Човек стига до науката кабала, след като получи импулс да познае скритата Висша сила, да разбере защо и за какво живее, какъв е смисълът на живота му?

Преминавайки етап след етап в духовното развитите, той стига до критична точка, когато започва да се замисля, как да постигне духовния свят? По-рано е мислил, че може да го постигне с онова, което е в него – с петте сетивни органа, с разума и възприемането на реалността.

Но на определен етап чувства, че по този начин не може да разкрие духовния свят, а трябва да промени себе си. И тогава си спомня известното изречение: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, защото светлината, намираща се в нея връща към Източника”.

Всеки човек си представя духовния свят по своему. Науката кабала го определя като свойството отдаване и любов, когато човек излиза от своите егоистични свойства и в противоположните свойства на отдаването започва да разкрива висшата реалност.

Кабалистите обясняват, че е необходимо да развием в себе си свойството отдаване, т.е. да изпълним поправянето на сърцето (желанието). Това означава, че ако сега желанието ни работи за получаване, необходимо е да го пренасторим за усещането на чуждите желания, като за свои. А цялата методика се състои в това, да поправим нашето его, което иска да погълне всичко и на негово място да развием сетивен орган над него, т.е. да излезем от своето желание.

Когато отидох да изучавам кабала, вече бях и учен, и собственик на предприятите – имах повече от двадесет години обучение зад гърба си. А всички кабалисти, при които трябваше да уча, бяха обикновени хора.

Помня, че веднъж, разговаряйки с Рабаш, той ми каза, че е започнал трудовата си дейност като помощник ковач. После бил обущар, а през последните години работил в данъчно управление. Бях убеден, че благодарение на разума ще мога да постигна много. Едва след известно време разбрах, че кабала е наука за чувствата и трябва да поправим сърцето си.

Науката кабала обяснява, че в нас разумът се пробужда само в тази степен, в която го задейства сърцето. То иска да знае какво и защо чувства, откъде идват при него чувствата и как да ги промени. И тогава сърцето задейства мозъка.

Добре ни е известно, че когато върху нас се стоварят проблеми и нещастия, мозъкът ни започва да работи по-добре. Възникващата необходимост от нещо развива мозъка. Така че, функцията на мозъчната системата се състои в това, да ни помогне да получим напълване.

Наричат науката кабала наука за развиване на чувството любов. С други думи, трябва да стигна до това, да се съединя с всички чужди желания (потребности) и да ги приема като свои. А моята грижа за чуждата потребност като за своя, се нарича моя любов към него.

Това няма никакво отношение към получаването на наслаждение от мен или на някакви наслаждения от друг – напротив, моето наслаждение ще бъде от това, че напълвам другите.

Затова, когато започнат да изучават кабала, тогава с помощта на новите чувства, натрупващи се в сърцето постепенно разбират, че всъщност съществува безкрайно наслаждение и удоволствие от това, човек да може да излезе от себе си и да напълни другите. Това му дава непрекъсната, неограничена възможност, която изведнъж разкрива пред него ново възприятие на реалността, нов хоризонт.

Защото, ако човек излезе от себе си и започне да усеща потребностите на другите вместо своите, той вече не чувства себе си и постепенно стига до състояние, когато повече няма нужда да се грижи за себе си. Придобивайки свойството отдаване, ние получаваме в него напълване и благодарение на това, придобиваме висшия свят и ставаме подобни на Твореца.

От лекцията в уадиторията „Кабала на народа”, 21.12.2010 г.

[35117]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която управлява и привежда в действие цялата система. И ние го разкриваме в тази степен, в която ставаме подобни на тази система, тоест също интегрални. В тази степен се съединяваме с Твореца, с общата управляваща сила и ставаме вечни и съвършени като Него.

Това е стъпалото, което трябва да постигне всеки човек – не сега, но рано или късно. Всеки ще бъде задължен да стигне до осъзнаването на тази обща система и да постигне Твореца

Въпрос: Съществуват ли ангели в духовния свят?

Отговор: Ангелите са сили. Ангел (малах) произлиза от думата Малхут (царство), сила.

Въпрос: Какво са сфирот?

Отговор: Сфирот са определени свойства, които присъстват във всяка душа, но в различни съчетания. Това определя и цялата разлика между нас.

