Виждаме как в течение на последните десетилетия, светът достига до разбиране, че е взаимосвързан, взаимнозависим, че всички имат определени задължения по отношение един на друг, и цялата световна социално-политическа система трябва да достигне до определено равновесие.

Засега войната още продължава, чуват се взривове. Но имено така се е радила Земята, минавайки последователни състояния на развитие: с взривове, с периоди на охлаждане и затопляне, с образуване на вулкани, на кратери, с периоди на заледяване и т.н. Всичко това са етапи на раждане на новото състояние.

Ако можем да ускорим развитието си, да го смекчим, много по-бързо ще достигнем до уравновесено състояние. Както на времето си Земята е достигнала равновесие (образувала се е земната ù кора, развивал се е живот и т.н.), така и човешкото общество, в резултат на всевъзможни катаклизми, в крайна сметка, ще достигне до необходимото равновесие.

Равновесието е построено върху нашите връзки и тази връзка трябва да бъде всеобща. Днес се разкрива, че природата ни задължава да бъдем такива.

Трябва да преустроим себе си, взаимоотношенията ни и тогава да преминем към съвършено друго общество. Когато достигнем до равновесие с общата природа, ще видим, как взаимовръзката ни на ниво човешко съобщество влияе положително на цялата природа и започва да се възстановява от този ущърб, който сме ù причинили.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61163]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

От ТВ Програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61206]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В съвременния свят всички трябва да участват в образованието и във възпитанието по принципа на взаимното поръчителство. Обучението включва необходимостта от знания за интегралното общество, за системата на взаимната връзка, в която се намираме. Трябва да се разбере, какви свойства са присъщи на човека по рождение: той е абсолютно противоположен на интегралната връзка с останалите, в никакъв случай не я  желае, иска всичко да си присвои – и това са наши естествени пориви.

Ние трябва да станем противоположни на егоизма си под влиянието на обществото и възпитанието. Това е работа срещу нашата изконна инстинктивна природа, която трябва да проведем със себе си и в която трябва да участва цялото човечество.

Затова, на практика човек през цялото време трябва да се намира под влияние на обкръжението, което постоянно би го настройвало на добра взаимна връзка със себе си. Това трябва да се осъществява по добрия            , приятния път, за да усеща човек, че се намира в равновесие с обкръжението, че се чувства добре и свободно, всички се отнасят към него прекрасно и го поддържат в отлично здраве и в оптимални отношения към останалите.

При това силите на природата, с които ще се намираме в състояние на хемостаза (отворена система) ще започнат да ни помагат. Ще усетим картината на цялата природа: нейната мрежа, взаимната връзка, системата. Ще започнем да усещаме общата мисъл на вселената – процеса и целта на творението. Влизайки вътре в системата, ще можем да усетим двигателя, който я задвижва – силите, които ни управляват по пътя на еволюцията и ни водят напред.

Ние виждаме, че изминаваме някакви етапи на развитие: последователни, принудителни, фиксирани в природата. Днес учените, философите, социолозите, политолозите – всичките са съгласни с това, че има закони, които не са ни известни. Те се намират вътре във всеобхватната природа и ние постепенно ги откриваме.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61159]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Обучението на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, дава на човека възможност да се отнася към другите като към собствено семейство, като към своя интегрална част и не случайно днес нашият свят се нарича интегрална система на интегрално взаимодействие.

Интегралната система – това е взаимообвързваща система. Как завися от своите деца? Не мога никъде да избягам от тях, към тях инстинктивно ме привързва грижата и любовта. Ако им причиня нещо лошо, в крайна сметка правя лошо на себе си, тъй като при всички положения ще страдам и аз.

Същото отношение започвам да имам и към всички останали хора в света. Пред мен се проявява абсолютно явна картина на нашата пълна егоистична взаимозависимост. Аз виждам, по какъв начин отсъствието на вътрешна грижа за другите косвено влияе чрез тях на мен, връщайки се към мен в отрицателна форма.

Ние, все още, се опитваме да съществуваме по нашите егоистични закони, които са се установили в миналото, когато сме били егоистично свързани помежду си: ти на мен, аз на теб, кой колкото може да открадне, да спечели, да използва другите.

Днес идва краят на системата на егоистична взаимовръзка и започва да се проявява съвършено нова система – алтруистична, взаимнозадължаваща, глобална, интегрална. И ако аз искам да успея в света, трябва да ѝ съответствам. А тъй като ние засега не съответстваме на новата система, усещаме нашето състояние в света като криза. Но това е криза не в този смисъл, в който сме свикнали да я разбираме. Криза в превод от гръцки – това е раждане на новото, т.е. решение, а не проблем.

Следователно, трябва да разберем, че се намираме в точката на преход от едно състояние в друго. Ако разберем това колкото се може по-бързо, решим да действаме в унисон с тези крачки, към които ни тласка еволюцията и не се съпротивляваме, тогава лесно и приятно ще преминем всички промени.

Трябва да достигнем такова състояние, когато всички заедно ще бъдем едно семейство. Трябва да се отнасям към другите, като към свои деца, свои родители, като към любимата жена, любимото коте или куче, т.е. да се отнасям към всички, като към нещо свое. Природата ни води към това независимо от нашето желание.

Това е чувствено познание. Трябва да се създаде такава обкръжаваща среда, която да показва това на човека, която да му влияе и да го променя.

В степента, в която той се променя, ще се променят нашите семейни, обществени, социални, политически, промишлени и други взаимоотношения. Всичките ни връзки ще претърпят промени в съответствие с нивото на новото развитие.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 30.10.2011

[61212]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Животът ни е устроен така, че всички ние се намираме в определени взаимоотношения помежду си – закони, рамки, правила. Въз основа на тези взаимоотношения ние естествено градим всички останали системи.

Една от страните на връзката между нас е взаимното поръчителство. До ден днешен това е най-съвършеното, най-естественото, защото започва да се проявява в природата като спешна необходимост.

Изследвайки неживото, растително, животинско ниво на природата (с изключение на човешкото общество) ние постоянно намираме в тях все нови и нови взаимоотношения, такива като интегралност, глобалност. Открихме, че всички части на природата, дори в космоса, мигновено се свързват между себе си. Това, което се случва в една част на Вселената, веднага дава отговор в друга нейна  част, и не минават милиони светлинни години. Всичко това е единна, взаимосвързана система.

В тази система съществува и човешкото общество, което се е развивало самостоятелно, като независим елемент – не под натиска на природата и нейните закони. Развивал се е нашият егоизъм. И ние под действието на своя егоизъм сме създавали всевъзможни надстройки: обществени, семейни, работни, правителствени, социални и други отношения.

Сега стигнахме до ниво, когато установяваме, че ние, както и цялата природа, сме взаимносвързани. Тази връзка все още не се усеща от всички, но учени, мислители, философи, социолози, политолози започват да я усещат.

Ненапразно днешната криза се нарича глобална, интегрална. По своята същност това не е криза, а нашето несъответствие с тези условия, в които сме попаднали. Ние просто навлязохме в състояние, когато се оказахме затворени в една мрежа от взаимоотношения. Ние трябва да се настроим към тази връзка, защото вече не можем да се измъкнем от нея. Принудени сме да разглеждаме себе си и нашето бъдеще в тези интегрални взаимоотношения. И тези взаимоотношения трябва да бъдат добри.

От ТВ програмата „Интегралния свят“, 30.10.2011

[61166]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Поръчителството означава, че всички в Израел са станали поръчители един на друг.

“Израел”, означава ”право към Твореца”(яшар-Ел). Така се нарича всеки човек, в когото има искра на духовно желание дадена свише. Освен желанието за храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания, той изпитва още едно желание, отнасящо се към много по-високо измерение. Това желание го насочва към търсене на смисъла на живота, неговия източник и същност. Ако у човека има такава искра над материалните, земни желания, тогава се казва, че е устремен ”право към Твореца”, доколкото този източник го направлява към Източника на живот и на цялата реалност.

За да могат хората да отглеждат духовното си желание, трябва да се обединят. Защото могат да развиват това усещане единствено посредством силата на отдаване, издигайки се над материалните желания, в които се отразява материалната ни действителност. Шаблоните за храната, секса, семейството, парите, почестите, властта и знанието ми формират картината на този свят и изискват напълване със съответстващите желания, различни комбинации, които отличават хората един от друг. Обаче искрата на висшето желание се развива съгласно противоположна тенденция – над материалните желания, въпреки тях.

“Отдаването”, към което ни устремява тази искра, въпреки всичко, е термин подчертаващ, че тук действаме иначе, не така, както при земните желания. Трябва да се издигнем над тях и да ги удовлетворим само на ниво на насъщно необходимото, а в останалото – да развиваме искрата, зачатъка на душата ни, частта от Твореца свише.

И тъй, човекът, притежаващ такава искра, се нарича ”Израел”, а средството за развиването ѝ се нарича поръчителство. Ето защо всички в Израел се явяват първоначално поръчители един на друг във висшата система. А в нашия свят трябва да реализираме това състояние и ни предизвикват към това желание доброволно, никого за нищо не принуждавайки.

Тора е била дадена тогава, когато всеки в Израел се е съгласил да приеме принципа на любов към ближния, както към себе си.

Събират се хора, които могат да обединят желанията си, пробуждайки се за източника и за целта на живота. И в обединението си трябва да достигнат любов към ближния, както към себе си. По-рано са искали да удовлетворят желанията си за храна, секс, семейство, пари, почести и знания, а сега в същата степен и по същия начин се грижат за ближния, искайки да го обезпечат с всичко необходимо за духовния подем.

Това означава, че трябва да се грижим за насъщно необходимите потребности на всеки другар, а в останалото – за духовния му път. Построявам за него всички механизми за поддръжка и го обезпечавам с всички средства, благодарение на които той достига желаното.

В крайна сметка всички се грижат за насъщните нужди един на друг, а над тях – за духовните нужди. Искам да обезпечавам необходимото за себе си, а сега така се тревожа и за другаря си. По естествен начин искам да напълня душата си, а сега се тревожа и за душата на другаря си. Във всичко съм търсил лична изгода и съм използвал затова останалите, а сега трябва да се ”завъртя” на 180 градуса, по отношение на другарите, да се настроя на насъщните им потребности, духовни и материални.

По такъв начин, всички в Израел трябва да достигнат до любовта към ближния, както към себе си, посредством взаимното поръчителство. Същите те формират единен, цялостен съсъд, в степен на разкриващото се в тях желание, и съгласно подобието на свойствата, усещат в този съсъд общото отдаване, взаимната любов. А над тази любов, я усещат в Твореца – Източникът на това стъпало, на което се намира съсъда им с напълващата го светлина.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.11.2011

[60551]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: „Искам“! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света “ 620 пъти“  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме „620 – пъти“ повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили „земя, в която тече мляко и мед“. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме „благословия“ – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60548]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Има какво да кажем на хората, които са готови да изслушат обясненията ни.

Нека да сложим картите на масата и реално да оценим ситуацията, казваме ние. Първо: природата ни води и се намираме в нейната система. Сами виждате: въпреки всички опити, не управляваме света – него го води определена програма, действаща посредством определени сили. В крайна сметка се намираме под тяхното управление.

Второ: движейки се по такъв начин, не знаем, къде попадаме. Как да разшифроваме програмата на нашето развитие? Как да я контролираме? Дори да я подсладим малко? Като пример, днес европейските лидери не могат да подсладят горчивите хапчета, изписани от Еврозоната. Те дори са склонни да смятат за грешка целия този общ пазар. Едновременно за каква грешка може да става въпрос, ако всичко е заложено в програмата? Каквото е било, било е – случило се е, и нищо не можеш да направиш. Да съжаляваш за миналото е просто глупаво.

Но така е устроен човекът: докато не се присъедини към реално действащата Сила, не може да разбере, че не е функция, а резултат, действие.

Така, човечеството открива своята безпомощност пред неотложните проблеми. Защото този срив все още не е започнал. Кризата е многопластова, и основната й специфика не е в несъбираеми дългове и безработица. В близките години ( възможно, за година – две, ако процеса се ускори) ще видим, че светът повече не може да съществува. Катастрофи в климата, проблеми в икономиката и промишлеността ни поставят на ръба. Държавите не могат да се справят с огромното количество безработни. Ние просто нямаме системи, способни да устоят на нещо подобно. И тогава бедствията заставят хората да се вслушат в нас.

Оттук идва третото: защо еволюцията ни води до толкова силни удари? Различни видове на растителната и животинската природа в тези условия просто измират, като динозаври. Може ли така и ние да изчезнем от лицето на Земята, оказали се под ножа на тази гилотина?

В такъв случай, нямаме изход, освен да търсим трета сила, която ще работи срещу природата – с други думи, срещу Твореца. Не е важно, как ще се нарече. Точно както холивудските филми живописно описват глобалните заплахи във вид на летящи към Земята астероиди, които ще ни премахнат за няколко секунди.

Като правило, на героите в киното им се отдава да защитят човечеството. Така трябва да се обърнем към човечеството със зов за защита. Трябва да търсим защитна сила, за да противостоим на природата, която ни води към гибел. Намираме се в нейната програма, и ако „сляпата природа“ е запланирала да приключи с нас с помощта на тези или други катаклизми, то как да намерим алтернативна сила за по-нататъшно развитие? Посредством какво можем да изменим програмата?

Преди всичко, трябва да се изкачим на ново стъпало, да придобием мъдрост и да разберем, в какво се заключава общата програма на природата. Тук подхождаме към четвъртия етап, когато трябва накрая да осъзнаем, че нашето естество, егоистичното желание – е източникът на всички беди. Ако не беше егоизмът, не бихме разрушавали човешкото общество, института на семейството, системата на просвещение, взаимоотношенията между хората, страните и религиите, не бихме създавали изкуствени прегради, които ни разделят и в крайна сметка водят до взаимно изтребване.

А след това, осъзнавайки злото, се замисляме, какво означава добро. И тогава ще се учим от природата, в която действа интегрален механизъм на единство и взаимност. Това сме способни да си го представим и да се наблюдаваме сами. Така, че какво не ни достига? Само подем над своето естество.

Ще успеем ли да изменим хода на собственото си развитие, ако се издигнем над себе си? Или природата все пак е по-силна от нас? Не, тя не е по-силна. Защо? Защото природата ни управлява посредством егоизма ни, и ако взаимно се укрепваме и поддържаме един друг, ако построим обща система и пожелаем на всяка цена да се обединим, тогава силите на природата ще ни развиват към добро.

Егоизмът ни фактически вече не иска да расте повече, доколкото ръста му доставя само нови неприятности. И ето, получаваме възможност да го управляваме – повече от това, с негова помощ да вървим по-добрия път, само ако се научим да го използваме за обединение. Цялото зло се състои в това, че се развиваме, нанасяйки си вреда един на друг; а цялото благо е в това  да се развиваме, обединявайки се един с друг.

По необходимост човечеството трябва напълно да измени отношението си към живота, към обкръжението, към обществото, към възпитанието и обучението. Трябва така да построим всичко около себе си, че да бъдем обкръжени от топлина, като децата. Стараем се да въведем детето в примерно общество, за да се научи на добро поведение, грижа за себе си и другите и т.н. За детето си искам най-добрата детска градина – нека да се проникне от взаимност, да учи езици, да бъде умно.

Самата еволюция е вкоренила в нас родителско отношение, което ни позволява да разберем, как да се отнасяме към обкръжаващите. Неслучайно се делим на мъжки и женски род, които заедно създават потомство – следващо стъпало. Оттук виждаме, как да построим правилно обкръжение за самите нас. Към това ни подтиква нашата естествена грижа за деца и внуци. И затова днес трябва да създадем световна детска градина за всички. Който иска да бъде възпитател – моля.

В крайна сметка, единственият проблем на човечеството – това е възпитанието. А по-правилно, проблемът е в това, да разберем, че това е и най-главният проблем.

И затова обясняваме на света, че силата, която трябва да се пробуди, е в обединението между нас. Науката потвърждава, че, събирайки и сплотявайки се, хората генерират нова, особена, интегрална сила, която съществува сама по себе си. Като пример, такава сила обединява народът, поддържа в хората общ подход, общ характер, общ потенциал. Тази свързваща сила, възникнала благодарение на години общуване и взаимодействие, не идва отгоре, а се намира сред тях, в определена форма на  единството им.

Така и днес, обединявайки се, ще породим тази нова, интегрална сила на световно единство, която ще стане нашата охрана, по-мощна от природата, от климата и екологията, и всичко останало. Защото тази сила е качествено по-висша, отнася се към човешкото стъпало, а човек се издига над всякакви нива на природата. И с помощта на тази сила, несъмнено, ще подсладим своето развитие, вместо да треперим, като зайци, които ги носят неизвестно къде. Не, всъщност ще управляваме процеса.

От урока по статия „Даряване на Тора“, 07.11.2011

[60404]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Защо всички в Израел са поръчители един за друг? На пръв поглед ще бъде неоправдано, ако Творецът потърси отговорност от теб за чужда вина. А раби Елиазар, синът на раби Шимон, казва, че всички хора в света са поръчители един за друг и всеки със своите действия скланя към оправдание или към осъждане целия свят.

…Което днес и наблюдаваме: Гърците натрупали дългове, германците жънат печални плодове, французите се страхуват, италианците са на ръба и т.н. Просто така поръчители, отговарящи един за друг? Какво е това?

Цялата работа е в това, че частите на единната система са неделими една от друга. Ние сме тези, които правим детерминистично разграничаване между тях, а всъщност в интегралната аналогова система всички части са едновременно зависими една от друга. И тази система работи, само ако входа, изхода и всички вътрешни процеси се намират в равновесие.

Вътре в нея има много механизми, споени от взаимната връзка. Получавайки входен импулс, цялата система пристъпя към обединение и поправяне, докато напълно не се усвои от тази пречка – и тогава тя генерира изходния сигнал.

По такъв начин аналоговият комплекс не е просто проводник, състоящ се от верига блокове, подобно на дискретната система. Не, в него всичко е споено в едно и изходният сигнал няма да постъпи, докато импулса получен на входа не бъде цялостно обработен, докато цялата система не го усвои и не се издигне на ново ниво.

Така работи и нашето тяло. В последно време специалистите създават все повече такива системи, доколкото целият свят постепенно приема чертите на общата аналогова структура. Цялата природа представлява ”кръгла” неразделна система и само човек със своето ”квадратно” фрагментарно възприятие подчинено на егоизма не разбира отклика и.

Като следствие, човечеството винаги е създавало за себе си линейни системи, докато не удари часът – и ето ние виждаме все по-ясно, че всичко около нас е взаимно свързано и всички части на сътворението си взаимодействат в интегрални, аналогови механизми, образуващи заедно единната система на Природата.

Това интегрално отношение на Природата ни се разкрива постепенно. Всеки от нас е израснал в своя егоизъм и едва днес откриваме, че всичко се намира в обща, цялостна система.

Трябва да се разбера, че промените могат да дойдат само от нас, когато всеки се осъзнае, като интегрална част от интегралната система. Защото частното и цялото в нея са равни. Без това няма да познаем, как вярно трябва да се отнасяме към Природата, и винаги ще страдаме. Ние още не разбираме, че противоречието между аналоговия и дискретния подход предизвиква в Природата голям недостатък и това ни носи големи беди.

От урока ”Даряване на Тора”. 10.11.2011

[60318]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората не подозират до каква степен са изложени на влиянието на обществото. Те смятат, че действат самостоятелно. Как да им се обясни ролята на обкръжението?

Отговор: Във всеобщото разбиране, ”злото” това  е просто, когато си нанасяме вреда един на друг. Така че, нека бъдем по-добри един към друг, нека да се обединим. Не заради Твореца, не безкористно, а за това да ни е добре на всички.

В съвременния глобален свят ни е необходимо по-универсално, добро обединение. За това говорят огромно количество хора, нямащи никакво отношение към науката кабала, даже включително и военните.

Прагматичните политици, учени, консервативните експерти признават в един глас, че днешната ситуация просто не ни оставя друг изход. За да имаме бъдеще, то трябва да се основава на взаимно съществуване. А това е невъзможно без обединението.

Обаче егоизмът пречи на единството. За да се издигнем над него трябва да въведем всеобщо възпитание и обучение по законите на интегралния свят. След специалистите, които въз основа на фактите са променили мнението си, сега трябва да насочим общественото мнение по същия път.

Трябва да служа на благото на обществото – не от алтруизъм, а затова, че съм част от него. Каквото си направиш, това е.

В такъв вид ще е приемливо за всички. Всичко зависи от подаването, от обясненията ни, които трябва да се базират на неоспоримите факти и масирано да се промива съзнанието на хората. Вместо единични изстрели са необходими ”кървави бомбардировки” чрез статиите и изказвания на видни деятели, които единодушно потвърждават: всичко е точно така. Накрая, просто ще им отворим вратата на сцената, а те ще изиграят ролята си и ще свършат цялата работа.

Всеки ден трябва да се събират данните и мненията им, в които целият свят се вслушва и чийто глас звучи гръмко на общия фон. Днес в такива материали няма недостатъци, трябва само да се подготвят и да се поднасят на широката публика  колкото се може по-бързо.

Даже китайците започват да говорят за единство, понеже забелязват у тях криза, която плющи с камшика си по Европа. Всичко стремително се променя по най-неочакван начин. Сякаш си обърнал червената, узряла ябълка и си видял, че от другата страна е изцяло изгнила. И това е световна беда, а не личен проблем.

Срещите на върха приключват безрезултатно. Лидерите не само са безсилни – те не могат и да кажат нищо. Да, от тях вече не се и очакват правилните думи. Срещите на върха се превръщат във формална рутина и решенията им се приемат със значителна доза фатализъм.

Светът вече вдига ръце, и именно в този промеждутък, докато отчаянието още не е преминало в революция и война, трябва да помогнем на света с разбиране на проблема и пътя за решаването му. Това е най-подходящото за разпространение време. Ако изпуснем момента, изгнилата страна на ябълката ще надделее над останалата.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 08.11.2011

[60152]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→