Въпрос: Хората по света се пробуждат и започват да говорят за обединение. Защо се случва това?

Отговор: Това произтича от вътрешното усещане. Човек може да учи 10 години, всеки ден да чува за важността на обединението и въпреки всичко, това да е напразно. Ако не усеща нужда, няма да чуе нищо.

Но изведнъж той започва да го разбира отвътре по естествен начин. Неочаквано започва да осъзнава, че всички сме свързани заедно, че се нуждаем от обществена справедливост и справедливо разпределение, и че всички трябва да постигнем баланс между нас и Природата. Иначе животът ни свърша.

Днес няколко хиляди луди хора изсмукват последните запаси на земята и с помощта на рекламата ни подтикват да купуваме каквото те правят само за да добавят още една нула към своята банкова сметка. А ние следваме техните указания като покорни роби: преследваме материалните блага.

Достатъчно от това, всичко се срива. Ние съзряваме, защото нашето желание за получаване расте всеки ден и докато се развива, то започва да пита: „За какво живея? Какво се случва с мен? Защо страдам? Защо не мога да постигна напълване?“.

Безработицата в САЩ се е увеличила извънредно, удряйки и младите, които срещат трудности в намирането на работа. Има огромна пропаст между богатите, които работят на Уол Стрийт, и младото поколение. На 20-25 години човек не вижда никакво бъдеще пред себе си. Без работа той не иска да се жени и да има деца. Какво бъдеще очаква неговите деца, ако неговите перспективи са неясни.

Случва се спонтанно пробуждане. Хората излизат на демонстрации в резултат на техните вътрешни импулси; просто не могат да си седят кротко вкъщи. Това е чиста анархия: човек не знае какво ще се случи с него утре или дори в следващата секунда, а по такъв начин той се успокоява и се отърсва от негативните емоции. Природата му го задължава да направи това. Хората започват да протестират без да имат ясен поглед върху ситуацията, без да знаят своята цел и без да приготвят програма. Просто се чувстват зле.

Постепенно превратностите на живота ги принуждават да поумнеят и те започват да схващат какво всъщност се случва.

Целият свят се пробужда днес. Ще видим какво ще се случи в Китай, Япония и Индия… Светът става „кръгъл“. Хората по своята природа изискват промяна. Интуитивно те чувства, че трябва да бъдат свързани, че трябва да бъдат в баланс помежду си и с Природата. Така се разкрива общата Сила на вселената: подсъзнателно внезапно усещаме, че точно това ни липсва.

И тогава всички започват да се противопоставят на неравенството и да изискват нещо: самотни майки, пенсионери, лекари и учители. Това не е съвпадение. Това е общата тенденция, общото изискване за баланс. Някой се чувства добре, някой друг – зле, а ние искаме всички да получават поравно. В нашия глобален, интегрален свят се разкриват силата на обединение и нов подход, който ни задължава да мислим така.

Въпросът е как да постигнем това състояние? Само мъдростта на кабала предлага решение. Тя обяснява как да постигнем справедливо разпределение, да постигнем баланс и да получим компенсация за вредите, причинени от нашия егоизъм.

Човек все още иска да бъде повече от всички други; иска да постигне, да напредне. Значи, ако всички достигнем състояние, където всеки получава само необходимите неща, какво следва? Как да компенсираме хората за това, което са загубили? Кабала обяснява, че това е възможно само чрез духовен подем, когато земното тяло получава само колкото му е нужно, а останалото се използва за развиването на душата.

От урока по статията „Една заповед“, 07.10.2011

[56865]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок N:1

Въпрос: Когато се случва някаква беда, война, тогава целият народ се обединява, всички си помагат един на друг, пускат пострадалите да живеят в дома си – сякаш между нас вече съществува взаимното поръчителство. Как да се обясни, че поръчителството трябва просто да бъде между нас, а не срещу някоя трета страна?

Отговор: Мисля, че сега се разкрива нашата взаимозависимост не затова, че ни обединява обща беда.

По-рано сме усещали поръчителството  под натиска на обкръжаващата ни заплаха и затова се притискаме един към друг, като орехи в чувал. Макар и да не сме искали да се обединяваме помежду си, но чувала ни свързва заедно и по неволя сме били принудени да съществуваме в него.

Но днес ситуацията се променя. Сега имаме работа с природата, с висшата сила, а не с някакъв материален враг, намиращ се около нас, който можем да убием и да унищожим.

Природата ми показва, че съм зависим и свързан с всички останали. И ако бих живял просто с някой свой ненавистник, това още не би било проблем. Но работата е в това, че съвършено завися от него. Завися от него така, че не мога да му направя нищо лошо. Защото в тази степен, в която му причиня вреда поради ненавистта си, ще навредя на самия себе си.

Разкрива се такава взаимнозависима система, че във всяко място по света, във всеки детайл, във всяко направление, където бих причинил някому зло – така вредя на самия себе си. Така се разкрива общата интегрална система. Всъщност, всеки човек по света е част от самия мен, и чрез него цялото зло се връща към мен съвсем осезаемо!

Нима Германия не би могла да отхвърли Гърция и да се отдели? Но не може! Те не могат просто да отрежат нито нея, нито Италия, нито Испания. Защото вече е възникнала такава връзка, че ти зависиш от всички. И не можеш просто да ги възненавидиш, защото ще изстреляш ненавистта  право към нозете си.

Такова нещо преди никога не е било. И затова всички се чувстват ужасно безсилни и не знаят какво да правят. Това просто е смях през сълзи: ненавиждам го смъртоносно и не мога даже да се докосна до него, защото ударът незабавно ще се върне към мен. И нямаме никаква възможност да ”поправим” ситуацията и да скъсаме връзките си – невъзможно е!

Ако вредя на някой друг, то този ущърб ще се върне към мен в мащаб няколко пъти повече, отколкото бих навредил на самия себе си. И същото това се случва и в обратния случай: ако отдавам на ближния, то това добро се връща към мен 613 пъти в повече от първоначалното, вместо Нефеш де-Нефеш – НАРАНХАЙ.

Не дай си Боже, да кажа или да помисля нещо лошо за когото и да било, макар и половин дума. Така се разкрива в крайна сметка това. По-добре вече да проклинаш самия себе си. И това ще стане очевидно за всички – в такава форма тази глобализация ще ни задължи да се променим.

Но към това ни води дългият път на страданията, докато науката кабала ни го разкрива доста по-бързо.

От 1-ви урок от конгреса в Арава, 27.10.2011

[59057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир в Света”: Цялата трудност се състои в промяната на нашата природа: от желание за получаване за себе си в желание за отдаване на ближния, тъй като тези две неща взаимно се отричат. И затова тази програма се приема като фантастична…

Тази трудност ние още не осъзнаваме истински. Попитай хората от улицата, и те ще ти кажат: „”Какво сложно има в това? Ние умеем да помагаме на другите”. Някои си признават, че егоизмът в някаква си степен е свойствен за човешката природа – но не повече. Ние все още не усещаме нужда, да преминем от получаване към отдаване.

Обаче кризата в случая ще ни покаже, че просто сме задължени да го направим. Иначе няма да оцелеем – ще загубим дори онова, което имаме днес, и ще се самоубием. Безизходицата ни принуждава все пак да анализираме ситуацията: имаме ли възможност да се обединим в единна система, както това го изисква Природата? Или не? Възможно ли е да не сме в състояние да се справим с това условие и да се обречем на гибел?

В края на краищата, може и това да се случи. Някога динозаврите не са съумели да се приспособят към новите условия, а сега и ние се озовахме в подобно положение. Пред очите ни изчезват много видове растения и животни. Та можеби и на човешкия род да е съдено да изчезне. Разсъждавайки, ние населяваме една малка планета в задния двор на галактиката и е възможно по плана на Природата, да трябва да отстъпим място на някакъв друг вид с по-голям потенциал и тегло, който ще се впише по-добре в тази мащабна картина.

И така се оглеждаме в ситуацията: нашето естество е еоистично, а Природата ни поставя условия за взаимно отдаване и изисква да се сплотим в едно цяло. Това изискване на общата система ще се проявява все по-ясно. Притиснати между желанието и действителността, ние се подлагаме на тежко “пресиране“.

И ето, на помощ ни идва науката кабала. Нея сякаш я “спускат отгоре“. Ако нямахме тази методика, позволяваща ни да призовем силата за поправяне и за изкачването на ново стъпало, ние наистина бихме измрели като динозаврите. Тъй като не бихме имали и най-малко понятие за това, което се случва и каква е в действителност програмата на Природата.

Има условие, което на пръв поглед е неизпълнимо. Ние не можем да се обединим. Какво можем да направим? Остава само да развържем войните и конфликтите. Когато човек няма друг изход, той е готов на всичко – само и само да изчезнат съмненията. Неопределеността за нас е нетърпима. По-добре е да започне война и да умрем. В края на краищата ние се движим в някаква посока и това е главното. Щом сме приели такова решение, то вече е без значение, ще останем ли живи или не – процесът е започнат. Това е много по-лесно, отколкото да се лутаме в мъглата. Неопределеността ни разкъсва на части и да се изтърпи това е просто невъзможно.

Ето защо в света, днес се разкрива науката кабала – разкрива се “изкуствено“, отгоре, по веригата на кабалистите, посредством някои паралелни програми. По пътя на естественото развитие нямаше да ни се удаде да я разкрием и да извършим поправянето. Тъй като в сегашната ситуация прехода от получаване към отдаване в действителност ни се струва за нереален.

От урока “Мир в света“, 25.10.2011

[58659]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да доведем до хората необходимостта от обединение, ако те още не виждат неговите реални плодове? Защото това е лудост – да работиш, без да виждаш резултати.

Отговор: Разбира се, науката кабала не предлага да се действа без гориво и далеч от резултатите. Трябва да построим такова обкръжение, такова общество, което ще обезпечава на човека гориво за неговото отдаване. Обкръжението трябва да ми влияе така, че аз да поискам да се присъединя към него и да се насладя на отдаването на него. Именно обществото ще ме зареди със силите, които са необходими за това.

Кой ще построи такова общество? Това е наше задължение. Ние, представляващите един процент от човечеството, трябва да сформираме обкръжение за себе си и за целия свят, утвърждавайки в него такива ценности, за да иска човек да служи на другите и да получава удовлетворение от това. Няма да му бъде трудно – напротив, отдаването ще му стане необходимо, той ще открие в него своя прелест и възможност да заслужи всеобщо уважение. Това е много по-висока отплата, отколкото паричната награда или друго „бонбонче“. Защото тази духовна награда се дава от признание, почит и поощрение от страна на обкръжаващите.

Излиза, че човек има гориво и той се наслаждава на всеки миг на отдаване – много повече, отколкото се наслаждаваме днес от получаването. Още повече, това го подтиква да приложи още повече усилия за благото на обществото. Защото това си заслужава, той веднага чувства колко е хубаво това. Духовната светлина – това е светлината на наслаждението, разпространяваща се в даващия, когато той извършва отдаване. Така че, науката кабала не те оставя опустошен – ти излизаш на такова ниво, когато наслаждението те напълва по време на действието.

Тук може да се зададе въпросът за намерението, но за масите сега той не стои. Засега става дума за егоистичното намерение ло-лишма. Обществото може буквално да задължи човека към отдаване – при това не със силата, а с нравите.

В своя живот много от нещата, които правя, са за да заслужа уважението на обкръжаващите. Заради това прилагам огромни усилия и харча много пари. Да вземем за пример моят гардероб: на кого е нужно всичко това? Лично на мен ли? Не, това е моят дан към общоприетите норми. А нима не мога да си купя прост, евтин автомобил, който не изисква няколко години каторжен труд? Но не, избирам си престижна марка, за да може да събирам очите на съседите си.

И така е във всичко, било то покупка на жилище, брак, раждане на деца, във всеки детайл от живота. Ако само знаехме своите истински потребности…Винаги се проверявам по ценностите на обкръжението, като роб съм на другите. Какво представлява телевизията, тя просто ме зарибява със старанието на тези, които искат да спечелят от мен.

Но нима извършвам отдаване, купувайки техните стоки и услуги? Те ме разрушават. Вечно мисля за какво да похарча пари – на кого ги давам? А ако умеехме да отдаваме за благото на обкръжаващите, за благото на общата система, то бих се наслаждавал на това, както сега се наслаждавам, изпълнявайки егоистичното желание на поредния търговец, който ми се натрапва. Бих влагал усилия в обкръжението и то би ми отговаряло с взаимност, поддържайки ме в моменти на слабост обезпечавайки ме с необходимото…

Какво получаваме днес от магнатите, които ни засипват със стоки? Нищо. Отвори си очите и виж какво става в света. 99% от твоите усилия отиват за егоистичните желания на обкръжаващите. Затова пък в общество на поръчителство ти би служил на обкръжение, построено на принципа на равенството, ще изпитваш увереност и покой, ще получаваш в отговор топло, сърдечно отношение.

Трудно е да се опише картината на днешния разпад в сърцата и ума. Попаднали сме в най-лошото робство, дословно сме хипнотизирани, програмирани върху безкрайната конкуренция: още не всичко е купено, още не всички са останали назад – заставят те да работиш не отстъпвайки и не отхвърляйки този закон. Обществото те притиска ежесекундно. Струва ти се, че се трудиш заради семейството, заради децата, заради себе си – какво ти! Това е само илюзия.

Ако погледнем от страната на това, което сме изградили – ще  открием ужасни неща. Всички тези системи се базират само на егоистичния натиск един на друг.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58634]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В статията ”Мир в света” Баал а-Сулам разбира същността на предстоящия преход, който издига човечеството на нова степен:

“Макар на пръв поглед програмата да е фантастична, но, ориентирайки се, ще разберем, че всяко противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния се явява единствено психологическо. Получаването за себе си, макар то да ни се представя в различни форми, се определя от една дума: наслаждение.”

Днес това вече е ясно. Естеството ни, разумът и чувството, всяка клетка на тялото ни се стреми към напълване. Това може да се усеща просто като прилив на жизнени сили, но може да приеме и други форми, докато не излезе на психологическо ниво, където го определяме като наслада. Ако ръката ми лежи неподвижно на масата, то не се наслаждава тя, а аз. Така или иначе напълването за нас е винаги наслаждение. Само това искаме всички ние.

Оттук и въпросът: ако материята ми иска единствено да напълни себе си, за да изпита наслаждение, то способен ли съм да поддържам връзка с другите? Способен ли съм, по волята на Природата, да участвам в живота на общата система и заедно с това да се наслаждавам? Ако това е осъществимо, ако Баал а-Сулам казва, че това е психологически момент, то възможно е да се объркам, да надхитря себе си. Защото психологията, както се нарича – е житейско дело. В крайна сметка, изпълнявайки изискването на Природата, ще се наслаждавам сам и ще наслаждавам другите на нова, глобална степен на битието.

“Какво човек получава за себе си в нашия свят? Ако се предположи, че за своя живот достига 20% наслаждение в сравнение с 80% страдание, то при съпоставката на едното с другото ще остане 60% страдание без всякаква отплата”.

Правейки правилния разчет, човек не би понесъл такъв живот. По най-естествен начин веднага би решил да приключи с него. Аритметиката тук е проста:”наслаждение, минус страдание, е равно на…” – след което следва решение и незабавна реализация. Но не правим точния разчет и затова продължаваме да живеем.

“Обаче всичко, казано по-горе, се отнася към личния разчет, когато човек работи за себе си. При разчет в световен мащаб индивидът, напротив, ще произвежда повече, отколкото получава за собственото си съществуване и наслаждение. Ако посоката се промени от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава от всичко свое изработено без многочислените страдания.”

Ако правим разчет: колко можем да получим в отговор от целия свят затова че му даваме – тогава си заслужава да се живее.

По такъв начин, всичко зависи от ясния, точен, прозрачен разчет: какво имам от получаването и отдаването. При което Баал а-Сулам говори тук единствено за материалния разчет, поставяйки в скоби духовния. В нашия свят всеки така или иначе страда и се примирява с това. Обаче ако нагледно се демонстрира на човек всички негови ”доходи” и ”разходи”, ще разбере, че го обират до кости. От друга страна, в духовен смисъл, може да се запише за сметка на вечния живот, несравним с жалкото животинско съществование.

И така, пред нас е психологически проблем и в този източник трябва да го разглеждаме като поправяне на света. Всички тези разчети, а дори и възможности, откриващи се благодарение на кабалистичната методика, са обусловени от възпитанието. И означава, че трябва да създадем система на просвещение и възпитание – и тогава светът, намиращ се в отчаяно положение, ще разбере, че в крайна сметка се оказва в точката на старта, по пътя на ново начало.

От урок по статия ”Мир в света”, 25.10.2011

[58639]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ще може ли всеки човек да продължи да се занимава със своите дела, превключвайки ги за общото благо? Или ни се налага да съкратим полето си на действие?

Отговор: Разбира се, няма да мине без съкращения. Защото кризата продължава и все повече хора ще попълнят редиците на безработните. Трябва да се внесе в системата обучение за новия свят и принципите на обединението, което иска Природата.

Нашата работа е посредством разпространение и възпитание да привлечем светлината, възвръщаща към Източника. И тогава, ако всичко мине по оптимален начин, светът меко, като на въздушни възглавници, ще се промени в сферата на заетостта– така че хората, услугите, на които не трябват за обезпечаване на базовите потребности, плавно да преминават към обучение. То и ще стане тяхна основна работа.

Техническото изпълнение сега не е толкова важно – светлината ще ни даде разум и чувства, тя ще направи всичко, тя сама ще направи разпределянето. Ние трябва само да я привлечем, предизвиквайки промени в себе си и в света, а от друга страна, да следваме външния натиск на силите на Природата. Така, постепенно, ще започнем да произвеждаме по-малко безполезни неща, по-малко да замърсяваме обкръжаващата среда, по-малко да си натрапваме един на друг ненужни услуги и ще излезем от старите рамки на производство. Промишленост, търговия, власт – всичко ще се „отвее“ до базовото ниво, до нормалните условия на живот за човешкия род.

А всички хора, с помощта на новата система на възпитание, ще пристъпят към обединението, в което ще започнем да разкриваме своята следваща, духовна степен – степента на човека. Защото в духовен смисъл, всички ние до сега се намираме на „животинската“ степен на развитие.

От урока по статията „Мир в света“, 23.10.2011

[58425]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържем схемата на мирозданието, която изучаваме, с развитието на сегашната криза?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността се е разделила на огромно количество отделни егоистични части, които сега трябва да придобият своята обща схема.

По какъв начин? Тази схема не я знаем и не можем да я знаем – тя е много сложна. Впоследствие тя ще ни се разкрие. Но между нас съществува огромно количество връзки и ние, все едно, трябва да възстановим тези връзки. Когато работим един с друг, разпространяваме, обединяваме се, ние по този начин ги възстановяваме.

Именно това трябва да правим. В това е нашата задача и за това говори науката кабала.

Днешната криза е разкриване, от една страна на системата на всеобщата взаимовръзка /червеният цвят на рисунката/, а, от друга страна, – на това, че сме егоисти и не желаем да сме свързани един с друг. Всеки от нас е отделен егоист.

Какво трябва да се прави? Кризата възниква от това, че ние сме отделни егоисти, а самата система е алтруистична. Къде да се дянем един от друг? – Не можем да отидем никъде. Няма да можем с никакви подпиралки да оправим тази криза, макар в Европа вече дълбоко да са се замислили как да намерят изход. Но те няма да могат да измислят нищо, защото единственото, което може да се направи е да се възстанови интегралната система на взаимовръзка между нас. Ако не я възстановим, нищо няма да постигнем.

Целият проблем е в това, между нас да функционира Висшата светлина и ние да можем да му открием пътя чрез себе си един към друг. Ето това се нарича “взаимно поръчителство”. Аз откривам светлината за теб, –  ти за мен и така я разкриваме един за друг, докато светлината не запълни целия обем на света на Безкрайността.

Днес ние се намираме в началото на пътя. Всичко това трябва да го правим ние с вас. За това съществува науката кабала. Затова ние излизаме по улиците и се опитваме да го обясним на хората.

В степента, в която те се включват към нас, на нас ще ни е по-лесно да отворим всички пролуки, всички клапани по пътя на Висшата светлина. Надявам се, по този начин много бързо да се доближим към решаването на кризата. Ние имаме лекарство, средство лекуващо това. Трябва само напълно да го разкрием за себе си и другите и да започнем неговото прилагане.

Желая ви успех по този път. Надявам се, че ще видим светлината не в края на тунела, а преминаваща през нас.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58498]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Родени сме с такива свойства, които не ни позволяват да създадем балансирано, здраво, обединено общество. Колкото и да се стараем, самата ни същност ни лишава от тази възможност.

Даже ако цялото човечество поиска истински да въведе ред със собствените си сили, изначалният порок, който ни е въведен, ще осуети всички старания. Може милиони години да се въртим около идеята за единство, но няма да ни се отдаде да я реализираме.

Само висшата светлина може да направи това. Собствените ни “инициативи” само ще ни добавят проблеми.

Ние сме седем милиарда, за цялата ни история егоизмът ни е израствал и накрая сме станали “кръгла” система, която обединява нашия егоизъм. Днес виждаме как “гайките” в тази система все повече се затягат, как тя се свива, ставайки все по-тясна и проявявайки нови и нови връзки помежду ни.

