Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Всичко, което става в света е – следствие от това, че природата ни води през всевъзможни състояния: било то по пътят на развитие на егоизма, било по пътят на развитието  на духовната “точка в сърцето“ в нас.

Тази точка наистина идва от духовния свят! Има сърце и “точка в сърцето“ – това са две различни сили, тъй като точката се отнася към духовната природа, а сърцетo – към нашата изначална природа – материалната.

Във всеки от тук намиращите се присъстват и двете сили – иначе той не би дошъл тук! Баал а-Сулам пише в Предисловието към ТЕС, в п.4, че Творецът води човек към състоянието, където той трябва да направи избор.

Той стои против собствения си егоизъм, срещу цялото си черно сърце, пълно с егоизъм, жадуващо само материално напълване: храна, секс, семейство, пари, почести, власт, знания.

Но от горе правят така, че в това състояние тези две сили напълно са изравнени: в лявата половина на везните цялото мое его – стъпалото  Малхут, а от дясната страна – точката в сърцето, степента Бина. А аз се намирам по средата и трябва да реша към кое предпочитам да се отнеса.

Написано е, че във всеки миг, човекът не трябва да се наклaня към нито едната от двете страни на везните – а да остава точно посредата! И тогава ние постоянно ще се издигаме все по-високо в тази точка на равновесието, изкачвайки се от състояние в състояние.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

В книгата „Зоар” има много различни разкази написани на езика на сказанията (мидраш) – сякаш за хора и ангели (природни сили), животни и растения, защото авторите на тази книга искат да ни обяснят всички нива на творението – неживото, растително, животинско и човешко.

Баал а-Сулам е подготвил четири предисловия към книгата „Зоар”:

1. „Въведение в науката кабала” (Птиха) – това е научно предисловие, в което обяснява строежа на световете, парцуфим, сфирот, взаимодействието на светлините и желанията/съсъдите/келим.

2. „Въведение в коментара Сулам”, свързано с предишното предисловие. Тук, той също обяснява работата в трите линии, със светлините и желанията, но в по-частна форма, близка до душата.

3. „Въведение към книгата „Зоар”” – в това предисловие, Баал а-Сулам обяснява възприемането на релаността. Разказва за това, как преминаваме от нашето обичайно, земно възприемане на действителността към духовното, започвайки да възприемаме реалността през този свят, който става прозрачен за нас и виждаме действащите в него сили, а не външната картина на света.

По същия начин, гледайки екрана на компютъра, виждаме някакво изображение. Но то съществува само спрямо нас, защото специално сме създали екрана и този начин на изобразяване. Всъщност, това е само външно проявление на информацията, която се съхранява в компютъра, на неговия хард диск. Ако можехме да четем информацията напосредствено от диска, нямаше да има нужда да я извличаме на екрана и да четем от него.

Именно науката кабала ни позволява да навлезем във вътрешната, скритата част на реалността и да виждаме не външната форма, която сега ни се представя, а онова, което се случва вътре – силите, които действат зад обичайната за нас картина на света.

В това предисловие, Баал а-Сулам обяснява също, че нашето възприятие на релаността се дели на четири съставни: същност, абстрактна форма, форма въплътена в материя и материя. До пълното поправяне (Гмар Тикун), ние постигаме само нашата материя, т.е. желанието и формата, която приема това желание – или егоистичната или духовната форма. Абстрактната форма не можем да разкрием, а още повече същността. Така напредваме до пълното поправяне.

И затова, науката кабала много категорично ни предупреждава да не фантазираме, а да бъдем много реални хора, с научен подход, да се стараем да разкриваме в точна, осезаема форма духовния свят.

4. „Предисловие към книгата „Зоар””. В него, Баал а-Сулам обяснява множеството проблеми, с които човек се сблъсква, задавайки своите въпроси: кои сме, каква е нашата същност, каква е ролята ни в този свят, защо Творецът ни е създал толкова неизправни, долни и презрени, защо трябва да изминем целия този дълъг път, защо сме длъжни да Му се уподобяваме и т.н. В началото на това предисловие, Баал а-Сулам задава тези въпроси и после отговаря на тях.

В края на предисловието има много особена, известна, широко разпространена част, в която той пише за поправянето ни в наши дни. Там обяснява, че светът се дели на вътрешна и външна част.

Хората, които усещат своята причастност към духовното постижение се наричат вътрешна част на света. Именно те трябва да се обединяват помежду си и да използват книгата „Зоар”, за да привличат към себе си поправящата светлина.

Така, те ще станат духовен източник, духовен център на целия свят. Притежавайки духовна сила, ще разпространяват науката кабала и целият свят ще усети, че в тях има нещо висше – знание, разум, правилен, разумен подход към ставащото в света, отговори на въпросите за случващото се.

Светът ще започне да разбира, че тези хора се намират на много по-високо стъпало, от всички учени и смятащи се за велики в сегашния свят, защото притежават знание за силите, които действат и променят днес нашия свят по такъв непредсказуем начин.

Тогава, след съпротива и сблъсъци, светът все пак ще започне да се приближава към тези хора, да различава в тях висшата сила, висшата мъдрост. И така, накрая целият свят ще стигне до поправяне.

Защото поправянето се извършва основно сред хората, които се смятат за вътрешна част на света – хора с точки в сърцето, а целият останал свят само ще се присъедини, ще се прикачи към тях, както е и в сегашия свят – масата от хора си живеят своя обикновен живот, а светът се управлява едва от шепа хора.

И така, в края на „Предисловието към книгата „Зоар””, Баал а-Сулам обяснава, че цялото човечество ще се развива, докато целият свят не се обедини, докато всички станат като едно цяло, благодарение на същата книга „Зоар” и стигнат онези десет изконни сфирот, за които са писали раби Шимон и деветте му ученика.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39972]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, какви желания трябва да поправим?

Отговор: Всичко се разкрива по пътя. Не знаем за какво става дума, но има ред на действията, които човекът трябва да изпълни, както ни обясняват Баал а-Сулам и Рабаш – последните двама кабалисти, формирали методиката, подходяща за душите, които се спускат в този свят, в нашето поколение.

Цялата ни работа по поправянето на душата е подробно описана от тях. Благодарение на поправянето на душата, постигаме разкриването на Твореца и пред нас се открива действителността, разкрива се светът – това става тук и сега.

Всички светове, всички души, всички висши сили – всички се намират тук, само че не ги усещаме. Трябва да развием в себе си сетивен орган, да разкрием съществуващите в нас желания колкото се може по-широко и по-дълбоко, да им дадем определение, да почувстваме в тях измененията, да ги изградим по такъв начин, че да различаваме всичките техни особености и съставни части.

Трябва да усетим цялата дълбочина на съществуващата реалност, за да се слеят в една картина всички наши впечатления и усещания, която се нарича Творец, висша сила.

Така постигаме истинската реалност – издигайки се по стъпалата на петте духовни свята, където в света на Безкрайността всички се съединяват заедно.

Всичко, което постигаме по пътя, става на малки порции, във вид на отделни части, а после всичко се съединява в интегрална форма. Именно това е съвършенството, което трябва да постигнем.

От програмата „Седмична глава”, 10.02.2011

[39985]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Отговорът е прост: Защото духовното е противоположно на нас, на нашата егоистична природа. Егоизмът ни управлява и ние искаме да го напълним.

Затова от всичко, което ни заобикаля, ние виждаме само това, което желаем да видим в нашия егоизъм – приятното или, в краен случай, заплашващото.

Затова човекът, желаещ да открие висшия свят, да открие заобикалящото го, но неуловимо в неговото егоистично възприемане, е необходимо да се пренастрои.

Затова му е толкова важно обкръжението – тъй като то ще помогне да се пренастрои неговото възприятие – да се настрои на важността на усещане това, което е неприятно на егоизма и противоположно на него. И той ще може да види широкия свят, който го е заобикалял и преди. А този свят се нарича духовен, защото е над егоистичния.

Струва ни се, че нашите убеждения са следствие на опита, но те са резултат от натрупването на информация, която е удобна на нашия егоизъм. И не е важно, какво говорят – истина или лъжа – истина наричаме съвпадащото с нашето мнение-егоизъм.

Ние винаги търсим само това, което подтвърждава нашето мнение и отблъскваме това, което му противоречи. В резултат – формираме себе си и не желаем да се променим. Само страданието, търсенето смисъла на съществуването и силното духовно обкръжение, групата, ще помогнат на човека да стане обективен, да смени егоистичното възприятие с мнението на обкръжението. И тогава ще му се разкрие вечно съществуващият около него, висш свят!

[39906]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 3
Въпрос: Как жените да обединят желанието си, за да „бутат“ мъжете?
Отговор: Не е нужно да оказвате явен натиск върху мъжете. Нима искате ние да избягаме? ☺ Та нали вкъщи, жената без думи „бута“, спокойно, съпруга си и той прави всичко, което е необходимо. Това е в  природата на жената.
А на мъжете е свойствена такава „слабост“ – те искат да изглеждат герои в очите на противоположния пол. И това дава на жените възможност да се възползват от това тяхно свойство и правилно да ги насочват, така че да изпълняват желанията им. Това са естествени неща, които са добре познати на психолозите.
Ние сме възрастни хора, разбиращи добре своята природа. Имаме една цел, която е по-висша от нашата природа и ни е нужно, само, да се научим правилно да използваме всички, присъщи на нас свойства.
Ако аз мога да вървя към целта благодарение на това, че моята жена всячески ме насърчени: хвали ме, че всяка сутрин отивам на урок; гордее се с моя духовен напредък – разбира се, това ще помогне! В крайна сметка, мъжът е като малко момче, близо до майка си.
Жените трябва да обединят своите стремежи към духовното в едно голямо и силно желание и да окажат натиск  на „един“, „ голям “, „събирателен “ мъж. Ние мъжете се надяваме, че ще усетим това ваше желание!

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 3

Въпрос: Ние извършваме много външни действия, но какво трябва да бъде правилното поведение на вътрешното ниво?

Отговор: Външно трябва да извършваме само това, което помага на вътрешната работа.

Аз трябва да поддържам нормално съществуване в този свят. Това е задължение на всекиго! Но всички мои други действия, желания и мисли трябва да бъдат насочени към точката на съприкосновение с духовното. Съгласно това аз трябва да проверя в групата, в къщи, на работа и сам със себе си: „какво правя с живота си?”.

Науката кабала не задължава човек да бъде ангел. Но човек, който иска да напредне, трябва да търси средства да увеличи своите усилия и да подсили връзката, за да напредне по-бързо и по-ефективно.

Всъщност няма случайности, действия или събития в живота на човек, които да не могат да бъдат използвани да облагодетелстват неговото духовно развитие. Той само трябва да знае как да ги реализира, защото няма нищо случайно. Всичко си има причина: всичко идва от висшето замислено и целенасочено. Ти трябва само да внимаваш в играта, която Творецът си играе с нас. Ако не се замисляме за случващото се с нас, тогава игнорираме това, което се опитва да ни каже Творецът!

С други думи, природата (или Творецът, което е едно и също, един закон и план) пробужда нова информация, решимот в нас във всеки момент. Тези решимот са неизправни, а ние трябва да ги върнем от лявата страна в дясната – до точката на обединение. Аз трябва постоянно да проверявам дали намерението ми е правилно и това е цялата ми работа.

Ако съм съсредоточен върху това в своите желания и мисли, тогава мога да работя каквато и да е работа за каквито и да е часове и да изпълнявам всякакви действия. Това не ме притеснява!

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39849]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №5

Рабаш, Шлавей Сулам, 1984 г, статия 17, „За важността на другарите“: „Всеки ученик е длъжен да се чувства най-малък в сравнение с всичките си другари.

Тогава той ще може да попива ценността на възвисяването от всички, защото не може големият да получава от малкия и, още повече, да се въодушевява от неговите речи, но единствено малкият може да се въодушеви от това, което е ценно за големия”.

За това е казано:” Много научих от учителите си, още повече – от приятелите си и най-много – от учениците си”. Как може да се учиш от учениците си?

Ако аз се принизявам, а тях, напротив, възвишавам в очите си, тогава аз не мога да получавам чрез тях. Защото с душите си ние се намираме в единна система. И затова раби Хананя, велик кабалист, казва, че най-много се е научил от учениците си, тъй като пред тях той е можел да се анулира, да се принизи.

