Да чувстваш само себе си, своята душа, вместо една обща душа – това се смята за порок. А някой може да сметне това за голямо постижение – все пак аз се намирам в духовния свят, заедно с Твореца, дори и да е отделно от останалите…

Но ако човек постига духовното, усеща като неправилно такова състояние, когато той е отделен от останалите и съществуват две части.

А още по-лошо е, ако има и трета част – Твореца. Та нали всички трябва да бъдат едно цяло: човек, методиката на поправянето и Твореца.

Но всеки е на степента на своите грехове – и вие засега сте далеч от такива „престъпници”.

Отначало е била създадена само една душа, но как това съвършено желание за наслаждение, създадено от съвършената светлина, може да се раздели на каквито и да било части? Как е възможно въобще такова отдалечаване?

Сега вие разбирате ли, че ние живеем в нереален свят?! Всичко това само в нашето въображение се разделя на части: неживо, растително, животинско ниво, човек, всевъзможни цветове и звуци.

Но в духовното не съществува всичко това! Истинското духовно – това е едно общо усещане, проста светлина. А цялото усещано сега от нас разделение е от нашия недостиг на съвършенство.

Ние изкуствено сме излезли от съвършеното състояние и затова чувстваме света разделен, където всичко е поотделно, разсечено, отделено от останалите и противоположно.

Но ако Творецът е един, то от него не могат да излязат няколко творения – а само едно.

От статията на Баал аСулам „600 000 души”: „И в крайна сметка, има в света само една душа, както е казано за сътворяването на човека: „И вдъхнал Творецът в него диханието на живота”” – има едно желание и една светлина.

Този, който се стреми да се върне към Твореца, се нарича „Исра-ел” („направо към Твореца”) и постига една единна душа.

Аз присъединявам към себе си тези, които ми се струват съществуващи извън мен други хора и постигам с това единната душа, Адам Ришон – така както тя е била създадена от Твореца. А вътре в нея се напълва светлината на безкрайността, Твореца.

Но за да ми бъде по-леко да изпълня това, на мен ми дават група, чрез която аз се отнасям към общата душа – това е близката на мен част от душата, с която аз мога да работя – преходното средство.

От урока по статията „600 хиляди души“, 25.10.2010

[24862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек по природа е разсъждаващ, означава ли това, че ще му трябват повече усилия, преди да разбере, че без помощта на Твореца не може да се постигне отдаване?

Отговор: Има умни хора, които трудно приемат решения, издигайки се над разума.

Но има и такива умни хора, които разбират, че тяхната мъдрост нищо не струва. И затова им е лесно да се отрекат от нея.

Цялата работа е в това, как човек използва мъдростта си. Разумът не е порок. Всяко качество зависи от това, как човек го прилага: на практика или не.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24789]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В тези последни предконгресни дни, трябва да бъдем подготвени за увеличаване на пречките от всички страни и взаимно да се подкрепяме.

Да се постараем да обясним, че няма изход и движението напред е възможно единствено чрез усилие, по-силно от чувствата и разума, като „вол под ярема и магаре под дисагите” – само полагайки усилия, без въвличане на разума и чувствата.

Необходимо е да се постараем да получим от групата такава обща сила на съединението, че Творецът да се възцари в нея, „в своя народ” и така да се издигнем!

Обратно на всички религии и „духовни практики”, в кабала ние не унищожаваме егоизма – искаме той да се развива и натрупваме неговите взривове, защото се издигаме над тях.

Затова, нека всеки да пристигне с целия си егоистичен товар и именно него трябва да използваме като основа, за да създадем връзката помежду си.

И тогава, вместо късото съединение, което се получава ако нямаме съпротивление, ние ще получим резултат като се издигнем над това съпротивление.

Затова, оставащото време е много интензивно и критично, и нас ни тласкат в противоположни посоки – между доброто и злото, объркването и проясняването… И трябва да се радваме, че сме постигнали такива състояния – главното е да не оставаме безразлични.

И ако накрая човек пристигне на конгреса, след като е преминал през целия този водовъртеж, той има с какво да дойде при нас! А всичко останало ще поправим заедно!

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.10.2010

[24956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как при наличието на непрекъснато появяващите се пред мен пречки да се задържа в намерението?

Отговор: Можеш да го направиш само с помощта на обкръжението и строгите рамки: трябва да знам, че имам урок и съм длъжен да отида, имам задължения и дежурства – трябва да ги изпълня. Не трябва никога и в нищо да нарушавам обичайното разписание!

Необходимо е да използвам цялото си свободно време, за да работя още повече от преди. По време на падението може да ти помогне само съединяването с групата, в която изпълняваш цялата тази работа – като старателен изпълнител, без разум и чувства, които ти сега не си способен да изпиташ.

Това е правилната реализация на падението – когато не се стараеш да избягаш от него, а го използваш за подема.

А ако си мислиш, че можеш да се справиш за сметка на своето желание и на ума – това изобщо не е вярно. По време на падението нищо не може да бъде изяснено и няма никакви чувства – човек е като мъртъв.

Какво е падение? Това е получаването на допълнително, по-високо желание за наслаждаване. Дава ти се възможност да усетиш, че със своите Г”Е се присъединяваш към АХА”П на висшия и вместо своето желание, усещаш желанието на висшия.

Преди съм имал свои собствени 10 сфирот, а висшият е имал негови. А сега, аз присъединявам към себе си неговото желание – моите Г”Е и неговия АХА”П – и отново се получават 10 сфирот.

И вместо моят мъничък АХА”П, към мен се добавя АХА”П на висшия – огромни желания, които са готови да се съкратят и отменят! Именно на този АХА”П му позволяват да работи с мен и ми окачват такава тежест…

Да допуснем, че мога да вдигна 20 кг., а ме принуждават да вдигна 50 кг. Аз не мога да го направя! На всеки крак са ми сложили тежест от 50 кг – нима мога да направя крачка?

Имал съм намерение да дам на някого 10 хиляди долара и внезапно разбирам, че самият аз имам дълг към банката, възлизащ на същата сума! Как в тази ситуация мога да дам на другия! Могат да се посочат и други подобни примери, случващи се в живота ни.

Това се нарича разкриване на АХА”П на висшия. А какво мога да направя, ако го усещам като пълна тъмнина? Нима мога да се справя с него посредством ума и чувствата си?  Какъв разум и чувство може да има тук, има ли изобщо някаква логика от моята гледна точка?!

На своето стъпало, аз съм бил „примерно дете” и изведнъж, към мен присъединяват такива желания и задължения, с които е невъзможно да се справя.

Толкова много искат от мен в състояние, в което съм загубил и разум, и чувства – напълно съм объркан и заобиколен от бездна, изпълнена с проблеми… Нима сам мога да направя нещо?

Спасението е само в групата и в това да изпълняваш каквато и да е работа в нея механично. И по този начин, ще започнеш да се издигаш в новото състояние…

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да чувстваме, подготвяйки се за атака?

Отговор: Трябва да чувстваме, че „това е нашия последен и решителен бой”. Ние вървим ва-банк, до край – не оставяме нищо зад себе си за по-късно.

Човек е задължен да се включи в това с цялото си сърце и душа. Жалко ще е, ако вътре остане нещо неизползвано. Защото ние имаме шанс.

Баал аСулам пише, че живеем в дните на идването на Машиаха, в последното поколение. Остава само да разпространим науката кабала, тъй като поколението вече е готово. Решаващото действие зависи само от нас.

От урок по статия на Рабаш, 22.10.2010 г.

[24899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целта на творението е да донесе благо на създанията на Твореца. Тъй като Твореца – е сила добра и носеща добро, и затова Той ни е предоставил възможност да достигнем най-висшето състояние – да станем подобни на Него.

Ние се уподобяваме на Твореца в два основни елемента.

1. Самостоятелност. Защото Твореца е първоначален и човек трябва да бъде първоначален в действията си. Иначе той не е самостоятелен.

2. Отдаване. Човек придобива формата отдаване, която трябва да се облече на неговата природа, обратна на Твореца. По такъв начин, отвътре човека е противоположен на Твореца, а отвън – подобен на Него.

Съчетавайки в себе си двете противоположни свойства, човек строи своята независимост, самия себе си. Той не е произлязал такъв из под ръцете на Твореца, а расте самостоятелно.

Условие за постигане на независимостта се нарича «съюз». Съюз означава, че аз се заемам да построя човека в себе си. Творецът обезпечава за това всичко необходимо: подготвителна база, гориво, желание да се наслаждава, сила за поправяне и сила за напълване.

А аз използвам тези средства. В мен възникват противоположни условия, контраст между егоистичните желания и формата на отдаване, която трябва да се облече на него – и всичко това ми помага да строя себе си.

Човек, приемащ тези условия и устремяващ се направо към Твореца се нарича «Израел». Той се заема да достигне сливане и е готов да премине през всички тези състояния и степени.

При това той разбира, че винаги трябва да върви с вяра над знанието – иначе и крачка не може да направи, не ще се повдигне и приближи към твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24929]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На какво се държи нашия съюз? Нали не го сключваме пред нотариус.

Отговор: Съюза действа просто: този, който не го изпълнява, той се отблъсква със скоростта на светлината.

Тъй като именно светлината дава сила на съюза ни, когато между нас има стремеж, съгласие, единство.

За съюза не трябва да се заявява с думи. Съюза – е определено ниво на взаимовръзки. Но ако човек достигне това ниво и не укрепва връзката, тогава го изхвърлят трайно.

Да се подпишем под «съюзен договор» – значи да извършим делото от своя страна. Нека човек още да не е съзрял, но той вече иска да ограничи егоизма си.

Да погледнем сега, в навечерието на Конгреса доколко всеки е готов да се отдаде на това и да мисли само за едно: как да стане част от общото желание, как да «загуби себе си» в него? Участва ли човек в подготовката, използва ли всички възможности?

Иначе той мами себе си и не се придвижва. А освен това, сме задължени да видим това по нов начин. Светлината ще прояви всичко, като на рентген.

Ето, и сега ще проверим всеки, на финалната права: готов ли е той да встъпи в съюз? Всеки е готов да си даде сметка и да провери себе си: може ли да направи още нещо за общия успех?

Настъпи времето да пуснем в ход най-съкровените сили на душата. Именно сега е решаващия момент: или ще премина вътре или не. Не трябва да отлагаме повече, ние и без това изоставаме.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Във време на падение, в състояние на мрак, на безпомощност, на откъсване от Твореца, най-главното е да се постараеш вярно да комбинираш всички средства.

При падение, човек е длъжен да изгради всичко по същия начин, както  е постъпвал в моментите на възход, когато Творецът му е давал нагледен пример. И тогава двамата ще бъдат равни.

Творецът дава на човека разбиране, усещане, близост, сливане, нагласа, увереност, вяра, способност да отдаваш, импулс, съгласие за отдаване.

Усещайки всичко това във време на подем, човек е длъжен задълбочено да проверява своите чувства, не само за да им се наслаждава, но и да прави постоянен анализ на ситуацията.

Сега това състояние е дошло от Твореца като пример, а по-късно, при падение,  човек трябва да разбере, че Творецът го е оставил, подобно на това както възрастният се отдръпва от детето, за да може то само да се справи с нещата. Време е по-малкият да възпроизведе това, което е видял.

Така ние се учим и се стараем да сме верни на съюза, за който сме гарантирали по време на подем. Сега, при падение, разбираме, че той ни е от полза.

Благодарение на него, ние ще създадем такива условия, че да не зависим от своите усещания и ще разкрием всички средства, за да достигнем светлината. Само че трябва сами да се постараем.

Ние никога не се справяме без помощта на Твореца и въпреки това проявяваме самостоятелност,  използвайки всички предоставени ни от Него средства. По този начин творението се уподобява на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Три-четири пъти в седмицата аз ставам за сутрешния урок, без самият да разбирам защо. Какво се случва? Защо ставам?

Отговор: Ти получаваш пример отгоре: Творецът те измъква от съня и ти идваш на урок.

С това ти показват, че си способен да станеш и да дойдеш, но само три пъти в седмицата, когато Творецът те буди. Останалото Той оставя на теб. Да видим какво ще направиш, когато не получаваш този импулс.

Ако не разбираш защо си тук – проанализирай ситуацията. По всяка вероятност, ти идваш, защото иначе би се почувствал лошо. Значи идваш, за да избегнеш злото.

Въпрос: Как тогава да направя така, че през цялата седмица да идвам сам?

Отговор: За това ти е необходимо друго гориво. Трябва да се идва не като бягство от злото, а за да се осъзнава важността на целта. Да се става, не за да се избегне лошото състояние, а защото пред нас има велика цел.

Вопрос: Как да възвелича целта в моите очи?

Ответ: Ти сам не си способен на това. Сам няма да я достигнеш.

Тук трябва да се вижда истинското състояние: съществува единна система на душите, подобна на Твореца и в нея се разкрива вътрешната светлина на живота – НаРаНХаЙ. И това е Твореца.

Ние сме отделени от това състояние със 125 „филтъра”, отслабващи светлината. Аз искам да получа сили, за да се върна там.

Гледайки системата на душите, аз виждам, че в нея всички са съединени в едно цяло и, благодарение на това, светлината ги напълва и им дава живот. Значи, за да се приповдигна, аз трябва още по-силно да съм свързан с приятелите си.

Равносметката се прави не лично с теб. Всяка крачка в посока към поправянето трябва да се оценява като все по-силно сплотяване на групата.

Оттук следва, че ако навреме се беше съединил с приятелите си, би получил от тях въодушевление и заряд за сутрешния урок. А сега ти си откъснат от тях и даже на материално ниво не можеш да се възпламениш от техния огън.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да анулирам себе си пред групата”? Нали самоотричането  е отменяне на егоизма?

Отговор: Самоотричането не е отменяне на егоизма. Аз „анулирам себе си пред началника”, който ми заповяда, пред полицая и дори пред собствените си деца: ако те искат нещо, аз анулирам желанието си да си почина и изпълнявам тяхното желание.

Всъщност, нищо не отменям, а просто „заменям шило за сапун” – предпочитам едно нещо пред друго, опирайки се на здравия егоизъм. Това изобщо не е свобода на избора.

Ако разбирам, че си струва да отменя себе си пред групата, тъй като в нея ще постигна повече, тогава става дума не за самоотричане, а за добре пресметнат егоистичен разчет.

Истинското самоотричане се реализира тогава, когато знам, че от това нямам ни най-малка егоистична потребност.

Проверявайки себе си, не намирам никаква полза и въпреки това се издигам над разума и чувствата.

Към това ще стигнем постепенно.

А всичко останало се осъществява „в знанието” – избирам група, защото тук ми е по-хубаво, отколкото извън нея. Много хора посещават различни клубове по интереси, защото си струва. Религията също се гради върху основата на изгодата.

Но науката кабала е основана на принципи, противоположни на егоизма. Тук не избираме това, което ни е по-изгодно.

И макар в началото, като че ли ни привлича по-малкото зло и дори доброто, определяно като вечност и съвършенство, по пътя ни очаква издигане над егоизма. Тогава човек трябва да се откаже от себе си и да се включи в желанието на групата.

Подобно на отряд от командоси, ние самоотвержено изпълняваме общата задача, за да постигнем нещо.

В началото, ние действаме чисто егоистично, но с времето човек осъзнава, че трябва да се откаже  от себе си, тъй като общата сила, общото единство са за предпочитане пред какъвто и да е личен успех.

От урок по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→