Живеем в егоистичен свят и всеки един го възприема съобразно с количеството напълване и удоволствие, което може да получи, с ползата, която може да има: лична и в сравнение с другите. Човек непрекъснато сравнява себе си с другите: понякога е по-добре да получа по-малко, а понякога повече от другите, а пък в други случаи да получа много, когато останалите получават дори повече. Привикнали сме да действаме по този начин в нашия свят и винаги се развиваме така.

Но сега един напълно различен свят се разкрива пред нас. Той ни принуждава да действаме по различен начин, например като мравки, работещи винаги заедно като един организъм, или като птици, които летят и се усещат една друга. Когато птиците летят, цялото ято сменя посоката си по едно и също време като едно общо: не първата птица променя посоката и след това останалите, а всички заедно.

Също така, синхронно се придвижва и едно стадо от риби. Между тях съществува много точна връзка, едно общо поле, което ги управлява. Всички чувстват напълно останалите, без значение дали са първи или последни в стадото, и затова всички те се обръщат едновременно. В състояние на общност всеки чувства не себе си, а общото цяло и изпълнява общото желание, общия план.

Природата ни задължава да действаме заедно по същия начин, но не инстинктивно като мравките, рижите или птиците, а осъзнато. Това състояние е съвършено непонятно за нас. Как мога да възприемам целия свят като едно голямо стадо и заедно с него да се обръщам и взаимодействам, като едно общо цяло, с една глава и едно сърце? Но сега влизаме в това състояние въпреки и независимо от нашето желание. Вече съществуваме в него като едно огромно ято от птици, стадо от риби или колонии от мравки, но още не го разбираме.

Но постепенно започваме да осъзнаваме това. Виждаме, че повече не можем да управляваме себе си и да повлияваме на нещата, както преди сме правили, защото сега напълно различен общ работен план се разкрива, в който трябва да почувстваш всеки един и всички заедно трябва да почувстваме общото движение, обръщане и да се предвижим в едно направление.

В съответствие с това трябва да разпределим всичко помежду си: да консумираме и да управляваме на пръв поглед лични неща, които изведнъж се оказват обществени. Човек няма нищо свое. Всичко, което прави, е част от общото. В края неговата малка работа трябва да включва общия план. Той трябва да се чувства като частица от стадото, което е управлявано от общата мисъл, общия разум, общия план.

От ТВ програма „Интегрален свят”, 16.10.2011

[59290]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Любов към Твореца и любов към творенията”: Поръчителството трябва да обхване целия свят. Нито един човек няма да достигне желания финал по пътя на духовното без помощта на всичките жители на света.

И това е много важно. Дори големият кабалист никога няма да достигне до края на поправянето, докато не го достигне целия свят до последния детайл. Така и тялото не може да бъде съвършено, ако е нарушена работата на една негова клетка дори. Защото става дума за цялата система.

А значи, целият свят трябва да дойде до края на поправянето и въпросът е само в това, в какъв ред се поправяме. Някои от душите са се събудили по времето на Авраам, някои в по-следващите кръговрати, някои се събуждат днес, а други все още не са се събудили. Всеки с времето си и според мястото в общата работа по поправянето.

И затова всеки човек, чрез своето поправяне скланя към добро целия свят.

В човека е включен целият свят и самият той е включен във всеки – това означава, че всички се поправят посредством него. Това малко ни обяснява законите на интегралната система, която открива днес всеобщата взаимна връзка.

Казано е: “Един грешник унищожава много благо“. Тъй като със своя грях той сякаш заграбва онова добро, което е сложил на общата чаша на везните и връща целия свят назад.

Това е то взаимното поръчителство – реалната ситуация де-факто. Само че по-рано тя е била скрита и затова от нас не се е изисквало да изпълняваме този закон, а днес той се проявява и предявява пред нас съответните изисквания.

Има желаемо и действително. Действителното е разкриващата се система на всеобщата взаимна връзка, където сме включени един в друг. Баал а-Сулам преди 80 години е написал, че целият свят е едно семейство. Тогава хората още не са усещали това, но днес накрая започваме да откриваме тази връзка, за сега все още не толкова тясна, както е в семейството. Взаимната зависимост все още не желана, но е вече очевидна.

Ден след ден тази система от връзки ще се изявява все по-ясно. Ще видим, че всеки влияе на всички и е подложен на влиянието на всички. Това ще ни се стори като нещо ужасно: как може да се намираме в подчинение на целия свят?

Просто няма накъде да бягаме – това означава, че аз трябва колкото се може по-скоро да се погрижа за световното възпитание и поправяне, за правилните и добри човешки взаимни отношения между хората. Щом тази кошмарна взаимна връзка съществува, то всички ние трябва да пробудим във всеки мъничко жалост или страдание към другите. Тъй като сме свързани в щастие и в беда и нашето влияние се предава от всеки на всички и от всички на всеки.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и към творението”, 03.11.2011

[59666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Съществува много древна материалистичeска теория за възприятието на света. Ако си представим нашите сетива като сензори, възниква въпросът – какво улавят те? Какво се случва извън нас или какво става вътре в нас? Това е проблемът. Едно от двете.

Ако можем да изменяме диапазона на усещане на тези сензори, за да улавят нещото, което е уж отвън, то ние все още бихме възприемали много малка част от съществуващото извън нас. Възможно е да има такива диапазони, в които да не можем да долавяме тези колебания, а е възможно да съществуват абсолютно други колебания, които не се улавят от нашите инструменти за възприятие.

Все пак сме изобретили инструменти, които допълват нашите сетива, на основата на нашите органи за усещане. За да усетим, например, топлинните колебания, сме добавили към приборите топлинни сензори, а за да усетим зрителните образи – оптически сензори и т.н. Практически развиваме сетивата си с помощта на тези инструменти. Обаче за тези „невъобразимите“ явления, които съществуват около нас, но които поначало не усещаме и не сме в състояние да усетим (нямаме такива сетива), не можем да създадем допълнителни инструменти, помагащи да разширим сетивата си и да усетим тези явления.

Оказва се, че ние възприемаме много ограничена част от външния свят. Днес това е доказано – съществува тъмна материя и други странни явления. Сякаш улавяме нещо, но то е недостъпно за възприятието ни.

Втората теория предполага, че около нас не съществува нищо и сетивата ни са като „контакт“ на вътрешното подобие с външното. Човек представлява затворена кутия, вътре в която съществува желание и това желание през цялото време усеща нещо. Тези усещания ние считаме за живот.

Тоест аз съществувам в желанието си и в него съществуваш ти. В това студио. Всичко, което се намира извън него, всичко, което мога да си представя, включително и всевъзможните ми фантазии, представи, спомени и т.н. Всичко това съществува само в желанието ми, в разума, само там. Ние бихме искали да се представим като “нещо само в себе си“.

Аз съм привърженик на втората теория, въпреки че има много различни теории. Вярвам, че в действителност ние сме „в себе си“, развиваме се вътре в нашето желание, усещаме тази програма за развитие, през която то преминава и тази програма за развитие се явява нашият живот. Сега имаме възможност да започнем да управляваме нашата програма, а следователно и нашия живот. Можем да се движим напред и назад, нагоре и надолу, във всяка посока, по всякакви координати и оси.

Природата ни дава възможност да се придвижим към следващото, абсолютно ниво на осъзнаване на системата, в която се намираме. И това ще ни позволи най-накрая да разберем кои сме ние и в какъв свят съществуваме. Това сън ли е или реалност и с какво тази реалност се различава от съня.

От ТВ програмата „Интегралния свят“, 16.10.2011

[59514]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа - Няма коментари→

Непрестанното наслаждение в никакъв случай не е свързано с нашето тяло! То е свързано с категорията на нашето вътрешно желание. Това е алтруистичното, интегрално наслаждение, което преминава през всички нас.

Това е наслаждението на следващото ниво на природата, за разлика от наслаждението на животинския организъм, който чувства, че съществува от желанието към напълването и от напълването към желанието. Той през цялото време гони нови желания, за да го напълнят те за секунда и да се устреми към кратковременното напълване на следващото желание. Става движение от страдание към страдание, между които мъжделеят само няколко мига наслаждение.

Когато се намираш в постоянна връзка с всички, усещаш непрекъснато желание и наслаждение, свързани помежду си и не пропадащи никъде, защото те преминават и се преливат през всички. Усещаш ги не в себе си, а в огромният цялостен организъм, който се намира сякаш извън теб: ти си само една малка негова част. Но този общ живот усещаш като свой собствен, само че не в теб, а в цялата тази огромна природа. Ставаш нейна интегрална част, усещаща нейното съществуване, нейният план, нейната вечност.

Това е състоянието на следващото измерение извън времето и пространството. Влизаш в матрицата, в новото измерение, което се нарича „човек“, защото до днешният ден нашето развитие е било развитие на животинското състояние – под влиянието на егоизма, който се е развивал инстинктивно в нас.

Твоят егоизъм днес е като пречка на това, да се съединиш с останалите в една интегрална мрежа. Но именно благодарение на това, че той не ти позволява инстинктивно, като мравка, да влезеш в тази огромна мрежа, с това той създава в теб допълнителни възможности за разум, осъзнаване, разбиране на това, какво правиш, защо влизаш, за какво. Тоест, той практически те повдига на следващото стъпало. Така че, егоизмът ни е необходим.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59401]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Перфектно състояние – това е състояние на организма, в което всички органи функционират в съвършена хармония, в абсолютна връзка помежду си. И тогава този организъм чувства живот. Вечното, съвършено наслаждение изпълва абсолютно всички. Защото циркулира между всички, възбужда се, съхранява се и се генерира от всеки един от нас.

Ако достигнем такова състояние, виждаме, че всеки поотделно не може да се напълни с нищо, да се наслаждава. Докато универсалната връзка е движението на огромна сила, която се нарича „живот“. Това трябва да постигнем, в противен случай няма да можем и пръстите си да движим, няма да имаме никаква жизненост.

В човечеството вече се проявява апатия, примирение, нежелание за всичко. Фактът, че всеки от нас наслаждава сам себе си – и така наслаждението в нас гасне. За момента то ме напълва, усещам го някак си – и то изчезва. Защото е част от моя егоизъм, от моето желание. Наслаждението и желанието са противоположни. В случай на контакт възниква усещане за напълване, за щастие, но в същото време това е унищожение. Те се унищожават взаимно. Защо?

Това е много просто. Да предположим, че съм жаден. Докато пия, утолявайки жаждата си и напълвайки желанието си, чувствам, че се наслаждавам. След като това желание се напълни – наслаждението унищожава самото желание и аз повече не искам нищо. Ето защо в случай, че се наслаждавам сам, моето наслаждение е ограничено и по количество, и по качество, и по време – по всички параметри.

Ако всички желания и наслаждения в нас са взаимно свързани, то те протичат от единното към другото. Аз наслаждавам теб, ти мен, той наслаждава трети и така нататък в кръг. Това е циркулиране на безкрайно, огромно желание с безкрайно, огромно наслаждение, което никога не угасва, защото напълвам не само себе си, но и всички останали.

Когато съществуваме като клетки в едно тяло, тогава в това тяло има живот – едно непрекъснато движение на желанието и наслаждението, което преминава през всички нас, излива се от единия към другия. Това се нарича вечен и съвършен живот, до който трябва да достигнем.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59404]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Наслаждението се неутрализира от желанието, защото докоснали се дават накъсо. Когато между плюса и минуса няма съпротивление става късо съединение. Ако обаче, поставим между наслаждението и желанието – между плюса и минуса – резистор, съпротивление, тогава ще можем да избегнем късото съединение, защото ще получаваме допълнителна енергия и накрая наслаждението няма да се неутрализира.

Съпротивлението е това, което пречи напряко да се съединят желанието и наслаждението. Какво може да бъде такъв вид съпротивление? – Другият човек. Ако аз започна да пропускам наслаждението през себе си, в крайна сметка ще имам нужда от това действие.

Да допуснем, че имам дете, за което с удоволствие правя нещо добро и се наслаждавам от това. Мога да правя това през цялото време, защото постоянно изразявам в действията си любов към него, наслаждавам се непрекъснато от това и не се препълвам. А ако имам милион такива деца и имам възможност едновременно да ги напълвам, мога да се напълвам милион пъти повече. При това никога не се препълвам. Всичко зависи от това, дали поставям между егоистичното си наслаждение и егоистичното желание резистор, какъвто може да бъде само друг човек.

Очертава се схема: аз, другите хора, наслаждението. Ако наслаждението преминава през другите хора, – то не се неутрализира. Но как да ги заобичам? Ако това са моите деца, близки е ясно, че това е инстинктивна любов – техните състояния се явяват моето състояние. А как да направим така, че да поставим тук съпротивление и да се издигнем на следващото ниво на творението, на следващото ниво на природата?

Ако действам инстинктивно, се намирам в нашия свят като всяко животно, което се грижи за своето потомство или своите роднини. Трябва да направя особено усилие: да се напълня с любов, със съчувствие към другия човек, който не само ми е безразличен, а когото просто не обичам или даже ненавиждам. Как да променим ненавистта на любов?

Изправяме се пред проблем и ако го решим, ще се издигнем на следващото ниво на мирозданието, в следващото измерение, ще постигнем вечния, съвършен живот, защото ще влезем във вечното и съвършено течение на природата – течението на наслаждението и желанието независимо от нашето тяло. Моите желания, намерения, мисли се намират извън тялото.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59397]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на предстоящият голям конгрес да реализираме първия етап на целта на съществуване на групата?

Отговор: Отначало ще проведем такава подготовка, че да ни стане ясно, че само за сметка на съединяването помежду ни, което се нарича поръчителство (и именно така се нарича самият конгрес), ние пробуждаме светлината.

Тази светлина в началото действа на нас, защото тя е притеглена с нашите желания. Искаме тя да се прояви и да ни измени и се поставяме под нейното въздействие: нека тя прави всичко с нас, каквото иска.

А след нас ще се увлече и целият свят, защото ние го присъединяваме към себе си и му предаваме същото въздействие на светлината, чрез своите желания и чрез разпространяваните материали.

Ако се стараем да пробудим светлината и да получим повече от нея, чрез нас тя преминава в света по тези канали, по които сме свързани. И виждаме, колко ефективно и полезно е нашето взаимно влияние.

Не се изисква много голяма група, за да предаде на света въздействието на светлината, връщаща към източника. Разбира се, важно е тя да е по-голяма, но главното е тя да пробуди светлината, и колкото се може по-силно. Ако тази група се напълни със светлина, то тя прелива от нея по-нататък в света.

Защото те се напълват с тази светлина за сметка на желанията, получавани от целия свят, буквално от своите получаващи желания, от своя АХАП. И затова те получават в себе си само в такава степен светлина, че да поддържат своето съществуване и да развиват по-нататък методиката на поправянето, а всичко останало ще се излее в света.

По такъв начин тази група достига своето голямо духовно състояние (гадлут). И тя не трябва да е толкова многочислена – за това не се изискват милиони. Това не е 1% от човечеството, а доста по-малко. Незнам точният брой, но главното е да пробуди светлината, и тук е най-важно качеството на групата.

Затова, на конгреса трябва цялото си внимание да отделим на качеството на съединението помежду ни и така ще напреднем.

От урока по статията на Рабаш, 30.10.2011

[59295]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Светът e на прага на драматично увеличаване на безработицата. Милиони ще бъдат изхвърлени на улицата без най-малък шанс за намиране на работа, за да осигурят препитанието си. За тях е необходимо да се открие нов източник на работа – интегралното обучение.

Ние трябва да разберем, че с привличането на светлината, връщаща към Източника, който действа за общото единство, изучавайки законите на новия свят и принципите на живота в него, човек заслужава да му се предоставят минимални условия за достойно съществуване. Благодарение на това той става позитивна, необходима част от обществото.

Вече се обърнахме към тези, които вземат решения и им предложихме този път. Човекът, който е загубил работата си не трябва да остава в къщи, не трябва да бъде изхвърлен на произвола на съдбата. Това ще насади жестокост у него и също така ще го превърне в безделник, когото вече никаква сила няма да върне на работа. От безнадежност ще се ообърне към наркотиците, към престъпността и т.н. Ако не създадем заетост за хората, ще доведем делото до социален крах.

Трябва да се разбере, че тази нова дейност – обучението – ще бъде неговото поправяне. Ние просто се нуждаем хората да седнат на учебната скамейка. Това не е милостиня, не е възможност „да убият времето“, а социална функция, която е нужна на всички. Учащите се, в действителност ще започнат да работят за оздравяване на обществото и именно така ще се отнасяме към тях.

Обучението не бива да се пренебрегва и от тези, които не са загубили работата си. Може би те ще поделят работните си часове с тези, които са уволнени и тогава всички ще могат да се учат по половин ден. Такъв закон трябва да бъде въведен в законодателството. Тъй като всички ние сме единно общество и всички искаме социална справедливост. Така че, трябва справедливо разпределение на товара. Работата се разпределя между всички, обучението – също. И всички средно получават сходно заплащане.

