Във време на падение, в състояние на мрак, на безпомощност, на откъсване от Твореца, най-главното е да се постараеш вярно да комбинираш всички средства.

При падение, човек е длъжен да изгради всичко по същия начин, както  е постъпвал в моментите на възход, когато Творецът му е давал нагледен пример. И тогава двамата ще бъдат равни.

Творецът дава на човека разбиране, усещане, близост, сливане, нагласа, увереност, вяра, способност да отдаваш, импулс, съгласие за отдаване.

Усещайки всичко това във време на подем, човек е длъжен задълбочено да проверява своите чувства, не само за да им се наслаждава, но и да прави постоянен анализ на ситуацията.

Сега това състояние е дошло от Твореца като пример, а по-късно, при падение,  човек трябва да разбере, че Творецът го е оставил, подобно на това както възрастният се отдръпва от детето, за да може то само да се справи с нещата. Време е по-малкият да възпроизведе това, което е видял.

Така ние се учим и се стараем да сме верни на съюза, за който сме гарантирали по време на подем. Сега, при падение, разбираме, че той ни е от полза.

Благодарение на него, ние ще създадем такива условия, че да не зависим от своите усещания и ще разкрием всички средства, за да достигнем светлината. Само че трябва сами да се постараем.

Ние никога не се справяме без помощта на Твореца и въпреки това проявяваме самостоятелност,  използвайки всички предоставени ни от Него средства. По този начин творението се уподобява на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →