Уроци за новия свят. 80% зад чиновете
Въпрос: Кой ще се обучава на курсовете по интегрално възпитание: само хората, останали без работа, или изобщо всички?
Отговор: Мисля, че броя на безработните ще бъде огромен. А тъй като става дума за поправяне на обществото, то трябва да привлечем не само хората, загубили работата си, но и домакините, пенсионерите и изобщо хората, които не работят. Ще се получи, че най – малко 80 % от населението ще са готови за такива курсове.
А ако случайно човек намери работа или някаква издръжка, това не означава, че той трябва да напусне курса. Ние смятаме, че е задължение на всеки да премине през такъв курс на интегрално обучение. И хората трябва да си разпределят работата, така че всеки да работи по няколко часа на ден.
Това са много големи промени в обикновения подход, но ние не ги въвеждаме със свои решения –кризата го прави вместо нас, без да ни оставя избор. Мисля, че това ще ни отнеме не повече от една година.
Въпрос: Но какво ще става в междинния период, когато още не сме достигнали до това, да си поделим работата на по няколко часа на ден, и хората все още няма да са оставили надеждата да се върнат към предишното състояние?
Отговор: Мисля, че големият процент безработни ще доведе до безредици, до безсилие на правителствата и загубване на пътя. Това ще доведе до състояние на пълна анархия, и няма да остане друг избор, освен да се приемат такива рамки. Това ще се случи много бързо, иначе ще стигнем до пълен крах на цялото общество и до световна война.
Така както сега правителствата не могат да наложат власт над икономическите системи, така те няма да могат да управляват нищо. Ако милиони излязат на улицата, не ще може да ги спре нито армията, нито каквато и да била сила. Правителствата просто няма да знаят какво да правят. Всички видяха какво се случи в Сирия и Египет.
Във всяка страна ще се наложи да се отчита местната специфика и характера на народа. Например, в Гърция никак няма да е лесно, да се накарат хората да учат, както в една Германия. Германците старателно ще се учат, както днес старателно работят. А в такива страни като Гърция, ще се наложи хората да бъдат привличани с нещо на такива курсове, да им се дават някакви компенсации.
Проблем за всички европейски страни е застаряващото население, живеещо между домът, кафенето, и екскурзиите. Навсякъде е нужна програма, приспособена към местните условия.
От беседата ”Уроци за новия свят”, 01.12.2011
[65326]
Погрешно се смята, че глобализация означава увеличаване на мащабите на световната търговия и международния обмен на технологии, идеи, преместване на хора в условията на открита световна икономика. Едни виждат в това прогрес, а други усещат сериозна заплаха за световната икономическа система.
Въпрос:
Въпрос:
Виждаме, че през 20-ти век светът се е променил и хората, които преди това живееха доста по-свободно, бяха затегнати във водовъртежа на работата и се превърнаха в нейни роби. Става въпрос дори за средната класа, хай-тек работници, политици, икономисти, социолози, политолози, хора от всички професии. Всеки служител е напълно продаден на работата си – ние се превърнахме в роби.
Ние сме толкова въвлечени в играта, която е подкрепена от становището на цялото общество, че тя съвършено ни е поробила. Стигнали сме до тук, че целият ни разум и подход към живота, е привързан към работата. Човек се бои да излезе в пенсия – той мисли: а какво ще правя от сутрин до вечер, получавайки толкова свободно време? Не е свикнал свободно да се разпорежда със себе си и не иска да бъде свободен.
Без взаимно поръчителство е невъзможно да се достигне социална справедливост.
Нeобходимостта от всеобща взаимна връзка вече отчасти разбират политици, още повече – финансисти, икономисти, защото те са свързани с тази система. Те изведнъж откриват, че техните пари не са техни, защото се въртят в една и съща обща система и те не могат да се измъкнат с тях никъде. Те виждат, че егоистичните връзки вече не работят – стартира една различна система.
Икономиката – това е цяла наука за нашите егоистични взаимоотношения, които днес постепенно се преобразуват в икономика от друг тип – икономика на алтруистични взаимоотношения.