Самият живот ни диктува този подход. Не можем да продължим стремежа си за „американската мечта“. Тя вече се разби – време е да се събудим.

Въпрос: Достатъчно ли е това обучение,за да реши всички проблеми?

Отговор: Да. Това не е просто обучение, а всякакви видове обучение, връзка към актуални събития и явления. Обяснението за единния свят и необходимостта от добри отношения. Човек се учи да се сдружава с други хора и започваме да разбираме, че благодарение на това ние пробуждаме присъщите на нас сили. Те вече са включени в неделимата общност и ще внесат необходимия порядък. С тяхна помощ ние се сравняваме по свойства с Природата, ще престанем да бъдем в нея глупав, антагонистичен придатък. От ракова тъкан ще се превърнем в неразделна част, благодарение на което ще постигнем обединение и оздравяване на целия свят.

Спасението е в единството. Само обединени, ние ще постигнем резултати. Днес се установи, че човешкото общество е единно цяло и ние трябва съзнателно да се присъединим към тази тенденция по собствената си свободна воля. Време е да осъзнаем, че друг път няма.

Баал а-Сулам казва, че тук се крие един психологически проблем. Човек не може да се промени отвътре. Да завърти ръчката е лесно, но е трудно да я достигне. Но веднага щом само се хване за нея – с едно движение, светът се е променил до противоположност.

От урока по статията “ Любов към Твореца и творенията „, 30.10.2011

[59209]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгреса в Арава. Урок №2

Въпрос: По-голямата част работим в своите групи по места.

Как правилно да разпределяме усилията между работата в групата и съвместната работа с останалите групи?

Отговор: Преди всичко, трябва да се стараем да бъдем част от общата програма, съгласно която, всички групи в целия свят трябва да се почувстват като една голяма обща група.

Проблемът е в това, че не ни достигат хора, в това число и ръководители на проекти. Работата трябва да се организира така, че всяка група, съгласно спецификата на своята страна и регион, да се включи в общия процес.

Например, сега преживяваме период на демонстрации, и трябва да привлечем всички групи свързани с тази работа – разбира се, отчитайки условията по места, с разбиране, меко и пределно адекватно. Не може да бъде такова, че едната група иска да се занимава с това, а другата –  не. Защото става дума за повелята на времето. Щом светът се е почувствал взаимно свързан, то ние трябва да се отнасяме към него, както към групата. Нека тя още да не разбира от ситуацията, нека тя да е объркана – и все пак тя вече се е събрала.

В света днес се разкрива световната система – Малхут на света Асия. И затова всички вече признават глобалното единство. По-рано беше иначе, а сега всичко е така. Кабалистите отдавна са казали, че науката кабала ще се разкрие в края на 20 – то столетие – защото именно Малхут на света Асия се спуска в нашия свят. Това може да се представи иначе: тя се проявява отвътре, подобно на мрежата издигаща се от дъното на морето и грабвайки ни, като малки рибки.

Такава е ситуацията в целия свят. Ние можем да се намираме в тази мрежа, но за нас тя е желана, а за останалите не особено, тъй като тя ги води към кризата.  И затова с всички сили трябва да обясним на блъскащите се в мрежата: ”Това съвсем не е краят на света. Разбира се, че няма да се измъкнем от тази мрежа, може дори да не си мечтаем. Затова пък може да разберем нейните закони и да ги използваме в наша полза. Разбирайки се в произтичащото, ние ще получим напълване, вечност, съвършенство, нов прекрасен живот. От само себе си той вече няма да бъде такъв, както по рано. Та дайте да видим, какво е това. Тъй като друг изход няма”.

Трябва да рекламираме сред хората новата реалност. Днес за нея говорят вече много видни деятели, специалисти и учени. В това се състои нашата работа – по отношение на света и към нашите групи. Много от нас са обзети от лично безпокойство. Човек иска да завладее духовния свят и не го свързва с останалите. Аз разбирам, както и на мен самия ми е било трудно да разбера това послание. Много съм чувал и чел за него, но все пак не съм го свързвал пряко със себе си. Едно е какво е написано там и друга работа съм  – Аз”. Човек сякаш е омагьосан, той маже да произнесе чудесни думи, а вътре – да се отнесе към света съвсем иначе. И затова само общата сила на групата, въздействаща на всички заедно, е способна постепенно да ни доведе до правилното разбиране.

Днес ние се издигаме на ново стъпало. По-рано всеки си правеше личен разчет: ”Ако всички се учат, то и аз ще се присъединя, за да постигна духовното”. След това ние по малко започваме да говорим за сплотяването в група – оказва се, че само в нея може да придобиеш духовния свят. Това също не е просто, с това все още не сме се смирили напълно.

Сега пред нас стои още по прогресивно условие, и не е по силите ни да забавим темпото на развитие. То не зависи от нас. Ние едва се съгласяваме, че ако процесът протича по такъв начин, то трябва да се влеем в неговото течение, защото друг изход няма.

Днес в целия свят се разкрива същия проблем. Но в света той се проявява по друг начин, сякаш го обръща към нас с лице. Хората започват да страдаст от това, че са свързани помежду си. Ние в групата искаме и в същото време не искаме да достигнем тази ваимно свързваща ни връзка. А в света – тъкмо обратното, връзката обхваща всичките по неволя. Ако и групата вървеше по същия път, щеше да ни бъде много по-лесно. Но ние не виждаме точно това, че сме свързани помежду си. С една дума ние сме просто отделни островчета в човешкия океан. То разкрива все по тясната взаимна връзка, от която няма къде да се денеш – а ние в групите всякаш въобще не сме свързани.

Така ни задължават самостоятелно, по своя воля да се обединяваме, да установим тази взаимна връзка и да опънем обща мрежа между нас. Аз съм длъжен сам да я изплета. В гиганската плетеница от души има парченца от нашите групи, свободни от плетеницата на общата система. Така ни предоставят възможност със собствени усилия да се включим в мрежата и да прокараме тези връзки.

Такава е нашата работа. Да се надяваме, че ще можем по-добре да обясним това на самите себе си, включвайки онези, които “се отдръпнаха настрана“ поради несъгласието си с това положително дело. И затова очаквам много от декемврийския конгрес. Тъй като днес целият свят е взаимносвързан, а ние още – не. Излиза, че ние трябва да се подготвим за сплотяването и да изкрищим: “Давайте да се обединяваме!“ Ние трябва да видим света по-поправен, отколкото ние самите. Масите се интегрират отгоре, без каквато и да е подготовка – тях просто са ги “хванали в мрежата“. А ние трябва сами да разкрием, да построим тази мрежа – и тогава нашите “групи – островчета“ ще поведат след себе си целия свят, обучавайки го правилно да функционира в новия духовен механизъм.

Да се надяваме, че на Конгреса ще ни се отдаде да почувстваме важната крачка към този път.

От 1 – я урок от конгреса в Арава, 28.10.2011

[59060]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Икономиката е най-важната област за човека. Всъщност е като отпечатък – отражение на всички други сфери на живота. Невъзможно е да се изгради правилна икономика, ако не се вземат предвид възпитанието, семейните отношения и нагласи на хората – всичко това влияе върху икономиката.

Това е като едно духовно сливане (зивуг), с което се напълва духовния парцуф. В това сливане се включва всичко: всички желания, всички мисли, всички свойства, всички взаимоотношения между всички – всичко това заедно сега влиза в съприкосновение със светлината, с напълването. Ето това означава правилна икономика!

А ние в обичайната икономика отсичаме някаква малка част и действаме с нея – просто не умеем да направим правилен глобален разчет. Въпреки, че съм чувал, че вече има опити от прости числа и формули да се премине към други оценки, които отчитат човешкия фактор.

Но за мен правилната икономика е „ударно сливане“ (зивуг де-акаа), при което ще ти се отдаде да получиш оптимално напълване за текущото ти състояние и пред тебе ще се открие път, как да постигнеш все по-голямо и по-голямо напълване. Що се отнася до духовния подем, ти никога няма бъдеш губещ и няма да допуснеш грешка, няма да получиш криза.

Ще ти се разкриват все повече нови „незапълнени области“ –възможности за напълване. И това всъщност, именно това е нещото, за което човечеството мечтае – всеки път пред нас да се разкриват нови възможности за още по-голямо напълване – и така до безкрай, безкрайно. Както се казва: „Дори небето – не е предел“.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59138]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→