върви сам напред и решава да придобие друго естество. Той е съвсем сам срещу Твореца и затова се нарича избраник на сгула.

„Сгула” е дълбоко понятие – то насочва към средната линия, към светлината, връщаща към Източника.

По такъв начин трябва да се издигнем от едно стъпало на друго. Първото стъпало е стъпалото на масите. Ние сме се родили на него, получили сме неговото възпитание. Това е духовно неживото ниво, от което произтича всичко. А после, оттук, се издигаме на стъпалото на единиците, на избраниците.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35073]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→