Групата е готвач, а ти – котлет. Ако се предадеш в ръцете на готвача, той ще те приготви както трябва и няма да изгориш.
Групата през цялото време те обръща, поставя те от различни страни на светлината и тя ти въздейства правилно – всеки път в нужното направление и част.
От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010
[24890]
От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:
1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;
2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;
3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.
Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.
Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.
Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.
Трябва да разбере, че „всеки съди според собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.
А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.
Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…
Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.
За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия свят.
От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010
[24965]
Ние трябва да се подготвим за Конгреса. Някои хора идват напълно подготвени; те вече знаят, че на Конгреса трябва да получим сила, за да продължим пътя.
Има живот и след Конгреса. Ние все пак ще трябва да направим много поправяния вътре в нас и по света. Затова Конгресът ни предлага възможност да извършим вътрешна работа. Заедно с въодушевлението, хората правят анализ: „Сега съм вдъхновен, издигам се над себе си с помощта на групата, която ми въздейства. Групата е факторът за важността на целта и за издигането над себе си…” Някои хора възприемат случващото се имено по този начин.
Други не са готови за такъв подход. Те губят своите глави, вливат се в общото течение и не си дават сметка за ситуацията. Това също е добре: те ще бъдат вдъхновени, а анализите могат да дойдат по-късно.
В края всеки ще извлече огромно ползва от Конгреса, дори участниците, които не знаят защо са дошли. Ние също каним всички тези, които са били с нас в един период от време и които са напуснали поради различни причини. Опитайте се да дойдете на Конгреса, да прекарате малко време с нас и да проверите себе си още веднъж.
Животът често ни предлага ситуации, в които човек е „изваден от играта” и трябва да преодолее и пребори пречките. Но напускането на духовния път е неприемливо при каквито и да е условия.
Тези, които са напуснали, сега имат възможността да се върнат отбрано и аз силно им препоръчвам да го направят. Аз съм виждал как хора, които са се върнали обратно, са постигнали големи резултати.
От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010
[24910]
Ние започваме нашия духовен път, когато придобием относително голямо егоистично желание, развило се в продължение на хилядолетия, главно в този кръгооборот, благодарение на точката в сърцето. Поради тази точка, желанието за получаване се развива по-бързо и „по-агресивно”, изисквайки много повече. Точката влече желанието в неясна посока, за да изправи главата си и за да увеличи искането от този свят.
Развиването в пространството на нашия свят без точка в сърцето се отнасяше към желанията на масите, но сега духовният импулс ни води в напълно различна посока. Ние продължаваме да се развиваме егоистично, но нашето его е пораснало и сега желае да „погълне” цялата реалност както материалната, така и духовната.
С тези две сили, човек започва своето духовно търсене, докато дойде в групата и намери метода за поправяне. Ако той правилно използва този метод, като изучава мъдростта кабала с намерение да използва обкръжението, за да притегли светлината, той се впуска по пътя на духовното развитие. В този процес, човешкото его е съчетано със стремежа за отдаване, който човек получава от обкръжението. Постепенно в неговото сърце нараства искането и светлината го развива.
От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010
[24300]
Въпрос: Може ли приятелят в групата да бъде лош, независимо от това, че има точка в сърцето?
Отговор: Преди всичко, ние проверяваме приятелите един път – в началото. След тази проверка трябва да се доверяваме на нашето обединение.
То се нарича „миква”, което означава специален водоем за пречистване. Когато в нашето единство се разкрие светлината, нейната сила ни омива, пречиства ни.
Ако, обаче, човек е в пълно несъответствие с нея, то тя изчиства останалите от него, въздействайки му по начин, който го изхвърля навън. Такъв е ефекта на силата на умиването: тя или дърпа навътре, или изхвърля навън.
Затова трябва да съдим за приятелите си, издигайки се над знанието и грижейки се само за укрепването на общата сила на единството в групата. Тогава тази сила, тоест Твореца, ще покаже: кой е отвън, а кой вътре.
Тези, които, все пак се стараят да постигнат обединение, тя ще вкара вътре, а недостойните ще отхвърли назад.
Неподготвеният човек няма да може да премине през отегчаване на сърцето и падение. Неговите състояния, вместо да му добавят сили, ще го накарат да избяга навън.
От урока по статията на Рабаш, 27.10.2010
[25029]
Въпрос: Ако съществува само една душа, то защо са нужни 600 000 души, които трябва да достигнат между себе си поръчителство?
Отговор: Именно от това разделяне на части ние и ще достигнем единната душа. Защото е невъзможно да се постигне, това което е обща душа, без да се премине през разбиването.
За да се разбере тази картина, трябва отначало да се разкрие нейното разбиване и да се опитаме да я съберем обратно. И когато ти се поизмъчиш и разбереш, че не можеш сам да направиш това без висшият, ще разкриеш Този, който може да ти помогне. И заедно с Него ще събереш този „пъзел”.
Тогава ще узнаеш, че Той е направил и разбил общата душа. Направил го е заради теб, за да поставиш разбитите части обратно и да разбереш, как те трябва да са построени и в каква връзка се намират: да кажем сглобяваш автомобил от хиляди зъбни части и трябва да разбереш за какво е нужна всяка част и как трябва да се съедини с останалите и в какъв ред.
А когато го сглобиш тогава разбираш, че за да заработи този двигател му е нужна жизнена сила! А жизнената сила се нарича Творец.
Така по Неговите действия ще познаем Него, а иначе никога не бихме могли да Го разберем.
От урока по статията „600 хиляди души”,25.10.2010
[24866]
Въпрос: Какво е това разум на групата и как мога да го разбирам?
Отговор: Това, което четем в статиите, това за което говорим, това за което пеем, изучаваме, това което си представяме като наше единство: с какви желания и стремежи трябва да е проникната и какви мисли трябва да тревожат групата – всичко това е и нейният разум.
Групата е подобна на Твореца. Тя е нашето обединение. Ако сме единни, то виждаме, че няма никой, освен Твореца, добрият и сътворяващ добро. Така ние описваме Висшето управление, което ни води към целта.
То се разкрива в обединението, т.е. в поръчителство, когато всички се сливат един с друг по пътя към целта, и всичко, което произтича е с цел, само за да ни подтикне към нея.
Целта е такова обединение между нас, в което разкриваме нашата интегрална взаимовръзка, единната система Адам. Там всички действаме като клетките в тялото – във взаимна хармония.
Тази хармония, този закон, това взаимно отдаване, царящо между нас е и Творецът (Боре), от думата ела (бо) и виж (ре). Това, което постигаме във връзката между нас в течение на общият живот, ето това е „Творец”.
От тук произтичат и всички мисли и желания в групата. Ако аз съм отделната клетка, то групата, това е моето живо тяло, Малхут света на Безкрайност, Шхина, нещо в което е заложено духовното приложение. Така съм длъжен да си я представя.
Групата – това е Малхут, Шхина, с други думи, „място”, общо желание в което разкривам Твореца.
От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010
[24800]
Въпрос: Неразрушим ли е съюзът с другарите или човек може да изпадне от общият кръг?
Отговор: Аз все още не виждам този, чиято работа свидетелства за сключен съюз… Тук има ясни принципи.
Преди всичко: грижи ли се човек постоянно за укрепването на групата? Живее ли с настроенията на другарите? Иска ли те да са в подем и да чувстват увереност в постигането на целта? Бори ли се със себе си за това?
И второ: повдига ли той в действителност настроението на другарите? Придава ли им увереност и осъзнаване на важността на целта?
Това може да се прецени, наблюдавайки човека – не само когато му е хубаво, а във всички негови състояния, дори ако е уморен и обезсилен. Виждайки своята немощ, той отново се обръща към групата и се старае да получи от нея сили.
И работата не е в това, че му е зле и иска да се ободри, а в това, че глупавото настроение не му позволява да укрепи групата и да осъществи съюза. Така че, и в безсилието си, той се обръща към другарите не заради себе си. Болно му е, че в такива състояния не може да им служи.
Има и други признаци, които са много по-явни: доколко човек се грижи за удобството на групата при изготвянето на разписание, свързано с ученето и организацията на работата, за да може по-лесно и бързо, групата да напредва по духовния път.
Безпокои ли се за тази душа или се отнася формално, като в службата?
Това не можеш да скриеш. По човека е видно доколко са важни за него групата и целта.
