Въпрос: Какво означава „да анулирам себе си пред групата”? Нали самоотричането  е отменяне на егоизма?

Отговор: Самоотричането не е отменяне на егоизма. Аз „анулирам себе си пред началника”, който ми заповяда, пред полицая и дори пред собствените си деца: ако те искат нещо, аз анулирам желанието си да си почина и изпълнявам тяхното желание.

Всъщност, нищо не отменям, а просто „заменям шило за сапун” – предпочитам едно нещо пред друго, опирайки се на здравия егоизъм. Това изобщо не е свобода на избора.

Ако разбирам, че си струва да отменя себе си пред групата, тъй като в нея ще постигна повече, тогава става дума не за самоотричане, а за добре пресметнат егоистичен разчет.

Истинското самоотричане се реализира тогава, когато знам, че от това нямам ни най-малка егоистична потребност.

Проверявайки себе си, не намирам никаква полза и въпреки това се издигам над разума и чувствата.

Към това ще стигнем постепенно.

А всичко останало се осъществява „в знанието” – избирам група, защото тук ми е по-хубаво, отколкото извън нея. Много хора посещават различни клубове по интереси, защото си струва. Религията също се гради върху основата на изгодата.

Но науката кабала е основана на принципи, противоположни на егоизма. Тук не избираме това, което ни е по-изгодно.

И макар в началото, като че ли ни привлича по-малкото зло и дори доброто, определяно като вечност и съвършенство, по пътя ни очаква издигане над егоизма. Тогава човек трябва да се откаже от себе си и да се включи в желанието на групата.

Подобно на отряд от командоси, ние самоотвержено изпълняваме общата задача, за да постигнем нещо.

В началото, ние действаме чисто егоистично, но с времето човек осъзнава, че трябва да се откаже  от себе си, тъй като общата сила, общото единство са за предпочитане пред какъвто и да е личен успех.

От урок по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →