Въпрос: Как трябва да чувствам всички тези кабалистични термини, които изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот” – например НЕХИ или нефеш?

Отговор: Когато постигнеш духовния свят, ще започнеш да усещаш светлината, която ще наречеш „НЕХИ”, или светлината нефеш. Ти ще усетиш това! Също така, ще разбереш какво пишат кабалистите.

Това се нарича „душата учи човека”. Ти ще усетиш, и пак от своето усещане ще разбереш как се нарича това. Сякаш попадаш в непознат град, гледаш някакви здания, които е невъзмножно да разпознаеш отвън и казваш: „Това е театър. Той е построен преди 300 г. А това е музей” – и така описваш всичко, което виждаш. Разпознавайки ги, разкриваш техните имена, същност – абсолютно всичко.

Това се нарича духовно постижение. И то означава, че душата учи човека. Сякаш в теб има някакъв инструктор, който те обучава – твоята душа. Защото, ти се включваш към същия източник. Откъде кабалистите са получили цялото това знание? Само от своето постижение.

Как е измислил това Адам Ришон – първият човек? Пред него се е разкрил вътрешният му свят – духовният. Това не е онзи въобръжаем свят, който ни се представя като нашия свят, в тази външна обвивка на тялото ни.

Когато проникнем навътре, виждаме духовния свят. И там, на Адам му се е разкрило всичко. Тогава, той е започнал да назовава всички части на реалността с различни имена. Той им е дал имена. По същия начин, и ти ще знаеш как се нарича всеки елемент на духовния свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.03.2011

[39512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Девизът на бъдещия конгрес е „Ние правим това реално”. Но в същност, какво правим, за да стане това реалност?

Отговор: „Ние правим това реално”. Иначе казано, откриваме истиската реалност, а не тази, която ни се представя през призмата на егоизма, желанието за получаване.

Защото, ние включваме в себе си двете сили: желанието за получаване и желанието за отдаване. И ако се намираме под властта на желанието за получаване, а желанието за отдаване ни дава само малко жизнена сила, то това, че чувстваме определящата роля на получаването се нарича наш свят.

Ако стигнем до състояние, когато желанието за отдаване ще определя всичко, това ще се нарича висш, духовен свят.

И така, в света съществуват две сили и ти определяш какво искаш да усещаш, в какъв свят, в каква реланост искаш да бъдеш.

Ако твоето желание за получаване властва над желанието за отдаване, тогава чувстваш този свят. И тъй като желанието за получаване е ограничено от кличеството наслаждения, които може да събере в себе си, то и нашият живот е ограничен.

Но ако искаш да се усещаш в желание за отдаване, тогава ще почувстваш отдаването, а това вече е живот и вечно, неограничено развитие.

Нашето пребиваване в желанието за получаване е реално – то съществува и ние се намираме в него, но то е далеч от живота, защото само си въобразяваме, че наистина съществува. А цялата реалност на желанието за получаване, на самата му материя произлиза от намиращото се в него желание за отдаване.

Затова, то е нереално и подобно на детска надуваема играчка. Създава се впечатление, че тя е жива, но въздухът, който я изпълва, цялата жизнена сила, всъщност произлиза от желанието за отдаване и не се явява нейна собствена. Ето защо, нашият свят се нарича „въображаем свят”.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Молитвата за обществото е стремеж към отдаване на ближния, раждащ се вътре в човека. В началото, той усеща като „ближни” само своята група, нейното вътрешно желание.

Но после ще види, че целият свят се намира в единство и че той, целият е запълнен с Шхина, с Божественото присъствие. И тогава ще му се разкрие духовния свят, висшата реалност.

Сега, вече започва да разбира, защо е бил принуден да премине през ненавистта. По този начин е бил организиран процесът на неговото развитие свише, за да не може да усилва егоизма си чрез обществото и да не използва другите за своите користни цели, а да отиде там, за да се принизи, да се преклони пред онази сила, която се крие в обществото. За да поиска да се включи в тази сила на отдаването, да се съедини с нея и просто да потъне в нея.

Именно това е обществената молитва, защото той моли за мир в това общество, тоест стреми се да постигне свойството отдаване – докато не се съедини с това общество така, че между тях да не остане никаква разлика и те се слеят в едно цяло.

Когато човек придобие формата на обществото, напълно съединявайки се с него, това означава, тяхното единство, „ударното сливане” (зивуг де-акаа). Защото това е съединение, което работи срещу неговия егоизъм. Той удря по своето его, за да се съедини с другите и в тази степен изгражда своите духовни парцуфим, формите на съединение – придобива свойствата на Твореца.

