Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Трябва ли жените да оказват натиск по отношение на мъжете, така както майката оказва натиск върху детето, за да се занимават те с обединение?

Отговор: Към мъжете трябва да се отнасят така, както с децата – с любов! Но ако те не се обединяват, то несъмнено трябва да се упражни натиск върху тях. Казано е, че „благодарение на праведните жени ние сме излезли от Египет“. Изход от Египет означава преминаване от този свят в духовния и това става благодарение на жените.

Ние изучаваме, че подема на МАН произлиза от малхут, всички желания се намират в малхут. Така че, всичко започва с жените. Ако не беше тяхното желание, нямаше да има нито семейства, нито следващи поколения.

Силата, движеща човечеството – е силата на жената, която иска да ражда и да продължава живота. А мъжът внася изпълняваща сила, но само при условие, че от нея има потребност – така е устроена природата.

Следователно, главното, от което се нуждаем е потребността на жената. Когато при РАБАШ идваха нови ученици, той веднага организираше женска група, в която влизаха техните жени. Те се събираха веднъж седмично, четяха статии, обсъждаха. Той се безпокоеше много за това, как те разбират написаното, какво става с тях..

Непременно трябва да има силна женска организация, способна да иска от мъжете духовно напълване. Но жените трябва да действат не с вик, а чрез потребността на сърцето. Тогава мъжете ще почувстват – засега това все още не се получава.

Тоест от страна на природата жените не умеят и не са способни да се обединят помежду си, всяка жена е обособена сама за себе си. Но заради натиска над мъжете – само поради тази нужда – те могат да се обединят, за да се получи една голяма потребност. Тази потребност ни е необходима.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39754]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Бих искал да ви благодаря, за това, че сте посветил живота си на тази наука.

Отговор: Не беше мой избор. И аз точно така, както и вие, дойдох в кабала, защото чувствах неудовлетвореност от живота и търсех най-важното в живота за човека.

Отначало се надявах да намеря отговорите на въпросите си в науката и едва след дълго търсене и разочарование аз достигнах до кабала. За всичко това трябва да благодаря само на Твореца.

Но аз така съм устроен от Него, че не бих почувствал, че съм реализирал себе си дотогава, докато хората чрез мен не достигнат до Него.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39795]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джерси, урок №2

Главна книга в науката кабала, способна да притегли към нас светлината, силата, която ни поправя – това е книгата „Зоар”. Тази книга работи като “чудодейно свойство“ (сгула).

Ние се учим точно както малките деца, които много искат да пораснат и да станат големи, и затова постоянно са заети с нещо и изпълняват множество действия, дори и без да разбират какво правят. Но благодарение на своя стремеж за развитие, детето привежда в действие сили,  които са заложени в него от природата и така расте.

Точна така се учим и ние. Не знаем какво правим, независимо от всичкия ни интелект и умни разсъждения. Стоим пред пълна неизвестност. Но ако задействаме своите вътрешни сили, изпълнявайки съветите на кабалистите, вече преминали по този път, то ще почувстваме изменение в себе си.

Детето се радва на ставащите в него изменения, за него да усвоява този свят – това е изключително приключение. На него му е приятно от това, че расте – въпреки че се намира винаги в същата природа. Напред го подтиква неговият егоизъм и то върви и го напълва все повече и повече. Разбира се, по този път не се минава без разочарования, но това не му позволява да спре, и то продължава отново напред.

Но на духовния път на нас ни е много по-трудно. Защото ние  трябва да придобием нова природа – противоположна на тази, която е в нас днес, и вместо към получаване да преминем към отдаване. А ние не искаме това, дори го ненавиждаме, плашим се и не разбираме какво е това. Готови сме на всичко – но само не и на това!

И затова са толкова малко хората, които идват в науката кабала – само тези, в които наистина желанието и потребността, които подтикват напред, са се пробудили. Те подтикват за сметка на втората сила, разкриваща се вътре в тези хора – не силата на егоизма, силата Малхут, а силата Бина. Това все още не е истинската сила на отдаване – но е вече нейното начало и затова тя се нарича “точката в сърцето“.

След това довеждат човека в някаква връзка с източника и той започва да се развива. Това не е лесен процес, тъй като ние влизаме в група от хора, търсещи духовното, с които трябва да се съединим, отменяйки своя егоизъм и напредвайки напред над него към съединението, към любовта. А на нас ни е неприятно дори да слушаме за това.

Така минават години, докато човекът не започне да възприема, че духовната цел се реализира имено чрез съединение. А до тогава – ние дори и не чуваме това! Но когато на края започваме да го чуваме, не желаем да се съгласим с него.  И е разбираемо, че първите години в групата преминават много бурно – всеки влиза със своя егоизъм, който освен това и нараства постоянно.

В нормалния живот всеки е намерил за себе си някакво място в колектива и се е установил: на работа, на други места. Но когато ние влезем в кабалистична група, това се сблъсква нарочно с точката в сърцето и създава в нас такова триене, че просто хвърчат искри.

И се получава така, че групите ни понякога изглеждат много по-зле от обичайните общества. И ние не разбираме какво става?! Къде попаднахме? На работа, в семейството, в света – на хората все още някак им се отдава да намерят общ език, така че да съблюдават “коректни“ отношения. Но в групата това изобщо не се получава.

И това е напълно естествено, тъй като така на нас все по-ясно ни  показват доколко ние се намираме в робство на нашата земна, егоистична природа. И ако ние не гледаме правилно, обективно на това, така че да видим врага отстрани, а не през очите на този властващ над нас егоизъм – тогава не виждаме как ни използва той. Ако аз не отделя себе си от него, за да го погледна като учен, изследващ природата и разбиращ, какво може да се направи с него – то това е много трудно да се поддържа.

Хората са неспособни да се измъкнат от тази си природа и така остават свързани с нея дълги години. Затова е нужно да се постараем да видим нашето днешно състояние от точката в сърцето, което е напълно егоистично. И тогава ще можем реално да разберем какво се случва с нас и как над нас работи Творецът, висшата сила – играе си с нас и ни залъгва точно така, както ние го правим с малките деца. Защото Той желае ние да поумнеем и да видим живота от всички страни.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39631]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

Трябва да организираме помежду си вътрешно обкръжение – вместо външната общочовешка среда. Нашето обкръжение ще противостои на външното въздействие, то самото ще ни въздейства, ще ни „промива” мозъка и интензивно ще „рекламира” духовния подем като най-важното нещо, което трябва да направим в живота.

Защото иначе, аз ще напусна този свят без каквато и да е полза. Живяло е животното – и е умряло. Тялото си е „отживяло” и се е разложило, но нищо не е направило. Точката, заложена в него от духовния свят, си е останала точка – не се е развила.

Всичко зависи от важността на обкръжението. Няма нищо по-важно от организацията на виртуалното и в същото време топло, сърдечно обкръжение. Това е главното. Иначе в своите мисли, всяка секунда ще се отклонявам от правилната посока и е възможно, когато се отклоня за пореден път, повече никога да не се върна  в нея.

Защото, ако се намирам във властта на самия себе си, никога няма да се върна към мислите за духовното. За първи път се замислям за него, защото Творецът, Висшата сила ме е разбудила. Висшата светлина пробужда решимот – моето духовно решимо се е събудило, давайки ми желание, насочено към светлината. Но това се е случило само веднъж. Възможно е и някой друг път Творецът да пробуди човека, а всичко останало зависи от нас самите. Необходимо е, колкото може по-бързо да изградя обкръжение, което да стане лоно за отглеждането на моята душа.

Духовното обкръжение трябва да бъде колкото се може по-многобройно и още по-важното е, колкото се може по-силно и тясно. За това пише Баал а-Сулам и главно Рабаш. Основна сила трябва да бъде не количеството, а качеството, защото именно то взема решение за работата.

Качеството на въздействието зависи от това, доколко се тревожим един за друг, въодушевяваме се един друг, връщаме се към основополагащите принципи на обкръжението, грижим се никой да не забравя за целта. Защото, мислите на другарите се предават на мен и затова, колкото повече ги въодушевявам, толкова повече те, в отговор въодушевяват мен.

Няма да ми се отдаде да се пробудя за срещата с духовното, ако не се пробудя за тази група. А групата ще ме въодушевява, ако аз я въодушевявам. Трябва през цялото време да работим в този затворен кръг.

Ето защо, за нас е важно виртуалното обкръжение. Трябва да създадем портал, който да ни позволи да държим непрекъсната връзка помежду си. Неслучайно, в света са разработени средства за комуникация, благодарение на които можем през цялото време да оставаме в контакт, през цялото време да виждаме, какво ново се случва в нашето виртуално обкръжение.

Мечтая за такава виртуална среда, в която ще мога постоянно да общувам с вас и да ви усещам – посредством разговор, музика, 24 часа, нон-стоп. Постоянно ще си изпращаме един на друг осъзнаването за важността на целта, любовта, връзката, вярната посока и по този начин, заедно ще се удържаме в духовния подем и в сплотеността, докато не станем единен съсъд, единна душа.

Да се надяваме, че ще реализираме тази платформа и ще държим постоянна връзка с нея.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как да разбера, че обичам своя другар?

Отговор: Това става, когато напълно спра да виждам неговото тяло и чувствам, че нашите чувства (сърца) и разум са съединени заедно.

Отначало, само си представяш такава връзка, но после тя реално се случва извън телата. И в това съединение започваме да усещаме присъствието на Твореца.

Когато успееш да се съединиш с другаря в разума и в сърцето, и Творецът е между вас, такова състояние се нарича любов към него. Не може едното условие да бъде изпълнено без другите – нужно е да се съединят всичките три съставни заедно. Творецът се разкрива между нас като свидетел за това, че действително сме се съединили помежду си.

От 2-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39783]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

Днес ние имаме всички възможности за нашия духовен напредък и разпространение на науката кабала във целия свят.

Обединявайки се помежду си в нашата всемирна група, съединявайки нашите духовни искри – “точките в сърцата“, ние сме като представителство на висшата духовна система в този свят. А освен това, заедно се занимаваме с разпространение на науката кабала. Ние не се нуждаем от нищо повече.

Намираме се на върха на пирамидата на развитието на цялото човечество. И доколкото създадем единство помежду ни, дотолкова това ще подейства и на целия свят. И трябва също така да притеглим и целия свят колкото се може по-близко към нас.

Но не бива да мислим, че целият свят трябва да достигне до изучаване на науката кабала, че за всички хора е предназначено да разберат какво представлява тя. Съвсем не! Това е подобно на човешкото тяло, 99% от което се съставлява от материя, управлявана от мозъка. А мозъкът – това са хората, устремени към духовното.

Всички останали ще приемат такова устройство на света, те ще го осъзнаят и ще се приближат към нас. Но точно така, като в сегашния ни живот болшинството от хората не се нуждаят от велики постижения, така ще бъде и в бъдеще – те ще участват само пасивно.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3

Сега сме на конгрес. Тук се е събрала великолепна група, споена в огромно, колосално единение, със светлина вътре в себе си.

И въпреки, че това се изплъзва от постижението ни, в действителност нищо не се губи. Трябва само да се потопя навътре, до своята точка в сърцето и да поискам да се обединя с другите точки. Тогава ще видя, че между нас цари светлина и всички ние сме вътрешно сплотени.

Това трябва да разкрием. Всъщност, именно това е реализирането на науката кабала. Всичко, което изучаваме – светове, парцуфим, сфирот, са същността на връзката, която разкриваме. Когато влизаме в нашето вътрешно единство, тогава степента на връзка между нас, степените на разкриване и скриване на светлината представляват духовния свят.

Нашата взаимовръзка се подразделя на пет нива: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон – чак до тоталната, съвършена връзка наречена „свят на Безкрайността”, където няма граници за нашата взаимна връзка. И тези нива, от своя страна се подразделят на парцуфим и сфирот. В крайна сметка, едва там разкриваме това, за което е написано в Тора, и изобщо във всички кабалистични книги.

Няма накъде да бягаме. Трябва само постоянно да се фокусираме върху вътрешното, на онова дълбоко ниво, където сме свързани помежду си. Всичко зависи от вниманието на всеки от нас: нека човек не оставя този стремеж.

И тук се крие големият проблем: как да влезем вътре, как да се потопим още и още, докато стигнем това ниво, докато не го почувстваме между нас, докато не уловим вълните на нашата връзка, които ще започнат да приобщават всеки от нас към общата система. Откъде да взема силата на желанието, вниманието, чувствителността, възприемчивостта?

Тук, аз все пак се нуждая от обкръжение. Сам не мога да се удържа в единството повече от един миг. Мога да се старая, да използвам разума и чувството, за да се потопя навътре, да искам да съм там, да се държа със зъби – но след секунда всичко изчезва.

Ще помогнат само другарите, които вече са два милиона по целия свят. Всеки трябва да мисли за всички, защото той зависи от всички – и тогава, чрез другите ще помогна на себе си. Сам не съм способен на това. Но ако мисля за всички, за да могат и те също да мислят за това и да вървят към същото, то общата сила, общата мисъл, която изпращам на всички ще свърши своята работа, дори и те да не ме чуват.

Макар само тихичко, в себе си да мисля за това – моето желание е насочено към тяхното благо, което се нарича „молитвата на многото” и се връща към мен, и ми помага да се удържа на вътрешното ниво, да се потапям все по-дълбоко.

Затова, работейки в група, не трябва да се разпиляваме в различни посоки. Трябва да се съсредоточим само върху вътрешната точка: как да се задържа в дълбоките пластове на групата, там, където сме обединени помежду си. Това се отнася еднакво за мъжете и за жените.

Външното също трябва да се постави в служба на вътрешното. Както пишат Баал а-Сулам и Рабаш, ние трябва да говорим за важността на целта, за важността на другарите, за важността на групата. Защото това ме въодушевява, дава ми увереност, поръчителство, за да се приближавам все по-близо до вътрешното ниво – докато то не се разкрие. И тогава ще почувствам, че съм влязъл във вътрешния, в духовния свят.

Затова съществува закон: „Да помогне човека на ближния”. Само при условия на взаимна подкрепа, всеки от нас ще може да постигне духовното. Сам, никой и никога няма да може да се пребори.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №3 

Кабалистите много се стараят да обяснят основния момент на нашата работа – как стигаме до свободния избор.

Техните обяснения започват с това, че изобщо не сме свободни. Това става очевидно от данните на биологията, зоологията, психологията, генетиката и другите науки. Ние не сме свободни.

Всеки човек се ражда в семейство, в общество, в народ, които не е избрал, със свойства, които не е избрал. Учи на място, което не е избрал. А и как би могъл да избере? Семейството, детската градина, училището – това е обкръжението, под чието въздействие расте.

Много рядко, сякаш случайно, човекът попада под някакво странно въздействие – например, на книги – и тогава се развива по малко по-различен начин от обкръжението. Такива хора са много малко и те биват изпращани свише.

А в останалото, както пише Баал а-Сулам, аз не съм самостоятелен – когато седя, храня се, спя, обличам се, говоря… Изобщо – аз не съм аз. Всичко е внесено в мен от обкръжението, чиито приоритети ме принуждават да се държа именно по този начин, дори когато съм сам. Възприел съм от обкръжението всички ценности и съм пропит с тях.

Първоначално съм бил капка семе, а всичко останало съм получил от обкръжението – от родителите, от близките, от възпитателите и учителите, от приятелите, от двора, от града и т.н.  Дори и тази капка семе, също не съм бил аз, а наследствен комплект, предаден ми от родителите.

Излиза, че човекът няма свобода – няма нищо, което може да му бъде приписано като лично. От една страна, e много трудно да се съгласим с това, а от друга – учените вече са го открили и са абсолютно съгласни с него. И само в рамките на човешкото общество все още съдим за човека по онова, което представлява сам по себе си, макар в действителност той да представлява обкръжението, което го е „моделирало”.

От духовна гледна точка условията, в които се намираме, изобщо не позволяват да се говори за нас като такива. В духовното всеки от нас води началото си от капка семе, която се нарича „точка в сърцето”. Когато човек започне да усеща в себе си тази точка, тогава го завеждат в съответното обкръжение.

От 3-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39690]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Обикновено идвам на лекция много преди нейното начало. За мен тя е като полет със самолет. Два часа преди полета пилотите се намират вече в кабината, проникват се с атмосферата, извършват планови проверки, беседват на работното си място, за да установят помежду си нужната комуникация. Точно така и за нас е много важно да дойдем достатъчно време преди лекцията и да мислим за нея.

Днешната тема е за „духовното обкръжение”. Това е не просто важна, а най-важната тема. Живеем в особен, преходен период, когато човечеството след всички предшестващи истории, се оказва в качествено ново състояние. Днес целият свят започва подем към духовната степен. Как ще го осъществим?

Ако се движим под гнетта на силите на природата, страданията ще бъдат непоносими. Тъй като на природата ще ѝ се наложи да ни преобрази посредством много жестоки методи. „Творецът” – това е всеобхватната сила на Природата, Той няма жалост, каквато изпитват хората, няма особено отношение към това или онова. Никаква протекция – само закон, във всяка област, в която действа. Виждаме това от физиката, химията, биологията, зоологията, геологията, астрономията и т.н.

Като не е по силите ни да обхванем цялата Природа, ние я разделяме на сегменти. Ние не можем да изучим Природата глобално, доколкото разумът ни все още не е глобален. След време ще видим всичко това цялостно, съвършено и единно, а засега според възможностите си, ние раздробяваме Природата на части, за да я изследваме и за да я разберем.

Но във всяка област на своите изследвания ние се сблъскваме с абсолютни закони. Не трябва да чакаме от Природата или от Твореца каквито и да е отстъпки. За разлика от родителите и от обществото като цяло, Той няма да измени Своето отношение, не ще ни даде отсрочка, няма да подобри зададените условия. Защото всичко е построено на основата на обратния порядък на светлините и съсъдите.

И затова трябва да изучим тези закони и да се постараем да намерим начин как да ги изпълняваме.

А не е възможно да ги изпълняваме и науката кабала не крие това. Първият закон в природата, казва тя е именно за обратния порядък на светлините и съсъдите. С други думи, ние сме абсолютно противоположни на светлината в своите желания, мисли, свойства, във всичко, което дори не можем да си представим.

Това сериозно подронва силите ни, тъй като не знаем как ще бъде. И тук на сцената излиза науката кабала. Решение има, казва тя – много трудно и в същото време много лесно. Именно така – пряко и противоположно.

Човек може напълно да измени себе си с помощта на обкръжението. Да, много е трудно да се доберем до това, да се проникнем от него, да се докоснем до това, но ако не избягаме, а се съберем заедно и оказваме натиск върху една точка, то ще разкрием един чудесен закон – закона за единството.

Оказва се, че всеки може да придобие силата на всички и да стане като всички. Тогава с тази обща сила той отново ще може да се обръща към всички и да се обединява с всички, тази същата сила я има във всеки. Така човек придобива удвоената сила на всички, а след това отново се обръща с тази удвоена сила, повдигната на 4 степен. След това – силата се повдига на степен 16 и т.н., отново и отново.

С други думи, във всеки от нас има възможност да придобие не просто сумата от силите на всички, а действително безкрайна мощ. Ние не сме ограничени от силата на 7 милиарда човека на Земята или от два милиона приятели. Благодарение на системното взаимовключване между всички във всевъзможни форми, ние достигаме до обща форма – сфера, до съвършенство. И във всеки при това има желанието, мислите и свойствата на светлината.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Желанието за отдаване развива ли се с помощта на желанието за получаване? Ще ни промени ли и ще ни свърже ли отново в общата душа?

Отговор: Мъдростта на кабала твърди, че целият път на нашето поправяне се свежда до това да се съединим заедно и да достигнем свойството отдаване (Твореца) в нашата връзка, защото това свойство ни сближава.

Развитието се случва чрез съединяване. И когато желанието за отдаване влезе в желанието за получаване, то му дава силата на развитие като улеснява различни връзки. И понеже е желание за отдаване, то съединява различни части.

Обратно на него, желанието за получаване остава там в положение на неживо ниво и не се свързва с нищо. Затова, ако искаме да се приближим до желанието за отдаване и да се развиваме, ние трябва да улесним връзките между нас и нашето взаимовключване.

И няма значение, че сме разделени чрез разстояние, различия в характерите, мненията и възпитанието. После ще видим, че нашето предишно развитие (като различни отдалечени народи, които се мразят и се пренебрегват едни други) е необходимо, за да можем над него да започнем да формираме нашите взаимни връзки. И между тези връзки ни е отредено да разкрием свойството отдаване (Твореца).

То съществува, но е скрито вътре. Точно това искаме да разкрием на нашите конгреси.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→