Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 2

Въпрос: Лесно е да обичам своите другари, които изучават с мен науката Кабала, но не мога да го постигна с моите колеги на работа. Как трябва да се отнасям към тях и към всички останали хора в света?

Отговор: Принципно, трябва да се отнасяме към всеки като към част от нашата душа. Така аз трябва да мисля за останалите, включително и за най-големия злодей. Те са в света извън мен, защото всички тези желания и качества в мен още не са поправени. Ето защо, външно трябва да се отнасям към тях толерантно, разбирайки, че това е пътят на поправянето. Ще дойде времето, когато те също ще се присъединят към този път.

Общата душа, единственото сътворено творение се състои от много части. Някои от тях са по-важни, а други по-малко, точно както в нашето физическо тяло, което е изградено точно в съответствие със структурата на душата.

Общата душа също има част, наречена „тяло”, което е общото желание разделено на много системи и подсистеми: мозък, сърце, черен дроб, бъбреци и други важни системи, които са свързани помежду си и без които тялото не може да съществува. Някои от тези системи могат да бъдат изкуствено създадени, но трябва да присъстват в тялото. От друга страна, има системи, които не е необходимо да присъстват, например, крайници, мускули и кости.

Общата душа има части, които са особено важни – мозъкът и сърцето, така също и тези, които са по-малко важни, но все пак необходими за съществуване. Мозъкът и сърцето главно били проправени от Адам до наше време от потомството кабалисти, за които знаем и учим.

В сегашния период на общото поправяне, с изключение на мозъка и сърцето, започваме да коригираме белия и черния дробове, бъбреците, далака и т.н. Това са важни части, но по-малко от жизнено необходимите мозък и сърце. Хората, които учат кабала, принадлежат на тези части.

Останалата част от човечеството принадлежи например на мускулите, костите и крайниците, които не са необходими системи за съществуването на организма, но са необходими за неговата цялост. По този начин трябва да се отнасяме към тях и всъщност те съставят 90% от цялата душа.

Те не могат да работят независимо. Не чувстват стремеж към духовно, а функционират само според заповедите, идващи от мозъка и сърцето чрез нас, видовете важни органи. Това не намалява тяхното значение, защото ако ние говорим за една обща душа, тогава липсата дори и на една мъничка клетка нарушава целостта.

Ето защо, всеки е важен и накрая на поправянето всеки човек е толкова ценен колкото останалите. Това е законът на затворената съвършена система. Ние учим този принцип с премира на аналогова система.  Има вход и изход и ако нещо е прекъснато вътре в него, тогава не дава необходимите резултати.

Все пак има различия по време на поправянето. Части, които са по-важни, се поправят по-рано и след това по-малко важните части се поправят според йерархията. Ето защо не чакайте светът да чуе и разбере какво правим, защото  милиони хора принадлежат на пасивната част. Те ще се присъединят към процеса, защото ще видят, че е невъзможно да направят нещо друго. Така светът ще бъде поправен. Хора, може би изключително умни или развити, може би велики учени, артисти и културни деятели, все пак ще останат напълно глухи за духовното. Това е начинът, по който трябва да се отнасяме към всеки.

Само тези, които идват да учат кабала чрез различни пътища, принадлежат на вътрешната система. Ето защо, ние трябва да ценим всеки човек тук, защото сме избрани от Твореца да бъдем част от важен орган на общата система и следователно е голямо предимство. Междувременно, другите може да не са толкова важни. Дори децата на много кабалисти не поемат по същия път, защото всеки човек си има свое място в системата и не се предава по наследство. Така че въоръжете се с търпение.

Основната работа се осъществява сред тези, които участват в нашата световна група, но външно също можем да работим за напредъка на света. Чрез разпространение на материали за бъдещето, за това какво може да се случи и за решението, предложено от науката Кабала, ние подготвяме хората до възможната степен. Но истинската работа с тях се крие във факта, че като резултат от нашето обединение, те ще почувстват известно пробуждане.

За какво ще се пробудят? Да се присъединят към нас външно. Те ще искат да участват и служат на процеса на поправяне колкото е възможно повече. Вече има такива хора и мисията им е много достойна за уважение.

От 2-ри урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Ние с вас обсъждаме темата за възприемането на реалността, с цел да ориентираме себе си, постепенно, в правилната посока. В крайна сметка, всичко зависи от това намерение.

Има много хора, изучаващи Кабала, но в частност, съществуват такива течения, които въобще нямат нищо общо с нея.

