Всемирен конгрес  “We!”, Ню Джърси, урок №5

Рабаш, Шлавей Сулам, 1984 г, статия 1, “Целта на групата“: “За да се достигне до отдаване на Твореца, е необгодимо преди това да започнем да отдаваме на човека – и това се нарича любов към ближния“.

Тъй като нашата природа е напълно противоположна на любовта към ближния. Аз обичам само себе си, всички мои сметки както съзнателните, таки и подсъзнателните, са построени изключително на личната изгода.

Как да седя, как да изглеждам, как да мисля, какво да гледам – всичко това аз пропускам през филтъра на своя егоизъм, оставяйки единствено това, което може да бъде в ползa или се явява като заплаха за мен. Всичко трябва да служи единствено за моето благо – моята природа е такава.

Но аз трябва да достигна до всеобщото отдаване, всеобщата любов – вечната сила на Твореца, вечния живот. А за това са необходими предварителни упражнения в група. И затова Рабаш продължава:

“…Любовта към ближния е възможна единствено при самоотричане“.

Едното идва вместо другото. Отдаването и получаването не могат да живеят заедно.

В мен съществуват 613 желания, и като цяло, моето желание действа само за себе си. Такава е ситуацията в началото. Но след това аз започвам да си режа от него “парченце по парченце“, започвайки от най-лесните и стихайки до най-трудните желания.

Така ча поправям себе си крачка по крачка и вместо частите от егоистичното желание в мен се проявява желание да отдавам (<). А в останалите си желания аз все още оставам в намерение заради самия себе си (>). Така аз поправям своите части.

Но тук има условие: ако съм поправил в себе си дори и едно желание за отдаване, то останалите вече не могат да останат в егоистично намерение. И затова те трябва дa  преминат в съкращение.

В мен има голям съсъд, и в началото (1) той целият е обърнат за моя собствена изгода. Преди всичко аз произвеждам съкращение (2) – и само тогава мога да преобразя в отдаване другото, най-първото малко желание (3).

И така в мен е имало голямо желание. Аз му правя съкращение, а след това отрязвам  своя най-тънък пласт и от него мога да извърша отдаване (hhh). При това над всички останали желания все още цари съкращение (Т). след това аз отрязвам втори пласт, трети, (a, b, c), и ги поправям и тях един след друг.

В един човек не могат да съществуват двете желания: това, което е обърнато за мен, и обърнатото за отдаване. Тъй като те са противоположни едно на друго. За да мога аз да придобия и най-малкото желание за отдаване, всички останали желания трябва да бъдат съкратени.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Аз имам много голямо желание да стана съвършена. Какво да правя: да насоча ли това желание към мъжете, или направо към Твореца?

Ответ: Не, Вие трябва да го поправите сама. Не трябва да го насочвате никъде. Всеки трябва сам да поправи своето желание. Само със средството за неговото поправяне трябва да стане нашата взаимна помощ един на друг, нашето съединяване помежду ни.

Но никой не може да поправи Вашите желания. Това ще Ви отнеме свободата на избор, самостоятелността, възможността да достигнете това ниво, което Вие трябва да достигнете – да постигнете корена на своята душа.

Само работата в групата: както за мъжете, така и за жените, в тази форма, в която те съответно трябва да се занимават с духовна работа, ще помогне на всички да се включат един в друг с душите и да почувстват, че всички ние, заедно се отнасяме към едно кли/една обща душа, както това е било до разбиването.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39827]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Въпрос: Могат ли жените да разпространяват Кабала, чрез музика и пеене, както правят мъжете?

Отговор: Според това как се развива светът, различията между мъжете и жените ще стават все по-малки. Ние виждаме, че това е заложено в самата природа (говоря за духовното напредване)  –  ето, ние стоим пред обединение.

Защо в 20 век, изведнъж, се проявява стремеж към равенство м/у половете? Защото природата ни кара да се обединяваме, а в Обединението ние сме равни. Ето защо, за сега това се случва на материално ниво, докато се издигнем на духовно равнище. Трябва само да се съхранят, но на това ние не сме способни в този свят – качествата на мъжете и жените да не се бъркат и да не ги смятаме за равни, т. е. да не виждаме тяхната уникалност. Ако ние това не го виждаме, то няма да може да създадем правилната връзка.

Природата е разделена на два пола абсолютно точно и определено, а това не бива да го пренебрегваме. Ние просто трябва да намерим правилната връзка, както обяснява науката Кабала. В нашето ежедневие не знаем как да го направим и затова допускаме толкова много глупави грешки – рушим семейството си и всеки заминава, накъдето му видят очите. Обаче постепенно, ние започваме да правим изводи от тези заблуди.

А в духовното имаме ясна методика: потребностите на жените трябва да насърчават мъжете. Жената се занимава с всички видове обучение и разпространение. В разпространението нейната роля е по-голяма от тази на мъжа, защото то прилича на раждането, т.е. е типично, именно, за жената.

Възможно е мъжете да изпълняват повече неща, но жените трябва да ги подготвят. Така както жената готви, а мъжът ходи на лов, открива континенти и т.н. Това той го прави, за да се ожени и да създаде нов живот.

Следователно, трябва заедно да участват в разпространението. Аз даже не мога да си представя как ние можем да съществуваме днес и как да презентираме себе си без жените. Има много жени, които ми помагат в работата и тяхната помощ е значително по-голяма от тази на мъжете. Аз разчитам на жените много повече, отколкото на мъжете. Тази сила е значително по-всеотдайна, постоянна, лоялна и е незаменима. Ако видя, че в работата участват жените, то аз съм спокоен за резултата – всичко ще е наред. Но ако са само мъже – е под въпрос. И това, не е липса на достойнство, а рамките, в които трябва взаимно да се допълват.

Мъжете винаги търсят нещо ново, в следствие на което те са непостоянни и непоследователни. Докато жената е много по-устойчива, но точно това затруднява личното ѝ развитие. Обединявайки се заедно, ние работим.

От 2-ри урок на конгрес „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39747]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Доколкото разбирам, Творецът си играе с нас на игра, която има определена цел. Но всяка игра има свой край и значи, примерно след 200 години тази игра ще завърши?

Отговор: Надявам се да завърши по-рано. Казвам ви го с пълната увереност, че ще можем да я завършим в следващите няколко години. Няма никакви пречки.

Въпрос: Ако тази „игра“ завърши и ние със сигурност достигнем до там, докъдето трябва да достигнем, да поправим душата си – тогава в какво се състои разликата между лявата и дясната линия? И какво ще стане ако в крайна сметка изберем лявата линия?

Отговор: Целта на творенията се състои в това, че всеки от нас – малка точка в общото кли/желание – да достигне до съвършенство, до такова съединение с всички останали точки на това кли, което съществува между клетките на съвършения, здрав организъм.

За да достигнем до тази цел, ние трябва да разберем, да усетим, да постигнем цялата тази обща голяма система, защото всъщност ние сме един организъм, в който сме съединени един с друг.

Дори нашето физическо тяло функционира благодарение на това, че през него преминава някакво информационно поле. Това не са просто лимфна система, кръвоносна система, нервна система и т.н. – това е една обща информационна система. Затова е невъзможно да стане така, сякаш съм взел сънотворно и съм заспал или съм замразил себе си за 200 години, и след това да ме събудят и аз да се окажа в Края на Поправянето. Такова не може да бъде!

Аз трябва да развия разума и сърцето си, способността си да разбирам, да осъзнавам, да постигам. Няма как за един час да налеем в едно дете всички тези знания, които то трябва да усвои за 20 учебни години. И точно така няма да успеем на научим човек, израснал в джунглите на всичко това, което трябва поетапно да получи в течение на няколко десетки години. Имаме примери за това.

С други думи, всеки човек трябва да премине през свой, личен път на развитие, постепенно, упорито да развива себе си. И разликата е само в това, ще го подтикват ли през цялото време отзад с „пръчка“ или той ще напредва по собствено желание.

Тъй като ни предстоят определени етапи на поправяне и всеки от нас е задължен да премине последователно през тях. И всеки път аз съм като малкото дете, което родителите са заставили да прочете още една дума и още една и още една… И аз толкова страдам от това, че ме принуждават да уча, докато не разбера, че все едно, на мен ще ми се наложи да го направя.

А ако съм умен, то разбирам, че мога да изработя в себе си желание към четене. Да кажем, като гледам другарите си, които вече са се научили добре да четат, аз започвам да се стеснявам от своето неумение и в мен се появява желание да ги „догоня“. И тогава на мен вече не са ми нужни никакви подтиквания, аз сам се движа напред.

В това е разликата между лявата и дясната линии – пътя на страданието, когато от всички страни върху тебе се сипят удари, и „сладкия“ път, когато се намираш в правилното обкръжение, което пробужда в тебе чувство на завист. Ти гледаш на тях и им завиждаш за това, което ти нямаш, а те имат. И това те заставя да се движиш.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39824]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Има книги, които са написани от обикновените хора – за това, какво те усещат в този свят. И има книги, написани от кабалистите, които постигат духовния свят и пишат за усещанията си в духовното.

Тези книги се наричат особени, свети книги. „Свят“/„кадош“ – дословно означава „отделен“. Духовният свят е напълно отделен от нас, от нашето его и затова човек, описващ този висш свят чрез своите усещания, пише свята книга – особена, отделена.

Сред всички книги, написани през цялата история от хиляди хора, постигащи духовния свят, има една особена книга. В кабалистичните източници я наричат просто Книгата, дори не споменават нейното име „Зоар“: „написано е в Книгата“, „прочетох в Книгата“.

Тази Книга е дотолкова открояваща се, че всички останли редом с нея, дори не се считат за книги, доколкото са я писали особена група от хора, постигащи всички десет най-висши сфирот – в Малхут на Безкрайността. Всеки от тях е съответствал на една от десетте сфирот в тази Малхут. Техните души са били толкова особени, че всяка от тях произлизала от корена на определена сфира в Малхут на Безкрайността.

Тази особена среща в действителност се е състояла преди около 2000 години. Девет ученика заедно със своя учител Раби Шимон се уединил в пещера в Северен Израел, стоели са там и са учели.

Това е много особено место. Когато ходехме до Тверия с моя учител Рабаш, ние често посещавахме тази пещера. Рабаш обичаше много да ходи там. Стоеше по няколко минути и по израза му беше видно, че сякаш беше изчезнал, като че ли беше извън тялото си – дотолкова се съединяваше с духовната сила на тези десет сфирот, на десетте души, които седейки в тази пещера са разкривали света на Безкрайността.

Съединявайки се, те са постигнали 125-те духовни степени – от нашия свят до света на Безкрайността. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, че това се е случило само веднъж в историята, когато група от хора е постигнала толкова висока степен, защото са се съединили помежду си и са учили заедно.

И само при пълното поправяне (Гмар Тикун) ние постигаме същата тази степен, която те са постигнали и ще я постигнем именно благодарение на тяхното единство. Как те са се съединили помежду си и какво се е получило от тяхното съединение, кога са го постигнали, какво се е разкрило във връзката между тях – за това те са писали в своята Книга. И в това е цялата книга „Зоар”.

Затова е ясно, че от тази Книга ние можем да получим най-голямата сила за поправяне на нашата душа. И затова тази Книга е толкова важна.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39874]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Рабаш - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Правилното намерение е най-важното нещо, от което се нуждаем при четенето на книгата „Зоар”. Защото, ако намерението напусне човека, книгата не действа върху него. На тази тема има много изказвания и статии от кабалисти, но накратко Баал а-Сулам пише следното:

„Творецът специално е създал нашето его, като разделящо ни. Ако се издигнем над своя егоизъм и се съединим един с друг, то самото его остава – ние не работим с него, а само се свързваме над него помежду си. Тогава цялата сила и съпротивление на егото ни, объркващо връзката между нас, се превръща в мощ на нашето съединение.”

Така работи резисторът (съпротивлението) в електрическата верига. Пропускайки през него електрически ток, именно върху това съпротивление създаваме напрежение, което задейства двигател или какъвто и да е електрически прибор.

Необходимо ни е съпротивление, през което, в противовес на него, да пропускаме силата на нашето съединение. Тогава мощта на нашето единство, което получаваме, ни разкрива духовния свят.

Защото, ако между нас го нямаше това съпротивление, както е било в самото начало на творението, когато всички сме били свързани заедно, щяхме да останем на това ниво, без да усещаме себе си.

Но имено за сметка на това, че между нас се е образувало съпротивление – нашето его, което ни разделя помежду ни и сега започваме да се съединяваме, тази мощност, която получаваме, пропускайки силата на нашето единство през съпротивлението, ни разкрива духовния свят. И тогава се издигаме на 125-те стъпала на нашето съединение – против егоизма, докато не извлечем от общото съпротивление безкрайната мощ.

В книгата „Зоар” се съдържа именно тази светлина, която може да ни даде силата да преодолеем съпротивлението, да се съединим един с друг и във връзката между нас да разкрием цялото духовно измерение. Точно в това се състои нашата работа с книгата „Зоар”.

От 4-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Баал а-Сулам получил своето име (на иврит „Баал а-Сулам“ – означава „Владетел на Стълбата“) от заглавието на коментара „Сулам“/“Стълба“, който е написал към книгата «Зоар».

По неговите думи, разкриването на Книгата, а също и факта, че той е създал коментар на цялата книга «Зоар» – това е знак, че поколението е вече достойно за поправяне и за разкриване духовното на масите, и с разпространението на книгата «Зоар» целият свят ще се приближи до поправянето.

Когато Баал а-Сулам отпечатал «Зоар» с коментара „Сулам“, неговите ученици ходили с томовете на тази Книга на различни места, като се стараели да я разпространят. Било е много трудно. Хората са се бояли от книгата «Зоар», тъй като имало слухове, че това е много особена книга, притежаваща огромна сила, която е способна както да принесе полза, така и да навреди.

И едва в наше време, 60-70 години след създаването на коментара „Сулам“, ние предоставяме «Зоар» на света в обработен вид, достъпен за широките маси, за да могат всички да я четат и да се наслаждават от нея.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39858]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3

Въпрос: Разбирам, че точките в сърцето постепенно ще се отворят и всички хора ще стигнат до науката Кабала. Може ли да се каже, че ако на определен етап бъде достигната критична маса, процесът ще стане не постепенен, а едновременен?