Формата, която е замислил в главата си, сега се осъществява в него – разпространява се в неговото „тяло”, изпълва го и той получава формата на Висшия. След като желанието за наслаждение получи намерението „заради отдаване” и се облече в светлината Хасадим, става годно за получаване на напълване, на светлината Хохма – формата на Твореца.

Светлината Хасадим няма форма – тя се разпространява нашироко, като дарове на „щедра ръка”, към всички и без никакво ограничение. Но когато в желанието започне да се облича светлината на наслажденията, Хохма – тя му придава определена форма на отдаването, която се нарича „с името на Твореца” – формата на Висшия. Така, благодарение на ударното сливане (зивуг де-акаа), човекът постига Твореца.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Цялото човечество трябва да достигне крайната цел. Затова, всяко отклонение от правилния път изглежда много плашещо…

Отговор: По същество, винаги поправяме нашето движение, основано на отклоняване. Със всяка стъпка, която правим, се отклоняваме от точното движение към целта – и изследваме това отклонение.

Ключът е да проверяваме отклонението преди да направим друга стъпка. Само една стъпка в погрешната посока и тогава човек трябва веднага да се върне, за да избегне да направи две и особено три стъпки по неправилния път. В последния случай човек напълно загубва възможността да провери себе си и ще се отдели от пътя със сигурност. (Ние учим това в Талмуд Есер Сфирот в частта за излизането на светлината от Парцуфа и връзката с предишните състояния преди третата стъпка.)

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намирам се в мрежа от сили, които ми въздействат. Именно съвкупността от тях е природата. Каква е нейната цел? Какво иска тя от мен? Към какво ме води?

Ясно ми е, че моето развитие протича целенасочено. Убеждавам се в това от другите части на природата. Например, от малкия, кисел плод израства голяма, сладка ябълка.

Както се развива растителната и животинската природа, така се развивам и аз, като при това, преминавам през противоположни състояния – лоши и добри. Невъзможно е да се напредва само от едната страна – аз ги редувам: лява стъпка, дясна стъпка, отново и отново. Всеки път ми се разкрива недостиг, съответстващ на бъдещото напълване.

Тук ще направя равносметка: към какво води този процес? Накъде ме насочва природата? И тогава виждам, че тя ме задължава към социалното развитие. В продължение на последните хилядолетия, на човечеството е било необходимо все повече и повече да развива обществото, а в обществото – взаимната връзката между нас.

Разкривали сме злото – нашия егоизъм, нашата ненавист един към друг, а в резултат започваме да разбираме необходимостта от обединяването. В съвременния глобален свят, това става ясно.

Каква е ползата? Ползата е, че се изкачвам на следващото стъпало от своето развитие, на нивото на общата природа на мирозданието. Ще постигна абсолютното добро, ще придобия подобието на съвършената природа.

И затова, не вземам предвид междинните състояния, през които преминавам по пътя. Ако държа пред мисления си поглед целта, постоянно мисля за нея, то и сега ми е добре. Главното е „да изплувам” над всички текущи усещания – както лоши, така и добри.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39449]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не ви ли пречат мислите и желанията на другите хора, когато спите? Или ще задам въпроса по друг начин. Какво мислят и към какво се стремят Вашите ученици, ако по различни причини те не спят в краткото време, в което вие отпочивате? Въпросът е за вътрешната връзка на Рав с учениците, желанията на останалия свят са дребна работа.

Отговор: Аз спя в зависимост от обема на работата. Сънят не прекъсва връзката с никой от намиращите се във висшия и в нашия свят!

Въпрос: Как да не се превърнеш в „солен стълб”, ако чувстваш във всичко „вкус на пепел” и си спомняш през цялото време „пълна тава с месо”?

Отговор: Чрез силата, получена от обкръжението! В самият теб, в егоизма си, ти няма да намериш сила, за да излезеш от него!

Въпрос от английския блог: Какво казва кабала за индивидуалното възприятие на действителността? Какво е то? Съгласно източните учения частното възприятие не съществува, а има само единно цяло (съзнание), което постига действителността чрез останалите. Това още по-големи пречки в духовната работа ли са, отколкото егоистичните действия?

Отговор: Срамът трябва да бъде само поради недостатъчно усилия в дадения момент.

Въпрос: Трябва ли децата да се занимават с танци по двойки с противоположния пол?

Отговор: Не.

[39478]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Може ли изучаването на „Зоар” да помогне на човек да осъзнае, че се е отклонил от пътя и да поправи това прегрешение?

Отговор: В действителност, най-ефикасното средство, което насочва човек към това, е мнението на групата, общото усещане, царящо в групата. Ако групата следва напътствията на учителя и на авторите на книгите, тогава тя формира усещане вътре в нея, което позволява на всеки човек да провери степента, до която той губи посоката към целта на творението.

Това е като кула, рееща се в небесата, но аз трябва да бъда в нея.

От урока по книгата Зоар, 28.03.2011

[39306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От „Принципи на глобалното възпитание”: Същността на нашето развитие лежи в осъзнаването на злото.

Ние можем да извършваме действие след действие само в зависимост от нашето разкриване на злото, до степента на нашата чувствителност към добро и зло. Всичко зависи от степента, до която нашите свойства ни позволяват да измерим различията между тях.

Моето желание е като измерителен прибор. Неговата стрелка се повдига с едно деление, ако, да допуснем, аз променя вътрешното напрежение или измеря нещо на своята вътрешна везна. Има везни с деление от 50 кг. за коли, а има и точни везни, които измерват до милиграм.

Моите измервания също зависят от чувствителността. Веднага щом почувствам в себе си някаква разлика между двете сили, това предизвиква моята реакция, моя ответ. Чувствам се зле поради тази разлика, недоволен и загрижен съм. Тогава в мен се поражда импулс и ме връща към точката на равновесие, от която произлизаме.

Затова всичко зависи от разкриването на злото, аз трябва отново и отново да усилвам това чувство като натискам „бутона”, който става все повече и повече фино настроен. Подобно на изначалната точка, когато творението е почувствало, че се различава от светлината, докато тези различия се превърнат в тъмнината на техните абсолютни противоположности, по същия начин аз увеличавам чувствителността в себе си, за да постигна поправяне.

От урока на тема „Принципи единното възпитание”, 27.03.2011
[39225]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме привикнали със своята реалност. Но по същество, тази реалност е небалансирана. От началото на образуването на Вселената до днес, развитието е резултат от борбата на две винаги противоположни една на друга сили.

Те се проявяват по различен начин: положителен и отрицателен заряд, привличане и отблъскване, топло и студено… Природата се развива именно посредством тази борба.

Възниква въпросът: защо природата е устроена по такъв начин? Каква е ползата от прогреса, основан на борбата на две сили? Защо светът се намира в дисбаланс, с други думи – в развитие?

Съвсем не е случайно, че всичко се случва именно така – поредица от нови форми, от неживото ниво до човека. Борбата на двете сили всеки път пораждат все по-висши, прогресивни, напреднали, развити стадии.

Това развитие за доброто на творението ли е? Камъкът разбира се, не страда така, както растението, а на човешко ниво страданията са максимални. Като най-възприемчив, човекът страда за всички. Но от друга страна, в него е най-силно развито усещането за живот. В крайна сметка ние виждаме, че не трябва да прекъсваме това развитие, доколкото то е определено от самата природа.

И така, развитието е постоянен резултат от борбата на две сили. Те не се унищожават една с друга, а противоборстват, пораждайки като резултат трета форма, по-прогресивна и включваща ги в себе си. Това, което ни се струва като раздор и разрушение, всъщност е съзидание. Като не разбираме процеса, ние виждаме в него борба на две непримирими противоположности.

Но в действителност тези сили влизат в контакт, за да се включат една в друга и да породят нещо по-висше от самите себе си. Това, което ни се струва като борба, по същество е не нещо друго, а обединение.

Това обединение поражда нова форма, водещо към определена цел. Всичко в природата съществува според причинно – следствения принцип и се подчинява на общия процес, пораждащ все по–прогресивни, развити стадии.

Така че каква е ползата, какво е предимството на по-развитите форми пред предшестващите, по-малко развитите?

Както вече говорихме, ползата тук е в осъзнаването на злото. По-развитото съзнание усеща повече зло в себе си и в обкръжението, благодарение на което е способно да проникне на по-дълбоко ниво на природата, изграждайки връзка със силите, действащи вътре в нея.

Това осъзнаване на злото води творението към равновесие с природата. Усещайки себе си между двете противоположни сили, то намира точката на равновесие, започва да изгражда себе си от тези две сили и по този начин се развива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39394]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всеки миг, човек се ражда отново в духовното и сякаш започва всичко отначало, то как може, веднъж отклонил се от пътя, след това да отиде все по-далеч от него?

Отговор: Баал а-Сулам е нарисувал това така – повтарям неговата рисунка. Ако в началото на пътя се отклоняваш малко от него (да допуснем на 1см), то продължавайки да напредваш, с времето се отклоняваш от правилния път вече на 5см.

А на теб ти се струва, че напредваш: получил си знания, повече разбираш и през много си преминал. В теб нараства увереността, че си на правилния път, а на практика вече си свърнал от него и вървиш покрай целта.

Никой не ти е отнел свободната воля и възможността да се поправиш. Но ако не подозираш, че си се отклонил от пътя, ако не чувстваш, че си се объркал, тогава мислиш, че можеш да продължиш по същия начин.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 28.03.2011

[39378]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→