Въпрос: Какво е „поправяне”?

Отговор: Поправянето е корекция на нашето зрение, възприятие. В резултат започвам да виждам как всъщност е свързан света. Защото природата е глобална и интегрална – тя не се разделя на отделни части, както обичайно я делим, създавайки биология, зоология, ботаника, география и много други. Природата включва в себе си цялата тази обща картина. И поправянето се състои в това, че започвам да виждам всичко, съединено в  една картина – и самият аз, също влизам вътре в нея, заедно с всички.

Ето защо, в наше време е толкова популярна холистичната медицина (подхождаща към целия организъм и въобще към света като към единно цяло).

Въпрос: Какво е душата?

Отговор: Нашата душа е част от вечната система, която постигаме. Ние се включваме в тази система на 125 стъпала, докато не се слеем с нея като цяло. Всеки трябва да се издигне на всичките 125 стъпала.

Останаха ни максимум 230 години, за да завършим своето поправяне, да разкрием глобалния и интегрален свят и напълно да се включим в него – преди края на 6000 –та година. Но можем да го направим и по-рано.

Въпрос: Какво е „кръговрати на душите”?

Отговор: Човек, когато не е поправил напълно своето включване в общата, глобална система, трябва отново и отново да се превъплъщава, за да продължи поправянето. Дотогава, докато неговото индивидуално включване не престане да се проявява в общата система и всеки от нас, един вид се разпространи, „се размаже” по цялата система. Докато не се поправим по този начин, ще преминаваме през кръговрати в този свят.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[35160]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

В човека постепенно се разкриват все нови и нови състояния. Авраам, Ицхак, Яаков, Йосеф, Моше и т.н. – това са стадии на развитие на душата. Всеки път в душата се надига нова сила и започва да направлява развитието и всичко това, което го съпътства.

Новата сила – това е винаги желание да се получава и желание да се отдава, но развитието става поетапно, следвайки период след период. Докато не завърша един етап на развитие, аз не знам какъв ще бъде новият етап. Не знам какво е това седем гладни години, след седем сити. Струва ми се че напредвам и скоро и ще вляза в духовния свят. И изведнъж, вместо духовен свят – бум!!! – спуска се в египетската тъма.

Аз не знам какво има зад египетската тъмнина, зад ужасната непрогледна тъмнина, тогава, когато в моето желание няма никакво напълване, никаква светлина, нито обкръжаваща, нито вътрешна, и точно от това състояние аз изведнъж внезапно излизам и идвам към светлината. Развитието става поетапно, и ние само трябва да знаем, как да напредваме, но всяко разкритие – това е изненада, пълна изненада!

От програмата „Седмичната глава“, 02.12.2010

[35123]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: За да порастне ново растение е необходимо зърно, което притежава целия  необходим потенциал, но след това то напълно изгнива и от него трябва да пробие новият кълн.

Може ли да се вземе този пример за духовното развитие и необходимо ли е някакво разкъсване преди подема на следващото стъпало?

Отговор: Между стъпалат съществува разкъсване и желанието трябва да направи скок, за да достигне следващото стъпало. Аз извършвам 99% от работата на стъпалото, на което се намирам за да достигна такова остро желание да се издигна от него, че оставането ми там да е по-лошо от смъртта.

Аз действам над знанието, отменяйки разума и чувствата си, не желаейки нищо друго, освен повече отдаване, каквото притежава по-високото стъпало. Аз с всички сили се залепвам към учителя, обкръжението, книгите – само да мога да завърша този останал ми процент. Но аз съм уверен и зная, че само светлината може да ми помогне да извърша този скок.

Защото остава разрив като между два електрода, през който трябва да прехвърчи искра. Аз съм предвижил „електрода” си, сегашното си стъпало към следващото, колкото съм могъл, но сега те трябва да бъдат съединени от огнена, електрическа дъга, а това не е по силите ми. От мен зависи само усилието, моето желание да унищожа този разрив, да го дам на късо!

Това е същият този процент, който вместо теб завършва Твореца, когато си направил всичко зависещо от теб и си се приближил така, че между стъпалата е останало само „каменното сърце” /лев а-евен/, което не можеш да дадеш „на късо” – и тогава Твореца прави пробив за теб и осъществява този скок.

Защото между стъпалата съществува безкраен разрив. Не можеш да минеш от едното на другото – можеш  само да прескочиш. Разликата между стъпалата е като между „еш”/има и „аин”/ няма /Твореца и творението/, тъй като на следващото стъпало ставаш в нещо подобен на Твореца. Преминаваш от стъпало „творение“ на стъпало „Творец“.

А на следващото стъпало става същото, когато напълно го реализираш на ниво творение, отново трябва да преминеш на стъпало Творец, по-високото от теб.

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35176]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.203: „… По такъв начин, страхът се съдържа в двете страни, в страната на доброто и на любовта, и в страната на строгия съд, и ги включва в себе си.

Ако страхът се съдържа в страната на доброто и на любовта, то такава любов е съвършена, както би трябвало. … Защото няма любов, ако тя не е от двете страни, тоест – ГАР и ЗАТ на Бина.

И любовта на тези две страни не е съвършена, ако във всяка от тях не присъства страхът. Така, както не може да има Хохма без Бина, тоест любов без страх.”

Тук се обяснява завършването на цялата наша работа: как да постигнем любовта в келим/желанията за отдаване, а после, дори в получаващите келим. Всъщност, това вече е пълното поправяне на творението в Малхут, която се съединява с Бина, дотолкова, че достига Кетер, когато отдаването й е свършено във всичките нейни келим.

Въпрос: Какво е страх?

Отговор: Страхът е първата заповед, тоест първото поправяне, през което трябва да преминем, – тревогата и страхът на човека: способен ли е да постигне отдаването на Твореца. Именно това е страхът: ще постигна ли това, способен ли съм да го направя, ще го пожелая ли някога? Тогава човекът има работа.

По правило, нашата работа е насочена към съхраняване на постигнатото. Баал а-Сулам пише за това (писмо № 2, 1920 г.): „Мъдростта идва само с опита, а аз ще те посъветвам да пробудиш трепета вътре, преди охлаждането на любовта между нас, макар разумът да отрича такъв поглед върху нещата. Все едно – затруднявай се. Ако някой има възможност да добави любов, а не я добавя, това също ще бъде сметнато за дефект. Подобно нещо се случва, когато човек дарява другаря си с голям подарък. Любовта към другаря, разкриваща се в момента на самото действие в сърцето на получаващия подаръка, не прилича на любовта, която остава в сърцето при завършването на действието. Ден след ден, тя се охлажда и може да се стигне до пълно забравяне за дара на любовта. Затова човекът, получаващ подарък, е задължен да измисли трикове, за да гледа всеки ден с нови очи”.

Духовното е изградено върху това, че не забравяме и всеки път съхраняваме същото въодушевление, което сме постигнали – само го разширяваме все повече и повече.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.02.2011

[35207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако светът е интегрален и глобален, и се управлява от Твореца чрез пронизващия този свят висш замисъл, тогава защо не можем да съществуваме в пряко съответствие с този закон и в хармония?

Отговор: Работата е в това, че „се намираме в скриване” – не чувстваме истинската връзка помежду си. Лъжливата картина, която сега усещаме – с изкривени връзки между хората, се нарича „този свят”. В момента, в който разкрием истинския вид на връзката между нас, ще се почувстваме като намиращи се в нов свят. Това ще е глобалният, духовеният свят, който не зависи от нашите физически тела, в който няма раждане и смърт, защото не сме привързани към тялото.

Всеки от нас, вместо усещането за своята мъничка частичка от голямата система, ще усеща цялата тази огромна система. И затова, всеки ще се чувства вечен.

Ще почувстваме силата, която ни свързва помежду ни – тя се нарича „Творец”. Творец (Боре) произлиза от думата „иди и виж” (бо-ре). Тоест необходимо е просто да отидеш и ще видиш.

Човекът съществува в своето физическо, животинско тяло, а над това животинско ниво в него има и допълнително, висше ниво на съзнанието, мислите, желанията, разбиранията, знанията. Необходимо е да постигнем това стъпало.

Освен самата система, ние още разкриваме общата, жизнена сила, която я движи. Като в човека, в който освен биологично тяло, има и човешка личност. Същото разкриваме вътре в общата система – допълнителната сила, която я оживява и се нарича Творец. И когато Го разкриваме, ставаме такива като Него.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[35163]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек иска поправяне, заради отдаването?

Отговор: Не става въпрос за това, защото никой не знае това за себе си. Цар Соломон също си е задавал въпроса за любовта между мъжа и жената: кой може да я разбере? Защото това е сърдечна страст, желание, а желанието се създава от Твореца. Ние трябва само да използваме всички възможности, които могат да насочат това желание към целта.

Творецът ми е дал всички средства, а аз трябва правилно ги да използвам, за да се движа напред. Ако не правя това, Той ми помага, „побутвайки” тук и там. В крайна сметка все едно, ще ми се наложи да използвам правилно всичко, с което разполагам.

Желанието и обкръжението са ми дадени от Твореца, а аз трябва само вярно да ги организирам, скрепявайки ги във връзката „Исраел, Тора и Творец” и използвайки ги по предназначение, да напредвам към целта.

Самият аз, освен тези „растановки”, нищо друго не правя. А и разпределяйки всичко по местата, аз, преди всичко използвам Висшата сила. Ако Творецът не построи моя духовен дом – кой ще го построи?

От урока по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички духовни парцуфим и сфирот се разделят и редуват последователно, съгласно своята природа: Хасадим/Хохма, действие и преход за предаване на това действие, „през един” – висшия обект през следващия след него въздейства на по-ниския.

И така въздействието се предава през един по веригата: един действа/един не, един действа/един не и т.н. Работят през един в хохма и в хасадим, както деня и нощта, както вълната.

През цялото време става преобръщане „с главата надолу” и се редуват Хохма-Хасадим-Хохма-Хасадим или захар/нуква (мъжко свойство/женско свойство), паним/ахораим (лицева страна/обратна страна)…

Това е точно като променлив ток или импулси, смяна на фазите, докато всички не се съединят в своето крайно поправено състояние в една аналогова система – в един свят на Безкрайността, постоянен, вечно съществуващ.

А дотогава всички процеси се редуват, и именно това, че има такова течение и постоянна смяна на Хохма и Хасадим, това преобръщане, ни позволява за сметка на отделните, изолирани действия, в крайна сметка да достигнем „аналогова”, интегрална форма – съвършенство, „кръг”, където всичко се слива е едно цяло.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.02.2011

[34723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Хиляди години кабалистичната методика се е разработвала от особени хора – от кабалисти. А сега ние я разпространяваме сред масите. Не губим ли по този начин дълбочината на тази наука?

Отговор: Безусловно я губим. И въпреки това, трябва да разпространяваме. Чрез нас тя преминава към другите.

Твоите родители например, с цялото ми уважение към тях, са били обикновени хора, а не свети праведници. Те са те родили и са ти дали възпитание на своето ниво. Същото правим и ние.

Разбира се, като разпространяваме кабала сред народа, ние я „разваляме”. Това се нарича „понижаване на стъпалата, спускащи се от света на Безкрайността”. Но, не може това да се случи по друг начин. Нима детето може наведнъж да получи готовата наука? Не, на него трябва да му дават адаптираната версия, добре обработена, съобразно неговото ниво. Каквото и да му обяснявам, каквото и да му показвам, с каквото и да го храня – всичко трябва да съответства на неговото сегашно състояние.

Пример за това е текстът на „Зоар за народа”. Взехме коментара на Баал а-Сулам за книгата „Зоар” и го изчистихме от допълнителните материали, които не се отнасят към главната нишка. В крайна сметка, те също са необходими. Баал а-Сулам не е направил нищо излишно. Но на настоящия етап, това пречи и на нас – а и широките маси, все още не са готови да се приближат към „Зоар”.

Отваряйки за първи път в своя живот книга, видях думи, написани с огромни букви: „МАМА, ДОМ, СЛЪНЦЕ”. И ние, по същи я начин трябва да даваме на хората материали, които са подходящи да тях. А след това, научавайки се, те ще се изкачат на високите стъпала.

Духовната стълба, несъмнено „разваля” висшата светлина, като много от нея се загубва по пътя към нисшето. Такава е нейната природа – защото иначе, нисшите не биха могли да попият дори капки от светлината.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→