Науката Кабала е предназначена за поправяне на нашата природа и колкото повече ние коригираме себе си, толкова по-ясно усещаме Висшата Сила, разкриваме Висшия Свят – включваме се и влизаме в Него, като се извисяваме над своя материален живот.

Това се нарича „освобождаване от ангела на смъртта“, защото по този начин ние преодоляваме чувството на пълна зависимост от своето тяло! Повдигаме се над животинската си, биологична същност до степента на общата природа.

Аз не усещам болка, когато си режа ноктите или косата, тъй като моето тяло принадлежи към животинското ниво, а ноктите и косата – към растителното, т.е. са на по-ниска степен. И от височината на животното ниво, аз не чувствам загубата, протичаща в растителното. Аналогично, същото се случва, когато се издигна на по-висока степен от животинската – на степента на човека.

„Човек“ – това не сме ние – съвременните хора. „Човек“ (Адам) произлиза от думата „подобен“ (доме) на природата (Твореца, светлината). И когато стана такъв „човек“, то няма да усещам загуба от това, което се случва в този материален живот. Затова науката Кабала се нарича „лекарство против смъртта“.

Да се ​​надяваме, че ние ще достигнем това ниво и ще започнем да чувстваме този духовен живот, още днес. Всичко зависи, само, от нашите вътрешни усилия. Ще се постараем да свържем своите вътрешни точки и да оценим това особено състояние.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40042]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: С какво се различава нашето намерение по време на четене на „Зоар” от намерението да спечелим от лотарията, нали и в двата случая то е егоистично?

Отговор: Малкото дете, играейки с играчките, не знае какво прави. То разглобява, сглобява, разваля и между другото се учи, става голямо и умно. Ако на него не му даваха развиващи игри и то живееше сред горските обитатели, то би израсло като животно.

Колко мъдрост ние влагаме в играчките, постоянно усъвършенствайки ги съответно за всяка възраст, за да предоставим възможност на родилият се човек в течение на няколко години да се включи в съвременния свят!

Играта е много сериозно действие, цялото наше развитие става чрез игра. Играта означава, че аз се старая да бъда на по-високо, отколкото сегашното ниво. На мен не ми е известно това стъпало, но аз се стремя към него.Играта – това е развитие, просто думата „игра” ни въвежда в заблуждение.

Същото се отнася и за нас. Ако ние се занимаваме с нещо сериозно, но не разбираме бъдещото състояние, то това се нарича игра. Въпросът е само в това, има ли в нашата игра развиваща сила или не?

Ако аз ще играя в гората с животните, то там няма светлина, възвръщаща към източника, няма развиваща сила. Затова аз ще си остана в разреда на животните, защото такава е моята среда.

Но ако аз взема в своето обкръжение средата на раби Шимон – с помощта на обкръжаващата светлина, която ми свети по време на четене на „Зоар” – то се отнасям към по-високото ниво. Тогава аз напредвам към стъпалото Човек.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40178]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Работата винаги става под една и съща форма: „усилие” и след това „откритие”, само че на по-високите стъпала – тя е още по-трудна, както и в нашия обичаен живот.

Но заедно с това, колкото по-високо се издига човек, толкова повече вижда, разбира и чувства. Макар, че едновременно с това, той и повече се обърква, и чувства по-голяма слабост. През цялото време върви и работата против растящия егоизъм.

В книгата „Зоар” е написано, че учениците на Раби Шимон, заедно с които той е писал тази книга, и които заедно с него са били 10 (както 10-те сфирот), са построили помежду си най-големия и най-светлия духовен съсъд (кли). И затова те са успели да разкрият във връзката помежду си цялата висша светлина.

Но е написано, че когато те са пристъпвали към ученето в обичаен ден, та са чувствали ужасна ненавист един към друг. И тук става въпрос за хора, които вече се намират в духовното постижение! Но те само започват да работят над следващата степен, за да се издигнат на нея – и преживяват такива усещания.

Тогава те започват да се учат и да работят над себе си, слушайки това, което им казва Раби Шимон, и полагайки вътрешни усилия за своето съединяване, за да станат „по-чисти” и „по-светли”, тоест прозрачни за светлината.

И когато те започват да образуват такъв единен съсъд от желания, свързвайки се помежду си и създавайки съединяващи ги канали, то усещат как вътре в тях започва да протича светлина, преминавайки от единия към другия, и така циркулирайки по цялата система. И от това, вътре в тях се пробужда усещането за духовния свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

В материалния живот действа правилото: „следвай мнозинството”. Това трябва да ни е ясно! Тъй като според логиката на нещата, ние трябва да говорим с човека съгласно неговото ниво и да се обръщаме към масите според това, колко те могат да понесат.

Ние обясняваме само реално изпълнимите условия, посредством които хората могат духовно да се развиват. По такъв начин именно мнозинството определя нашия подход.

Точно така на малките деца между 3 и 5 години не трябва да им поставяме условия, подходящи за деца от 10 години и нагоре.

И затова, що се отнася до обикновения живот ние трябва да „следваме мнозинството”. Например, в нас винаги възниква проблем как да обясним насъщно необходимата потребност. Баал а-Сулам казва, че всички трябва да бъдат обезпечени с насъщното в живота и никой не трябва да получава свръх това. Не е важно дали човек е велик или малък, преуспяващ или не – какъвто и да е, в материалния живот ние разглеждаме животинските потребности на всеки. А животното употребява напълно определени неща.

Да кажем един е привикнал да употребява 10 кг хляб, а друг – 5 кг. Съответно, на всеки трябва да бъде обезпечено толкова, колкото е привично за него, колкото изисква неговото тегло. Разбира се, всеки си има своя големина на порцията, но по принцип, става дума за нужда на тялото, а за не нещо повече от това.

Ето защо ние следваме „мнозинството” – с други думи, следваме материалните нужди. На всяко „животно” трябва да се обезпечи нужното препитание.

От друга страна, в духовния живот няма ограничения. Там всеки от нас е човек, пред който е открит безкраен, безпределен свят. Моля, развивай се колкото можеш и вземи всичко, което ти е нужно. С това няма да ощетиш останалите. Главното е – расти колкото можеш по-нависоко.

По такъв начин, в духовния живот действа правилото: „следвай личността”. Става дума не само за лидера, вървящ пред тебе, не само за Твореца или за наставника, който те обучава как да станеш като Него. Между другото, наставника винаги трябва да насочва ученика към Твореца, а не да поставя себе си вместо Него.

Така, че всеки има собствен, свободен избор, свой път, свои възможности и способности за постижение, свой темп. На никого тук не налагаме никакви изисквания – това е избор на всеки от нас. Обществото само ни тегли напред чрез общо, „фоново” влияние. Но не трябва да оказваме върху човека личен или групов натиск, тъй като с това не му предоставяме свободно място за духовна самореализация, за свобода на избора и свободен духовен напредък.

Свобода за себеизява, свобода на избора, способността на човек да бъде свободен – това е възможно само в духовното. А тук, в материалния свят, желанието за свобода е просто фалш, лъжа. Тук не сме способно на това и никога не ще бъдем способни.

Ние виждаме как природата ни води към все по-голяма и по-голяма взаимозависимост. Аз с радост бих избягал от нея, аз не искам да се женя, не искам да имам деца, не искам да бъда свързан с никой. Оставете ме на мира, дайте ми отделна кола, отделна квартира, за да мога да се скрия надеждно от всички зад компютърния екран.

Само че това не помага. Заемам защитна позиция, предпочитам гласова поща, е-мейли и смс-и, съкращавам до минимум всякакви контакти – но напразно. Природата, Творецът искат да ми покажат сякаш напротив, точно обратното. Опитваме се да издигнем между себе си колкото се може повече прегради – бетонни, виртуални, електронни и т.н. Всеки се е скрил в дома си, в колата си, в работния си ъгъл, но никакви стени и щори няма да ни спасят от света.

Наред с всичко това, независимо от влечението към уединение, природата ни затяга така, че няма къде да се денем един от друг. В крайна сметка дори и да издъхна не мога, без това да не се отрази на някого. Възлите, които ни свързват ще станат истински вериги. И какво ще правим тогава?

Ето защо е толкова актуално днес да идентифицираме и разграничим закона за следване на множеството и закона за следване на личността.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №5

Сред законите за работа в групата има един много любопитен, макар и да ни се струва, че е до няма и къде егоистичен закон: длъжни сме да развиваме в себе си завист. Казано е: „завистта на мъдреците увеличава мъдростта“.

Трябва да завиждам на всичките си приятели, но с „добра“ завист. Искам да ги видя велики и самият аз искам да бъда като тях. Не завиждам с „черна” завист, не мечтая те да загубят преимуществата си. Напротив, искам да се сравнявам с тях.