Отговор: Точно така. Всеки организъм притежава защитна сила: ако определен процент  системи работят нормално, то останалите оздравяват под тяхното влияние. Ако постигнем своята критична маса, то целият свят веднага ще го почувства.

Сякаш вълни ще обливат хората и те ще започнат да разбират и чувстват повече. Изведнъж ще им се изясни, че истината е такава. Тя ще се прояви в чувствата и разума на човека така, че той ще я възприеме естествено, без дори да знае, откъде е дошло това усещане. А то ще дойде от връзката между нас.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: На сутрешния урок казахте, че трябва да гледаме на живота от друга гледна точка. Какви комбинации или форми на възприятие са ни необходими, за да чувстваме и възприемаме този живот по друг начин?

Отговор: Погледът към нашия свят трябва да бъде прагматичен и прост: ние се намираме тук, за да живеем. И не си струва да се влага в него повече от това. Човек не взема този свят със себе си.

С пълна увереност мога да кажа, че всичко, което имате над необходимото за насъщния живот, така или иначе ще изчезне от него. Сега навлязохме в такъв начин на живот, който ни задължава да бъдем в равновесие с природата. Затова, човечеството ще бъде принудено да се раздели с нещата, които са ненужни. Разкриващият се сега закон за подобие с природата ще ни задължи да го направим.

Със силата на злото или доброто, природата ще ни доведе до подобие помежду ни, за да могат всички да имат това, което им е необходимо за съществуване. Но ако постигнем равенството по добрия начин, ще стигнем бързо до духовното и лесно ще се напълним с цялото благо. А ако целият свят не напредне към това самостоятелно, то природата ще ни доведе до него по жесток начин.

Вече наблюдаваме примери за такова въздействие в проявлението на различните видове кризи. Затова, колкото повече учим и взаимно се включваме в нашите желания, толкова по-бързо ще се приближаваме към реализацията на този закон по позитивен начин.

Науката кабала не ни агитира да се лишим от имущество и да живеем скромно – напротив, тя ни учи в началото да постигаме още по-добър, по-духовен живот. И само тогава, в степента, в която придобиваш духовно напълване, автоматично оставяш в материалния свят онова, което ти е необходимо.

Духовното напълване ще ти даде такова удовлетворение, че по неволя ще престанеш да обръщаш внимание на неща, без които можеш да минеш в живота, в материалния свят. Това всъщност е и правилният подход към новото отношение към себе си, обществото, екологията.

Но ако не стигнем до духовно напълване, то равновесието с природата, което трябва да се разкрие ще вземе от нас насилствено, по пътя на войни и катастрофи всичко излишно и ние ще останем нуждаещи се и от двете страни. Така, че хайде да спечелим двойно!

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39766]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: В нашия свят съществува понятието „повече, отколкото е необходимо”. Ако човек прекалено много се тревожи, ще успее ли да постигне целта?

Отговор: В нашия свят рядко съществува такова състояние, дори когато човек, като Фауст, пожелае да спре мига, защото е постигнал най-голямото щастие. Но в духовния свят всички мигове са такива, тъй като там подобието на светлината и кли (желанието), и всяко усещане, дори най-малкото, е усещане за съвършенство.

Тоест равновесието на светлината и кли винаги се проявява в усещането, че не мога да се чувствам по-добре, отколкото съм сега. Затова трябва да се разкрие по-голямо желание (потребност), за да „разтърси” човек и да го задължи да се издигне по-високо.

Ето защо учениците на Рашби, създали заедно книгата „Зоар”, всеки път събирайки се заедно да учат, са чувствали, че изпитват ненавист един към друг и е било необходимо отново да работят над себе си.

С други думи, за разлика от това, че в нашия свят никога не изпитваме пълна удовлетвореност, в духовното винаги сме напълно удовлетворени, и дори при издигането от стъпало на стъпало, се издигаме от добро към по-добро.

Въпрос: Не е ли възможно моята тревога за другите да е по-голяма, отколкото е необходимо?

Отговор: От една страна се безпокоиш за останалите и не те напуска тревогата за тях, а от друга страна си свързан с висшата сила. Но това не означава, че трябва да страдаш с целия свят и да се вълнуваш за него. В степента, в която разкриваш, че целият свят е вечен и съвършен, се безпокоиш само за това останалите да го усетят, а не за ставащото с тях.

В своята тревога се издигаш от материалното, животинско, телесно ниво на духовното стъпало и това, заедно с безпокойството, ще ти даде съвършенство. Ти уравновесяваш тези две свойства. Виждаш останалите като съвършени, макар те самите още да не го чувстват – а ти трябва да допълниш това тяхното усещане.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39792]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→