По рано тази взаимовръзка не се е проявявала, а сега става явна. Ще обозначим началото на този процес от 1995 година, макар Баал Сулам вече през 40-те години е писал за това, че светът е станал едно семейство.

Скоро ще настъпи 2012 година и системата пред очите ни се оплътнява. Проявяват се нови връзки, неразривни и специфични. А специфичността – това е поръчителството, в каквато и форма да се проявява то, положителна или отрицателна.

Така природата ни задължава да се обединим и ще продължи да действа, съгласно сроковете си посредством страданията. Въпроса е в това, каква компресия, какъв натиск ще е необходим за да кажем: ”Стига, с обществото нещо трябва да се прави”. А засега съвсем леко сме притиснати в менгемето.

Така или иначе, само висшата светлина, която ще дойде от своя Източник, може да ни даде мир. Само тя ще ни разкрие правилната взаимовръзка и ще ни промени така, че да поискаме да се обединим и по-точно, да признаем това, което вече съществува.

Защото ние сме взаимосвързани, но по неволя – и това е причината на кризата. Световната криза – това е проява на разрива между желаемото и действителното. Всеобщата взаимовръзка е факт. За нея свидетелстват специалистите и изследовотелите, за нея пише Баал Сулам. Тя е действителна, но нежелателна. И само висшата светлина ще ни даде нужното желание. Нищо друго няма да помогне на човека да измени природата си.

От урока по статията „Мир в света“, 18.10.2011

[58242]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Думите на Баал а-Сулам звучат като утопия. Ясно е, че ако всеки работи за общото благо, то на всички ще е добре. Но имаме ли средства да създадем такова общество?

Отговор: Разбира се. Съществува сбор от елементарни средства, позволяващ да направим това лесно и бързо, проникнати с ентусиазъм и обезпечавайки си огромно възнаграждение. Дори от чисто егоистична гледна точка това си струва . Тъй като ще се избавиш от всички беди в този свят, ще установиш добри взаимоотношения с другите хора и в тях ще придобиеш нов свят, пълен с блага. Какво повече от това?

Питаш : „Как да го направим?“ Чрез прилагане свободата на избора си . Създавайки обкръжение около себе си, което постоянно да ти промива мозъка и да оказва натиск върху чувството за изгодност в отдаването.

И в какво е проблема? Всичко е много логично. А ако не искаме това, то няколко бедствия в най-близко време ще изменят приоритетите ни. Когато загубиш работата си, когато хладилникът ти остане празен, когато децата искат неизпълними неща, когато жена ти започне да те притиска. Тогава, не намирайки друг изход, ще откриеш, че светът все пак може да се поправи.

Всъщност ти сам предизвикваш жестокото отношение на Природата. Ти си в конфликт с нея, не отговаряш на изискванията и към тебе. А изискванията и са ясни: глобално, интегрално, равно обединение с всички. Длъжни сме да вземем пример от Природата. По този път ни чака успех, а по другия – страдание. Така се проявява закона за подобие на свойствата, действащ във физиката, в биологията и във всички други области. До сега единствено човешкото общество се явяваше изключение от него. Но днес настъпи времето за съблюдаване на този закон и в обществото . И то по наше желание.

А ти опитай! Няма да можеш. Ще страдаш от нарушаването на закона, докато това не те принуди да го изпълниш. Така става винаги в хода на естественото развитие. И по рано си получавал различни по сила удари, които без да знаеш са те тласкали напред. Изпитвал си натиск от различни страни, решавал си възникналите проблеми. Понякога са ти били нужни войни и революции , по-силни пориви да се успокоиш, когато е ставало непоносимо.

Така си се развивал до сега, така ще се развиваш и по-нататък. Винаги ще има място за следваща крачка. Защото си чувствителен материал, желание за наслаждение. А с желанието можеш да направиш всичко. Само натисни на нужното място с необходимата сила и то вече крещи – „Искам!“ Крещи, защото не иска да страда. В това бягство от страданието можеш да се научиш на ум и разум. И да достигнеш до отдаването като до желано избавление.

Знаем от собствен опит, че лесно можем да изменим мнението си в зависимост от обстоятелствата. Достатъчно е те да се изменят и ние мигновено преизчисляваме, извеждайки на пиедестал новата истина.

– Каква ти истина?! Просто тук печелиш повече.

– Няма истина! – заявяваш искренно, въпреки ,че е искреността на корема ти , който те е заставаил да размислиш. Така действа желанието за наслаждение във всеки от нас.

И затова, ако не искаме смислено и осъзнато да напредваме, то Природата ще ни задължи на това. С несъгласието си с нейната програма за развитие ние сами създаваме бъдещи неприятни състояния. По-рано еволюцията ни е водила „на къс повод“, но сега всичко е различно. Теб сякаш са те привели в режим на очакване, предоставяйки ти възможност да вървиш самостоятелно. Опитай да направиш нещо, задействай свободния си избор, започни да организираш обкръжение.

Ако не го направим, то след известно време в обществото ще се появи негатив, който ще ни застави да се помръднем от мястото си. Например, днес откриваме, че хората не могат да пристъпят към обединение, не могат да ни чуят. За това сме виновни и ние, защото все още не сме се научили да разпространяваме материалите си така, че да са понятни и да сгреят сърцето на всеки. Като следствие се разкриват следните условия – на света му е зле, а на нас още по-зле. Защото в крайна сметка, работата е възложена на нас.

Ако не се обединим с добро и не се обърнем към света със силата на единството си, то след това трябва по трудния начин да го направим. Няма къде да избягаш от тази мисия. И Пророк Йона не е успял да избяга от предназначението си.

От урока по статията „Мир в света“, 24.10.2011

[58529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Вчера бяха публикувани резултатите от изследванията, които откриха ядро от 147 водещи световни корпорации. Те тясно са преплетени помежду си, поддържат се един друг и за мнозинството отразяват понятието глобализация в неговия негативен смисъл – както онези които заграбват властта над света. Трябва ли тук нещо да се промени в резултат на нашето обединение?

Отговор: Аз не мисля, че ръководителите на тези корпорации са били толкова умни, че да инсценират подобен план. Конците е дърпала природата, която ги е довела до тази ситуация. Човек нищо не избира, той е движен от егоистическото желание, развило се в глобален мащаб.

В действителност работата не се ограничава със 147 – те компании. Ако се извърши подробен и задълбочен разчет, едва ли ще намерим каквото и да е извън тази мрежа. Но частта и ”над водата”, свързваща всички части може да се представи и по такъв начин.

От друга страна, тук се крие съществен проблем, който едрите играчи надушват. Мащабното взаимно свързване с останалите им предава сила, но заедно с това – и огромна слабост. Тъй като те са ”вързани” и нищо не могат да направят. Никой от тях не е в сила да се помръдне даже на милиметър. Конците между тях са се заплели и не е възможно да се освободят.

Излиза, че глобалната мрежа, вместо да дава власт, сама властва на всичките 100%. Светът вече не може да разкъса тази връзка и като следствие, не може да я промени за да подобри по някакъв начин своето положение. Никакви предложения няма да променят ситуацията с помощта на средствата, с които разполагат. Тъй като тези средства повече не действат, което и наблюдаваме с очите си през последните години.

Световните лидери са безсилни. Глобалната мрежа в дадената ситуация, по скоро ги принуждава към бездействие, доколкото обичайните методи, както икономическите, така и силовите, не носят полза. Наливай пари в банките, сменяй диктаторите – нищо няма да помогне. Светът се управлява сега от тази мрежа, и нейното движение не може да се спре.

Единственото, което можем да направим е да се погрижим за възпитанието на хората, за вътрешния напредък. Трябва да се сменя качеството на ”материала”, който свързват конците на тази мрежа. Самата нея няма да промениш, но качеството на съставните и части може да се подобри – и тогава връзката им ще се подобри. Само така може да се издигне цялата система на ниво взаимодействие и процъфтяване.

Това вече ще бъде нещо ново, съвсем не онова, което планираха власт имащите. Но то ще подсигури живота ни, а иначе мрежата ще започне да умъртвява онези, които се намират в нея. Светът трябва да разбере, че има само една възможност, един поход към съвременните проблеми – да се погрижи за световното възприятие на хората, да издигне тяхното съзнание, тяхното нравствено ниво. Тогава връзката им, обхващаща тяхната мрежа се издига от негатива на егоизма и протекционизма към единство, сплотеност и взаимно поръчителство.

Всички останали планове няма да помогнат. Към новото възпитание трябва да се привлекат хора с точка в сърцето, които привличат светлината, завръщаща ни към източника – а иначе няма да се получи нищо. В днешните условия ще проработи само ясното и тясно насочено направление на действието.

От урока от статията” Мир в Света“, 24.10.2011

[58526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→