Въпрос: Ако Малхут е желанието за получаване на наслаждение, как може тя да събере всички души под крилото си?

Отговор: Малхут е желанието за наслаждение. Тя е включила в себе си цялото желание за получаване, създадено от Твореца. В последствие, тя се е разбила, за да даде на това желание способност да опознае себе си и Твореца, и основавайки се на това знание, да извършва самостоятелни действия. С други думи, тя се е разбила на множество отделни части, които усещат омраза и разединение.

Малхут е мястото, където всички разбити части са съществували. Сега, чрез тяхното собствено желание и усилие, тези отделни части постепенно достигат до единност в същата Малхут, в техния корен.

Може да се опише с други думи: творението, в своето усещане и възприятие е разделено на множество части, които изглеждат чужди едни на други. Тези части трябва да продължават да се съединяват, докато не се почувстват свързани. Пример за такова единство е висшият, Зеир Анпин, който се проявява според техния корен.

От урок по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34585]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: През какви етапи преминава човек при постигането на науката кабала?

Отговор: Започвайки да се занимава, човек преди всичко се учи да възприема правилно този свят, въпреки че изучава по-високото стъпало, следващото измерение, в което всички сме съединени заедно, тоест интегралния свят.

Но, изучавайки го, ние тепърва започваме да разбираме доколко тук, в този свят сме отдалечени един от друг и всеки от нас изяжда цялата система, вместо да работи за нейното допълване заедно с всички.

Всеки човек съществува като ракова клетка в общото тяло. Такова усещане и разбиране идва именно при проучване на глобалното състояние на системата. И тогава разликата между тези две нива: висшето, което е съединено в хармония, и нашето, което е напълно раздробено на индивидуалисти егоисти, започва много остро да се усеща от човек.

С това, че учи заедно с всички останали другари от целия свят, той започва да привлича към себе си силата на развитието, която малко по малко му влияе. Тази сила присъства вътре в природата и започва да го променя – да го прави по-свързан с останалите. В резултат, той започва да възприема света като единна, обща система.

Това се случва по естествен начин – отвътре. А не изкуствено, както днес, насилствено свързваме едно нещо с друго. И тогава, отношението на човека към света, към живота и самия себе си, неговите планове за живота – всичко това се променя. И тъй като той започва по-добре да чувства света – по-правилно, по-глобално, светът става прозрачен за него.

Той вижда връзките, действащи зад външната картина на света, между всички части на реалността. Това е като бродерия, от лицевата страна на която се виждат цветовете, а от опаковата – свързващите нишки, съединяващи всички части помежду им.

Човек вижда всичко това и вече не е на тъмно. Той чувства, как всичко е свързано заедно, става по-мъдър и повече не прави глупости. Това е първият етап на постигане на науката кабала.

А след това, човекът прониква още по-дълбоко в нея – започва да разкрива нивата на връзката между всички части на реалността. Започва да работи с всички тези свързващи сили. И тогава му става ясно, че в този свят, всички действат като марионетки.

Вижда, как всичко се управлява от нишките, простиращи се на обратната страна на „бродерията”. А ние, живеещите в този свят, нямаме никаква свобода на избора и нашето поведение се определя от гените, хормоните и управляващите ни сили. А той вече постига нивото на вземане на решения и може сам да определя как да се държи и как иска да види своето бъдеще.

Защото вижда правилно цялата обща система и се включва в нея, ставайки едно с нея. Неговото желание започва да действа заедно с желанието на тази система. Това е вторият етап на постигане. А след това има още етапи – общо пет.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35043]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Кабалистичният „език на клоните” е език, постигащ духовното. Той е непонятен на човека, непостигнал връзката на клоните с духовните корени.

Преди всичко аз трябва да почувствам духовния свят. А вече след това, когато чуя думите, принадлежащи на този низш свят, ще ми стане разбираемо за какви явления те намекват във висшия свят, в който се намирам заедно с авторите на книгите.

В мен вече ще се появи общ език с Раби Шимон, Баал а-Сулам – защото също ще се намирам на онова ниво, на онова място, за което те разказват.

Доколкото аз със своето физическо тяло се намирам в този свят, аз знам какво означават думите: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре”. Отначало узнавам самите тези понятия, а след това чувам техните наименования – думите, езика. Аз мога да дам на този реален, усещан от мен обект – „слънце” – название на всякакъв език. Така ние свързваме всички явления на този свят с определени имена, създавайки език, и можем да разбираме за какво се говори.

Ако се намирам освен това и в духовния свят, постигам още една реалност, която се нарича: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре” – усещам тези свойства и узнавам техните имена. А сега авторът на кабалистична книга започва да ми обяснява връзката между всички тези явления от духовния свят, указвайки на думите от този свят.

И доколкото аз се намирам в постигане на връзката между материалните клони и духовните корени, разбирам за какво говори той в духовния свят. Този „език на клоните” става мой език, той обяснява всичко.

Когато учим детето да говори, му показваме предмети и изричаме техните имена. И по същия начин може да се обясни на детето в духовния свят –то трябва да почувства духовната реалност и да разбере как се нарича тя. Т.е. трябва да му помогнем да разбере връзката между клоните и корените и връзката между частите на духовната реалност.

Кабалистите ни учат да се ориентираме в духовния свят с помощта на „езика на клоните”. Но отначало ние трябва да почувстваме какво е това цветя, трева, слънце…

Има такива духовни понятия, които човек още не усеща, и кабалистът му помага да ги усети. Този език ни придвижва, строи ни. Връзките вътре в езика ни обясняват значението на думите, защо думите са съставени именно от тези букви. Защото в иврит формата на буквите и техният порядък в думата указват на техните свойствата на духовния обект, носещ такова име. В такава форма ни се предава духовната информация.

Този език вече е приготвен за нас, защото всички светове са свързани между себе си – отгоре до долу. А ние се раждаме в този свят, усещаме го и познаваме връзката между всички думи. Сега трябва да се издигнат от низшия свят във висшия и ние вземаме от низшия свят всичко, което има тук, знанието на всички клони с всичките им имена, и започваме с това знание да се издигаме.

Връзката с корена се е протегнала нагоре до безкрайността. На всяко ниво е същото, което и в нашия свят, но всеки път това ни се разкрива в по-качествени понятия – тоест все по-силно свързано с един единен корен.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[34985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В живота се случва така, че някой ме оскърбява и се чувствам много уязвен и унижен. Какъв е реда, в който трябва да бъде извършен анализа на такава ситуация?

Отговор: В настоящото ни състояние, не можем да определим правилното отношение към реалността. Объркани сме по средата на пътя между небето и земята. Още не съм разкрил Твореца, но вече не се намирам и в пълно скриване. Всевъзможните премъдрости – цитати, изказвания, фрагменти от знанието възприемам като разкриване, а това не е така. Всичко се е смесило в мен.

И затова в „Предисловие към ТЕС” Баал аСулам пише, че през тези години, човекът трябва максимално да форсира своето развитие. Защото става дума за период на голяма бъркотия, когато не мога да разбера истината, но вече не съм съгласен с лъжата. Просто ме хвърлят от едната страна на другата.

От една страна, няма никой друг освен Твореца. Аз стоя пред Него. Как да се отнасям към реалността, ако около мен е само Той? А къде съм аз самият? Ако Той ме е наругал, трябва ли и аз в отговор да Го наругая? Но това е Творецът. Значи, през цялото време трябва да се въздържам? Да проявявам пълно смирение, дори ако ме заплашва смърт? Съществуват и такива възгледи.

В крайна сметка, в подобни случаи не можем да дадем много съвети, защото човекът се променя всяка секунда.

И затова, кабалистите ни предоставят определен ред на действията, обусловени от скриването. Защо ни дават тези съвети? Защото сме изложени на въздействието на две сили. Творецът не е създал просто едно състояние, при което стоя пред Него и Го разкривам, без да се разсейвам от нищо. Кой съм „аз”? Аз – това са силите на разединението, на раздялата с Твореца. При това, тези сили ми се представят като мен самия, като нещо, което е извън мен, но не като Творец. А Творецът, за мен е идеал, който е невидим и не може да бъде усетен.

Силите на разединението Го скриват от мен, а аз трябва да ги обединя в едно цяло. Тези сили ме отделят, отдалечават от Твореца, закриват Го. Те се подразделят на два свята – вътрешен и външен. По своята същност се отнасят към една природа – на разединението, на егоистичното желание, но ми се представят двояко, противоположно.

Така че, трябва да ги обединя помежду им и да разпозная в тях именно разединението. Наблюдавайки действието, мисълта, желанието на каквото и да е около мен, аз сплотявам и вътрешното и външното – сам за да постигна единство. И в такъв случай, ако съм способен да го направя, не греша.

Тук трябва да прилагаме само един принцип: „Човекът съди съгласно онова, което вижда”. Не се опитвам да стигна до Единния, който е скрит от мен. Но в момента, в който обединя всички сили – и своите, и чуждите в едно цяло – откривам вътре единния Творец.

От урок по статия на Рабаш, 10.02.2011

[34958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм направил избор и съм станал член на групата, но в нея понякога има търкания. Как да се избавим от тях?

Отговор: Преди всичко трябва да осъзнаваме, че в групата има проблеми. Не да ги загърбваме и потискаме. Да допуснем в групата има 30-40 човека и всеки от тях дърпа към себе си или създават отделни фракции.

Трябва да се разбира: ние се намираме под висше управление, което предизвиква тези фракции и спорове. Защо? За да се издигнем над нашите проблеми към Единния, който им е дал живот. Той поражда всички проблеми между нас и го признава: „Аз създадох злото начало”.

Но защо? За да поискаш Тора като поправка, тоест да пожелаеш скритата в нея светлина, която възвръща към Източника. Искайки светлина, ти се издигаш над проблемите към единния Източник, от който произлиза и злото и доброто.

Въпрос: Да, но след това проблемите нарастват.

Отговор: Трябва да събереш необходимата мощ на желанието и поправящата светлина, за да се повдигнеш на първото духовно стъпало. Затова проблемите растат и ще порастнат още повече. Довери се на Твореца. Той е наясно с това. Затова Той говори за създаването на злото начало – за да разбереш: всичко произлиза от един Източник. Необходимо е просто да се приеме това за основа на работата. Друго нямаме.

Главното е да се придържаме към това. Нека някои другари веча да ни ненавиждат, а другите да са нито за, нито против, нека в групата да е смутно – но аз приемам всичко в „упаковката” Твореца. Той е предизвикал това, а аз съм длъжен заедно с другарите или въпреки тях, във всевъзможни състояния постоянно да греба към единството.

Това значи да бъдеш „ като един човек с едно сърце”. А иначе на каква основа, чрез преодоляването на какво ще се обединим? В основата на нашето обединение не са „послушните дечица”, а заядливците и побойниците. Ние се караме и се ненавиждаме – и над това се спояваме в единно цяло. Именно над това възниква любов към ближния като към себе си. И тогава достигаш до получаването на Тора.

Съгласен ли си или не, този принцип няма да се промени. В групата трябва да решим, че няма изход, че точно сега ние се съгласяваме с това, изкуствено. Ние спираме да се караме и започваме все едно да се обичаме един друг. Ние се учим, надявайки се, че светлината, възвръщаща ни към Източника, ще ни повлияе и ще построи връзка между нас. На урока всеки мисли: „Нека ни помогне поне малко!”.

Защото иначе ще се изпокараме, безсилни да извършим упражнението, което ни е дал Твореца. Именно той ни е „въвлякъл” в това, все едно ни е поставил в компютърна игра, в полигон, ограничен от рамките на екрана. И ето ни вътре. Какво да правим?

Тук ние сме длъжни да установим нови отношения, които искаме да достигнем. Какво не ни достига на това игрално поле, където всички се ненавиждаме, разхвърляни като точки по дисплея? Какво да правим?

Трябва да разкрием светлината, възвръщаща към Източника. Нека да се учим и да искаме това да се случи.

На думи е лесно, но после… Проблемът е в това, че тук трябва да се разкрие цялата мощ на стъпалото, а това отнема време. Защото първото стъпало е необичайно високо, не е толкова просто да скочиш на него. Сравнени с него, останалите стъпала са вече по-лесни.

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим е да привлечем към себе си обкръжаващата светлина. А затова трябва да се учим заедно и да изградим от себе си духовна реалност, не от физическите тела, а от нашите желания. Затова ние се обединяваме по цялото земно кълбо в едно желание и започваме да се стремим към нещо по-висше.

Но това е невъзможно да се направи без общ език за всички! Няма значение, че общуваме чрез преводач, но по някакъв начин сме длъжни да си представим това наше общо желание! Всяко стъпало има много сложен строеж / 10 сфирот, 3 линии /, който трябва да се разкрие, за да разберем, че това е част от Безкрайността.

Затова в езика на кабалистите няма нищо случайно – всичко е определено абсолютно точно, от първата до последната буква и вече съществува в завършено състояние в света на Безкрайността. Не са възможни никакви случайности, още повече при издигането на цялото човечество отдолу нагоре.

Ние използваме единствено съществуващата система и друга възможност да бъде използвана няма. Езика на нашия свят определя връзката между всички негови части, а езика на клоните по същия начин установява връзка между нивата – материалните и духовните. И такава способност няма нито един език, освен иврит.

Това не е просто разговорен език, a е като езикът на програмирането, определящ връзката между елементите. Той показва как да се премине от едни свойства към други, от едно състояние в друго, използвайки друг вид желания /авиют/, информационните гени /решимот/, келим, връзката между душите – всичко заедно. Има начално и крайно състояние и всичките средства, за да се премине от едното състояние към другото – всичко това се нарича език.

А „точката в сърцето”, която се пробужда в човека, e всъщност желанието да се свърже клона с корена. Защото искам да знам какво ми намеква и какво иска да ми каже целия този свят!

От урока по статията „Същността на  науката кабала“, 10.02.2011

[34995]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Адам Ришон (първият човек), само се нарича така, което ни обърква и ни кара да мислим, че си приличаме с него, защото също се наричаме хора. Но това е духовен парцуф (система за отдаване), с която засега нямаме никаква връзка, нито една допирна точка.

В степента, в която придобивам желание за наслаждение заради отдаване, започвам да се включвам в тази система. Но това ще бъде не онова „аз”, с което се възприемам сега, нито моето физическо тяло и моята личност. Това е напълно ново желание, ново намерение, възприятие, усещане – всичко е ново.

Затова, засега не си струва да си мислиш, че се отнасяш към духовния парцуф Адам Ришон – това е конструкция на поправената душа. И ако се намирам в отдаване на ближния, приемам неговото желание и на практика работя с него, в резултат изграждам до себе си парцуфа Адам Ришон (първия човек).

Но ако нямам желание да отдавам на ближния, тогава не разполагам с материал за създаването на този парцуф. Трябва да създам в своя материал/желание намерение за отдаване, да го обработвам, организирам, разделям на „рош-тох-соф” (духовни глава-тяло-краници), да работя с намерение, да планирам, да действам.

Ако формирам по този начин себе си, тогава ще стана част от Адам Ришон и ще се нарека „човек” (бен-адам/син на Адам). Но засега, нямам никаква връзка с него.

Тялото на Адам Ришон е желанието на всички души. Ако искам да стана част от Адам (а всеки от нас накрая трябва да направи това), необходимо е да включа в себе си чуждите желания на целия свят и да започна да ги използвам.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.02.2011

[34975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Има ли корени, които водят своето начало от разбиването?

Отговор: Разбира се. След разбиването се появяват допълнителни елементи от разкриването на егоистичната система, която също се разпространява отгоре надолу. Всички ние произхождаме от разбиването. А състоянието до разбиването – нашия корен, не постигаме.

Въпрос: В какво се състои трансформацията, която се случва с корените след разбиването?

Отговор: След разбиването се разкрива истинското желание, което преди е било скрито от творението. Вече разкрито, желанието се проявява в своя истински вид: то няма екран. Ние трябва да постигнем този екран. Преди разбиването, екранът се спуска към малхут от деветте първи сфирот. По време на разбиването се появява самата малхут – без покриването на деветте първи. Сега, трябва заедно с деветте първи да намерим покриване именно на тази малхут – в това се състои цялото поправяне.

Въпрос: Защо разбиването увеличава броя на елементите?

Отговор: Деветте първи сфирот се размесват с малхут и така ни дават възможност да видим как да ги уравновесим. Без увеличаването на елементите, това е невъзможно да се направи, защото е необходимо всяка частица да се съедини с тази, която й съответства.

Затова, трябва да проверя с какво намерение, желание и в какъв ред трябва да изградя поправения свят, с помощта на различните детайли, с които разполагам, а това е възможно само, в резултат на разбиване и смесване.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човешката природа това е желанието да се наслаждаваш, защо тогава голяма част от човечеството се задоволява с малко и не търси вечното наслаждение?

Отговор: Веднъж случайно срещнах стар мой приятел – още от детските години. Още тогава той събираше марки. Когато аз “преболедувах“ това увлечение, му подарих цялата си колекция. Спомням си как марките изгубиха ценността си в моите очи, а той получи от тях удоволствие.

И сега, когато се видяхме той ми каза:

– Освен марки, сега вече събирам и пликове.

Той така сериозно каза това, че аз му обещах да му изпратя наш плик. В това няма нищо смешно: човека цени нещо, в него има определено желани. Аз дори и не опитах да поговоря с него за светлините и вечното наслаждение. За какво – щом си говорим за марки и пликове?

Всичко произтича от желанието. Докато в мен имаше желание – аз също събирах марки. В детството всеки преминава през такива периоди. А в него това желание си остана – аз как да му предам своето желание? Това е невъзможно.

Виждал съм много деца, които порастваха около Рабаш, неговите ученици и роднини. Ако в детето има желание – има, ако не – не. Да го принудиш не можеш. Той вижда с какво се занимаваш ти, останалото зависи от неговия стремеж. И нищо не можеш да направиш.

Така че ние не можем да изискваме от човека да работи по обединението. Колко хора в света са наистина загрижени за това и желаят да видят света като единна проста светлина, една Сила? Кой иска да възприема единствено така картината на реалността и то така, че да не усеща себе си в нея? Или притежаваш това желание, или – не!

Да, с помощта на групата ние можем да ускорим развитието, но отново по същия начин, без да притискаме човека.

От урок по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко в нашия свят произлиза от висшите корени, то откъде се взeмат различните изкуствено изобретени неща, които не съществуват в природата – например, автомобилът на колела?

Отговор: Цялата природа е картина, възникваща в мен и тя, цялата ми се спуска свише. В духовния свят няма автомобили, но трябва да съществува самото понятие – иначе, как бихме го измислили?

В явен вид, корените на висшия свят се проявяват пред нас като четири нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. А всичко останало, стига до нас под формата на мисли – всички наши, уж изкуствени изобретения (ракети, автомобили) изхождат от висшата мисъл, а не вследствие на наблюдения върху природата.

Това не се разпространява пряко, по задължителния път отгоре надолу, а се измисля от човека, който допълва за себе си недостигащото в този свят.

Четирите стадия на пряката светлина се разпространяват, раждайки светове, парцуфим, сфирот и техните всевъзможни съчетания – отгоре надолу, от света на Безкрайноста до този свят. И на всяко стъпало всичко, което го има в нисшето, идва към него от висшето – всички негови форми. Макар да ни се струва, че на нисшето ниво същствуват по-развити форми, защото недостигащото му съвършенство изисква разкриване на по-голямо разнообразие на материала и неговите съединения.

Горе, в света на Безкрайността, всичко се обединява в едно, в общо единство. Колко е прост, в сравнение с нашия сложен свят. Но всъщност, нашият свят не се явява по-наситен, а просто е задължен да се раздели на такова количество съставни части.

Долу съществуват милиарди елементи на природата: неживи, растения, животни, човек и във всеки от тях има безкрайно множество детайли. Съгласно степента на издигане по стъпалата на световете, ние ги виждаме все по-малко на брой.

Защото, за да може да се разшифрова понятието за единство, съществуващо горе в Безкрайността, в нашия свят има нужда от безкрайно количество елементи, които съединявайки се правилно помежду си, могат да пресъздадат това единство. И ясно е, че тук съществува огромна разлика между висшето стъпало и нисшето в степента, в която нисшето е по-материално и затова изисква по-голяма детайлизация.

Но при това, в нисшия няма нищо, което да не съществува във висшия. Просто в нисшия се разкриват такива отделни детайли, които във висшия са слети в единство и се възприемат от теб като едно цяло. Всъщност, това не е просто едно. Както в света на Безкрайността всичко се обединява в едно в стремежа си към отдаване, и не виждаме никакво разделение – но това не означава, че всички тези понятия не съществуват там.

В света на Безкрайността същестуват безкрайно множество от елементи, но те са обединени в едно и по тази причина, това се нарича проста безкрайна светлина, изпълваща цялото мироздание. Всъщност, това не е „простата” светлина Нефеш, а НАРАНХАЙ де-НАРАНХАЙ, 620 пъти повече, която само се възприема като проста.

А най-ниското стъпало, само постига себе си в такъв „сложен” вид. Ние създаваме в него толкова различни неща, само за сметка на слабостта си, тъй като сме неспособни да постигнем висшия по друг начин. А когато постигнем висшето стъпало, всички тези добавки престават да са ни необходими.

Защото излишъкът от детайли, които имам на нисшето стъпало произлиза от това, че съм ги добавил, за да се допълня по отношение на висшето стъпало. Но отгоре надолу се разпространяват едни и същи елементи.

Същият единен свят на Безкрайността съществува в нашия свят. А цялото множество добавени от мен или разкрити ми в природата детайли, произтича от това, че не съм способен да възприемам „простия” свят на Безкрайността. И всичко около мен се нарича въображаем свят. Всички светове са само „изчезващи скривания” на света на Безкрайността, в който няма нищо, освен желание, изпълнено с проста светлина.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34741]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→