Ето и ние в общата ни голяма група трябва особено да ценим тези, които действително работят над самоотричането, – макар отвън това да не може да се види. Тази работа е най-трудна, защото се води направо против егоизма. Но колкото по-ниско аз се поставям, толкова повече получавам. Даже в егоистичното му разбиране си струва да се направи.

Във външния свят се случва същото: смирявайки себе си, ние можем да чуем другите, да се научим на нещо. И обратно, вирвайки високо нос, ние от никого нищо няма да научим. Ако аз се чувствам по-високо от другите и ги презирам, оставам празен.

Така че самоотричането е изгодно даже от гледна точка на егоизма, това е условието за включването ми в групата. Но ако прекланям глава в егоистично общество, за да получа от другите колкото се може повече, то при нас аз се принизявам пред другарите, за да получа от тях духовно въздействие, осъзнаване на величието на целта, величието на Твореца, силата, която ще ми помогне да се издигна над егоизма. В това е цялата разлика: външно работя по същия начин, но с противоположна цел.

„Всеки ученик е длъжен да издига достойнствата на всеки от другарите, все едно той е най-великият човек в поколението. Тогава обкръжението ще му въздейства”.

Аз мога да получавам само от по-високото стъпало. Затова трябва не само да принизя себе си, но и да възвися в своите очи обкръжението, групата, другарите.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Нью-Джърси, урок №2

Въпрос: Когато се опитваме да се обединим, точките в сърцата на жените се обединяват помежду си, а точките в сърцата на мъжете също ли се съединяват заедно, или това не е важно?

Отговор: Всички души се съединяват заедно, защото ние всички сме единна душа. В статиите на Баал Сулам се говори, че в света съществува само една душа, която се състои от мъжка и женска част. И тези две части създават такава връзка помежду си, която дава възможност да се зароди живот.

В нашия свят мъжът и жената заедно пораждат продължението си – синовете и дъщерите. А в духовния свят, съединявайки се заедно, ние раждаме ново стъпало, също наречено „син” или „дъщеря”. Излиза, че между нас се намира Твореца, както е казано:”Мъж и жена, Шхина между тях”, и в резултат тримата се съединяват и стават едно цяло – и това е нашето следващо стъпало.

Така че жените имат същата задача като мъжете и даже повече, защото жената притежава хисарон /ненапълнено желание/. Тя задължава мъжът да напредва, да излезе от дома си, за да печели, да издържа семейството, да бъде отговорен. И същото се случва в духовния свят.

Затова, ние мъжете, много се надяваме, че жените ще поемат отговорността за напредването на мъжете, ще бъдат по-активни и ще окажат още по-голям натиск върху нас. Защото желанието идва от женската част, а реализацията му се извършва от мъжете, но без женското желание не може да има изпълнение от страна на мъжете.

Ето защо е необходимо жените да обединят силите си, за да поискат от мъжете по-реално обединение между тях, което ще донесе светлина на женското желание. По този начин трябва да работим заедно.

От 2-рия урок на  конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39780]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Човек израства в групата, като в майчина утроба, и става по-самостоятелен по отношение на нея. Той влиза в двегодишен период на „кърмене” и започва да изгражда по-осъзната връзка с групата.

Той самостоятелно задейства разума и чувствата, неговия егоизъм продължава да расте и човек редува съединяването с другарите и отдръпването от тях, отново и отново, като бебе, кърмещо се от майчината гръд.

Това е по-високо стъпало на обединение. Тук човек получава от групата по-силни духовни светлини хасадим, наричани също така „майчина кърма”. А вътре в него тези светлини се превръщат в „плът и кръв”.

Така човек израства, укрепвайки връзката си с групата и притежавайки по-голяма самостоятелност. Тази самостоятелност се изразява в това, че той все повече анализира, оценя групата и се съгласява с нея, сливайки се с нея все по-силно според степента на растежа на егоизъм му.

После следват нови етапи, аналогични на порастването в нашия свят до възраст шест, девет, тринадесет, двадесет, седемдесет години и т.н.

И винаги, през целия си духовен живот, човек все по- силно се слива с групата, ставайки при това все по-самостоятелен. Те, все едно, израстват един срещу друг, докато не се уподобят напълно един на друг. Това е краят на поправянето на човека.

И така, ние нямаме никаква свобода на избора, нито едно наше действие не произлиза от нас, освен правилната връзка с групата. Ако ние можехме да прекараме този свят през духовен филтър, задържащ всичко, което не се отнася до нас и пропускащ само това, което сме направили, което сме придобили сами, тогава от всичките ни действия би останало само едно – обединението с групата.

Ние изучаваме разбиването на духовните съсъди, което е извършено специално за да се окажем в нашия свят толкова разделени, отдалечени един от друг, ненавиждащи се един друг. Това ни помага да се поправим.

Защото тук ние можем да се проверяваме: каква помощ сме получили от другарите и колко им помагаме, в каква степен се обединяваме от външни действия към вътрешни, до каква степен сърцето ни е способно да съпреживее желанията на другите.

Трябва да се обединяваме чрез точките в сърцата. Защото те са единственото, което имаме от духовния свят. И затова Баал Сулам пише в статията „Свобода на волята”, че човека стараещ се непрекъснато още по-силно да се съедини с подхододящото общество, където го е довел Твореца, е достоен за похвала и награда. Само от това зависи неговото добро бъдеще.

Тук има още един проблем: а дали тази група е подходяща за мен? Достатъчно възвишена и мъдра ли е тя? Няма ли да има усложнения по духовния ми път? Няма ли да се случи помятане?

Това вече зависи само от мен. Ако аз се приобщя към обкръжението, което има поне малко желание да влезе в духовния свят, това е напълно дотатъчно. Всичко друго зависи от мен. Ако се старая да проникне вътре и да видя точките в сърцата на другарите, които там, вътре, са споени заедно, тогава ще достигна светлината на Безкрайността.

В собствените си очи ние изглеждаме малки, приземени, егоистични. Все едно не разбираме нищо и нищо не усещаме. Но на дълбоко вътрешно ниво ние сме съединени и пребиваваме в съвършенно състояние.

И затова, ако съществува физическа група, позволяваща на човека да се присъедини към нея – това е достатъчно. Всичко останало зависи от това, доколко ще му се отдаде да се потопи в нея и да открие вътре изначалното единство.

От 3-тия урок от конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №5

Аз нямам ни най-малък шанс да се изменя, ако не се слея с другарите си. Колкото се слея – толкова ще се издигна. Рабаш пише за това в статията „Цел на групата-2“: „За да се включи един в друг, всеки трябва да отмени себе си пред другия. Това се осъществява посредством това, че всеки е длъжен да види достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Този, който предполага, че е малко по-високо от другарите си, той вече не може да бъде с тях”,и губи изцяло.

Някои мислят: „С тази група не ще успея, а ако бях с друга би се получило“. Той не разбира, че това зависи не от групата. На него му показват това, което той трябва да види по отношение на егоизма си. На друго място той не би успял много повече.

Възможно е да ви се струва, че там, в централната група Бней Барух, където седи Рав Лайтман, всички са много напреднали, всичко е така както трябва…

Никой не се ползва с протекции. Ако започнете да напредвате, то може да получите много по-трудни въпроси за решаване, проблеми и пречки.

Рабаш например ми каза в началото: „Остани да живееш в своя град и пътувай дотук, за да се учиш. Няма нищо страшно, ти не трябва веднага да се приближиш към мен“. Две години аз пътувах до него за да се уча, понякога по два пъти на ден.

Човек не трябва да мисли, че ще има друг шанс в друга група, че по-добре ще се обедини с други другари. Ако не се получава там, където се намирате, то и на другото място, при други условия, също няма да успеете. Готов съм да се подпиша, повярвайте ми. Тъй като всеки получава своето свише.

Не трябва да изменяте нито мястото на живеене, нито работата си, освен ако не възникнат сериозни проблеми за участието в занятията. Там където се намира човек, там трябва на първо място да се обедини с другарите си – докрай. Ако така прави – благодарение на това, ще го доведат докъдето трябва да попадне физически и духовно.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→