Такава завист е много позитивна и необходима. Струва си да я отгледаме в себе си. По същество, подобен подход е близък на егоизма ни – само трябва да не пристъпваме границата между полезната и вредната завист. Как да проверим това?

Ако аз завиждам на някого негативно, то не обичам този човек. И обратно, ако му завиждам за добро, аз го обичам. Чрез добрата завист той ми помага да се издигам и да напредвам, тъй като възприемам правилно неговото влияние.

В сборника „Шлавей Сулам” (1985/86, статия 21, „Над знанието“) Рабаш пише:

„Завистта към другарите, когато човек вижда, че те притежават по-добри, в сравнение с него качества, му дава импулс, подбуждащ го да придобие достойнствата, които присъстват в тях и отсъстват в него. И тогава той им завижда.

С това той придобива от групата нови качества, усвоява ги поради факта, че другарите му се намират на по-висока степен и той им завижда. По тази причина сега той може да се издигне по-високо, отколкото би бил без групата. Защото с помощта на другарите си той придобива нови сили”.

Гледайки на другарите си, трябва да се старая да видя в тях достойнствата, които аз самият не притежавам. Това е много добра проверка. Разбира се, ние не гледаме на външното. Един е добър поет, друг готви добре, трети разбира от програмиране – подобни неща изобщо не се вземат под внимание. Важното е да видим, доколко другарят ми е предан в сърцето си на целта и обкръжението. Той иска да постигне духовното – на това трябва да завиждам.

Ако виждам това във всички мои приятели, значи аз действително напредвам към входа в духовния свят.

Започнете да проверявате себе си: как се отнасяте към обкръжението? Завиждате ли на другарите си с добра завист? Цените ли ги? Ако е така, значи напредвате. Ако още не сте преодолели презрението, ако ви се струва, че не трябва да се обединявате с тези другари, значи сте още далече. Всеки отрича съгласно своите недостатъци.

Рабаш пише за това в друга статия от „Шлавей Сулам” (1984, статия 17, част 1, „За важността на другарите“):

„Ако човек види някакъв недостатък в другаря си, значи, този недостатък не се намира в другаря му, а в самия него. С други думи, той е повредил другарската любов и затова вижда недостатъци в другаря си. В такъв случай, той трябва да разбере: не трябва да поправя другаря си, а самият той се нуждае от поправяне”.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40005]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Ние мислим, че има още някакви светове извън човека и че духовният свят се намира някъде далеч, зад облаците и галактиките, зад пределите на нашия свят. Сякаш духовният свят започва там, където свършва нашата Вселена, в някаква материална сфера.

Но от друга страна, казано е, че духовният свят е най-вътрешния от всички светове. Следователно той се намира някъде вътре в мен. Но нима вътре в тялото ми, освен плът и кръв има още нещо?

Науката кабала ни учи на правилно възприемане на реалността, казвайки, че цялата реалност се намира вътре в човека и че няма нищо извън човека. Затова трябва да разкрием своето вътрешно желание, „духовния съсъд”. Аз все повече присъединявам „външния свят” към себе си, съединявам се не само с десетте най-близки свои другари, с петдесет или два милиона човека, а включвам в себе си цялата реалност, която сякаш се намира извън мен.

Аз започвам с няколко човека, но постепенно достигам и до животинския свят, до растителния и накрая до неживия. Изведнъж започвам да чувствам, че всичко това се съединява в мен. Рисувам тези картини вътре в себе си, а не че те се случват отвън!

И колкото повече ги възприемам като единно цяло, всички части на които са свързани с мен – според тази степен аз започвам да навлизам все по-дълбоко в тази вътрешна реалност. Материалните тела започват да изчезват, а желанията се присъединяват към мен и аз все по ясно започвам да усещам картината на истинската реалност.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар”, че в действителност цялата реалност се обрисува само в мен, в мозъка ми, а на повърхността няма нищо. Пред мен се разиграва някакъв театър, като отражение на собствените ми свойства, вътрешните сили и наклонности.

Затова трябва да разберем, че известния призив за „любов към ближния”, толкова отдалечен от нас, толкова ненавистен и струващ ни се нереален, трябва да приведе човек до състояние, в което той ще се върне към истинската реалност. Това не е любов от нашия материален свят, където ние с тебе, оставайки си егоисти, трябва въпреки това да се заобичаме един с друг.

Благодарение на това, че аз обичам другия и го присъединявам към себе си, чрез това аз възвръщам на себе си собствената си част, която само ми се струва отделена в моето въображение. И така аз се връщам към истинската реалност. Това се нарича постижение на висшия свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40045]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

На всеки е възложен дълг, при изпълнението на който не може да има никакви извинения и отстъпки: трябва да се грижи за чувството на радост, увереност и сила в нашата среда.

Да не говори за присъщите му слабости, да не проявява нерешителност, въпреки че все още никой „не е изплувал от мъглата”, да не демонстрира пренебрежение, което се появява отново и отново в зависимост от нарастването на егоизма.

Напротив, трябва да работя по-високо от своето его, излъчвайки през цялото време увереност, решимост по пътя и радост – като знак за това, че се намирам в съвършено състояние.

Струва ми се, че нямам нищо – но и нищо не ми е нужно. Искам само да се намирам в състоянието на чисто отдаване. Защото, каквото и да придобия, ще бъде достояние на моя егоизъм. Само когато се изключа от него, когато се радвам, че е празен и не изисквам от него никакво напълване, тогава започвам да придобивам духовния свят. Такъв преход се нарича „духовно раждане”.

Много се надявам, че няма да забравяме за това.

В сборника „Шлавей Сулам“ (1984, статия 4, „Човекът да помогне на ближния”), Рабаш пише:

„Всеки трябва да обръща внимание и да мисли, с какво може да помогне на другаря си, предизвиквайки в него приповдигнато настроение. Тъй като, що се отнася до настроението, всеки може да намери в другаря си място на недостиг, което е способен да напълни”.

И още един цитат от „Шлавей Сулам“ (1984, статия 1, част 2, „Цел на групата – 2”):

„В обществото трябва особено да се следи за това, в средата да не проникне лекомислието, тъй като то разрушава всичко”.

Който пренебрегва нещо по пътя, по време на занятията, при осъзнаването на величието на другарите и учителя, той намалява вашите сили. Веднага го махнете от групата. Това е вашият най-голям ненавистник. Не го оставяйте. Нека си помисли с какво се занимава, нека се извини и разбере своя проблем – чак тогава можете да го приемете обратно.

Не трябва нито секунда да държите в групата човек, който намалява нашите сили по пътя. Спазвайки това правило, задължително ще стигнем до целта по бързия начин.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

С вас сме потопени в силата на Твореца. Нашите точки в сърцата се движат подобно на малки заряди в електромагнитно поле, насочвани от него – съгласно закона за подобие на свойствата.

Уподобявайки се на полето в своето отдаване, аз се движа към неговия център – към света на Безкрайността. И обратно- колкото по-малко е моето подобие, толкова повече се отмествам към периферията в световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Моята точка в сърцето се намира извън всички тези светове, а пред мен е групата. Тя е като асансьор: приобщавайки се към нея, започвам да се издигам заедно с нея, разкривайки че тя е моето обкръжение, намиращо се на нивото на света Асия, след това – Ецира, после – Брия, Ацилут, Адам Кадмон. И накрая я разкривам като Малхут на света на Безкрайността.

Винаги съм бил „опакован” в групата. Издигайки се с нея, в един момент виждам, че ме заобикалят не другари, а точки в сърцата. Те се намират пред мен, но вече не виждам телата.

После в зависимост от това как се издигаме от света Асия в световете Ецира и Брия, внезапно откривам сред нас Рабаш, Баал а-Сулам и други кабалисти от все по-древни времена – Ари, Рамбам, Рамбан, раби Шимон и т.н. чак до Адам. Ние ще усетим, ще видим тези души сред нашите точки.

Защото всъщност разкриваме общата система. В нея откриваме и всички души, които все още не са се поправили. От една страна ги виждаме поправени – такива, каквито са отвътре, а от друга– чувстваме, че още не осъзнават това. И тогава разбираме, на кого и как да помогнем. Както в организма- когато в някой орган възникне проблем, цялото тяло се втурва да му помага.

Иманно по този начин се издигаме все по-високо.

Важно е да помните: неслучайно сме се събрали с вас – става дума за разкриване на системата. Не можем да променим нашата връзка, нашата взаимна зависимост, и затова всеки трябва високо да цени другите. Защото зависим един от друг – всички се отнасяме към онзи пласт на душите, който сега се издига и поправя. Не можем да си позволим да се разпръснем, да се разпилеем – напротив, трябва по-плътно да сгъстим редиците, ускорявайки по този начин поправянето

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→