Целта на творението е да донесе благо на създанията на Твореца. Тъй като Твореца – е сила добра и носеща добро, и затова Той ни е предоставил възможност да достигнем най-висшето състояние – да станем подобни на Него.

Ние се уподобяваме на Твореца в два основни елемента.

1. Самостоятелност. Защото Твореца е първоначален и човек трябва да бъде първоначален в действията си. Иначе той не е самостоятелен.

2. Отдаване. Човек придобива формата отдаване, която трябва да се облече на неговата природа, обратна на Твореца. По такъв начин, отвътре човека е противоположен на Твореца, а отвън – подобен на Него.

Съчетавайки в себе си двете противоположни свойства, човек строи своята независимост, самия себе си. Той не е произлязал такъв из под ръцете на Твореца, а расте самостоятелно.

Условие за постигане на независимостта се нарича «съюз». Съюз означава, че аз се заемам да построя човека в себе си. Творецът обезпечава за това всичко необходимо: подготвителна база, гориво, желание да се наслаждава, сила за поправяне и сила за напълване.

А аз използвам тези средства. В мен възникват противоположни условия, контраст между егоистичните желания и формата на отдаване, която трябва да се облече на него – и всичко това ми помага да строя себе си.

Човек, приемащ тези условия и устремяващ се направо към Твореца се нарича «Израел». Той се заема да достигне сливане и е готов да премине през всички тези състояния и степени.

При това той разбира, че винаги трябва да върви с вяра над знанието – иначе и крачка не може да направи, не ще се повдигне и приближи към твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24929]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →