Въпрос: Как трябва да се отнасяме към групата, за да доставим удоволствие на Твореца?

Отговор: Групата – това е съсъд, в който се намира Творецът. Тъй като Творецът няма образ. Видовете връзка и взаимно отдаване между душите, които ти разкриваш вътре, се наричат образ на Твореца.

Всъщност Творецът/“Боре“– това е „Ела и Виж“/“Бо-ре“, когото ти разкриваш. А „Кадош Барух Ху“ (Свят и Благословен от мен) – това е общият Му образ, който впоследствие разкриваме напълно.

„Елоким“ – това е частичен образ на Твореца, Бина. А Кетер – това е формата на всеобщото, абсолютно отдаване, която ще се разкрие на всички, когато  всички души се съединят във взаимно отдаване, без никакви разлики помежду им, и свойството отдаване ще се възцари в тях без никакви граници. И даже тяхното его – „каменното сърце“ ще заработи за отдаване.

Целият този единен организъм, всички души ще работят изцяло за отдаване, с всичката си сила. Това се нарича Кетер – тази висша светлина, това свойство, от което е започнало творението. Всички останали негови проявления, съответстват вече на стъпалата на неговото спускане, намаляване и скриване, на които творенията само частично го постигат. Защото самият Кетер не постига никого. Ние ще го постигнем само в бъдеще.

Затова имаме много имена на една и съща отдаваща сила – единствено съществуващата сила на природата. Всички останали нейни проявления – това са  видове от частичните й въздействия върху нас, според степента на  нашата способност да ги възприемем. Защото силата е винаги една. Но аз възприемам само нейните ограничени форми – и ги наричам с различни имена.

Да кажем, „Кадош Барух Ху“ – това е ограничена форма от тази висша сила, за която изобщо няма име. „Кадош Барух Ху“ – това е З“А на света Ацилут, с който ние работим, постигайки го също по части, в определени форми.

Елоким, АВАЯ, Адни, Еке, Шадай – всичко това са явления в мен, в моето желание/кли. Поправяйки себе си, в това поправено кли аз постигам свойството отдаване – и го наричам „Творец“. Но къде се разкрива то? В моето отношение към другите, в моето включване в групата – не външната, а вътрешната група – в нашите общи желания и мисли.

От урока по книгата «Зоар», 11.03.2011

[39534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Природата е абсолютно добро и ето защо всичко трябва да бъде оценявано според крайното състояние, до което ни води. Като цяло, „природа” и „Творец” е едно и също. Защо природата подрежда така нещата, че в процеса на развитие ние трябва да преминем през толкова много неприятности, проблеми и отвратителни състояния на пътя към добрата финална права?

Отговорът е прост: Добротата като такава не съществува. Ние я разкриваме само при сравнение със зло. Няма добро без зло и ето защо трябва да разкрием недостатъците заедно с техните възнаграждения отново и отново. Това е единственият начин, по който можем да придобием дълбочина на усещанията. Контрастът между добро и зло ни носи разбиране и на пътя, който води през редица състояния, ние натрупваме опит в прехода от зло към добро.

В това постоянно движение натрупваме цялото зло вътре в нас и над него цялото добро и тогава осъзнаваме пропастта между тях, бездната между безкрая със знак минус и безкрая със знак плюс. Всичко това се случва вътре в нас, абсорбирано е в нас и става нашият съсъд или обемност.

Добро и зло, плюс и минус не могат да съществуват отделно в нас. Няма Творец без творение. Говорим за Светлината само в рамките на съсъд, който вече се явява вътре. Ние не разглеждаме Твореца отделно от творението, което Той е създал. Невъзможно е да се каже дали нещо е съществувало до този момент, защото самото понятие за време, самата основа на възприятие изчезва. Няма кой да каже нещо за него. Всичко е само постижение на творението, въпреки че то е вторично по отношение на светлината – това е само от гледна точка на причина и следствие.

Ари пише: „Ето, че преди творенията да бъдат създадени, Висшата проста светлина запълвала всичко.” С други думи, Светлината вече запълвала реалността, съществувала в нея, обект е на възприятие и усещане. След като са достигнали до тази реалност, кабалистите ни казват за нея. Ние никога не бихме могли да говорим за нещо, което не сме постигнали в нашите съсъди.

От урок на тема „Принципи на глобалното възпитание“, 25.03.2011

[39430]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много хора смятат, че духовното е обичаен способ да напълнят себе си. Човек си мисли, че много скоро Творецът ще му се разкрие, и тогава той ще може да получи целия свят. Но това е грешна представа, защото всъщност духовното е отдаване.

С други думи, аз се чувствам напълнен не от това, което ми се разкрива, а ако отворя правилно себе си, то аз се напълвам с отдаване. В крайна сметка, светлината никога не влиза направо в кли (желанието), а само когато се облече в отразената светлина. Значи аз трябва да стана отдаващ и да се наслаждавам от отдаването. Но как да направя това?

За да достигне това, човекът се нуждае от обкръжение, което да му въздейства, за да мисли, че отдаването е много важно, високо свойство, че то е напълване. Всеки един трябва да издигне важността на отдаването в очите на своя другар, предавайки му така своята част от поръчителството. И тогава, благодарение на осъзнаването на важността на тази цел, човек получава осветяване, което му помага да се придвижи в духовното.

Но вместо това, човек трябва да разбере, че всичко е игра, тъй като от своето сегашно състояние, той не може да види целта. И затова цялата негова работа се нарича подем към състоянието, което за момента е неясно, недоловимо за него, противно на това, което може да възприеме днес. С други думи, човек трябва непрекъснато да мисли за важността на някаква лъжлива цел. Но тя е лъжлива само за него, защото тя е противоположна на неговото егоистично желание.

Затова обкръжението трябва да възпита човек, да му осигури правилната скала от ценности и да бъде достатъчно силно, за да превъзмогне неговата егоистична природа. А що се отнася до човека, той трябва да подпомага своето обкръжение, да се принизи пред него, да му се подчини и буквално да се разтвори в него. Тогава той ще може да получи от него важността на целта, въпреки своето его, което се разкрива все повече и повече в него.

Иначе той няма да може да се предвижва, тъй като има две сили, които участват в това: силата на отблъскване и силата на привличане. Силата на отблъскване, на съпротива се проявява по естествен начин – това е неговото его. И въпросът лежи само в това, дали ще може да му се противопостави с по-голяма по величие сила, силата на обкръжението, която ще го повлече към духовното.

Затова всеки един трябва да мисли как да организира за себе си правилното обкръжение. Това и означава, което Рабаш описва: „Ние се събрахме тук, за да се издигнем до стъпалото на човека.”

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[39113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нека ти разкрия една тайна, но само между мен и теб. Слушай: Ние живеем в забележителен, чудесен свят. Всичко е прекрасно, навсякъде цари добро, покой и умиротворение. Но ти не усещаш нищо от това. Ти си изключен, лежиш в безсъзнание, без чувство, без всякакъв проблясък.

Защо? Защото твоята реалност е едностранна. Без да се свържеш с нейната противоположност, ти нищо няма да усетиш. Затова си бил сътворен, а творението не може да различи светлината без тъмнината.

Неподвижен и безчувствен, ти съществуваш в Твореца. Как може Той да разкрие за теб този прекрасен свят – т.е. да разкрие Себе си? Как може Творецът да ти се разкрие?

Има само едно средство: да нарушиш своя сън с капчица злина, така че, вкусвайки я, да се пробудиш и да откриеш себе си в безкрайна доброта. И това е, което Той прави.

Иначе ще останеш завинаги безчувствен. Ти няма да можеш да оцениш своето състояние, да го измериш, да разбереш къде си и кой си. Ти няма да имаш почва под краката си.

През съня ти чуваш и се надяваш, че можеш да привлечеш връзка към тази вечна основа, в която съществуваш, да поставиш себе си в постоянна зависимост от нея и, без значение какво се случва, само чрез нея да измерваш и проверяваш своите усещания.

Когато направиш това, всичко се подобрява за теб – в твоя свят няма зло. Това е така, защото всичко, което ти се разкрива, всичко противоположно, тъмните очертания са призвани само да подчертаят и изтъкнат в твоите очи доброто и светлината.

От урока на тема „Принцип на единното възпитание”, 25.03.2011

[39447]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №1

Много съм радостен да бъда сред вас. Много се радвам, че сме в най-влиятелната държава в света.

Надявам се, че оттук ще можем да продължим разпространението в целия свят. Силите ни тук са достатъчни и към тях ще присъединяваме все нови и нови, за да постигнем целта, обединявайки се помежду си и присъединявайки към нас целия свят.