От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010
[24661]
Въпрос: Остават по-малко от две седмици до конгреса. Как да използваме това време най-ефективно?
Отговор: Трябва да използваме оставащите дни за подготовка: да гледаме и слушаме повече, в това число музика и песни, да работим с обобщените статии, които говорят за съединяването на душите („Матан Тора”, „Взаимно поръчителство”, „Мир”, „600 000 души”, „Един закон” и т.н.) Главното е, да се опитаме да почувстваме, че вървим към обединение.
Предстои ни да направим атака за, да се съединим. И ако създадем силно вътрешно и външно напрежение, за да усетим, че се събираме заедно, така ще пробудим Вътрешната светлина в себе си. Тогава няма да останем с нашето външно желание, което е движено от Обкръжаващата светлина, а ще положим максимални усилия, така че Обкръжаващата светлина да превърне нашите съсъди или желание от външни във вътрешни. И тогава светлината ще се разкрие в тях като вътрешна светлина.
Разликата между тези две светлини е голяма, защото Обкръжаващата светлина влияе върху външните желания, които все още не са свързани, и които са извън екрана, който ни свързва. Екранът е сила, която ни позволява да сме над егоистичните ни желания, така че да мога да отдавам на моя ближен и да се свържа с него („отдаване заради отдаване” или „получаване заради отдаване”).
Ако придобия екран върху желанието за наслаждение, желание да се свържа с всички в една душа, тогава преминавам от външен съсъд на душата във вътрешен. Вместо да получавам пробуждане от Обкръжаващата светлина, аз ще го усетя от светлината в мен! Това се нарича първо духовно ниво. Това е състоянието, което очаквам и желая да получава на конгреса.
Естествено, в последните дни преди конгреса има много пречки, които ни очакват: изведнъж ще загубиш желание или възможност за участие, но след това, то ще се върне; изведнъж няма да имаш енергия да ставаш за урока, ще имаш проблеми вкъщи или в работата, лоши настроения, и какво ли не. И все пак, трябва да разберем, че това „обременяване на сърцето” е необходимо! То е като пресичането на Червено море, като бягството от Фараона, като идването на планината Синай, където разкриваме омразата (Сина) и разделението между нас.
Всичко това е необходимо. Трябва да се радваме на тези състояния и да ги приемаме с любов и разбиране! Надявам се, че нашите приятели по целия свят ще разберат това и ще го приемат точно по този начин. В крайна сметка, точно благодарение на поправянето на това разделение и тежест (авиют) на желанието, ние се издигаме.
Ако ги няма тези пречки, тогава няма какво да поправяме! Как тогава ще се издигнем и над какво?
От урока по статията „600 хиляди души”, 26.10.2010
[24959]
Въпрос: Как да пренесем въодушевлението от Конгреса през последващия период на падение?
Отговор: Ако ние добре се подготвим по време на Конгреса, ако укрепим връзката помежду си, то тази връзка ще ни помогне незабавно да прибавяме към паденията подеми.
Наистина, има такава възможност – да не падаме. Затова ние трябва така да се подготвим за Конгреса, че след това да възприемаме тежестта в сърцето и желанията не като зло, а като средство, възможност за подем.
Ние достигнахме до особено състояние – голямото обединение на различни, чужди, далечни един на друг хора.
Всъщност, ние представляваме целия Вавилон. И в същото време ние можем да създадем такава връзка, че да се възползваме от примера на единство, който ще ни дадат на Конгреса, и да останем в него постоянно.
Трябва само да поддържаме същото въодушевление, същата връзка, същата важност на целта, държейки се за получения пример, държейки се за тази сила, която сме привлекли по време на обединението. Тогава, без всякакви проблеми, ще тръгнем нагоре по духовните степени.
Единството ни напълва с енергия, осъзнаване на важността и величието на целта, и трябва да направим така, че в последващите състояния изобщо да няма падения в тъмнината. Затова е нужно по-рано да сме ги видели като желателни и необходими, на принципа: „аз пробуждам зората, а не зората – мен”.
Ние чакаме тъмнината като светлина – защото тя ни предоставя шанс за подем.
От урока по статията Рабаш, 26.10.2010
[24916]
RSS Feeder Subscription
E-mail Subscription