Много се радвам, че дойдохте тук. През следващите дни ще се учим на обединение и на това, как в нашето единство да разкриваме стъпалата на духовния свят. Този живот не зависи от тялото – той протича над него и в него ние действително усещаме вечната Сила, която цари в природата. Приобщаваме се към тази Сила и скъсвайки с животинското ниво, се издигаме на стъпалото на човека, подобен на Твореца.

Това е по нашите сили и ние сме близо до него. През последната година научихме много и доста постигнахме. Аз чувствам случилите се между нас промени, които са позитивни и много значителни. Надявам се през тези дни, с всички сили да се постараем да реализираме нашето единство.

Защото сме се събрали на едно място и това е много важно. За да преминем от животинското стъпало на човешкото, на нас все пак ни е нужна и такава близост. Ние ще направим това, тук и сега.

Благодаря!

От 1-вия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

АХА”П на висшия е предназначен да предаде нагоре молбата (МА”Н) на нисшия. Висшият е „по-вътрешен” по отношение на нисшия, а от рисунката излиза, че сякаш нисшият е по-голям от него.

Но само ни се струва, че нисшият обхваща висшия, обличайки се в него – той се облича отвън, именно поради своята непоправеност.

АХА”П на висшия е по-вътрешен, по-скрит, неуловим, той е много по-силен и безкрайно по-голям от нисшия. Затова, АХА”П на висшия усеща и взема от Г”Е на нисшия съдържащата се в тях молба, МА”Н.

Г”Е на нисшия, не могат сами за нищо да помолят – това е желанието за отдаване. АХА”П на нисшия им предава своята молба, желанието да се възроди от информационните гени (решимот). Това желание въздейства на АХА”П на висшия и той усеща молбата, която се нарича МА”Н – и я издига нагоре, в своите Г”Е.

А в отговор на молитвата, Г”Е на висшия привличат светлината, която преминава през тях в АХА”П на висшия, после в Г”Е на нисшия и накрая в АХА”П на нисшия, за да поправи неговите решимот и да възроди този АХА”П за живот.

Единственото, което не ни достига е молбата за поправяне, МА”Н. Нищо не се постига без нея.

МА”Н издига този, който има намерение да получи заради отдаване. И такава молба се издига всеки миг, през цялото време се обновява – едно действие веднага  следва след друго действие. В духовното не съществува пустота, интервал между действията. Ако някакъв период от време е изминал напразно, без молба за поправяне – това е престъпление, „клипа”.

В духовния свят не съществува физическото понятие за време, което тече само по себе си.

Ако всеки миг от своя живот възприемам като проявление на АХА”П на висшия и искам да се прилепя към Него, за да разкрия Твореца, който е „Добър и носещ само благо”, това означава, че търся контакт за своите отдаващи желания (Г”Е) с АХА”П на висшия.

В мига, в който започна да се отнасям към Него правилно, виждам, че Той не се скрива, а е разкрит пред мен и ми свети!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 27.03.2011

[39432]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Нашето настроение определя връзката с духовността, с Твореца, със Светлината, с напълването, което сме имали в света на Безкрайността. Но когато се стремим към добро състояние, ние естествено мислим за напълване и забравяме, че това напълване предполага поправяне, намерението „за да отдавам”.

С други думи, ние преди всичко трябва да придобием намерение за отдаване; напълването ще последва. Следователно, ни е дадено усещането за празнота, липсата на напълване, за да не се фокусираме на него, а на намерението, тоест на напълване на другите, а не на себе си.

Това е необходимо, за да построим в себе си „неутрално” отношение, освободено от егоистично наслаждение, когато можем да използваме напълването заради другите, а не за себе си. Просто си представете какво би станало, ако ни беше дадена способността да напълним себе си егоистично с Висшата светлина! Ние бихме мечтали за нея през цялото време вместо да мислим за това как да напълним другите!

Следователно, Висшата светлина е скрита. По този начин ни е дадена възможност да мислим за Висшето напълване неегоистично, освободени от нашия егоизъм, който не разпознава скритото духовно наслаждение. Дори ако не съм съвсем щастлив и приятелите също не изглеждат съвсем радостни, това е единственият начин да потисна егоизма си и жаждата за наслаждение да заспи, и да използвам това празно пространство за построяване на връзка с останалите.

Това е изключително ценна помощ и трябва да сме благодарни за нея! В противен случай, вероятно бихме останали да прислужваме на егоизма и нямаше да имаме никакъв шанс да се откъснем от него. А тук, даден ми е шанс да търся себе си и изкуствено, в смисъл не според моето желание, но почти от нулата, започвам да рекламирам радост, важността на духовната цел, на обкръжението, на всичко, което ми липсва!

Аз самият пробуждам тази радост и важност, построявам ги изкуствено и ги предоставям на обкръжението. Действам като дете, което играе с играчка, и по този начин я въвежда в живота си. То тегли колата играчка и бръмчи, и изглежда сякаш колата действително се движи и моторът ù работи.

Това е начинът, по който и ние задействаме Висшата система с желанието си. Това желание – единственото нещо, което трябва да достигнем – е нашата молба (МАН). Ние изразяваме нашето желание, така че да го реализираме без никаква охота от страна на нашето его, без предварително усещане, но напълно изкуствено. Така ние започваме да строим нова форма от нулата.

Не би трябвало да се срамуваме от това, че е очевидно изкуствено. Със сигурност не е автентична форма, в смисъл, че не произлиза от предишните ни желания. Напротив, ние трябва да се гордеем, че това не са нашите истински, естествени (егоистични) желания, а е игра на отдаване!

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Занимават ли се членовете на израелското правителство с кабала, и ако да, как влияе това на външната политика?

Отговор: Правителството на страната не знае нищо за науката кабала и ние дори не се опитваме да получим достъп до него.

Защото, какъвто и висок пост да заемат тези хора, колкото и да са образовани, техните ръце са оковани с „окови” като задължения пред партиите, пред опонентите и привържениците – пред всички. Така че те не са способни нищо да направят и променят.

Опитах се да говоря с високопоставени лица и в други страни, но те разбират само методите на управление в плоскостта на този свят – с помощта на парите или силите на армиите, и нищо повече. В крайна сметка това са двете сили, които реално работят в нашия свят. Затова правителствата правят онова, което могат.

Необходимо е да се разбере, че единението между хората не може да се спусне отгоре, от правителствата. То трябва постепенно да се появи долу – от разбирането и осъзнаването на самите хора.

Хората трябва да разберат, че си струва да се съединят, защото тогава ще постигнат любов и топлота, увереност и безопасност, уреден, хубав, спокоен живот в този свят, добри отношения помежду си и с децата, живот без екологични удари и болести.

А освен това в правилната връзка между нас ще постигнем вечния живот, тъй като ще излезем от усещането за живота в своето егоистично желание, стремящо се да погълне всичко в себе си.

В интегралната система започваме да се свързваме с такава връзка, че всеки получава и предава на другия, а той – на следващия и т. н., образувайки затворен кръг, където всички усещат вечното течение на живота – не в телата, а във връзката между тях.

Тогава от всеки ще остане само духовната искра – „точката в сърцето” и връзката между тези точки. В резултат, когато телата умрат, ние няма да усетим тяхната смърт, защото преди това сме се издигнали на духовното стъпало (5).

Ако се намирам на неживото ниво, то нищо не усещам. Съществувайки на растителното ниво, не чувствам неживото като принадлежащо към мен, причиняващо ми болка. Само се храня от него. На животинското ниво, използвам растителното и неживото – те поддържат моето съществуване.

Ако се намирам на стъпалото на човека, тогава използвам всички нива. Мога да си отрежа ноктите или косите – моето растително ниво и не чувствам болка. Защо? Защото косата и ноктите са растителното ниво (2), а тялото, плътта – животинското (3). И затова, мога да си подстрижа косата или да си отрежа ноктите – растителното ниво в мен, и да не чувствам нито болка, нито загуба.

Същото се случва, когато се издигнем на духовното стъпало (5). Дори ако моето тяло умре, не чувствам никаква загуба, защото, съединявайки се с всички точки в сърцето, вече съм осъществил връзка със системата, намираща се по-високо от тялото.

Рабаш казваше, че човекът, който е постигнал духовното, чувства освобождаване от своето тяло – сякаш в края на деня хвърля ризата си за пране. Да се надяваме, че ще стигнем до това…

От 1-вия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39580]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Статия на деня - Няма коментари→